Решение по дело №983/2020 на Софийски градски съд

    Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е     № ……

                                            гр. София, 25.05.2021 г.

 

 

                          В      И  М  Е  Т  О     Н А      Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                     ЧЛЕНОВЕ :  Цветомира Кордоловска

                                                       Мл. Съдия :  Мария Малоселска

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 983 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 283994/25.11.2019 г. на СРС, 35 с - в, по гр. д. № 21732/2019 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******е осъдена да заплати на Г.К.Б., ЕГН **********, сумата от 944, 08 лв., представляваща неоснователно получени от ответника суми, ведно със законната лихва от 15.04.2019 г. (предявяване на исковата молба) до окончателно изплащане на сумата, а на правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - сумата от 329, 98 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за  периода от 04.11.2015 г. до 14.04.2019 г., като исковете са отхвърлени, както следва : за главницата над уважената част от 944, 08 лв. до пълния предявен размер от 1 658, 16 лв., а искът за мораторна лихва е отхвърлен за разликата над уважената част от 329. 98 лв. до пълния предявен размер от 500 лв.

Решението се оспорва от ищеца Г.К.Б., чрез представителя му, в частите, в които исковете са отхвърлени - за главницата над сумата от 944, 08 лв. до пълния предявен размер от 1 658, 16 лв., а искът за мораторна лихва - за разликата над уважената част от 329. 98 лв. до пълния предявен размер от 500 лв. с доводи, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано в тази част. Поддържа се, че сумата от 1 658, 16 лв. е недължимо получена от дружеството, като съставлява разликата след изцяло погасяване на дълга от Г.Б. съгласно извънсъдебно споразумение с „Т.С.“ ЕАД и вследствие събиране на сумата от МСК М. Б.по изп. д. № 4710/2014 г. Ищецът се позовава на разлика в заплатените и събрани суми по изпълнителното дело, между издадено от ЧСИ удостоверение в полза вещото лице по съдебно счетоводната експертиза, което не е изрично прието в производството като доказателство и съобщението за разпределените на взискателя суми от 17.12.2015 г., издадено отново от ЧСИ и прието в производството като доказателство заедно с делото. Според ищеца, в съобщението е посочено, че от постъпилите по изпълнителното делото общо 4 116, 77 лв., на взискателя „Т.С.“ ЕАД са преведени 2 904, 41 лв. Този документ е следвало да се зачете от СРС като официален удостоверителен документ, по който е работила и допълнителната ССчЕ. Поддържа, че неоснователно СРС не е зачел доказателствената стойност на този документ, като се е позовал само на удостоверението от 04.07.2019 г., което е издадено за нуждите на експертизата. Ищецът не оспорва, че ЧСИ му е превел директно сума в размер на 714, 08 лв., като поддържа, че общо събраната сума по изпълнителното дело е 4 116, 77 лв. (3 402, 69 лв. + 714, 08 лв.), а не както е приел СРС - само 3 402, 69 лв. Излага доводи, че поради допуснато неправилно изчисление, съдът е достигнал и до необоснован извод за размера на надплатените от ищеца суми. Моли да се отмени решението и да се уважат изцяло исковете. Претендира разноски, съгласно представен списък, като възразява да се присъждат разноски на ответник за това производство, предвид процесуалното му бездействие.

Въззиваемата страна - ответникът „Т.С.“ ЕАД не е подал отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК. В молба от  25.02.2021 г., депозирана  преди съдебно заседание, ответникът оспорва бланкетно жалбата и моли да се остави без уважение, като се потвърди решението на СРС в оспорената част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

СРС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за връщане от „Т.С.“ ЕАД на отпаднало основание на сумата от общо 1 658, 16 лв., недължимо платена от ищеца в полза на ответника по изпълнително дело № 20148380404710  по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 в КЧСИ и за мораторни лихви за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 500 лв. за периода от 04.11.2015 г. до 14.04.2019 г.

Въззивната жалба срещу него е подадена в срок и от легитимирана за това страна. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по  останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Решението в оспорените части е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Съдът намира, че делото е решено при изцяло изяснена фактическа обстановка.

Въззивният състав изцяло споделя изводите на СРС, че в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за основателността на претенцията е от значение ищецът да установи, при условията на пълно и главно доказване, фактът на плащане и получаване на сумата от ответника, а в доказателствена тежест на ответника е да докаже правно основание да получи, съответно - да задържи извършеното плащане.

Предвид изложеното, от съществено правно значение за уважаване на иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу конкретния ответник, е да се установи, пълно и главно, че сумата, за която се твърди, че е недължимо платена и с която ответникът се е обогатил, реално е получена от него и че основанието за получаването й е отпаднало.

Според представеното към исковата молба съобщение от 17.12.2015 г. от ЧСИ М. Б.- (на л. 5 от делото на СРС), на което се позовава ищецът във въззивната жалба, по изпълнителното дело са погасени общо задължения в размер на 4 116.77 лв., от които 2 904. 41 лв. са разпределени на взискателя „Т.С.“ ЕАД, 182, 40 лв. са разпределени за обикновени такси и разноски и 315. 88 лв. дължими такси и разноски.

В същото време съгласно удостоверение от ЧСИ М. Б.от 04.07.2019 г. – (на л. 41 от делото на СРС), издадено на вещото лице с оглед  изготвяне на ССчЕ, на ответника по изпълнителното дело е преведена сума в размер на 2 190, 33 лв., като ЧСИ е възстановил директно на ищеца сума в размер на 714, 08 лв. Фактът, че ищецът е получил от ЧСИ сумата от 714, 08 лв. не се оспорва от него, видно от изявленията направени и във въззивната жалба.

Следователно правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства СРС е приел, че на взискателя – ответник в производството „Т.С.“ ЕАД по изпълнителното дело № 20148380404710 на ЧСИ М.Б.е преведена реално само сума в размер на 2 190, 33 лв., доколкото сумата от 714, 08 лв. вече е била възстановена на длъжника. Следва да се посочи, че сборът от двете суми съставлява точно сумата от 2 904, 41 лв. посочена в съобщението от ЧСИ от 17.12.2015 г., на което се позовава длъжника- ищец.  В тази връзка не е налице противоречие в официалното удостоверяване на ЧСИ по съобщението и по последващото удостоверение от 04.07.2019 г., в какъвто смисъл са основните поддържани възражения от ищеца в жалбата.

На първо място, удостоверението е изготвено за целите на ССчЕ и съдържа подробна разбивка на общо получената сума. В удостоверението е посочено, че по изпълнителното дело са постъпили следните суми: 2 190. 33 лв. на Т.С. ЕАД, 182. 37 лв. такси и разноски 315. 88 лв. такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ и 714. 08 лв., възстановени директно от ЧСИ в полза на ищеца, което се установява и от приложеното по изпълнителното дело платежно нареждане.

Посочените плащания и дължими суми се потвърждават и от заключенията на основната и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, които не са оспорени от страните. Според вещото лице разпитано в съдебно заседание на 08.07.2019 г. от общата сума от 2 904, 41 лв., разпределена първоначално на взискателя, реално му е преведена по изпълнителното дело сума от 2 190, 33 лв., като остатъка от тази сума от 714, 08 лв. е възстановена директно на длъжника. Следователно за този размер не може да се приеме, че е настъпило имуществено разместване – т. е. че сумата е реално преминала в патримониума на ответното дружество и следва да бъде върната на длъжника на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Основателно и като е съобразил представените по изпълнителното дело две платежни нареждания СРС е приел, че по делото са постъпили суми в общ размер от 3 376. 02 лв. и 26. 67 лв. или общата постъпила сума по делото е 3 402. 69 лв. В изпълнителното дело не се съдържат данни за постъпили други суми.

При тези доказателство обоснован е изводът на съда, че на „Т.С.“ ЕАД е преведена сума по изпълнителното дело в размер на 2 190. 33 лв., съгласно наличните по изпълнителното дело платежни нареждания, а сумата от 714. 08 лв. директно е възстановена на ищеца от ЧСИ, както се посочи по – горе.

От представените платежни нареждания, подкрепени от заключението на ССчЕ се установява и не е спорно, че ищецът е превел директно на кредитора -  ответник сума в размер на общо 1 024, 37 лв.

Следователно, ответникът е получил сумата от общо 3 214. 70 лв. (2 190, 33 лв. от ЧСИ + 1 024, 37 лв. директно от длъжника).

В същото време от приетото като доказателство пред СРС извънсъдебно  Споразумение от 24.06.2014 г. между двете страни е видно, че те са се договорили, че общият размер на дълга на ищеца към ответника възлиза на 2 270, 62 лв.

При тези данни  обосновано СРС е направил заключение, че ответникът е получил в повече и дължи връщане на разликата между заплатените му от ищеца извънсъдебно и в изпълнителното производство суми в общ размер от 3 214. 70 лв. и действително дължимите - 2 270. 62 лв. или сумата от 944. 08 лв.

В отговор на възраженията на ищеца в жалбата въззивният състав намира, че на възстановяване по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД подлежат само сумите в повече от дълга, които са получени реално от взискателя „Т.С.“ ЕАД. Само по отношение на сумите, които ответникът реално е получил в патримониума си следва да се приеме, че той се е обогатил неоснователно. За тези суми не е било налице основание за получаването им и те подлежат на възстановяване от кредитора.

Следователно обогатяването на ответника е само със сумата от 944, 08 лв., като по отношение на отхвърлената част по главните искове, настоящият състав споделя изводите на СРС. Не е налице обогатяване на ответника с остатъка от самата от 714, 08 лв. (до пълния предявен размер на иска от 1 658, 16 лв.), защото както се посочи и  по - горе, тази сума вече е била възстановена на ищеца от ЧСИ. Повторното и присъждане би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД основателно е уважен за сумата от 944, 08 лв. и е отхвърлен до пълния предявен размер от 1 658, 16 лв. Решението не страда от пороци в тази част. То е постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон и следва да се потвърди, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.

Относно отхвърлената част от иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в жалбата не са изложени никакви конкретни съображения от страна на ищеца, поради което съдът намира, че решението е съобразено с материалния и процесуален закон и в тази част.

Само за пълнота следва да се посочи, че задълженията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД нямат конкретен срок за изпълнение, поради което забавата на длъжника по тях ще настъпи след покана от страна на кредитора. Такава покана е отправена до длъжника, като СРС е определил лихвата за забава върху сумата от 944, 08 лв., на основание чл. 162 ГПК в размер на 329, 98 лв. за периода 04.11.2015 г. – 14.04.2019 г., като е отхвърлил иска до пълния до пълния предявен размер от 500 лв. Настоящият състав не намира основание за промяна изводите на СРС. В тази част решението също следва да се потвърди.

Този извод се отнася и до решението в частта по разноските, присъдени на страните, които са съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени разноски в производството.

По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора - жалбата няма да бъде уважена, право на разноски има въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД. Съдът намира, че в нейна полза не следва да се присъждат разноски пред СГС за юрисконсултско възнаграждение, доколкото не е осъществено реално процесуално представителство по смисъла на ГПК пред въззивната  инстанция.

Така мотивиран СГС              

                                                    

       Р    Е   Ш   И  :

                                  

ПОТВЪРЖДАВА решение № 283994/25.11.2019 г. на СРС, 35 с - в, по гр. д. № 21732/2019 г., в частта, в която са отхвърлени предявените от Г.К.Б., ЕГН ********** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******искове, както следва : с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за сумата над 944, 08 лв. до пълния предявен размер от 1 658, 16 лв. - неоснователно получена от ответника, ведно със законната лихва от 15.04.2019 г. (предявяване на исковата молба) до окончателно изплащане на сумата и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - над сумата от 329, 98 лв. до  пълния предявен размер от 500 лв. - мораторна лихва за периода от 04.11.2015 г. до 14.04.2019 г., както и в частта по разноските, присъдени съразмерно на страните.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частта, в която исковете са уважени – като неоспорено от ответника.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ : 1.                              

 

 

 

 

 

                                                                                                            2.