№
гр. Кърджали, 03.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело № 201
по описа за 2021 г.
на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл. 215 от Закона за устройство
на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба на А.Г.С. от ***, чрез пълномощник,
против мълчалив отказ на кмета на община Черноочене да се произнесе по негова молба
вх.№94-00-1384/08.07.2021 г. за учредяване на право на преминаване по смисъла на
чл.192, ал.2 от ЗУТ, през поземлен имот с пл.сн.№**, кв.**
по КРП на ***, ***. Жалбоподателят твърди, че кметът на общината не се е произнесъл
в едномесечния срок по неговото искане, поради което счита, че е налице мълчалив
отказ за издаване на административен акт. Навежда доводи за наличие на всички предпоставки за издаване на исканата заповед
за учредяване на право на преминаване. Сочи, че между него и собственика на ПИ с
пл.сн.№** в кв.** по плана на *** /Ж.М.К./, през който
е поискано учредяване на правото, не е постигнато съгласие, както и че липсва друго
явно икономически целесъобразно техническо решение за обслужване на имота му. В
допълнителна молба изрично уточнява, че оспорва и писмо изх.№94-00-1384/15.07.2021
г. на кмета на община Черноочене, представляващо изричен отказ да бъде удовлетворено
искането му по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Иска
се отмяна на оспорения мълчаливия отказ, както и на изричния такъв, и връщане на
преписката на кмета на община Черноочене за издаване на исканата заповед за учредяване
на право на преминаване през чужд имот. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото, изцяло поддържа
жалбата и уточняващата към нея молба.
Ответникът
по жалбата – Кмет на община Черноочене, чрез пълномощник, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че не са налице всички предпоставки за учредяване
на право на преминаване през чужд имот, тъй като не било установено по безспорен
начин, че не е постигнато съгласие между жалбоподателя и собственика на чуждия имот.
Претендира и деловодни разноски.
Заинтересованата
страна - Ж.М.К., редовно призован, не взема становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид постъпилата жалба с наведените в нея оплаквания и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
Според
приложен по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, рег.
№**, дело №**/*** г., А.С. е собственик на поземлен имот №** по кадастралния и регулационен
план на ***, с обща площ 820 кв.м., при граници на ПИ: югоизток – ПИ с пл.сн.№** и **; запад – ПИ с пл.сн.№**
и ** и север – ПИ с пл.сн.№**.
С молба
вх.№94-00-1384/08.07.2021 г., жалбоподателят, като собственик на ПИ с пл.сн.№**, кв.** по плана на ***, одобрен със Заповед №317/06.06.1980 г., е поискал от кмета на община Черноочене, да му бъде
учредено право на преминаване през ПИ с пл.сн.№**, собственост
на Ж.М.К., поради това, че няма достъп до собствения му имот. В молбата е посочено,
че предвидената за горните имоти дворищна регулация не е приложена в сроковете,
предвидени в ЗУТ. Посочено е също, че собственикът на съседния ПИ с пл.сн.№**, отказва доброволно уреждане на регулационните сметки
и сключване на договор за провеждане на предвидената по план регулация, както и
сключване на договор за учредяване право на преминаване през последния поземлен
имот. Към молбата са приложени документ за собственост /нотариален акт/; скица №
**/*** г., издадена от община Черноочене; предложение за начина на преминаване,
отразено в скица на ПИ №***, кв.** от плана на ***, ведно с технически отчет към
горната скица.
По горната
молба кметът на община Черноочене се е произнесъл с писмо изх. №
94-00-1384/15.07.2021 г., с което по същество е направен изричен отказ по заявеното
от жалбоподателя искане. В същото е посочено, че съобразно §8, ал.1 от ПР на ЗУТ,
отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове е прекратено, като изменение на
плановете може да бъде поискано на основание
§8, ал. 2, т. 2 от ПР на ЗУТ. Видно от приложеното копие от пощенски плик, последното
писмо е върнато на подателя с отбелязване „непотърсена“ пратка.
Според
показанията на свидетеля М. П. К., последният
е работил като *** при полагането на асфалт на пътя ***, който път минавал в близост
до имота на жалбоподателя А.С. Сочи, че имотът на последния реално нямал директен
достъп до този път. Твърди, че през лятото на 2020 г., в негово присъствие и това
на кмета на ***, А.С. е отправил покана до съседа си Ж.К., последния да му предостави
достъп през неговия имот, но категорично му било отказано.
Според
неоспореното заключение на вещото лице, по назначената СТЕ, което съдът кредитира
като компетентно и обективно, жалбоподателят няма достъп до собствения си ПИ с пл.сн.№**, в кв.** по плана на ***. Вещото лице е посочило, че
възможните технически решения за осигуряването на достъп до процесния
имот, са свързани с преминаване
през чужд такъв. В заключението са представени три варианта за достъп до имота на
жалбоподателя, като според вещото лице най-целесъобразен и най-рационален е предложеният
Вариант III. Този
вариант, вещото лице е посочило като сходен с предложението на жалбоподателя. Корекциите
са свързани с намаляване на ширината на ивицата, площта и конфигурацията на влизане
през чуждия имот с пл.сн.№**, собствен на заинтересованото
лице Ж. К., като по този начин засягането му е сведено до минимум, без да се влошават
условията на застрояване, начинът на трайно ползване, както и не се засягат разрешени
строежи или съществуващи сгради.
При
така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
е допустима,
като подадена от лице
с правен интерес и в 14-дневния срок по чл.
215, ал. 4 от ЗУТ.
Налице
е произнасяне на компетентния административен орган, в рамките на законоустановения срок, по направеното от жалбоподателя искане,
поради което предмет на спора е изричен отказ, обективиран
в писмо изх.№94-00-1384/15.07.2021 г. на кмета на община Черноочене. Последният
отказ обаче, не е връчен надлежно на адресата, по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ,
нито е спазен редът, посочен в чл.44, б.“б“ от Общите условия на договора с потребителите
на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от
"Български пощи" ЕАД /достъпни на адрес: ***. Според последните Общи условия,
приложими на основание чл.21, ал.1 и ал.2 от Закона за пощенските услуги, когато пратката
не може да бъде доставена на адреса поради отсъствие на получателя/пълнолетен
член на домакинството, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с
покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба. Срокът
за доставяне е 20 дни от датата на получаване на пратката в пощенската служба. При
неявяване на получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на пратката
в пощенската станция за доставяне се изпраща второ писмено служебно известие. В случая няма данни да са спазени
горните изисквания, в т.ч. и да е изпратено второ писмено служебно известие, поради
което изричният отказ не е надлежно съобщен на жалбоподателя, респ., жалбата е подадена
в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.
Разгледана по същество жалбата е и основателна, по следните съображения:
Според разпоредбата на чл.192, ал.1 ЗУТ, право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен
договор с нотариална заверка на подписите, сключен между
собствениците на поземлените имоти. Когато не е постигнато
съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно
икономически нецелесъобразно, правото на преминаване се
учредява със заповед на кмета на общината /чл.192, ал.2 от ЗУТ/. Необходимост от учредяване
на правото на преминаване по чл.192 от ЗУТ възниква тогава,
когато не съществува друга
техническа възможност за достъп до
имота.
Безспорно е по делото, че А.С. е собственик на имот с пл.сн.№**, кв.** по КРП на ***. По делото няма спор също така,
че по отношение на ПИ с пл.сн. №№** и №**, кв.**
по КРП на ***, ***, дворищната регулация не е приложена в сроковете по §6, ал.2
и ал.4 от ПР на ЗУТ, като наличието на възможност за изменение на дворищнорегулационния план, по реда на §8, ал.2, т.2 от ПР на
ЗУТ, не представлява пречка за учредяване на право на преминаване, видно и от съдържанието
на чл.192 ЗУТ.
Установено е в случая, че жалбоподателят няма достъп до собствения си имот,
като за осъществяването на такъв е необходимо преминаване през чужд имот. В тази
връзка, като икономически най-целесъобразен вариант за достъп до имота, според приетото
заключение по назначената СТЕ, е посочен този, през имота на заинтересованата страна
Ж.К. /ПИ с пл.сн.№**, кв.** по КРП на ***, като вещото
лице изрично е отразило, че при прилагането му се спазват и всички изисквания на
чл. 192, ал. 4 от ЗУТ - да не се влошават условията на застрояване и начина на
трайно ползване, както и да не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради.
Установи се също от показанията на свидетеля К., че е търсено съгласието на заинтересованата
страна Ж. К. – собственик на съседния ПИ №***, кв.**, но такова съгласие не е било
постигнато. С оглед горното съдът намира, че към момента на постановяване на оспорения
акт, са били налице материалноправните предпоставки за
учредяване на право на преминаване по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ и неправилно е
постановен отказ по заявеното от жалбоподателя искане.
По изложените
съображения, оспореният административен акт се явява незаконосъобразен и следва
да бъде отменен. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.192, ал.2 от ЗУТ, компетентен
да се произнесе по направеното искане е кметът на община Черноочене, преписката
следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по молба вх.№94-00-1384/08.07.2021
г. на А.Г.С. за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през чужд
поземлен имот, при спазване на указанията на съда по приложение на закона, изложени
в мотивите към настоящото решение.
При
този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените
по делото разноски, общо в размер на 1060 лв., от които: 10 лв. за дължимата и внесена
държавна такса; 600 лв. за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
приложен ДПЗС от 10.08.2021 г. както и 450 лв. за внесено от жалбоподателя възнаграждение
за вещо лице по назначената съдебно-техничекска експертиза.
Водим
от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изричен отказ,
обективиран в писмо изх.№94-00-1384/15.07.2021 г. на кмета
на община Черноочене, постановен по молба с вх.№94-00-1384/08.07.2021 г. на А.Г.С.
за издаване на заповед за учредяване право на преминаване по реда на чл.192, ал.2
от ЗУТ.
ВРЪЩА преписката на кмета на община Черноочене за ново произнасяне,
в законоустановения 30-дневен срок, по молба вх.№94-00-1384/08.07.2021
г. на А.Г.С., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Община Черноочене да заплати на А.Г.С.
от ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на
1060 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: