Р
Е Ш Е
Н И Е
№426 15.10.2012г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на трети септември
две хиляди и дванадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Й.А.
като разгледа докладваното от съдия
МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 614 по описа за 2012г. и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.128 от КТ, 221, ал.1 от КТ, 224 от КТ и чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало трудово правоотношение от
договор, сключен на 06,10,2011г., по силата на който е изпълнявал длъжността
„главен инженер строителство”. Същият е прекратен със заповед на работодателя
от 17,01,2012г., считано от 18,01,2012г. на основание чл.327, ал.2 от КТ,
поради забава в изплащането на трудовото възнаграждение. За периода от месец
октомври 2011г. до месец януари 2012г. не е получил полагащото му се трудово
възнаграждение в размер на 1500 лева на месец. При прекратяване на договора му
се дължи и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 5 дни за периода
на съществуване на трудовия договор, което е в размер на 357,15 лева, както и
обезщетение за неспазен срок на предизвестието в размер на 1500 лева. Ето защо
моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 4850 лева, неизплатено трудово възнаграждение за горния период. Върху
всяко месечно плащане претендира заплащане на обезщетение за забава за периода
от осмо число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба, в
размер на съответно 60,33 лева, 47,56 лева, 34,36 лева, 6,92 лева и в размер на
законната лихва от тази дата до окончателното заплащане на главниците. Моли
също така ответникът да бъде осъден и да му заплати сумата от 357,15 лева,
обезщетение за неползван платен годишен отпуск и 1500 лева, обезщетение за
неспазен срок на предизвестието при прекратяване. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва предявения иск, като твърди, че размерът на удръжките за ДОД, ДОО и ЗО следва да
се приспадне от брутния размер на възнагражденията, тъй като те не се дължат на
работника по смисъла на чл.128 от КТ. Твърди също така, че през периода, посочен в
исковата молба,
ответникът не се е явявал на работа и не е престирал труда си, поради което няма
право да получи трудово възнаграждение.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Трудовото правоотношение между страните
е съществувало от 06,10,2011г. до 18,01,2012г., което се установява представения трудов договор и заповед за
прекратяването му. От тях е видно, че размерът на уговореното основно брутно
трудово възнаграждение е 1500
лева, а на
платения годишен отпуск – 20 дни. Със заповед №1/18,01,2012г. работодателят е
наредил дните, през които ищецът не се е явил на работа – от 12,12,2011г. до
31,12,2011г. и от 01,01,2012г. до 17,01,2012г., да бъдат зачетени като неплатен
годишен отпуск. По тази причина и видно от ведомостите за работни заплати и
заключението по съдебно-счетоводната експертиза той счел 14 дни за месец
декември и 11 дни за месец януари за неплатен отпуск и е начислил трудово
възнаграждение за 17 дни за месец октомври, 22 дни за месец ноември, 2 дни за
месец декември и 0 дни за месец януари. Видно от справка от НАП, ТД П....за актуално състояние на действащи трудови
договори на А.И., на 19,10,2011г. той е сключил такъв с друг работодател. Това
обаче не е достатъчно да бъде оборена презумпцията за добросъвестно полагане на
труд от работника през периода, за който се претендира заплащане на трудовото
възнаграждение. Сключването на трудов договор с друг работодател само по себе
си не изключва изпълнението на трудовите задължения към ответника. В същото
време липсват доказателства, че в периода от 12,12,2011г. до 31,12,2011г. и от
01,01,2012г. до 17,01,2012г. ищецът не се е явил на работа. Издадената заповед
за ползването на неплатен годишен отпуск е последваща – от 18,01,2012г., тоест
след прекратяване на трудовия договор, поради което тя не може да удостевери
нито дали работникът се е явявал на работа, нито ползването на неплатен отпуск.
Още повече, че такъв се разрешава по молба на работника, а такава липсва. А и
от самото съдържание на заповедта
следва, че такъв не е ползван и разрешаван, а периодите, посочени в нея, следва
да бъдат зачетени като такъв. Изцяло в тежест на ответника е да установи, че
ищецът не се е явявал на работа, тъй като с презумпцията на чл. 8, ал.2 от КТ
размества доказателствената тежест. След като не е направил това и на основание
чл. 128 от КТ той следва да заплати уговореното трудово възнаграждение.
В тази връзка е основателно възражението на ответника, че такова се дължи
за съответния календарен месец, а не за период от един месец с начална и крайна
дата 7-мо число. Това не променя извода, че такова следва да бъде заплатено за
периода на съществуване на трудовото правоотношение, след като се прецезира
размера за съответното месечно задължение. От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на брутното трудово
възнаграждение за месец октомври е 1214,29 лева, за месец ноември е 1500 лева,
а на основание чл. 160 от ГПК съдът определя, че за месец декември за 16
отработени дни то е 1144 лева, а за месец януари за 11 отработени дни – 770
лева. Възражението, че от тези суми следва да се приспаднат дължимите удръжка
за данъци и осигуровки е неоснователно. При иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ може да се присъди
брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след
приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да
е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът
след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху
общия доход и осигурителните вноски. Когато е присъдено брутното трудово
възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от
събраните суми в изпълнителното производство. В този смисъл е решение №166 от 25,02,2010г. на
ВКС по гр. д. №220/2009г., ІІІ г.о. Ето защо и предвид диспозитивното начало
(предявеният иск е за брутно трудово възнаграждение), то ответникът следва да
бъде осъден да заплати на работника горните суми или общо сумата 4628,29 лева,
а до пълния предявен размер от 4850 лева искът следва да бъде отхвърлен.
В трудовия договор, който урежда
отношенията между страните, не е посочен срок за изплащане на трудовото
възнаграждение. Поради това съдът намира, че същото се дължи след изтичане на
съответния календарен месец. След като работодателят не е изпълнил задължението
си на падежа, то той е изпаднал в забава, считано от първо число на следващия
месец. Поради това и на основание чл.86 от ЗЗД, той следва да заплати
обезщетение, размерът на което да се определи от съда на основание чл. 160 от ГПК, тъй като в исковата молба е посочен начален момент на претенцията 8-мо
число на следващия месец. Ето защо и като се съобрази заключението на вещото
лице, ответникът следва да бъде осъден да заплати такова за периода от 8-мо
число на месеца, за който се дължи възнаграждение, до датата на подаване на
исковата молба 29,03,2012г. в размер на съответно 48,51 лева върху главница от
1214,29 (възнаграждение за месец октомври) за периода от 08,11,2011г. до
28,03,2012г.; 47,14 лева върху главница от 1500 лева (възнаграждение за месец
ноември 2011г.) за периода от 08,12,2011г. до 28,03,2012г.; 25,88 лева върху
главница от 1144 лева (възнаграждение за месец декември 2011г.) за периода от
08,01,2012г. до 28,03,2012г. и 6,92 лева върху главница от 770 лева
(възнаграждение за периода от 01,01,2012г. до 18,01,2012г.) за периода от
19,01,2012г. до 28,03,2012г. (което е по-малко от действителния размер от 15,01
лева, предвид диспозитивното начало). Или общо дължимото обезщетение е 128,45
лева. До пълния размер от 149,17 лева претенцията следва да бъде отхвърлена. От
датата на подаване на исковата до окончателното заплащане на главниците се
дължи законната лихва.
При прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 327, т.2 от КТ, работникът има право на обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В заповедта на
работодателя се съдържа именно горното основание за прекратяване, поради което
следва да заплати обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 1500 лева.
Освен това работникът има право и на обезщетение за неползвания платен годишен
отпуск, който е общо 7 дни (видно от заключението на вещото лице). Поради това
и на основание чл. 224, ал.1 от КТ работодателят дължи сумата от 477,27 лева,
който размер е определен със заключението на вещото лице. Предвид
диспозитивното начало следва да бъде осъден за заплати обезщетение в размер на
357,15 лева за 5 дни неползван платен годишен отпуск. Възражението на
ответника, че сумите следва да бъдат присъдени след като се приспадне дължимият
данък върху доходите на физическите лица е неоснователно. Цитираните разпоредби
изрично предвиждат, че се дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от иска или сумата от 1487,48 лева за
адвокатско възнаграждение, а на Районен съд А.. на основание чл.78, ал.6 от ГПК
сумата от 345,13 лева държавна такса (за всеки един от съединените искове) и 40
лева за съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Виастрой“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. А..,
ул.“Княз Борис І“ №42, представлявано от Д. В.. У. да заплати на А.Б.И., ЕГН ********** *** сумата от общо 4628,29 лева (четири хиляди шестстотин двадесет
и осем лева и двадесет и девет стотинки), представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 07,10,2011г. до 18,10,2012г., ведно с обезщетение
за забава в размер на 128,45 лева (сто двадесет и осем лева и четиридесет и пет
стотинки) за периода от 8-мо число на следващия месец, за който се дължи
възнаграждение, до датата на подаване на исковата молба 29,03,2012г., сумата от
1500 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща обезщетение за срока на предизвестието
при прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, т.2 от КТ, сумата от
357,15 лева (триста петдесет и седем лева и петнадесет стотинки), обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 5 дни, както и сумата от 1487,48 лева (хиляда
четиристотин осемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), направени
по производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните им размери от
4850 лева (четири хиляди осемстотин и петдесет лева) за трудово възнаграждение
и 149,17 лева (сто четиридесет и девет лева и седемнадесет стотинки) за
обезщетение за забава.
ОСЪЖДА „Виастрой“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. А.., ул.“Княз Борис І“ №42, представлявано
от Д. В.. У., да заплати на Районен съд – А.. сумата
от 345,13 лева (триста четиридесет и пет лева
и тринадесет стотинки), дължима държавна такса и от 40 (четиридесет)
лева, разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – П.. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: