РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Пловдив, 07.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на шести
декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Д.Й., като разгледа докладваното от Председателя административно дело
№ 3168 по описа
за 2018 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП)
2. Образувано е по жалба на С.В.С. срещу заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 18-0444-000004/17.08.2018 г. на
началник сектор при Пето Районно управление /РУ/ към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на основание чл.
22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Д” от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до заплащане на дължимата глоба.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
административния акт и се иска отмяната му от съда. Жалбоподателят твърди, че
принудителната административна мярка му е наложена без правно основание, тъй
като дължимата глоба е погасена по давност и не подлежи на принудително
събиране.
3. Ответникът - началник сектор
при Пето РУ към ОДМВР – Пловдив, поддържа становище, че
поради заплащане на дължимата глоба на 20.08.2018г. е отпаднало основанието за
прилагане на принудителната мярка, поради което не следва да се образува
административно производство.
4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален. Отпадането на основанието за прилагане на
принудителната административна мярка не лишава оспорващия от правен интерес да
търси съдебна защита. Преценката за законосъобразността на оспорения
административен акт се дължи към момента на неговото издаване. При това положение
жалбата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Съставен е АУАН №
155-18-1030-007448/17.08.2018 г. от Ц.А.Л., на длъжност полицай към Пето РУ към
ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка:
На
17.08.2018 г., около 15:00 часа, в гр. Пловдив, ул. „Съединение“ като водач на
лек автомобил БМВ „530Д ХДРАЙВ“ с рег. № *** – собственост на „***“ ЕООД, С.В.С. извършва следните нарушения:
1) извършва маневра изпреварване на автобус, при наличие на двойна непрекъсната
линия М-2, като навлиза и се движи в лентата за насрещно движение – нарушение
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП; 2) не е изпълнил задължението си по чл. 190, ал. 2 от ЗДвП да заплати дължими глоби по наказателно постановление №
15-1030-008229/18.01.2016г., в сила от 23.03.2016г.
За така
установеното нарушение е издадено наказателно постановление №
18-1030-007448/18.09.2018 г., с което на С.В.С. са наложени два броя административни
наказания глоба.
7. Въз основа на така установеното е издадена Заповед №
18-0444-000004/17.08.2018 г. на началник сектор при Пето РУ към ОДМВР –
Пловдив, с която административният орган, за нарушение на чл.190, ал.3 вр. чл.
171, т.1, б. „Д“ от ЗДвП, е приложил спрямо С.В.С. принудителна административна мярка –
– временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до заплащане на дължимата глоба.
Между
страните не се формира спор, че на 20.08.2018г. оспорващият е заплатил глобата
по наказателно постановление № 15-1030-008229/18.01.2016г., за което по делото
се ангажират и писмени доказателства, поради което към настоящият момент
действието на мярката е преустановено.
8. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед №
317з-391/06.02.2018 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в
изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните
работи е оправомощил началниците на сектори при РУ на МВР, в качеството им на
длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл. 171, т.1 от ЗДвП.
ІV. За правото:
9. Описаните в АУАН № 155-18-1030-007448/17.08.2018 г.
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП
съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната
заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между
страните по установената от административния орган фактическа обстановка,
спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на
материалноправните и процесуалноправни разпоредби.
10. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 1
от ЗДвП като принудителни административна мярка е предвидено временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Според
чл. 171, т.1, б. „Д” от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага, в случаите когато
водачът управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба,
незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България.
11. Заповедта за налагане на
принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения. Без съмнение специфичната цел на мярката по чл. 171, т. 1, буква
"д" е да гарантира поведение на водача на моторно превозно средство в
съответствие с установения ред на държавно управление, така че да се гарантира
постъпление на средства от наложените глоби в държавния бюджет и така да се
постигне предупредителен и превъзпитаващ ефект спрямо нарушителя.
12. Съгласно чл. 172,
ал. 2 от ЗДвП, налагането на
принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол
се извършва чрез: 1. недопускане управлението на моторното
превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно
средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл.
166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на водача) и др.
В случаите по чл. 171, т. 1, буква "д" свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за
установяване на административното нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Според
ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП, обжалването на
заповедите за налагане на ПАМ не спира изпълнението на приложената
административна мярка.
13. В случая няма спор между страните,
че към датата на установяване на нарушението оспорващият не е заплатил глобата,
наложена му с наказателно постановление № 15-1030-008229/18.01.2016 г. Видно от
доказателствата по делото – платежно нареждане
ОВ62008180017503, това е сторена на 20.08.2018г., след прилагането на
процесната принудителна административна мярка.
По смисъла
на чл. 162, ал. 2, т. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодек /ДОПК/
наложените с наказателни постановления глоби имат характер на публично държавно
вземане. Според правилото на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Специална
регламентация в случая е предвидена в Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/, който урежда два вида давност: погасителна давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира
правомощията си по административно-наказателното правоотношение /чл. 34 ЗАНН/ и
изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна
санкция /чл. 82 ЗАНН/. От своя страна, изпълнителската давност може да бъде
квалифицирана на обикновена /по чл. 82, ал. 1 ЗАНН/ и абсолютна такава /по чл.
82, ал. 3 ЗАНН/. Абсолютната давност е безусловна, правопогасяващите й
последици не зависят от настъпването на каквито и да е други обстоятелства,
като тя елиминира правното значение както на спирането, така и на прекъсването
на обикновената изпълнителна давност. Поначало последната съставлява време на
бездействие от страна на надлежните органи на властта, докато абсолютната
изпълнителска давност се свежда до време на безрезултатност от тяхна страна по
изпълнение на конкретното наказание, като законът не държи сметка за причините
за това неизпълнение. Във всички случаи изтичането на абсолютната давност
изключва възможността за изтърпяване на административното наказание. В този
смисъл са постановките на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на
ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС.
Предвидения
в чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН по - кратък срок изключва приложението на срока
по чл. 171 от ДОПК. Според чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване. В случая, видно от представената справка за нарушения на водача
наказателно постановление № 15-1030-008229/18.01.2016 г. е влязло в сила на
23.03.2016г. Въпреки изрично указаната доказателствена тежест и предоставената
на ответника възможност да ангажира доказателства в подкрепа верността на
установената в оспорения административен акт фактическа обстановка по делото не
са ангажирани доказателства двугодишният давностен срок да е спиран или
прекъсван, респ. да са образувани изпълнителни производства. При това положение
съдът намира за недоказано от страна на ответния административен орган,
наличието на необходимата материалноправна предпоставка за налагане на
процесната мярка – към 17.08.2018 г. да е била прекъсната или спирана обикновената
двугодишна давност за изпълнение на административното наказание, респ. да е
подлежало на изпълнение наложеното административно наказание. С изтичането на
давността жалбоподателя не дължи заплащане на наложената глоба, за чието
събиране не е било налице и основание за налагане на мярката по чл. 171, т. 1,
б. „Д“ от ЗДвП.
14. Мотивиран от горното, при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, но в
нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява основателна
V.За
разноските:
15. В настоящото производство разноски от жалбоподателя не се претендират,
поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 18-0444-000004/17.08.2018 г. на началник сектор при Пето Районно
управление към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: