Р Е Ш Е Н И E №
гр. В. 31.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, IV - наказателен
състав в публично заседание на 04.03.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Ц.Ц.разгледа НАХД №791/2019г. по описа на ВРС, въз
основа на закона и доказателствата:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0967-000891 от 08.07.2019г. на Началник Група към ОДМР В.,
сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – В.,
с което на С.Г. ***№**, ЕГН:**********, е наложено
административно наказание за извършено нарушение на чл.102, т.1 от ЗДвП -
ГЛОБА в размер на 100 лева, на основание чл.177 ал.1 т.3 б.А от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
На основание чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.38
ал.2 вр. ал.1 от Закона за Адвокатурата ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.В., да заплати на С.Г. ***
с ЕГН:**********, сумата в размер от 300 лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Врачански Административен Съд в 14/четиринадесет/ дневен срок от
уведомяването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
МОТИВИ:
С.Г. ***№10, ЕГН:**********, е обжалвал НП №19-0967-000891 от 08.07.2019г. на
Началник Група към ОДМР В., сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – В., с което за
извършено нарушение на чл.102, т.1 от ЗДвП - му и наложено
административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 лева, на основание чл.177 ал.1 т.3 б.А от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален
представител адв.Г.З. от ВАК твърди, че жалбоподателят
не е виновен за така наложеното му наказание, тъй като не е извършил никакво
нарушение на закона. Твърди се и, той че не е предоставял процесният мотоциклет на никого. Пояснява, че на 25.06.2019 г.
около 11.10 часа когато било прието, че е извършено нарушението, жалбоподателят
е бил на работа в халето намиращо се на посоченото в НП място, като иска
отмяната на наложеното наказание.
Ответникът в придружителното писмо
по делото ангажира становище в подкрепа на НП.
Производството по делото е по реда
на чл.59 - 63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното: На 25.06.2019г. служителите на пътна полиция свидетелите Т.Г.Т. и колегата му Я.Д.Й. били на работа когато получили
сигнал от ОДЧ за настъпило на територията на гр.В. кв.Б.- ПТП.При пристигане на
указаното място - в гр.В. квартал Б.на
ул.“***“, която завършва в стар селскостопански двор, констатирали настъпило
ПТП с мотоциклет КТМ 390 ДЮК рег.№***. Установили, че лицето, което е
управлявало посоченото МПС е г.С.С. с ЕГН *********, който е непълнолетен и при
управлението на мотоциклета е паднал и се е контузил. При извършената проверка
установили ползвателя на мотоциклета - С.Г.С.
баща на непълнолетният водач.
За констатираното от св.Т.Г.Т. и в присъствието на св. Я.Д.Й. и на - нарушителя С.Г.С. бил съставен акт за административно
нарушение серия Д бл.№ 783032/25.06.2019г.,
за това че на 25.06.2019г. около 11:00
часа в гр.В. квартал Б.в стар селскостопански двор, като ползвател на
мотоциклет КТМ 390 ДЮК рег.№*** е предоставил управлението същият, на
неправоспособния г.С.С. с ЕГН *********.
Жалбоподателя подписал акта, без възражение.
Като получил препис от него. Въз основа на акта е издадено НП №19-0967-000891 от 08.07.2019г. на
Началник Група към ОДМР В., сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – В., с което на
нарушителя и настоящ жалбоподател е наложено административно наказание, ГЛОБА в размер на 100 лева, на основание чл.177
ал.1 т.3 б.А от ЗДвП за извършено нарушение на чл.102, т.1 от ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя св.Т.Г.Т., св. Я.Д.Й., г.С.С. и Т.А.Н.дадени
в съдебно заседание, и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства - НП в оригинал,
АУАН, Решение № 498 на ВАС по Дело №628/19г., както и приложените по Дело
№628/19г. на ВАС, Протокол за ПТП, ЗАПОВЕД за ПАМ, ЗАПОВЕД № 8121з--515 от 14.05.2018г.
на МВР, Справка за собственост на МПС, Справка за нарушител и др.
Съдът намира жалбата за подадена в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице притежаващо
необходимата процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е
процесуално допустима, и основателна, по
следните съображения:
За да се произнесе по съществото на правния спор,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, /тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение,/ е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и
че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
В конкретния случай твърдението на АНО, че жалбоподателя
е извършил нарушението по чл.102 т.1
от ЗДвП, не само, че не се доказва от събраните по делото писмени
доказателства, а напротив – категорично се опроверга.
На първо
място,
следва да се посочи, че нарушението неправилно е посочено и в АУАН и в НП, като
такова по чл.102 т.1 от
ЗДвП, това е така защото чл.102 от ЗДВП има две алинеи. В алинея
първа има съответно т.1 и т.2, като Точка втора е отменена
считано от 01.01.2019г.
Съгласно чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП: „На водача, собственика или упълномощения
ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя
моторното превозно средство:т.1 на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава
съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се
отнася моторното превозно средство;
Тълкувайки разпоредбата на чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП се достига до извод че, за да носи отговорност по нея
дадено лице трябва да притежава определени качество, а именно да бъде водач, собственик или упълномощен
ползвател.
В конкретния случай в нарушение на разпоредбите
на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
никъде в АУАН и НП не се съдържат данни за това в какво качество е бил наказан жалбоподателя С. и същият какво
качество има, дали е бил водач,
собственик или упълномощен ползвател.Направеното
в двата документа посочване – като ползвател
не отговарят на изискването на закона, защото законът изисква съответното
лице, чиято административнонаказателна отговорност се ангажира да е упълномощен ползвател на процесното МПС. Няма
данни, нито доказателства по делото – актосъставителя в рамките на извършената
проверка да е констатирал и съответно приложил по адм.преписка пълномощно в
тази насока от което да извлече извод, че жалбоподателя е упълномощен ползвател на процесното МПС от собственика на същото.
След като жалбоподателя не отговаря на нито едно от изрично изброените в
разпоредбата, качества то и следва, че същият неможе да бъде субект на
нарушението по чл.102 от ЗДвП.
На
второ място, разпоредбата на чл.102 ал.1 от ЗДвП в своята т.1 забранява на някое от лицата
отговарящи на изискването да са :водач,
собственик или упълномощен ползвател на моторно пътно превозно средство да
предоставя моторното превозно средство на:
Предложение първо - водач, който е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, или
Предложение второ - на
лице, което не е правоспособен водач или
Предложение трето - на лице, което не притежава съответното
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася
моторното превозно средство. От изложеното следва че в АУАН и В НП е
следвало да има описано и че лицето
на което е предоставено МПС отговаря на някоя от изброените три хипотези, като
отделно от това следва да има и съответстващо цифрово посочване на нарушената законова норма. В случая в нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, никъде в АУАН и НП няма коректно изписване /описание /на
действителното твърдяно от АНО нарушение, със съответстващото на твърдяното за
извършено нарушение цифрово изписване на нарушената правна норма. В случая
твърдяното нарушение като цифрово, изписване би следвало да е посочено по
следният начин - чл.102 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.
Неправилно се
твърди от АНО че, жалбоподателя е извършил нарушението по чл.102 т.1 от ЗДвП, защото такова нарушение по ЗДвП няма.
Наказващият орган следва да спазва разписаните от законодателя правила при
съставянето на АУАН и НП като освен, че трябва ясно, точно и по небудещ
съмнение начин да е описал извършеното нарушение трябва и цифрово да е посочил
нарушената правна норма, което в настоящият случай не е сторено. Тоест така
общо възведеното в санкциониращия акт деяние сочи, че водачът е извършил
нарушението във всяка една от посочените в три отделни хипотези на т.1, което от своя страна не
кореспондира на изложените фактически положения, както в акта, така и в
постановлението.
Същевременно и в АУАН и в НП са изложени
фактически обстоятелства, които сочат за извършено нарушение по чл.102 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, при това положение, както за съда така
и за нарушителя не става ясна волята на наказващият орган относно вмененото нарушение - затова и настоящият
съдебен състав намира, че се касае за допуснати нарушения на императивите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН, както и на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, изискващи ясно, точно, пълно и
коректно излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
неговото описание, както и на нарушените законови разпоредби, съответно в акта
и в постановлението. Коментираните процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко засягат
правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен
обем, понеже ограничават възможността му да узнае какво точно нарушение му е
вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за
правнозначими и респективно, които следва да опровергава, както и кои са
нарушените правила за поведение. Допуснатите нарушения са неотстраними в
настоящата инстанция, поради контролните функции на същата, поради което и
налагат отмяна на наказателното постановление.
На трето място и по отношение на наведеното съображение, че място на извършване на твърдяното
нарушение, а именно СТАР СТОПАНСКИ ДВОР, не съставлява път отворен за обществено
ползване, както закона предписва, а частен имот върху, който ЗДВП не се
простира, то и съдът намира да посочи следното: Безспорно съгласно чл.1
ал.1 от ЗДвП: „Този закон урежда правилата за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за
участие в движението по тези пътища“. Същевременно от показанията на пострадалото лице – непълнолетният г.С.
е видно, че управлението на посоченото МПС в действителност е осъществено при излизането от така наречения СТАР
СТОПАНСКИ ДВОР, което означава че
същото е осъществено не вътре в него, а по
ул.“***“, която завършва в посочения стар селскостопански двор. Посоченото обстоятелство
не е могло да бъде изяснено тъй, като при идването на служителите на наказващият
орган същите не са могли да проведат разговор с пострадалия и по този начин да
изяснят обстоятелствата касателно място
на извършване на твърдянотонарушение,
поради което и неправилно и в нарушение на чл.42 т.3 пр.2 от ЗАНН са възприели, като място
на нарушението „СТАР СТОПАНСКИ ДВОР“ Следователно посоченото в АУАН и НП, място
на нарушението е несъответно на обективната истина по делото.
По
същество на спора самият актосъставител св.Т. и св.Й. посочват в показанията си пред съда, че на инкриминираната дата
и място - са констатирали непълнолетно лице
самокатастрофирало при падане от мотоциклет и затова са приели че, отговорен за
случая е неговият баща и настоящ жалбоподател, като са стигнали да този извод на
базата на предположение, което не почива на каквито е да било доказателства.
Видно от приложеното по настоящото дело - Адм. Дело №628/19г. на ВрАС, както и приложената
справка за собственост процесното МПС -
мотоциклет КТМ 390 ДЮК рег.№*** е
собственост на св.ТА.Н.майка на пострадалия непълнолетен
водач.Също така от справка от ОД на МВР- В. се установява и че към датата на извършване на твърдяното
нарушение и съставянето на АУАН - 25.06.2019г. жалбоподателя сочен за
нарушител - С.Г.С. не е имал
издадено СУМПС, като такова му е било издадено с №********* едва
на 17.09.2019г. със срок на валидност 17.09.2024г. Освен това от
показанията на разпитаните по делото свидетели – г.С.С. и ТА.Н.се установява, че жалбоподателя
не е давал, нито ключовете от процесното МПС, нито е разрешавал на
непълнолетния
г.С.С. да управлява същото. Нещо повече последният
в показанията си пред съда заяви, че не
е иска разрешение и никой не му е давал такова, за да управлява МПС, а че е
намерил ключовете случайно и е изчакал баща му да влезе в камерата за
боядисване, за да може безпрепятствено да вземе мотоциклета собственост на
неговата майка св.Н., за да се повози.
Въз основа на изложеното съдът намира за необходимо
да отбележи, че в случая АУАН и НП са издадени при допускане на съществени
нарушения на процесуалните правила, като и при неизяснена фактическа
обстановка, на базата на непроверени по надлежния ред предположения на
актосъставителя, които са довели до неправилния извод, че именно жалбоподателят
е извършител на твърдяното нарушението посочено в АУАН, като такова по чл.102 т.1 от ЗДвП, за което е
санкциониран с атакуваното НП. Подобен подход е недопустим, тъй като
посредством АУАН и НП се повдига конкретно обвинение срещу конкретно лице за
извършено от него конкретно нарушение, като обвинението не може да почива на
предположения, а следва да е доказано по безспорен и несъмнен начин.
С оглед горното настоящия съд не намира никакви
основания да се вмени във вина на жалбоподателя описаното в АУАН и
Наказателното постановление административно нарушение. Затова обжалваното
Наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно.
С оглед изхода на спора ОДМВР гр.В. следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя С.Г. ***, на основание чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.38 ал.2 вр. ал.1 от Закона за
Адвокатурата сумата в размер от 300 лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Затова и
съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0967-000891 от 08.07.2019г. на
Началник Група към ОДМР В., сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – В., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: