Присъда по дело №1216/2011 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 ноември 2011 г. (в сила от 18 ноември 2011 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20112230201216
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 юли 2011 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА №937 по НОХД №1216/2011г.

 

         РП- С. е внесла обвинителен акт против подс. А.Й.Д. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” и „б”, вр. чл.26, ал.1 от НК, против подсъдимия А.А.П. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, против подсъдимия А.Н.Д. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, против подсъдимите Д.В.Й. и М.А.С. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

         Съдът прецени, че са спазени изискванията на разпоредбите на чл.370 и следващите от НПК и допусна предварително изслушване на страните. Разясни на подсъдимите правата им по чл.371 от НПК и ги уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. По време на предварителното изслушване на страните подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявиха, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие.

         Ощетеното юридическо лице, редовно и своевременно призовано изпраща представител в съдебно заседание, който заяви, че няма да предявява граждански иск на този етап, а ще предяви такъв след като приключи наказателния процес.

         Представителят на РП- С. изрази становище, че няма пречка делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие.

         Съдът с определение обяви, че ще ползва при постановяване на присъдата самопризнанията на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         Подс. А.Й.Д. лично и чрез защитника си моли да му се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца.

         Подс. А.П. лично и чрез защитника си моли да му се наложи наказание в минимален размер.

         Подс. Д.Й. лично и чрез защитника си моли да му се наложи наказание в минимален размер.

         Подс. М.С. лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено минимално наказание.

         Подс. А.Н.Д. лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено минимално наказание.

         Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подс. А.Й.Д. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ години, което да се намали с 1/3 и намаленото наказание той да изтърпи при първоначален строг режим. На подсъдимите А.П. и А.Н.Д. предлага да се наложат наказания „Лишаване от свобода” за срок от една година, редуцирано с 1/3, с четири месеца и те да бъдат отложени за изпитателен срок от три години, тъй като били налице предпоставките за това, а именно, че П. е с чисто съдебно минало, а Д. бил осъждан преди повече от 5 години и към момента на деянието са били налице предпоставките да бъде реабилитиран по съдебен ред. Предлага изпитателния срок да бъде за срок от пет години. На двамата непълнолетни Д.Й. и М.С. моли да се наложат наказания при условията на чл.55 от НК като се замени наказанието „Лишаване от свобода” с наказание „Пробация”, която да се изрази в следните мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на срещите два пъти седмично, срещи с пробационен служител като двете мерки са за срок от една година. Предлага и трета мярка „Обществено полезен труд” 100 часа за една календарна година. Предлага веществените доказателства да се отнемат в полза на държавата.

 

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

В началото на месец януари 2011г. подсъдимите минали покрай сграда стопанисвана от „Източен център за репродукция и анализ” към „Изпълнителна агенция за селекция и репродукция в животновъдството”, находяща се в гр. С. на бул. „Б.ш.”. Видели, че към сградата има прикрепени множество метални тръби. На 09.01.2011г. около 9 часа в кв. „Н.” се събрали подсъдимите А.Й.Д., А.П., Д.Й. и М.С.. Подс. А.Й.Д. бил с каруцата си. Четиримата заедно решили да отидат във въпросната база. Подс. А.Й.Д. носел и няколко листа метални ножовки, клещи и метални пръти. Пристигнали на мястото и за около 2 часа четиримата изкъртили прикрепени в бетонната основа множество тръби, а тези които не излезли ги нарязали с ножовките. Общо са се получили около 15 парчета метални тръби. Натоварили ги в каруцата и ги откарали в пункт за черни и цветни метали в близост до ж. п. гара Сливен. Там ги продали за сумата от 90 лева, които си поделили. На 11.01.2011г. четиримата подсъдими и племенникът на А.Й.Д. подс. А.Н.Д. решили да отидат отново до същото място като този път оставили подс. Д.Й. отвън до каруцата, за да може да ги предупреди при поява на други хора. Отново започнали да режат тръби, да къртят, но работници чули подозрителни шумове и сигнализирали св. Я.С. Директор на РД за селекция и репродукция в животновъдството. Служители на центъра приближили мястото от северния вход и подс. А.Н.Д. избягал. На място пристигнали полицейски екипи, които задържали и петимата подсъдими, а също и приготвените нарязани метални части, които не успели да изнесат с оглед своевременната намеса на работниците и на полицаите.

По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза от заключението, на която е видно, че стойността на вещите предмет на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 1112,20 лева.

        

         ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанията на подсъдимите, които се подкрепят от свидетелските показания на свидетелите Я.С., В. Г., Б.Х., Т.М., М.А., П.Б., В.К., Д.С. и Н.Р., протоколите за доброволно предаване, разписките за върнати вещи, както и от заключението на изготвената съдебно- оценителна експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава вяра и на приложените по делото веществени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.284 от НПК.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

 

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

         С деянието си подсъдимия А.Й.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т. 4 и 5, вр.чл. 194, ал.1 , вр.чл. 26 ал.1 от НК; подс.  А.А.П. по чл.195, ал.1, т. 4 и 5, вр.чл. 194, ал.1 , вр.чл. 26 ал.1 от НК, подсъдимите Д.В.Й. и М.А.С. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и 5, вр. чл.194, ал.1 , вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, затова, че в периода от 9 до 11.01.2011г. в гр. С. в условията на продължавано престъпление като използвали технически средства /два лоста, клещи и ножовка, подс. А.Й.Д. и в условията на опасен рецидив, а подс. Д.Й. и подс. М.С.- макар и непълнолетни, но като могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си на 09.01.2011г. след предварителен сговор помежду си, извършили кражба на чужди движими вещи- 85 бр. тръби стоманени с ф- 50 милиметра и дължина 2 линейни метра, 18 бр. тръби стом. с ф- 60 мм. и дължина 3,5 л. м., 1 бр. „елеватор за фекални маси”, 4 бр. стойки за елеватор с ф- 80 мм. и дължина 3 л. м., на обща стойност 1006,60 лева, собственост на „Източен център за репродукция и анализ” към „Изпълнителна агенция за селекция и репродукция в животновъдството”, с МОЛ Я.К.С. и на 11.01.2011г. след предварителен сговор помежду си и с А.Н.Д. направили опит да извършат кражба на чужди движими вещи- 8 бр. тръби стом. с ф- 20 мм. и дължина 1 л. м., 2 бр. тръби стом. с ф- 50 мм. и дължина 2,5 л. м., 2 броя тръби стом. с ф- 60 мм. и дължина 2,5 л. м., 1 бр. тръба стом. с ф- 60 мм. и дължина 5 л. м., 1 бр. тръба стом. с ф-80 мм. и дължина 2,5 л. м. и 1 бр. тръба стом. с ф- 100 мм. и дължина 2 л. м. на обща стойност 105,60 лева, собственост на „Източен център за репродукция и анализ” към „Изпълнителна агенция за селекция и репродукция в животновъдството”, с МОЛ Я.К.С.,  като опитът останал недовършен поради независими от дейците причини.

Подс. А.Н.Д. е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, затова, че на 11.01.2011г. след предварителен сговор с А.Й.Д., А.А.П., Д.В.Й. и М.А.С. направил опит да извърши кражба на чужди движими вещи- 8 бр. тръби стом. с ф- 20 мм. и дължина 1 л. м., 2 бр. тръби стом. с ф- 50 мм. и дължина 2,5 л. м., 2 броя тръби стом. с ф. 60 мм. и дължина 2,5 л. м., 1 бр. тръба стом. с ф- 60 мм. и дължина 5 л. м., 1 бр. тръба стом. с ф- 80 мм. и дължина 2,5 л. м. и 1 бр. тръба стом. с ф- 100 мм. и дължина 2 л. м. на обща стойност 105,60 лева, собственост на „Източен център за репродукция и анализ” към „Изпълнителна агенция за селекция и репродукция в животновъдството”, с МОЛ Я.К.С. като опитът останал недовършен поради независими от дееца причини.

Деянията са извършени от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните им последици. Подсъдимите са знаели, че като отнемат изброените по- горе вещи от владението на „Източен център за репродукция и анализ” към „Изпълнителна агенция за селекция и репродукция в животновъдството” извършват деянията, за които са обвинени. Наясно са били и с това, че като отнемат тези вещи ще настъпят вредни последици за ощетеното юридическо лице „Източен център за репродукция и анализ към „Изпълнителна агенция за селекция и репродукция в животновъдството”, но въпреки това са извършили инкриминираните деяния.

И двете деяния на 09.01.2011г. и на 11.01.2011г. са извършени от подсъдимите след като са се сговорили предварително помежду си, тъй като още през деня в кв. „Надежда” те са вземали решението да отидат и извършат каквато и да е кражба и за целта са тръгнали към центъра за репродукция. Това им решение взето още в кв. „Н.” да извършат деянието „Кражба” обуславя предварителния им сговор за извършване на инкриминираното деяние.Този предварителен сговор е бил налице и в двата случая на извършване на кражбите, а именно на 09.01.2011г. между четиримата подсъдими А.Й.Д., А.А.П., Д.В.Й. и М.А.С. и втория път на 11.01.2011г. между същите лица и подс. А.Н.Д..

Деянието подсъдимите са извършили след като са използвали за целта технически средства- двата лоста, клещите и ножовката, иззети като веществени доказателства. Освен това подсъдимите Д.В.Й. и М.А.С. са извършили деянието като непълнолетни, но са могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си. Подс. А.Й.Д., А.А.П., Д.В.Й. и М.А.С. са извършили двете деяния през непродължителни периоди от време, а именно на 09. и на 11.01.2011г. при една и съща обстановка и при еднородност на вината. Тези деяния представляват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, т. е. касае се за извършено от тях продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Второто деяние петимата подсъдими не са могли да довършат, а е останало във фазата на опита по независещи от тях причини, тъй като са били заловени от служителите на реда, поради което същото представлява опит по чл.18, ал.1 от НК.

От справката за съдимост на подс. А.Й.Д. е видно, че той е извършил деянието в условията на опасен рецидив. На подс. Д. е било наложено с присъда по НОХД №262/2006г., влязла в сила на 25.04.2007г. наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим за извършено от него на 13.11.2002г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.20, ал.3 и 4 от НК. Видно е, че се касае за осъждане на лишаване от свобода над една година, а именно за срок от ЧЕТИРИ години. Ето защо съдът намира, че деянието по настоящото производство подс. А.Й.Д. е извършил преди да е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок от изтърпяване на това наказание, т. е. в условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, б.„А” от НК, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода” не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението- ниска правна култура, стремеж за облагодетелстване по престъпен начин и слаб родителски контрол по отношение на непълнолетните М.А.С. и Д.В.Й..

          Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие пълните самопризнания на всички подсъдими, както и техните искрени разкаяния. Съдействието на подс. А.Й.Д. за разкриване на обективната истина по време на досъдебното производство, тежкото му семейно и материално положение и имотно състояние.

         Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно предишните осъждания на подсъдимите А.Й.Д. и А.Н.Д., освен тези, които обуславят опасния рецидив на А.Й.Д..

При определяне вида и размера на наказанията, които следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанията на подсъдимите съдът счете, че следва да определи при условията на чл.58 А от НК.

Съдът счете, че следва да определи наказанието на подс. А.Й.Д. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че е най- подходящо наказанието „Лишаване от свобода” да бъде в размер от ЕДНА година и ШЕСТ месеца. Това наказание съдът намира за справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и на дееца. Счита, че в този си размер наказанието ще изиграе своята роля за постигане целите на генералната и специалната превенция и най- вече за поправянето на подсъдимия А.Й.Д.. Това наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца, подс. А.Й.Д. следва да изтърпи ефективно, тъй като той е многократно осъждан и не са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане. Подс. А.Й.Д. е рецидивист и това не е първото му осъждане на Лишаване от свобода, поради което на основание чл.60, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, той следва да бъде настанен за изтърпяването му в ЗАТВОР или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. Съдът счита, че е най- подходящо подс. Д. да изтърпи определеното му наказание в ЗАТВОР, а на основание чл.61, т.2 от същия закон, съдът следва да му определи първоначален СТРОГ режим за изтърпяване.

Съдът счете, че следва да определи наказанията на подсъдимите Д.В.Й. и М.А.С. след като първо редуцира предвиденото в нормата на чл.195, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА до ДЕСЕТ години, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК в „Лишаване от свобода” до ТРИ години, тъй като те са извършили деянието като непълнолетни. Съдът следва да им определи наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл.54, ал.1 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер близък до минималния и с оглед постигане целите на генералната и специалната превенция счита, че е най- подходящо този размер да бъде за срок от ШЕСТ месеца. Така определени наказанията им съдът намира за справедливи и счита, че с тях ще се изпълнят целите на генералната и специалната превенция. На основание чл.58А, ал.1 от НК тези наказания съдът задължително следва да намали с 1/3, а именно с ДВА месеца. Намалените наказания „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ месеца съдът счита, че двамата подсъдими не следва да изтърпят, тъй като са налице условията за прилагане на института на условното осъждане. Двамата подсъдими С. и Й. не са осъждани на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, наложените им наказание са до три години лишаване от свобода и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето им не е наложително да ги изтърпят. Съдът счете, че е най- подходящо на основание чл.69, ал.1 от НК да им се определи изпитателен срок в размер на ДВЕ години.

Съдът счете, че следва да определи наказанието на подс. А.А.П. при условията на чл.54, ал.1 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и намира, че е най-подходящо то да бъде в минимален размер, а именно „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година. В този размер наказанието съдът счита за справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и на дееца и намира, че с него ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция. Това наказание съдът задължително следва да намали с 1/3 на основание чл.58А, ал.1 от НК, а именно с четири месеца и намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца съдът счита, че той не следва да го изтърпи, тъй като и за него са налице условията за прилагане на института на условното осъждане, а именно наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, не е осъждан и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето му съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Съдът счете, че следва на основание чл.66, ал.1 от НК да му определи минималния изпитателен срок, а именно за срок от ТРИ години.

Съдът счете, че следва да определи наказанието на подс. А.Н.Д. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като той е участвал само при извършването на второто деяние на 11.01.2011г., което представлява опит по чл.18, ал.1 от НК за извършване на престъплението кражба. Ето защо на основание чл.58, б.„А” от НК съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и счете, че е най-подходящо да му се определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца. Съдът счете, че не може да приеме казаното от прокурора по отношение на подс. Д., че определеното му наказание на основание чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи за изпитателен срок, тъй като не са налице условията за прилагане на института на условното осъждане. Това, че към момента на извършване на деянието са били налице предпоставки той да бъде реабилитиран по съдебен ред не дава право на съда да приема, че той е реабилитиран. За да се приеме, че е реабилитиран трябва да има произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен акт по чл.87 от НК и едва тогава би могло да се приложи института на условното осъждане. В конкретния случай, след като е видно, че подс. А.Н.Д. не е реабилитиран съдът следва да определи наказанието си той да изтърпи ефективно. На основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС той следва да бъде настанен за изтърпяването му в ЗАТВОР, а на основание чл.61, т.2 от същия закон при първоначален СТРОГ режим.

Разглеждайки справката за съдимост на подсъдимия А.Н.Д. съдът счете, че следва да му определи едно общо наказание измежду наложеното с настоящата присъда и наложеното му наказание по НОХД №639/2011г. на Сливенски районен съд. Видно е от доказателствата по делото, че той е извършил деянието по настоящото производство на 11.01.2011г., а от справката му за съдимост, че деянието по НОХД №639/2011г. на 15.12.2010г. Присъдата по НОХД №639/2011г. е влязла в сила на 21.04.2011г. От всичко това става ясно, че деянията по двете присъди са извършени преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях.  Ето защо съдът счита, че следва да му определи едно общо наказание като това следва да бъде най- тежкото от тях, а именно наказанието, наложено с присъда №639/2011г. „Лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца. Това общо наказание подс. А.Н.Д. следва да изтърпи в ЗАТВОР или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като както бе посочено по- горе то не е първото му осъждане на лишаване от свобода. На основание чл.61, т.2 от същия закон наказанието следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим. Съдът счете, че е най- подходящо подс. А.Н.Д. да изтърпи определеното му общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца в ЗАТВОР при първоначален СТРОГ режим. Съдът следва на основание чл.25, ал.2 от НК да приспадне времето, през което подс. А.Н.Д. е бил задържан или е изтърпявал наказание лишаване от свобода по което и да е от наказанията наложени с присъдите, включени в съвкупността.

Съдът следва да се произнесе по приложените по делото веществени доказателства- 2 бр. лостове, 1 бр. ножовка и 1 бр. клещи като намира, че същите следва да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат като вещи без стойност.

С оглед правилата на процеса съдът счете, че следва да осъди подсъдимите да заплатят в полза на държавата към бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 70 лева, по 14 лева за всеки един от тях.

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: