№ 229
гр. София , 25.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503956 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Д. А., действаща чрез адв. К., срещу определение
от 01.10.20г. на ОС Монтана, постановено по гр.д. №223/20г. Твърди, че определението е
неправилно, тъй като отказът на съда да открие производство по оспорване истинността на
документ се явява преграждащо спрямо предявяването на иск по чл.124, ал.4, изр.,2 ГПК в
отделно производство, поради което и попада в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и и
подлежи на самостоятелен контрол. Иска се съдът да отмени обжалваното определение, със
законните последици.
С писмения си отговор „БНП Париба Пърсънъл Файнекс“ С.А. оспорва частната
жалба и иска съдът да потвърди обжалваното определение, с присъждане на разноски.
САС, ТО, 13 състав, след като се запозна с данните по делото и доводите на частния
жалбоподател, намира следното:
Производството е образувано по подадени от „БНП Париба Пърсънъл Файнекс“ С.А.
срещу В. Д. А. искове с правно основание чл.422 ГПК и при условията на евентуалност-
осъдителни искове за същите суми.
С определение № 260031/01.09.20г., РС Монтана, 3 състав е оставил без уважение
като недопустимо искането на особеният представител на ответника за назначаване на
съдебно- графологична експертиза и за откриване на процедура по чл.193, ал.1 ГПК.
С обжалваното определение, ОС Монтана е оставил без разглеждане жалбата на
особения представител срещу това определение, приемайки, че то не попада в категорията
1
актове по см. на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Обжалваното определение е частично правилно.
ОТНОСНО определение на ОС Монтана в частта, с която оставена без разглеждане
частната жалба срещу определението на РС Монтана, с което е отказано допускането на
съдебно- графологична експертиза:
Определението е правилно.
Допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда
определения е обусловена от наличието на предпоставките на чл.274, ал.1 от ГПК, съгласно
която разпоредба срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалба в две
хипотези: когато определението прегражда по- нататъшното развитие на делото, както и в
случаите, когато законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани.
Обжалваното определение, в частта, с която съдът не е допуснал исканата съдено-
графологична експертиза, е свързано с движение на делото, подготвяйки постановяването на
крайния съдебен акт, без да прегражда развитието на производството, поради което и не
попада в кръга на актовете по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подлежащи на самостоятелен
инстанционен контрол. Не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, поради липсата на
регламентирана процесуална възможност за самостоятелно обжалване на това определение.
Ето защо в частта, с която ОС Монтана е оставил без разглеждане частната жалба
срещу определението на РС Монтана, с което е отказано допускането на съдебно-
графологична експертиза, обжалваното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
ОТНОСНО определение на ОС Монтана в частта,с която оставена без разглеждане
частната жалба срещу определението на РС Монтана, с което е отказано откриване на
производство по чл.193 ГПК:
Действително, както е прието и в т. 1 на ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК,
ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила
решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който
документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по реда на чл.
193 ГПК, което обаче не води до извода, че определението за отказ да се открие
производство по оспорване истинността на документ като преграждащо спрямо
предявяването на иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК в отделно производство, попада в
хипотезата на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и подлежи на самостоятелен инстанционен контрол,
2
както твърди частният жалбоподател. Доколкото произнасянето на съда по направеното от
страната оспорване истиността на документ по чл.193 ГПК е насочено към подготовката на
делото за постановяване на решение по същество на спора, то по отношение на това
определение се осъществява инстанционен контрол за законосъобразност по повод
обжалването на крайния съдебен акт, чиято правилност обуславя. Не е налице и хипотезата
на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, поради липсата на регламентирана процесуална възможност за
самостоятелно обжалване на това определение.
Ето защо и при липсата на възникнало процесуално право на жалба, като абсолютна
положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, правилно ОС
Монтана е оставил без разглеждане частната жалба срещу определението на РС Монтана, с
което е отказано откриване на производство по чл.193 ГПК и за назначаване на
графологична експертиза, което му определение следва да бъде потвърдено.
ПО съдебните разноски: С оглед изхода на спора, В. Д. А. следва да бъде осъдена да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файнекс“ С.А. направените в това производство
разноски, в размер на 50 50лв.- юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.274, ал.4 ГПК определението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от изложеното, САС, ТО, 13 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.10.2020 г. на ОС Монтана, постановено по
ч.гр.д. № 223/20г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на В. Д. А., действаща
чрез адв. К., срещу определение от 01.09.20г. на ОС Монтана, постановено по гр.д. №
448/20г.
ОСЪЖДА В. Д. А., ЕГН: **********, с. ***, ул. „***“ №2, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файнекс“ С.А., ЕИК:*********, направените в това производство
разноски в размер на 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4