Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.....Петя Маринова.............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1086 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск
с правно основание чл.
242 във връзка с чл. 128 от КТ, за заплащане на трудово възнаграждение,
обективно съединен с иск с правно основание чл. 262 от КТ, за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд.
Постъпила
е искова молба от А.И.А., със съдебен адрес:***, чрез адв. М.М., против
„ТЕХНОКОРОЗА“ АД - гр. Ловеч, в която ищецът твърди, че с ответното дружество
били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор №
1893/10.04.2018 г., по който заемал длъжността „механик промишлено
предприятие“. Посочва, че той и колегите му по време на действието на трудовия
му договор, работели на смени, както следва: 1-ва смяна – от 5,30 ч. до 16,50
ч. и 2-ра смяна – от 17,30 ч. до 7,00 ч. На 25.04.2019 г. трудовият му договор
бил прекратен със заповед № 30/26.03.2019 г., поради съкращаване на щата.
Посочва, че с ответното дружество не са уредили всички финансови
взаимоотношения, свързани с трудовия договор, поради което предявява настоящите
искове, като уточнява, че за времето на действие на трудовия договор, по негови
изчисления, е отработвал по 60 часа извънреден труд всеки месец, които за целия
период на договора възлизат на 700 часа извънреден труд.
С оглед на гореизложеното, ищецът
моли да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата 3000.00 лева, представляваща стойност на положен извънреден труд
за периода от 10.04.2018 г. до 25.04.2019 г., и сумата 336.52 лева,
представляваща неизплатена част от трудовото му възнаграждение за м. август, м.
ноември и м. декември 2018 г., ведно със законната лихва върху двете суми,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Претендира присъждане и на разноските по делото.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника „Технокороза“ АД, с
който счита, че исковете са допустими. Заявява, че признава иска за заплащане
на сумата 336.52 лева, представляваща неизплатени части от трудовото
възнаграждение на ищеца за сочените от него периоди. Относно другия иск, за
заплащане на сумата 3000.00 лева, представляваща стойност на положен извънреден
труд, ответникът счита, че е неоснователен. С оглед наведените в исковата молба
твърдения за работа на смени и полагане на нощен труд от ищеца при сменен режим
на работа, ответникът не оспорва, че ищецът може да е полагал нощен труд, но
счита, че този труд не е извънреден и не подлежи на заплащане като такъв,
поради което моли за отхвърляне на иска.
В
съдебно заседание, ищецът лично и с процесуалния си представител адвокат М., поддържа
исковата молба. В хода на устните състезания ищецът се явява лично и моли
претенциите му да бъдат уважени.
Ответникът
„Технокороза“ АД, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище
по същество.
От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните,
всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По
силата на трудов договор № 1893/10.04.2018 г., ищецът А.И.А. е работил при
ответника „Технокороза“ АД, на длъжността „механик“, с място на работа –
с. Дойренци, при дневно работно време от 8 часа
с начало и край, определени в „Правилник за вътрешния трудов ред“ /видно от чл.
11 от трудовия договор/.
Съгласно
чл. 9 ал. 1, т. 1 от договора, работодателят гарантира изплащане на минимално
месечно трудово възнаграждение в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
Ищецът е представил фишовете си за заплата за периода от месец май 2018 г. до месец февруари 2019 г. От тях се установява, че му е начислен и заплатен и нощен труд за месеците от юли 2018 г. до февруари 2019 г., а извънреден труд му е начислен за 8 часа и заплатен в размер на 42.35 лева единствено за месец февруари 2019 г.
По искане на ищеца съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза с поставени задачи, относими към спора.
Видно от заключението на първоначалната експертиза, вещото лице, след справка при ответника, е констатирало, че в Правилника за вътрешния трудов ред на „Технокороза“ АД в чл. 17 /1/ е регламентирано работното време на две смени, както следва: I-ва производствена смяна от 6.30 часа до 16.30 часа, в т.ч. почивка 1 час, и II-ра производствена смяна от 18.30 часа до 4.30 часа, в т.ч. почивка 1 час. Ищецът е полагал труд на двете смени и трудовото му възнаграждение е изчислявано на сумарно работно време, като равносметка на положения труд в часове с нормативно приетите била правена на тримесечия, когато ставало известно дали е покрил нормативно определените работни часове и има ли положен извънреден труд. Отработените часове по смени били отразявани в графици и Форма 76 /присъствена форма/. Вещото лице е констатирало, че за процесния период графиците за отработеното време и Форма 76 на Енерго-механичен отдел не са налични при ответника. Предвид непредоставянето на данни за реално отработеното време в часове и колко от тях са нощни, експертизата не е дала отговор на въпроса колко часа нощен и колко часа дневен извънреден труд е положил ищеца за процесния период. Вещото лице е работило на база съдържащата се информация във ведомостите за заплати колко извънреден труд и колко нощен труд е начислен и изплатен на ищеца по месеци през процесния период, като в справка, неразделна част от експертизата, е направило приравняване на нощните часове в дневни с коефициент 1.143 и получената разлика часове е остойностило по часовата ставка за извънреден труд, увеличена с 50 на сто при сумарно изчисляване на работното време. В справката са отразени и изплатените нощни часове труд, остойностени по 0.25 лв. за всеки час с посочена разлика за доплащане в резултат на преобразуване на нощните часове в дневни, при коефициент за превръщане на нощните часове в дневни при сумирано отчитане на работното време – 1.143 /Писмо № 94 кк-250/07.01.2010 г. на Министерството на труда и социалната политика/. Вещото лице е констатирало също, че за процесния период работодателят е начислявал пълното основно възнаграждение, при което, въпреки че няма информация за реално отработените часове на лицето, може да се предположи, че то е покрило нормативно определените часове труд по тримесечия, като часовете положен труд, резултат от приравняването на нощните часове в дневни, се явяват извънреден труд.
По-конкретно, от справката към заключението се установява, че за процесния период отработените нощни часове от ищеца, съгласно ведомостта за заплати, са 553 часа, отработените часове след приравняване на нощните часове в дневни са 632 часа, разлика в часове след приравняването – 79 часа, положен извънреден труд – 8 часа, часова ставка за извънреден труд – 5.36 лв., 5.38 и 5.39 лв., сума на положения извънреден труд, резултат от приравняването – 424.25 лева, изплатен нощен труд – 138.25 лева, а дължимата сума в резултат от приравняването е 286.30 лева.
Относно трудовото възнаграждение, претендирано от ищеца, че не му е изплатено изцяло за месеците август, ноември и декември 2018 г., вещото лице е дало заключение, че през м. август 2018 г. на ищеца е начислена основна заплата за 17 работни дни – 443.48 лева, тъй като останалите 6 работни дни от месеца е бил в „болнични“ /временна неработоспособност за сметка на работодателя, която е изчислена правилно – 113.02 лева/, и за 17 работни дни възнаграждението е изчислено на база гарантираната минимална заплата от 600.00 лева за пълен работен месец от 23 работни дни. През месеците ноември и декември 2018 г. на ищеца е била начислена основна заплата по 510.00 лева вместо 600.00 лева, като на експертизата не са представени документи, на база на които да е направена промяна на основната заплата. При тези данни, вещото лице е дало заключение, че се явява разлика за доплащане само за месеците ноември и декември 2018 г. общо в размер на 180.00 лева.
Във връзка с претенцията за извънреден труд и предвид констатацията на вещото лице, че графиците за отработеното време и Форма 76 на Енерго-механичен отдел не са налични при ответника, съдът, по искане на ищеца, е задължил ответника при условията на чл. 190 от ГПК, да представи посочените графици за процесния период. В отговор на това задължение, от страна на ответника е постъпила молба, в която уточнява, че работните графици на ищеца и присъствена форма за периода от 10.04.2018 г. до 25.04.2019 г. не са налични в дружеството, тъй като вероятно при преместване на документация от цеха до офиса на дружеството, тези документи са загубени не само за посочения период, но и за периоди преди и след посочения, като не е ясно дали са унищожени или загубени.
Предвид този отговор на ответника, по молба на ищеца съдът е допуснал допълнителна задача към съдебно-икономическата експертиза за изчисляване на извънредния труд въз основа на твърдението на ищеца, че работата му по график в процесния период е била със следната периодичност: два дни дневна смяна от 5.00 ч. до 17.00 ч., един ден нощна смяна от 17.00 ч. до 5.00 ч. и два дни почивка.
От изготвеното и прието допълнително заключение е видно, че дължимата сума за извънреден труд съгласно направено изчисление въз основа на твърденията на ищеца за периодичост и продължителност на работното му време в процесния период, е 1619.12 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 242 във връзка с чл. 128 от КТ, за заплащане на трудово възнаграждение, обективно съединен с иск с правно основание чл. 262 от КТ, за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.
По иска с правно основание чл. 242 във
връзка с чл. 128 от КТ:
Установи
се, че с отговора на исковата молба ответникът не оспорва този иск.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът възприема като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се установи какъв е реално неизплатения остатък от трудовото възнаграждение на ищеца, като за месец август 2018 г. му е изплатено дължимото трудово възнаграждение за 17 работни дни, тъй като за останалите 6 работни дни от месеца, ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност, обезщетение за която също му е заплатено. Установи се, че по трудов договор минимално гарантираното месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 600.00 лева, като няма данни същото да е било променяно. При проверка на ведомостите за заплати, вещото лице е констатирало, че през месеците ноември и декември 2018 г. на ищеца е била начислена основна заплата по 510.00 лева вместо 600.00 лева, при което се явява разлика за доплащане само за месеците ноември и декември 2018 г. общо в размер на сумата 180.00 лева.
При тези данни, искът с правно
основание чл. 242 във връзка с чл. 128 от КТ се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен до размер на сумата 180.00 лева, представляваща
неизплатена част от трудовото възнаграждение на ищеца за месеците ноември и
декември 2018 г., като се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба /03.06.2019 г./ до окончателното й
изплащане, като искът за разликата до пълния претендиран размер от 336.52 лева,
представляваща неизплатена част от трудовото възнаграждение на ищеца за
месеците август, ноември и декември 2018 г., следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 262 от КТ:
Легално определение на понятието “извънреден труд” е дадено в разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Безспорно, ако се докаже от претендиращия полагането на такъв труд, същият следва да бъде заплатен от работодателя в размерите, предвидени в чл. 262 от КТ, в зависимост от това дали при съответния вид работно време е предвидено заплащането на извънреден труд.
В случая от събраните доказателства се установи, че в рамките на периода 10.04.2018 г. – 24.04.2019 г., ищецът е полагал труд при ответника на длъжността „механик“ в „Енерго-механичен отдел“, като работата му е била организирана на две смени, според Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието – I-ва производствена смяна от 6.30 часа до 16.30 часа, в т.ч. почивка 1 час, и II-ра производствена смяна от 18.30 часа до 4.30 часа, в т.ч. почивка 1 час. Ищецът е полагал труд на двете смени, при сумирано изчисляване на работното време, като равносметка на положения труд в часове с нормативно приетите била правена на тримесечия, когато ставало известно дали е покрил нормативно определените работни часове и има ли положен извънреден труд. В този смисъл са констатациите на вещото лице при изготвяне на първата съдебно-икономическа експертиза. Установи се, че вещото лице е работило на база съдържащата се информация във ведомостите за заплати колко извънреден труд и колко нощен труд е начислен и изплатен на ищеца по месеци през процесния период, тъй като липсват графиците за отработеното време и присъствената форма /Форма 76/ на Енерго-механичен отдел, в който е работел ищеца. От заключението се установи, че за процесния период работодателят е начислявал пълното основно възнаграждение на ищеца, при което, въпреки че няма информация за реално отработените часове на лицето, може да се предположи, че то е покрило нормативно определените часове труд по тримесечия, като часовете положен труд, резултат от приравняването на нощните часове в дневни, се явяват извънреден труд. Установи се, че по ведомост, на ищеца е начислен извънреден труд за 8 часа и заплатен в размер на 42.35 лева единствено за месец февруари 2019 г. Предвид констатациите на вещото лице, че за процесния период работодателят е начислявал пълното основно възнаграждение на ищеца, съдът приема, че последният е отработил нормативно определените часове труд по тримесечия, при което получената разлика часове след приравняване на нощните часове в дневни при нормативно определения коефициент от 1.143, се явяват положен извънреден труд. От първоначалното заключение, което съдът изцяло възприема и съобразява при решаващия си извод, тъй като го намира за обективно и професионално изготвено, се установи, че след преобразуване на отработените от ищеца нощни часове в дневни и остойностяване на получената разлика по изчислената часова ставка за извънреден труд, увеличена с 50 на сто при сумарно изчисляване на работното време и след приспадане на изплатените нощни часове труд в рамките на процесния период, се явява разлика за доплащане в размер на сумата 286.30 лева, която сума съдът счита, че следва да се присъди на ищеца като възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период.
Съдът не съобразява допълнителното заключение на вещото лице относно изчислената сума за извънреден труд, доколкото е изготвено единствено на база твърденията на ищеца за периодичността и продължителността на работното му време. Следва да се отбележи, че съгласно общите правила на доказването по смисъла на чл. 154 ал. 1 от ГПК, ищецът следваше да докаже, че е работил над установената продължителност на смените, в който смисъл му е указана доказателствената тежест с доклада по делото. Същият обаче не ангажира други доказателства /напр. гласни/, за да докаже твърденията си за продължителността на работните му смени, поради което заключение, изготвено само на база неговите твърдения, се явява необосновано и необективно и не може да бъде съобразено при решаване на спора. Тази непълнота на доказателствата не може да бъде преодоляна и чрез прилагане на санкцията по чл. 161 от ГПК относно непредставяне на графиците за отработеното време на ищеца и присъствената форма /Форма 76/, предвид твърдението на работодателя, че същите са загубени или унищожени и то не само за процесния период, а и за период преди и след него.
По изложените съображения съдът
приема, че искът с правно основание чл. 262 от КТ се явява основателен и следва
да бъде уважен до размер на сумата по първото заключение на
съдебно-икономическата експертиза, а именно за сумата 286.30 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд от 79 часа за периода от 10.04.2018
г. до 25.04.2019 г., получено след преобразуване на отработените от ищеца нощни
часове в дневни, като се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба /03.06.2019 г./ до окончателното й
изплащане, като искът за разликата до пълния претендиран размер от 3000.00
лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете. От приложения договор за правна защита и съдействие от 01.10.2019 г. е видно, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева.
При
съобразяване уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 83.85 лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е
претендирал разноски, а и няма данни да е направил такива, поради което не му
се присъждат съобразно отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът дължи в полза на Ловешкия районен съд
държавна такса /4 % върху размера на уважените искове, но не по-малко от 50.00
лева – чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК/, или в случая ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Ловешкия районен съд общо сумата 100.00 лева, представляваща държавна такса
върху размера на уважените искове /по 50.00 лева за всеки иск/. На същото
основание, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Ловешкия
районен съд сумата 25.16 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице,
заплатено от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Гурко“ № 1, представлявано от Изпълнителния директор Веселина Томчева Томчева, на основание чл. 242 във връзка с чл. 128 от КТ, да заплати на А.И.А., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.М.,***, сумата 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща неизплатена част от трудовото му възнаграждение за месеците ноември и декември 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /03.06.2019 г./ до окончателното й изплащане, като искът за разликата до пълния претендиран размер от 336.52 лева, представляваща неизплатена част от трудовото възнаграждение на ищеца за месеците август, ноември и декември 2018 г., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„ТЕХНОКОРОЗА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Гурко“
№ 1, представлявано от Изпълнителния директор Веселина Томчева Томчева, на основание чл. 262 от КТ, да заплати на А.И.А.,
ЕГН **********,***, чрез адвокат М.М.,***, сумата 286.30 лв. /двеста осемдесет и шест лева и тридесет стотинки/,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд от 79 часа за периода
от 10.04.2018 г. до 25.04.2019 г., получено след преобразуване на отработените
нощни часове в дневни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба /03.06.2019 г./ до окончателното й
изплащане, като искът за разликата до пълния претендиран размер от 3000.00
лева, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА“ АД, с горните данни, да заплати на А.И.А.,
с горните данни, сумата 83.85
лв. /осемдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА“ АД, с горните данни, да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 100.00 лв. /сто
лева/, представляваща държавна такса върху уважените искове, както и сумата 25.16 лв. /двадесет и
пет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща възнаграждение за вещо лице,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението, в частта
относно присъдените възнаграждения, подлежи на предварително изпълнение, на
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, и може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните, като на ищеца да се изпрати на посочения съдебен
адрес, чрез адв. М.М..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: