Р Е Ш Е Н И Е
№ 260063
гр.Свищов, 26.05.2021г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 17.03.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№531 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79 ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92
от ЗЗД.
Ищецът „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК * твърди, че на 25.03.2019 г. е
подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
дата 25.03.2019 г. между „С“ ООД, ЕИК ** и А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *, по силата на
което вземанията на „С“ ООД срещу В.И.А., произтичащи от Договор за паричен
заем № 139230 от дата 9.08.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството –
кредитор на основание Общите условия по
договора за заем. На основание чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжникът бил уведомен за
станалата продажба на вземането от името на „С“ ООД, чрез пълномощника „А.з.с.н.в.“
ЕАД с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне и получено на
04.04.2019г. от длъжника.
Твърди, че вземането
на цедента е на основание сключен на 09.08.2017 г. между „С“ ООД /заемодател/ и
В.И.А. /заемател/ договор за паричен заем с № 139230 при спазване разпоредбите
на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.
Съгласно сключения договор за паричен заем, заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1000,00
лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в
поле „размер на отпуснатия заем“. С подписването на договора за кредит страните
са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от
страна на заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от
заемодателя на заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към
договора за заем, с които заемателят се е запознал подробно и с които се е
съгласил изрично и безусловно.
Твърди, че съгласно
клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има
силата на разписка, поради което
заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя на заемателя при
подписване на договора, т.е. заемодателя е изпълнил задължението си по договора
да предостави заема. Твърди, че погасителните вноски, които заемателят се
задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя.
Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на договора, като
съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде
променян едностранно от страна на заемодателя. Страните са постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 178,16лв. Така, страните са
договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1178,16
лв., която е платима на 43 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 27,40 лв. при първа погасителна вноска 16.08.2017 г. и последна
погасителна вноска с падеж на плащане 6.06.2018 г.
Твърди, че страните
договорили краен срок за издължаване на всички задължения по кредита на дата
6.06.2018 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора за кредит/, предвид което по отношение на
вземанията по договора за кредит не е обявявана предсрочна изискуемост.
Съгласно клаузите на
сключения договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението
на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно:
- издаване на запис
на заповед от страна на заемателя;
- поръчителство на
едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:
имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за
заем, сключени от заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори
за заем, сключени със заемодателя, нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по
погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера
на получавания от тях доход;
-залог върху движима
вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два
пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената
главница и лихва;
-първа по ред
ипотека;
-предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорната главница и лихва.
С подписването на
договора за заем, заемателят е декларирал, че се счита за уведомен, че в
случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави на
заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря
на условията, посочени в договора, същия дължи на заемодателя неустойка за
неизпълнение на договорно задължение. Така поради неизпълнение на задължението
за предоставяне от страна на заемателя на поне две от уговорените от страните
обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 984 74 лева,
която е разсрочена на 43 равни вноски, всяка в размер на 22,90 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща заемателя е в размер на 50,30
лева.
Твърди, че съгласно Общите
условия, действащи по време на сключване на договора, в случай че заемателят
забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя
обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на
дължимите по договора суми. Така в случая на длъжника е начислено обезщетение
за забава в размер на 285,04 лв., за периода от 3.01.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда.
Твърди, че ответника не
е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е
погасена е в размер на 1059,26лв., с която са погасени, както следва: 424,42
лв. - главница, 123,58 лв. - договорна
лихва и 511,26 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Твърди, че „А.з.с.н.в.“
ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК срещу длъжника. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. №
1096/2019 г., по описа на PC-Свищов е издадена заповед за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което след указание
на съда в едномесечен срок е предявен настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува изискуемо вземане против ответника В.И.А. в размер
на сумата от 575,58 лв. (петстотин седемдесет и пет лева и 58 стотинки),
представляваща главница за периода от 3.01.2018 г. до 6.06.2018 г. (падеж на
последна погасителна вноска); сумата от 54,58лв. (петдесет и четири лева и 58
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 3.01.2018 г. до
6.06.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 473,48лв.
(четиристотин седемдесет и три лева и 48 стотинки) представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 17.01.2018 г. до 6.06.2018
г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 285,04лв. (двеста
осемдесет и пет лева и 04 стотинки), представляваща обезщетение за забава за
периода от 3.01.2018 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната
изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва
за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
В срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното
заседание моли да бъдат уважени предявените искове.
В проведеното съдебно заседание ответника В.А. се явява лично и заема становище, че признава съществуването на договорни отношения между нея и цедента на настоящия ищец по делото. Забавила плащанията поради лични причини. Възразява срещу претендираната неустойка, тъй като размерът е приблизително колкото размера на главницата по договора за заем.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 9.12.2019г. ищецът
в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано
ч.гр.д. № 1096/19г. по описа на СвРС. Издадена била заповед № 646/11.12.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът В.И.А. да
заплати на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД,
ЕИК *, сумата от 575,58 лв. (петстотин седемдесет и пет лева и 58
стотинки), представляваща главница за периода от 3.01.2018 г. до 6.06.2018 г.
(падеж на последна погасителна вноска); сумата от 54,58лв. (петдесет и четири
лева и 58 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 3.01.2018 г.
до 6.06.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 473,48лв.
(четиристотин седемдесет и три лева и 48 стотинки) представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 17.01.2018 г. до 6.06.2018
г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 285,04лв. (двеста
осемдесет и пет лева и 04 стотинки), представляваща обезщетение за забава за
периода от 3.01.2018 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната
изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 11.12.2019
г. до изплащане на вземането, както и 77,77 лева (триста и два лева и шестдесет
и три стотинки) разноски по делото, от които 27,77 лева – ДТ и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена
на длъжника В.И.А. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като в
законоустановения едномесечен срок заявителя –ищец предявява настоящия установителен
иск по чл. 422 от ГПК в изпълнение на указанията на съда.
Представена е молба
за сключване на договор за паричен заем № 0194833 от ответника до заемодателя „С“
ООД от 01.08.2017 г. Видно от представения по делото Договор за паричен заем е,
че на следващия ден – 9.08.2017г. между „С“
ООД, като заемодател и ответника, като заемател е сключен договор за паричен
заем с № 139230. Съгласно него страните договорили заемодателя да предостави на
заемателя в заем сумата от 1000лв. Заемателят се е задължил да върне сума в
размер на 1178,16 лв. на 43 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 27,4
лева, като падежът на първата погасителна вноска е 16.08.2017 г., а падежът на
последната погасителна вноска е 6.6.2019 г. Договорът е подписан при уговорен
годишен лихвен процент на заема – 40,08% и годишен лихвен процент на разходите
на заема -49,206%.
Страните са уговорили
също така, според обективираното в чл.6 от договора за заем задължение в тежест
на заемателя заема да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения, а
именно: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията в чл.9, ал.2 от
ОУ към договора за заем, а именно: 1.поръчителство на едно или две физически
лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход
общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за
страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход
на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата
за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от
заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на
получавания от тях доход; 2. залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност
/оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включващо договорената главница и лихва; 3.първа по ред
ипотека; 4. предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора
за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума
за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.
В чл.8 от договора заем
страните договорили, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на
договора ответника не предостави на заемателя договореното обезпечение или
предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия
дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорното задължение в
размер на 984 74 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в
приложение №2 към договора. Видно от приложения погасителен план всяка вноска
за неустойка е в размер на 22,90 лева, платима на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която
ответника следвало да заплаща на заемателя съгласно представения по делото
погасителен план, подписан от ответника, е в размер на 50,30 лева, като
последната (платима на 6.6.2019г.) е в размер на 50,16лв. = 27,16лв. вноска по
договора +22,90лв., вноска за неустойка. Представен е Стандартен европейски
формуляр, също подписан от ответника, в който са описани основните параметри на
договора, както и размера на уговорената неустойка.
Видно от представения
договор за продажба и прехвърляне на вземания, на 25.03.2019 г. между „С“ ООД в
качеството на продавач - цедент и ищцовото дружество „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК * в качеството на купувач - цесионер е
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). В договора
страните са се уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени в съответствие на
действащото законодателство. Вземанията се прехвърлят ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите им принадлежности и са подробно изброени и индивидуализирани
в списъка, представляващ Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от
договора. В т. 4.4. от договора е предвидено, че в срок от 3 работни дни от
подписване на договора Продавачът се задължава да предостави на Купувача
писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В т. 4.1 от договора е предвидено, че Купувача има право да
получава всички плащания извършени от длъжници, постъпили след датата на
подписване на договора. Съгласно т. 4.5 от договора купувачът се е задължил да
изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия.
С Потвърждение за
сключена цесия, прието като доказателство по делото, продавачът - цедент е
потвърдил, че кредит, описан под № 139230 в Приложение№ 1 от 25.03.2019г. към
договор за цесия от същата дата с длъжник - ответника в качеството си на
кредитополучател по Договор за паричен заем е цедиран от продавача „С“ ООД на
ищцовото дружество, съгласно договора за прехвърляне на вземания.
С уведомително писмо
с изх. № УПЦ-П-СТК/139230 от 29.03.2019г. е изпратено от цедента уведомление до
ответника за сключения договор за цесия. Видно от съобщението към известието за
доставяне уведомлението е изпратено на адрес: с.Вардим, общ.Свищов,
ул.„Първа“№102, посочен от ответника в молба за сключване на договор за заем.
Видно от обратната разписка уведомлението е получено от ответника на 04.04.2019
г.
По делото е допусната
и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е прието от
съда, като обосновано, правилно и компетентно дадено. Вещото лице заключава, че
съгласно подписания от страните Договор за заем на ответника е предоставена
сумата от 1000лв. Съгласно предоставената от цедента справка ответника до
датата на цесия е извършил следните плащания: 511,00лв. – неустойка, 123,80 лв.
– лихва, 424, 42 лв. – главница. Дължимите суми след извършените плащания са както
следва: 575,58 лв. – главница, 54, 36 лв. – лихва, 473,70 лв. – неустойка. За
периода от 03.01.2018г. /дата на изпадане в забава/ до 25.03.2019г. /дата на
цесия/ дължимата лихва е 71,47лв. За периода от
25.03.2019г. до 09.12.2019г. /дата на подаване на заявлението в съда/
дължимата лихва за забава е 41,57 лв. Общ размер на дължимата лихва е 113,04лв.
В съдебно заседание вещото лице разясни,
че сумата от 246,93 лв., представляваща остатъка до претендирания размер от
285,04 лв. лихва за забава, според справката представена от цедента е сума за
начислена такса разходи за събиране на неплатени суми.
Съдът намира, че
вещото лице е съобразило плащанията от ищеца, които са правени до момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради това намира заключението за
компетентно и правилно дадено и го кредитира.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
От процесуална
страна, предявените искове са допустими. Исковете с правна квалификация по чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД са
предявени от по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор на ищеца „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК * срещу ответника В.И.А., в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 646/11.12.2019г. г. по ч.гр. д. № 1096/2019 г. на РС-Свищов.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Предвид на това исковете са допустими.
За да се уважат
предявените искове дружеството - ищец следваше да установи вземането си на
претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер,
както и изправността на цедента - наличието на сключен договор за потребителски
паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума,
като докаже, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния
размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорено
в договора обезщетение за забава, както и неустойка, като следва да докаже и
размера и периода на това обезщетение, както и размера на претенцията за
неустойка. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват,
изключват или унищожават спорното право.
Разпоредбата на чл.
26, ал. 1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането
си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е
предвидена в процесния договор за предоставяне на паричен заем № 139230/09.08.2017
г. В настоящия случай уведомлението за цесията, изходящо от цедента се счита
връчено на ответника на основание чл. 46, ал. 1 от ГПК, на 04.04.2019 г.,
поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения
договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо
последния.
По делото се установи
безспорно, че между „С“ ООД и ответника са възникнали отношения по процесния договор
за паричен заем по смисъла на чл. 9 и сл. от Закона за потребителски кредит
(ЗПК). В случая при сключването на договора за заем и установяване на клаузите
му не е допуснато нарушение на чл. 11 и чл. 10 от ЗПК. След като всички условия
по договора са описани ясно и пълно в него, то съдът намира, че няма нарушение
на нормите по ЗПК и ЗЗП, няма неравноправни клаузи. Между ответника и заемателя
е възникнало правоотношение по договор за банков кредит; налице е неизпълнение
на задължението на заемателя за плащане на месечните вноски по кредита. Последно
платената погасителна вноска от ответника е тази на 03.01.2018г., с плащане
извършено на 18.01.2018г., според вещото лице по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Това не се оспорва и от ответника по иска.
Претендира се сума в размер на 575,58 лв. за главница и 54,58лв. за договорна
лихва. Според изчисленията на вещото лице, неоспорени от ищцовата страна,
размерът главницата съвпада с претендирания по иска, но размерът на дължимата
договорна лихва е определен на 54,36 лв. Поради това иска за главница е
основателен до размер от 54,36лв.
Относно претенцията
за обезщетение за забавено плащане за периода от 03.01.2018г. до датата на подаване
на заявлението в съда – 09.12.2019г. в
размер на 285,04лв., то същата се дължи, доколкото се установява, че е налице
забава на плащането на дължимата сума, но не в размерите, в които е
претендирана от ищеца. Същата се явява доказана по основание, но не и по
размер, като съдът определя размера на същата, като съобразява заключението на
вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно. Според
изчисленията на експерта за периода от 03.01.2018г. до датата на предявяване на
заявлението –9.12.2019г, лихвата е в размер на 113,04 лв. В съдебно заседание
вещото лице разясни, че останалата сума представлява начислени такси, но не и
законна лихва. Поради това до този размер предявеният иск е основателен и
доказан, като за разликата до пълния претендиран размер от 285,04 лв. претенцията
се явява недоказана.
По претенцията за
присъждане на неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 8 от договора в
размер на 473,48лв. съдът намира тази уговорка за нищожна по следните
съображения: В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този
смисъл е съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити. Разгледана в този аспект, клаузата в чл. 8 от договора за заем, според
която се дължи неустойка в размер на 984,70 лв. при неосигуряване в 3-дневен
срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство на
физически лица или банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.
Подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го стори, дългът му
нараства. Според чл. 16 от ЗПК, проверката за кредитоспособността на
потребителя трябва да се извърши преди сключване на договора, съответно тогава
да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката. В конкретния
случай и след като кредитът е бил разрешен, от лицето се изисква да представи
обезпечение и да заплати неустойка, предварително определена по размер и
разсрочена в погасителните вноски. На следващо място, неустойка за неизпълнение
на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма
данни за ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение), е
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения
начин се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза
за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение - непредоставено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от
това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. По
изложените съображения, с оглед нищожността по чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД
на клаузата по чл. 8 от договора съдът намира, че ответникът не дължи
уговорената неустойка в размер на 984,70 лв., обуславящо отхвърлянето на иска по
чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на
473,48лв. като неоснователен.
При това положение
извършените от ответника плащания по кредита следва да се отнесат към
погасяване на само действително възникналите задължения за връщане, а именно: сумата
от 1000 лв. – главница, сумата от 178,16 лв. – договорна лихва и сумата от
113,04лв. обезщетение за забава за периода 03.01.2018 г. до 09.12.2019г. или
общото задължение по заема възлиза на 1291,20 лв. По делото, видно от
признанието на ищеца за неизгодния нему факт е, че ответникът е извършвал
плащания в общ размер на 1059,26 лв. Видно и от заключението на вещото лице е,
че ответника е внесла общо сумите от 1059,22 лв. Ответницата не е заявила кое
от задълженията погасява с вноските по заема, поради което съдът намира, че
следва да приложи разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като погаси предявените
вземания чрез извършените плащания най-напред лихвите, а след това главницата.
Ето защо искът за законна лихва за забава ( претендиран в размер от 285,04лв.)
следва да се отхвърли като погасен чрез плащане. Искът за договорна
възнаградителна лихва (претендиран в размер от 54,58 лв.) също следва да се
отхвърли изцяло като погасен чрез плащане. Искът за главница следва да се уважи
до размер от 343,64 лв., като за останалата сума до пълно претендирания размер
от 575,58 лв. следва да се отхвърли. За останалите вземания за неустойка
предявения иск по чл. 422 ГПК подлежи на отхвърляне като неоснователен и
недоказан.
Предвид изхода на спора
и искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в заповедното
и исковото производство, на същия следва да се присъдят същите съобразно
уважената част от исковете.
Съобразно т. 12 от
Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе
и по отговорността за разноските в заповедното производство. С оглед изхода на
делото, направеното от ищеца искане за присъждане на разноските и представения
от него списък по чл.80 ГПК, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
в полза на ищеца се следват да се присъдят направените в заповедното
производство разноски в размер на 19,25 лв. за държавна такса и юрисконсулско
възнаграждение. На основание чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да
се възложат и направените от ищеца разноски в настоящото производство, в размер
на 132,96 лева, представляващи заплатена от ищеца държавна такса, заплатено юрисконсулско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК, съразмерно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл. 422 ГПК, че по отношение н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *, седалище и
адрес на управление ***, офис – **-СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ против В.И.А. с ЕГН **********,
с адрес ***, за сумата в размер на 363,64
лева (триста шестдесет и три лева и 64ст.) главница, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 09.12.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 363,64 лева до пълно
претендирания размер от 575,58лв., за сумата
от 54,58лв. (петдесет и четири лева и 58 ст.), представляваща договорна лихва
за периода от 3.01.2018 г. до 6.06.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска); за сумата от 285,04лв. (двеста осемдесет и пет лева и 04 ст.),
представляваща обезщетение за забава за периода от 3.01.2018 г. (денят следващ
датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на
заявлението в съда, като погасени чрез плащане, както и за сумата от 473,48лв.
(четиристотин седемдесет и три лева и 48 ст.), представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 17.01.2018 г. до 6.06.2018
г. (падеж на последна погасителна вноска), като неоснователен, за които вземания
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 646 от 11.12.2019г. по
ч. гр. дело № 1096/2019г. по описа на Районен съд град Свищов.
ОСЪЖДА В.И.А. с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление ***, офис – **-сумата в размер на 19,25 лева (деветнадесет лева и 25ст.)
– представляваща направени разходи в заповедното производство, съобразно
уважената част от исковете и сумата от 132,96 лева (сто тридесет и два лева и 96
ст.) – представляваща направени разноски в исковото производство, за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: