РЕШЕНИЕ
№ 1891
гр. Плевен, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря В. В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430104569 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод на предявен от Ц.
С. Г. с ЕГН **********, с адрес; гр. *** срещу „***“ ООД, ЕИК : ***, със
седалище и адрес на упр. гр.*** иск правно основание чл.439 ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника следните суми, а именно: сума от 3142,69 лв. - главница, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от 18.03.2010 г. - датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане, сума в размер на
117,99 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 15.02.2009 г. до
18.03.2010 г., както и сторените в заповедното производство разноски, в
размер на 165,21 лв., за които суми е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр.
дело № 1754/2010 г. на РС Плевен, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение на вземанията, които са предмет на образуваното
изпълнително дело №2018***0402057, по описа на ЧСИ Т. К., рег. №***, с
район на действие - ОС Плевен.
В обстоятелствената част на ИМ твърди, че с изпълнителен лист,
издаден по ч. гр. дело № 1754/2010 г. на РС Плевен е осъден да заплати на
„*** ЕАД процесните суми. Излага, че „*** ЕАД е цедирало на
ответника процесните суми. Навежда доводи, че ответникът е образувал
изпълнително дело №2057/2018 г. по описа на ЧСИ К., като й е възложил
правомощия по чл.18, ал. ЗЧСИ. Счита, че давността е изтекла преди
образуване на изпълнителното дело, тъй като същото е образувано 8 години,
след издаване на ИЛ. Сочи, че на 27.09.2018 г. му е изпратена, но невръчена
1
ПДИ. Твърди, че давността, която следва да бъде приложена е тригодишна, за
което развива подробни съображения. Излага, че не е уведомен и за
извършената цесия. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и
да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е упражнил процесуалното си право
да депозира отговор на ИМ. Счита, че исковата молба е недопустима и
нередовна. В случай, че съдът приеме същата за редовна, то счита същата за
основателна. Не оспорва факта, че ищецът и „*** ЕАД са сключили договор
за кредит, цедирано му от кредитора. Излага, че ИЛ е издаден на 04.01.2011
г., а изпълнителното дело е образувано през 2018 г. Счита, че давността,
която следва да се приложи е пет годишна.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от приложеното по делото ч.г.д. № 1754/010 г. по описа на
ПлРС, че спрямо ищеца е издадена в полза на „*** ЕАД заповед за
изпълнение на парично задължение №1254/22.03.2010 г., за процесните суми.
Установява се, че по ч.г.д. № 1754/2010 г. е издаден изпълнителен лист
от 04.01.2011 г. за процесните суми. Видно е, че върху процесния из. лист е
отбелязано, че е образувано из. дело № 640/2012 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. с
рег. №*** на КЧСИ с район на действие ПлОС, последното из. действие, по
което е било на 05.07.2012 г.
От приобщеното по делото из. дело № 2057/2018 г. по описа на ЧСИ Т.
К. с рег. №*** на КЧСИ с район на действие ПлОС се установява, че: на
27.08.2018 г. ответникът, в качеството си на цесионер по процесното вземане
е поискал от ЧСИ образуване на изпълнително дело и му е възложил
извършване на редица изпълнителни действия, сред които и запор на
трудовото възнаграждение на ищеца; че на 03.10.2018 г. работодателят на
ищеца е уведомил ЧСИ, че върху трудовото възнаграждение на ищеца има
наложени и други запори; че на 15.04.2019 г. е изпратено запорно съобщение
до Първа инвестиционна банка АД; че на 13.08.2019 г е изпратено запорно
съобщение до работодателя на ищеца „***“ ЕООД; че в периода септември
2019 г. до 22.10.2020 г. са постъпвали от ЧСИ по сметките на взискателите
суми по изпълнителното дело; че на 06.11.2020 г. „***“ ЕООД е уведомил
ЧСИ, че ищецът е с прекратен трудов договор; че на 12.05.2021 г. ответникът
е поискал от ЧСИ да предприеме редица изпълнителни действия по делото; че
на 16.08.2021 г е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в
„***“ ЕООД; че в периода от 01.09.2022 г. до 01.11.2022 г са постъпвали от
ЧСИ по сметките на взискателите суми по изпълнителното дело.
2
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Видно е от представеното по делото гр.д. №1754/2010 г. по описа на
ПлРС, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ищеца е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на ответника по
делото.
Установява се, че по ч.г.д. № 1754/2010 г. е издаден изпълнителен лист
от 04.01.2011 г. за процесните суми. Видно е, че върху процесния из. лист е
отбелязано, че е образувано из. дело № 640/2012 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. с
рег. №*** на КЧСИ с район на действие ПлОС, последното из. действие, по
което е било на 05.07.2012 г.
По делото не е спорно и, че е образувано из. дело № 2057/2018 г. по
описа на ЧСИ Т. К. с рег. №*** на КЧСИ с район на действие ПлОС, по което
са извършвани следните същински изпълнителни действия: на 27.08.2018 г.
ответникът, в качеството си на цесионер по процесното вземане е поискал от
ЧСИ образуване на изпълнително дело и му е възложил извършване на
редица изпълнителни действия, сред които и запор на трудовото
възнаграждение на ищеца; че на 03.10.2018 г. работодателят на ищеца е
уведомил ЧСИ, че върху трудовото възнаграждение на ищеца има наложени и
други запори; че на 15.04.2019 г. е изпратено запорно съобщение до Първа
инвестиционна банка АД; че на 13.08.2019 г е изпратено запорно съобщение
до работодателя на ищеца „***“ ЕООД; че в периода септември 2019 г. до
22.10.2020 г. са постъпвали от ЧСИ по сметките на взискателите суми по
изпълнителното дело; че на 06.11.2020 г. „***“ ЕООД е уведомил ЧСИ, че
ищецът е с прекратен трудов договор; че на 12.05.2021 г. ответникът е
поискал от ЧСИ да предприеме редица изпълнителни действия по делото; че
на 16.08.2021 г е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в
„***“ ЕООД; че в периода от 01.09.2022 г. до 01.11.2022 г са постъпвали от
ЧСИ по сметките на взискателите суми по изпълнителното дело.
Първият важен по делото въпрос се отнася до протичането на
давностния срок за събиране на вземането, вкл. в рамките на изпълнителното
производство обуславящ погасяване правото на взискателя да иска
принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са факти
обуславящи неговото спиране или прекъсване.
В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла тригодишна
погасителна давност, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение
по ч.гр.д. № 1754/2010 г. по описа на ПлРС.
При разрешаване на спора следва първо да се отговори на въпроса дали
по отношение на вземането следва да се приложи кратката тригодишна
давност или петгодишната такава. Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
3
всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, която е влязла в сила на 28.05.2010 г. (при липса на подадено в срок
възражение), и петгодишния срок започва да тече от тази дата, доколкото от
този момент кредиторът е имал възможност да се снабди с изпълнителен
лист. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. В
този смисъл е и постановеното Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., според което "Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока
за подаване на възражение.“ Поради изложеното съдът намира, че по
отношение на процесното вземане следва да се приложи петгодишната
давност.
В съответствие с разпоредбата на чл.114 от ЗЗД посочения давностен
срок е започнал да тече от момента, в който вземанията са станали изискуеми.
Съдът приема, че процесните вземания са станали изискуеми към датата
на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.05.2010г.
Ето защо, посоченият по - горе петгодишен давностен срок следва да се брои
от тази дата.
Издаването на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед
за изпълнение безспорно не прекъсва започналите да текат от 28.05.2010г.
давностни срокове.
В рамките на започнала да тече нова петгодишна давност, в рамките на
която кредиторът е могъл да събере вземането си, без риск от
противопоставяне на възражение за погасяване правото му на принудително
изпълнение. Преценката на съда относно настъпване на твърдяните факти е
обвързана от задължителното тълкуване дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС касаещо приложението на института на давността в
изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва с
образуването на изп. дело на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД и многократно с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ независимо дали
изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно
по инициатива на съдебния изпълнител. Следователно, давността се прекъсва
не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното
производство, а с извършените по него принудителни действия. Като
действия по изпълнението водещи и до прекъсване на давността са изброени
неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат
характер на такива- образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ,
проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с
документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др.
4
Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира
да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не,
като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г.
Доколкото обаче съществува колизия между двете разрешения по
ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, по отношение на въпроса спира ли изпълнителното
производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори и дали се ползва с обратно действие тълкувателното решение или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно
преди отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост следва да се
приеме, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна
норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти
са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено.
Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите
които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване
до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени
към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците –
така Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело №
640/2012 г по описа на ЧСИ Ц. Н. с район на действие ПлОС с рег. № *** на
КЧСИ е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо
в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение 26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение
в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с
подаването на молбата от 05.07.2012 г. за образуване на изпълнително дело
взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян,
ако изпълнителното дело е висящо до постановяването на ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено,
че предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата
започва да тече давност по материалното правоотношение. Даденото с т. 10
от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от датата на обявяването му и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но
не и към тези, които са приключили преди това. В тази връзка, давността по
отношение на процесното вземане не е текла по време на висящото
5
изпълнително производство за никоя от страните, до момента на обявяване на
TP № 2/26.06.2015г. и от 26.06.2015 г. започва да тече нова петгодишна
погасителна давност.
Одруга страна обаче по изпълнително дело № 640/2012 г по описа на
ЧСИ Ц. Н. с район на действие ПлОС с рег. № *** на КЧСИ, последното
същинско изпълнително действие е било на 05.07.2012 г. с неговото
образуване. Видно е, че след тази дата не са извършвани същински
изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело, поради което и е
настъпила перемпция, респективно изпълнителното производство е
прекратено по право, считано на 05.07.2014 г. без да има правно значение
обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се произнесе с нарочно
постановление за това или не. Приема се, че актът му има само констативно,
но не и правопораждащо действие. Следователно, с изтичане на двугодишния
срок от последно извършеното действие по изпълнението, изпълнителното
производство се счита за прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, защото в рамките на него, взискателят е бездействал спрямо този
длъжник.
От прекратяване на изпълнителното дело - 05.07.2014 г. започва да тече
нова петгодишна погасителна давност, която към датата на извършване на
първото същинско изпълнително действие по изпълнително дело из. дело №
2057/2018 г. по описа на ЧСИ Т. К. с рег. №*** на КЧСИ с район на действие
ПлОС, изразяващо се в искане за наагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца /27.08.2018 г/ не е изтекла.
Предвид изложеното предявеният от ищеца отрицателен установителен
иск, който се основава на твърдение за погасяване на вземането на взискателя,
поради изтичане на погасителната давност се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, въпреки направеното признание на исковете от страна на
ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. С. Г. с ЕГН **********, с адрес; гр. ***
срещу „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на упр. гр.*** иск правно
основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми, а именно: сума от
3142,69 лв. - главница, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от 18.03.2010 г. - датата на подаване на заявлението до окончателното
й изплащане, сума в размер на 117,99 лева, представляващи мораторна лихва
за периода от 15.02.2009 г. до 18.03.2010 г., както и сторените в заповедното
производство разноски, в размер на 165,21 лв., за които суми е бил издаден
изпълнителен лист по ч. гр. дело № 1754/2010 г. на РС Плевен, поради
погасено по давност право на принудително изпълнение на вземанията, които
6
са предмет на образуваното изпълнително дело №2018***0402057, по описа
на ЧСИ Т. К., рег. №***, с район на действие - ОС Плевен, като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7