Решение по дело №302/2023 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 342
Дата: 2 ноември 2023 г. (в сила от 2 ноември 2023 г.)
Съдия: Иванела Атанасова Караджова
Дело: 20235501000302
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Стара Загора, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
ЧЛ.ве:Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20235501000302 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №1115/21.12.22 г. по гр.д. №2403/22 г. по описа на
Районен съд –С.З.,в частта ,в която се отхвърля ,предявения от „Л.“ АД
ЕИК:*** с адрес гр. С. район *** против К. П. П. ЕГН:********** и адрес:
гр. С.З. ул.*** иск за сумата от 2754.73 лв. - представляваща остатък от такси
дължими по Договор за предоставяне на поръчителство от 10.07.2018г.,
начислени от 20.08.2018г. до 20.07.2020г. съгласно Приложение №1 към
Договор за предоставяне на поръчителство, предмет и на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.12.2020 г. сключен между
„К.“ ЕАД и „А.“ ЕООД като цеденти и „А.“ ЕАД като цесионер., поради
неоснователност.
Въззивникът „Л.“ АД ЕИК:*** с адрес гр. С. район *** в депозираната
въззивна жалба излага доводи за незаконосъобразност на решението на
районния съд в обжалваната част.Моли същото да бъде отменено и да се
постанови друго по същество на спора,с което да се уважи предявения иск.
Въззиваемият К. П. П. ЕГН:********** и адрес: гр. С.З. ул.*** чрез
процесуалния си представител изразява становище,че решението в
1
обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
В първоинстанционното производство е приложен по делото Договор за
потребителски кредит №1104588, сключен на 10.07.2018г. между „К.“ ЕАД и
К. П. П.-кредитополучател, по силата на който от страна на „К.“ АД бил
предоставен потребителски кредит в общ размер-видно от Приложение 1 към
договора- в размер на 2300лв, със срок на кредита 24 месеца. Размерът на
погасителните вноски се сочи в размер на 142,28лв, а като общ размер на
всички плащания се сочи сумата от -3414,72лв. В приложение 1 т.10 е
посочен и погасителния план по договора.
Приложени по делото са Общи условия за предоставяне на кредити, както и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити.
Приложен по делото е договор за предоставяне на поръчителство от
10.07.2018г. сключен между „А.“ ЕООД като поръчител и К. П. като
потребител. Налице по делото е Приложение 1 към договора за предоставяне
на поръчителство, в който е посочено, че възнаграждението на поръчителя е в
размер на 119,61 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит,
като същото се дължало на падежа на съответното плащане по кредита
съгласно погасителния план.
Приложен по делото е договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 17.12.2020г. сключен между „К.“ ЕАД и „А.“ ЕООД като продавачи
и „А.“ ЕАД като купувач.
Приложено по делото е Уведомление от „А.“ ЕООД до ответницата, с
което същата е уведомена, че „А.“ ЕООД ще заплати дължимите от нея суми:
главница 2300лв, договорна лихва:1114,72лв и наказателна лихва за забава
423,12лв и ще встъпи в правата на кредитора.
Приложен по делото е договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 27.05.2022г. сключен между „А.“ ЕАД като цедент и „Л.“ АД като
цесионер.
Приложено по делото е потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99
ал.3 ЗЗД, от страна на „А.“ ЕАД, с което потвърждава извършената цесия на
всички вземания цедирани от „А.“ ЕАД на „Л.“ АД, а именно изцяло
вземанията си към К. П. П. произтичащи от договори, сред които и процесния
договор за потребителски кредит №1104588/10.07.2018г.
Безспорно се установява се, че между „К.“ ЕАД и ответницата бил
2
сключен Договор за потребителски кредит №1104588/10.07.2018г. - заверено
копие от същия е представено по делото-договора е бил сключен от
разстояние. условия на договора за кредит пред служител на „К.“ по
телефона.
С Определение №1480/01.06.2022г. по гр.д. 2176/2022г. по описа на РС
С.З. е допуснато обезпечение на бъдещ иск по молба на ищцовото дружество.
Допуснатото обезпечение е по отношение на вземането на ответницата
произтичащо от влязла в сила съдебна спогодба по в.т.д. №233/2021г. по
описа на Апелативен съд гр. П., одобрена от съда с Протокол от 29.04.2022г.
до сумата от 3414,72лв.
Съгласно сключения договор, Кредиторът се е задължил да предостави
на Кредитополучателя в заем, сума в размер на 2300лв., представляваща
главница, който кредитополучателя е следвало да върне на 24 броя равни
месечни вноски от по 142,28лв. на посочените в приложение 1 към договора
дати за плащане – от 20.08.2018г. до 20.07.2020г.
Установено е и това, че с преводно нареждане за кредитен превод от
30.05.2022г. е преведена сумата от 7500лв от ищцовото дружество в полза на
„А.“ с основание договор за продажба и прехвърляне на вземания –цесия от
27.05.2022г.
Предвид горното се установява, че ищцовото дружество е придобило
посредством цесия от 27.05.2022г. сключен с „А.“ ЕАД, като цедент и „Л.“
АД, като цесионер вземания срещу ответницата.
Относно претендираната сума от 2754,73лв.-представляваща остатък от
такси дължими по договора за поръчителство и представляваща предмет на
въззивно обжалване се установява следното:
Клаузата от договора, предвиждаща задължение за длъжника за
плащане на възнаграждение на поръчителя, е недействителна на основание
чл. 146, ал.1 от ЗЗП, т.к. представлява уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Видно от представения договор за предоставяне на поръчителство,
между страните е уговорено възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя
е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не.
Размерът на месечното възнаграждение е почти равен на размера на
месечните погасителни вноски, които длъжникът следва да заплаща по
договора за потребителски кредит, като е предвидено възнаграждението за
поръчителя да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по
кредита, съгласно погасителния план (чл.8 от Договора за поръчителство) .
3
Поради тези обстоятелства следва да се приеме, че дългът по договора
за потребителския кредит следва да се разглежда като едно цяло с така
уговорените акцесорни плащания, тъй като е видно, че задължението към
поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното
правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите
по кредита.
В случая не може да се приеме, че е налице индивидуално договаряне
между страните по договора за предоставяне на поръчителство по отношение
на тази клауза, т.к. съгласно договора за кредит условие за възникването на
задължението на кредитодателя да предостави искания от потребителя кредит
е или при кандидатстване на кредит без обезпечение наличието на
последващо сключването на договора одобрение на заявлението от кредитора
или при кандидатстване на кредит с обезпечение длъжника в кратък срок да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от "К." ЕАД
юридическо лице или да предостави банкова гаранция.
По този начин се нарушава разпоредбата на чл.16 от ЗПК, съгласно
която доставчика на финансовата услуга има задължение да извърши оценка
на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за
потребителски кредит.
Предвид гореизложеното решението на районния съд в обжалваната
част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Пълномощника на ответника е поискал определяне и присъждане на
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие от 13.10.2022г., в който е
обективирано, че правната защита ще бъде осъществена безплатно съгл.
разпоредбата на чл.38 ЗА. Съдът намира, че предвид материалноправния
характер на разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие, приложение следва да намери тази редакция, която е в сила към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за
съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия
нормативен акт изрично не е предадено обратното действие чл.14, ал. 1 от
ЗНА/.
С оглед на този извод на адв. И. С. следва да бъде присъдена сумата
422,83 лв.-адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
4

ПОТВЪРЖДАВА решение №1115/21.12.22 г. по гр.д. №2403/22 г. по
описа на Районен съд –С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Л.“ АД ЕИК:*** с адрес гр. С. район *** ет.7 да заплати на
адв. И. С. С. с адрес: гр. С.З. бул. ***, адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция в размер на 422,83 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
ЧЛ.ве:
1._______________________
2._______________________
5