Решение по дело №99/2022 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 май 2022 г.
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20227090700099
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

114

Габрово, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН  КОСЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР  РАЧЕВ

                                                                                   ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

                                                                                           

                                                                                             

при секретаря Елка Станчева и с участието на прокурор Пламена Дичева от  Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 99 от 2022 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-443 от 14.03.2021 г., подадена от В.Г.Б. ***, с ЕГН **********, против съдебно Решение № 12 от 14.01.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 240 от 2021 г. по описа на Районен съд Севлиево /РСС/, с искане за неговата отмяна, както и за отмяна на потвърденото с него Наказателно постановление /НП/.

С атакуваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП / 21-0341-000157 от 20.05.2021 г. на началника на РУ – Севлиево при ОД на МВ  Габрово, с което на касатора на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. първо и второ от ЗДвП на същия е наложена глоба в размер на 200.00 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от същия нормативен акт, а на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. пето от същия закон му е наложена глоба в размер на 150.00 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от същия.

Нарушенията, за които е издадено процесното НП, се изразяват в следното:

На 15.04.2021 г. в 15.30 ч., на посочен пътен участък в община Севлиево, Б., като водач на ********** с ДК № ***********, предприема маневра изпреварване  при наличие на пътна маркировка М1, като навлиза частично в лентата на за насрещно движение и принуждава лек автомобил *********** с рег. № ***********, за да избегне удар, да предприеме спасителна маневра на дясно, при което излиза в пътния банкет, завърта се, преминава през лентата за насрещно движение и се удря в дърво в ляво по посоката на движение. Б. е обвинен в извършването на две нарушения: 1. Не съобразява поведението си с пътните знаци и маркирова, при което настъпва ПТП – нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което му е наложена глоба от 200.00 лв. на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗДвП и 2. Създава опасност при изпреварване за насрещно движещите се МПС при навлизане в път, предназначени за тяхното движение в тяхната лента – нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за което му е наложена глоба в размер на 150.00 лв. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от същия закон.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В депозираната жалба Б. е оспорил възприетата от актосъставителя и АНО като установена фактическа обстановка. Твърди, че не е извършвал въпросната маневра и не е отговорен за ПТП, настъпило с другия водач, самият той не е видял произшествието, бил спрян по-късно.

За да постанови съдебния си акт, РС е приел, че нарушенията са установени по несъмнен начин от обективна и субективна страна. При постановяването на съдебния си акт РСС се мотивира със събраните в хода съдебното следствие свидетелски показания, въз основа на които прави извод, че действително Б. е предприел въпросната маневра и е станал причина за ПТП с участник – друго лице. Жалбоподателят не е оспорил АУАН.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозира молба, с която поддържа подадената касационна жалба.

Ответната страна не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РСС се установи следното:

По делото не е спорно, че на посочената дата, час и място Б. е управлявал процесното МПС – автобус.

Тъй като основен момент на спора е установяване на релевантните факти и обстоятелства, то същите следва да се установят въз основа на събраните в хода на делото доказателства – основно свидетелски показания. На такива именно се позовава и първоинстанционния съд в решението си.

Според писмени сведения, дадени от С.А., на процесната дата, час и място той самият се движел по път в посока от В. Търново към Севлиево след процесното МПС ************, като водачът на последното при наличен завой предприел изпреварване на товарен автомобил и навлязъл в насрещната лента за движение. На мястото маркировката била непрекъсната /което е нормално при наличие на завой/, не е имало никаква видимост. Насреща се появил друг автомобил и водачът на тойотата се върнал в платното си, като продължил движението там. Идващият насреща автомобил, за да избегне удар, направил маневра, водачът му изгубил контрол и самокатастрофирал. А. отбил автобуса, подавайки му светлинен сигнал и се обадил по телефона на 112, след което на мястото пристигнали служители на КАТ.

Съгласно писмените сведения на И. Д., която е управлявала насрещно движещия се срещу Б. лек автомобил, процесният пътен участък бил обозначен с непрекъсната линия и в завой, като в нейното платно навлязъл въпросният автомобил ********* и за да избегне удар с него, тя предприела маневра, излязла от пътното платно, колата й се завъртяла и се ударила в дърво край пътя. Тя също се обадила на 112.

По делото е приложена Докладна записка от инспектор Г. Н. до началник РУ – Севлиево, в която служителят сочи, че той е обслужил процесното ПТП след като бил информиран за него чрез подаден сигнал от телефон 112. На място разговарял с А. и Д., които му обяснили това, което написали по-късно в обясненията си.

Приложен е и протокол за ПТП, подписан от водачите Б. и Д.а, както и от свидетеля А., в който ситуацията е описана така, както това е направено в АУАН и НП. Този протокол е официален документ и съдържа доброволно изявление и съгласие с отразеното в него на лицата, които са го подписали, вкл. санкционирания В.Б.. В протокола изрично е отбелязано, че водачът Б. е предприел маневра изпреварване, от схемата е видно, че това е станало в завой и при непрекъсната пътна маркировка. Документът  не е оспорен и същият следва да се вземе предвид при обсъждането на доказателствата и направата на изводите относно релевантната фактическа обстановка, отразена в него.

В о.с.з. са разпитани като свидетели отново посочените по-горе лица. Автоконтрольор Г. Н. потвърждава, че пътният участък, в който са се развили събитията, е с непрекъсната маркировка и има завой на пътя. И. Д. потвърждава като свидетел написаното от нея в сведението по случая. Тя е възприела автомобил, управляван от Б., като навлязъл в нейното платно, точно срещу нея, като тя не можела да знае, дали той ще се върне обратно или ще продължи да кара в нейното платно и затова предприела спасителна маневра, завивайки рязко в дясно. Разпитана е още една свидетелка – Г. Д., но тя не е била очевидец на произшествието и не може да даде сведения за него. От показанията й става ясно, че управляваният от Б. автомобил не е имал застраховка „Гражданска отговорност“. С. А.не е могъл да бъде разпитан като свидетел, т.к. по време на съдебното дирене не се е намирал в страната, но като очевидец е разпитано друго лице – Д. Д.. Той се е движил в колоната след Б. и тъй като управлявал бус е могъл да види по-добре от високо ситуацията. Той заявява, че на десен завой Б. започнал да изпреварва тир, навлиза в насрещното движение, като с по-голямата си част бил в платното за насрещно движение, видял, че срещу него идва кола и свил отново рязко в своята лента. Насрещният автомобил обаче се завъртял, влязъл встрани, за да избегне удара и се ударил в дърво до пътя, като той видял това, което се случило с пострадалия автомобил, в огледалото за обратно виждане. Д. сочи, че когато автомобилът предприел изпреварване на пътя не е имало видимост поради наличния завой. След инцидента той се върнал за да види какво се е случило с водача на другия автомобил – пострадалата Д. и оставил телефона си, за да му се обади, ако стане нужда.

Събраните и обсъдени от първоинстанционния съд доказателства са ясни и непротиворечиви и те в своята съвкупност потвърждават възприетото от АНО като проявила се фактическа обстановка, която сочи към извода за извършени от Б. нарушения, за които е съставен АУАН и издадено процесното НП.

Съгласно сочената като нарушена правна норма на 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая поведението на водача Б. е било в разрез с указанията, дадени му чрез пътна маркировка, забраняваща изпреварване, респективно – навлизане в насрещна пътна лента, независимо по какъв повод. Според втората възприета като нарушена правна норма на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП  водач, който изпреварва, е длъжен когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. В случая Б. е предприел изпреварване, за което сочат свидетелските показания, както и съдържанието на протокола за ПТП, подписан и от него самия. Не е установена друга причина, поради която той се е намирал в насрещното платно за движение, въпреки забраната за това. Поради липсата на видимост поведението му е съставлявало заплаха /опасност/ и пречка за движещото се в собствената си лента ППС, поради което водачът му е предприел спасителна маневра, като сам е причинил след това произшествие с автомобила си.

Съгласно чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наказва се с глоба в размер 150 лв. водач, който не спазва предписанието на пътната маркировка, като за първото нарушение санкцията е правилно и основателно определена. Според санкционната разпоредба на чл 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5 от закона който поради нарушение по ал. 1 – неспазване на предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В случая наложената санкция съответства по основание и размер на определената за второто нарушение.

В заключение съдът намира, че оспорения съдебен акт е законосъобразен и мотивиран, с оглед на което следва да се остави в сила.

 

Поради така изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно Решение № 12 от 14.01.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 240 от 2021 г. по описа на Районен съд Севлиево /РСС/, с което е потвърдено Наказателно постановление 21-0341-000157 от 20.05.2021 г. на началника на РУ – Севлиево при ОД на МВ  Габрово, с което на В.Г.Б. ***, с ЕГН: **********, на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. първо и второ от ЗДвП на същия е наложена глоба в размер на 200.00 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от същия нормативен акт, а на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. пето от същия закон му е наложена глоба в размер на 150.00 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от същия.

 

Решението е окончателно. 

           

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                              

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.