Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
гр.С., 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.С., наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 60 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.П.Е. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 19-1099-000849/10.01.2020г., издадено от старши инспектор Й. Д. - началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР-С., с което на жалбоподателката, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДВП, са наложени глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца - за нарушение по чл.140, ал.1 от същия закон, и на основание чл.181, т.1 ЗДВП глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДВП.
В жалбата е застъпена позицията за приложимост разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДВП поради това, че управляваното от наказаното лице МПС е с прекратена регистрация, а не се явява изначално нерегистрирано, което се подчертава като наличие на различни основания за квалифициране на нарушението. Оспорва се извършване на нарушението по посочената в НП квалификация от нейна страна, както и това, че не е предоставила МПС-то за технически преглед, тъй като няма качеството на собственик, нито на длъжностно лице.
Пред съда жалбата се поддържа чрез пълномощник, който изразява становище и за липса на знание у жалбоподателката, че автомобилът, който управлявала, е бил с прекратена регистрация, тъй като същият е ползван от баща и, с когото тя не живее, по силата на лизингов договор с друг правен субект. Пледира за неправилно приложение на материалния закон. Моли за отмяна на наказателното постановление.
Административно-наказващият орган – ст.инспектор Д., изтъква, че семейството на жалбоподателката е ползвало процесния автомобил от 2004г. и проследено назад в годините е видно, че е бил минаван само два пъти технически преглед, а и застраховката ГО е правена през периоди. Подчертава, че не само от датата на деянието, но и от момента на образуване на делото до този етап, такава застраховка продължава да не е сключена. Моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура – С., при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не депозират становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.
Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен материал, на съдържащите се в жалбата твърдения, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 09.12.2019г. жалбоподателката А.П.Е. управлявала л.а.“Сузуки Гранд Витара 2.0“ с рег. № С 0458МТ в гр. С.. Автомобилът се стопанисвал и ползвал още от 2004г. от бащата на Е. - П. ***, с пълна финансова и правна отговорност, като същият бил представен от него на годишен технически преглед два пъти – на 06.11.2012г. в КТП № 978 в гр.С. и на 27.02.2017г. КТП № 1230 в гр.С..
На процесната дата по настоящия случай - 09.12.2019г., жалбоподателката взела автомобила от баща си. При движението и по бул.“М.“, около 17.35ч., била спряна за проверка от св.Д.П. – мл. автоконтрольор и св.П.И. – ст. полицай в група „ООР“, двамата служители при ОД МВР-С.. При същата се установило, че от 2018г. до него момент за автомобила няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което регистрацията на същия била прекратена служебно на 28.05.2018г., по реда на чл.143, ал.10 ЗДВП, след уведомление от Гаранционния фонд от 20.05.2018г. до отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Жалбоподателката предоставила на служителите застрахователна полица от 2018г., като нямала документ за преминат годишен технически преглед, какъвто и не бил извършен – установено служебно от полицейските органи към момента на процесната проверка чрез справка в базата данни на Гаранционния фонд. Пред същите Е. заявявала, че знае, че няма застраховка, след това противоречиво визирала, че е изненадана от това обстоятелство.
На място св.П. съставил АУАН № GA14403/09.12.2019г., в който отразил установените при проверката факти, които били квалифицирани като нарушение изискването на чл.140, ал.1 ЗДВП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, и нарушение по чл.147, ал.1 ЗДВП, затова, че жалбоподателката управлява ППС, което не е представено на технически преглед.
Въз основа на акта е издадено и процесното НП, с което жалбоподателката е наказана с глоба 200 лева и лишена от правото да управлява МПС за срок от шест месеца – за простъпката по чл.140, ал.1 ЗДВП, наложени на основание чл. чл.175, ал.3, пр.1 ЗДВП, и 50 лева глоба – за неспазване изискването на чл.147, ал.1 ЗДВП, наложена на основание чл.181, т.1 ЗДВП.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени в установените от закона срокове, при наличие на задължителните реквизити в съдържанието им, и от компетентни длъжностни лица. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да се опорочили административно-наказателното производство и респ. засегнали правото на защита на наказаното лице.
Фактът на нарушението, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС по отворените за обществено ползване пътища, и на неговото авторство от страна на жалбоподателката, се явяват установени по категоричен начин при обсъждането и преценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на св.П. и св.И. са еднопосочни и безпротиворечиви досежно възприемането на обстоятелството, че Е. е управлявала л.а. и не е предоставила полица за валидна за 2019г. застраховка „ГО“, а само такава от 2018г., които показания са последователни и напълно кореспондират с официалната информация, отразена в базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд за застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. рег № С 0458МТ, и с приобщените по делото писмени доказателства.
Защитната
позиция акцентира на липсата на знание у нарушителката, че управлявания от нея
автомобил е бил снет от регистрация, и че следва да се прави разграничение
между изначалното нерегистриране на МПС и служебното прекратяване на регистрацията му, като се подчертава, че
жабоподателката е осъществила състава на чл.143, ал.10 ЗДВП и не следва да носи
вменената и с НП отговорност за простъпката по чл.140, ал.1 ЗДВП. Видно от
фиксираната в посочените правни норми воля на законодателя, включително и в
правилно приложената санкционна разпоредба на чл.175, ал.3, предложение 1 ЗДВП,
същият подвежда под еднакъв правен режим МПС-та, които са нерегистрирани
изначално или са със снета впоследствие регистрация. Регистрацията, съгласно
дефиницията в §6, т.18а от Допълнителните разпоредби на Закона, е административното
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер, а прекратяването на регистрацията е „отмяната на разрешението
превозното средство да се използва в пътното движение“ - §6, т.69 ДР ЗДВП. За съставомерността
на деянието по чл.140, ал.1 ЗДВП е достатъчно да не са спазени едновременно
двете кумулативни изисквания или
самото едното от тях, както е в конкретния казус - управляваният от
жалбоподателката Е. автомобил е имал регистрационни табели при движението му из
град С. на 09.12.2019г., но е бил с прекратена регистрация т.е. отменено е било
разрешението това превозно средство да се използва в пътното движение, поради
което същият не отговоря на посоченото законово положение да бъде допуснат по
пътищата за обществено ползване. Що се отнася до изтъкнатата от защитата, като
очертаваща квалификацията на деянието, разпоредба на чл.143, ал.10 ЗДВП, е
видно, че тя само урежда хипотезата и начина на служебното прекратяване и
възстановяване на регистрацията, които се осъществяват единствено от визираните
в закона контролни органи.
По отношение субективната страна на деянието, съдът намира, че липсата на знание у жалбоподателката, че управлявания от нея автомобил е със снета регистрация, не води до отпадане на административнонаказателната и отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в предвидените от закона случаи т.е. дори да се приеме, че нарушението по чл.140, ал.1 ЗДВП по конкретния случай е извършено при липса на умисъл, административно-наказателната отговорност следва да се понесе. Видно от регламентираното в приложимата в случая санкционна норма на чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДВП – „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер“, законодателят не е предвидил посоченото в чл.7, ал.2 ЗАНН изключение за процесното нарушение.
Втората административна простъпка, вменена на жалбоподателката, е определена в АУАН и НП с цифрова квалификация по чл.147, ал.1 ЗДВП - неспазване задължителното изискване на закона автомобилът да е с преминат задължителен периодичен преглед за проверка техническата му изправност. В акта словесната формулировка на обвинението е, че жалбоподателката „управлява“ ППС, което не представено на технически преглед, а в НП е визирано, че същата не е „представила“ автомобила на технически преглед. Наказанието е наложено на основание чл.181, т.1 ЗДВП, която разпоредба вменява тази отговорност на собственика или на длъжностно лице. По делото по безспорен начин се изясни, че процесния автомобил е собственост на друг правен субект – ЮЛ, и е бил стопанисван и обслужван от бащата П. Сали със следващите за това отговорности, както и че той е лицето, което е представял, макар и нередовно предходните години, колата на технически прегледи. Предвид така установеното от фактическа страна, редом със същественото разминаване между акта и НП в словесната част на това административно обвинение, отговорността на А.П. С. за нарушение по чл.147, ал.1 ЗДВП се явява ангажирана в разрез с изискванията на закона.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1099-000849/10.01.2020г., издадено от старши инспектор Йордан Димов - началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР-С., с което на А.П.Е. ***, ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДВП, са наложени глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца - за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1099-000849/10.01.2020г.
в останалата му част като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: