РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Перник, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720105590 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на С. Т. С. срещу „ТоплофикацияПерник“ АД, с която
е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124
ГПК.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с
изпълнителенлист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение за
принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. № 52/2011 г. по описа на
ЧСИ Е. Д.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани своевременно,
поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а погасителната
давност за вземанията е изтекла към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се,
че въпреки това делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния му интерес от
съдебна защита. При изложените твърдения се иска признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува
изискуемо вземане спрямо ищеца за следните суми: 1029,68 лева – главница,
представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода
от 01.10.2007 г. до 30.04.2009г., както и законната лихва върху главницата, считано от
22.02.2010 г. до окончателното и изплащане, сумата от 194,33 лева – законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 02.12.2007 г. до 11.02.2010 г., както и сумата 106,72
лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2724/2015 г. по описа на РС Перник и е образувано
изпълнително дело № 52/2011 г. по описа на ЧСИ Е. Д.. Претендират се разноски.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор.
1
С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да
установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. На основание чл.
146, ал. 1, т. 5 ГПК доказателствената тежест за установяване на подлежащите на доказване
факти се разпределя по следния начин: В тежест на ищеца е да установи правния си
интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като докаже наличието на
твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с
претендиране на процесните вземания, както и периода– начален и краен момент на
давността.
При установяване на горното обстоятелство, в тежест на ответника е да установи, че
претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват чрез установяване
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за прекъсване/спиране на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, а се представлява от пълномощник
адв. Кръстанова от АК-Перник, която поддържа предявената претенция и моли за
уважаването й. Претендира присъждане на деловодни разноски, съобразно представен
списък по чл.80 ГПК. Моли с оглед изявлението на ответната страна, че признава
предявените искове съдът да се произнесе с решение по чл. 237 ГПК при признание на
исковете.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител по закон или по
пълномощие. С писмена молба от 16.03.2023 г. депозирана от процесуалния представител на
ответното дружество, същото заявява, че признава изцяло предявените искове и моли съдът
да се произнесе с решение при признание на исковете по чл. 237 ГПК, като приложи чл. 78,
ал. 2 ГПК, тъй като твърди, че не било дало повод за предявяването на исковете и счита, че
не дължи разноски и същите следва да бъдат възложени върху ищеца.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК, тъй като
ответникът в отговора на исковата молба прави признание на иска, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и с това право страната може да се разпорежда.
Съобразно признанието на иска, същият се явява основателен и бива уважен в пълния
предявения размер.
Съдът, счита, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като
ответникът е признал иска, но е станал с поведението си причина за завеждането на иска.
Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска, е налице трайно установена практика на ВКС, изразена в определение
№ 95/22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение №
534/6.12.2019г. по ч. гр. д. № 4484/2019г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 320 от
20.07.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 1122/2022 г., II т. о., ТК, определение № 474 от 7.11.2019г.
на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК, и много други, с която е прието, че
преценката се извършва във връзка с предмета на конкретното дело и въз основа на
2
извънсъдебното и процесуално поведение на ответника. При признание на иска, ответникът
не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул или не е предприел действия
за принудително събиране на вземането срещу ищеца чрез образувано изпълнително дело,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на
иска. Доколкото е безспорно, че в процесния случай ответникът разполага с изпълнителен
титул, то и същият не може да бъде освободен от отговорност за разноски. В случая
ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото при наличие на изпълнителен
лист, предявяването на иск по чл. 439 от ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на
факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден
изпълнителния лист е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е
възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт,
който е настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за съществуването
му. Съгласно постоянната практика на ВКС когато сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се
освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на
чл. 78, ал. 2 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.439 ГПК във вр. с чл. 124 ГПК, че С. Т.
С., ЕГН: ********** от гр. П., кв. „Т.“ */*/** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
Република сумата в размер на 2568,95 лева – главница по договор за кредит, сумата в
размер на 1029,68 лева – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот за периода от 01.10.2007 г. до 30.04.2009г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 22.02.2010 г. до окончателното и изплащане, сумата от
194,33 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.12.2007 г. до
11.02.2010 г., както и сумата 106,72 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2724/2015 г. по описа
на РС Перник и е образувано изпълнително дело № 52/2011 г. по описа на ЧСИ Е. Д. като
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ Република
ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. С., ЕГН: ********** от гр. П., кв. „Т.“ */*/** , сума в общ размер
на 453,23 лв. , съставляваща сторени в производството деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
3
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4