Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А №……………………….гр.София, 25.09.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в закрито заседание, проведено на двадесет и пети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 5086
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 01913/
25.02.2019г., подадена от Н.Б.П. срещу :
1/ въвод във владение от 02.02.2019г.,
извършен от ЧСИ С.А.с рег.№ 919 на КЧСИ по изп.дело №
20189190400134 върху следния недвижим имот: първи етаж от двуетажната жилищна
сграда, находяща се в гр.София, ул.“*****, с
идентификатор 68134.108.97.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.София, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата,
както и 50% ид.ч. от дворното място, с идентификатор
68134.108.97; както и срещу 2/ отказа на ЧСИ за спиране на изпълнението по
изпълнителното дело, поради заболяване на жалбоподателката.
Частната
жалбоподателка заявява искане за
отмяна на горепосоченото изпълнително действие /въводът
във владение/ и отказът за спиране на изпълнителното производство, като
незаконосъобразни. Поддържа, че въводът във владение
е извършен без нейно участие, поради заболяване и хоспитализация, за които
обективни факти частният съдебен изпълнител е бил информиран и с оглед на които
от частната жалбоподателка е заявено искане за
отлагане на въвода и спиране на изпълнението, въпреки
това- въводът във владение е бил извършен и искането
й за спиране на изпълнителното производство са оставени без уважение. Поддържа,
че в жилищния имот има ценни вещи, до които няма достъп и не знае дали не са
увредени. С изложените доводи частната жалбоподателка
мотивира искането си за отмяна на въвода във владение
и отказа за спиране на изпълнителното производство. Претендира присъждане на
направените в настоящото производство разноски.
Насрещните
страни по жалбата – взискатели
в изпълнителния процес, Н.Г.К.– В.и М.– К.И.– Ш., оспорват жалбата като
неоснователна. Възразяват, че за насрочения въвод във
владение жалбоподателката- длъжник е уведомена
своевременно на 19.01.2019г. и до датата на въвода е
разполагала с един месец, през който доброволно да освободи имота. Поддържат,
че законосъобразно при извършване на въвода от ЧСИ е
съобразено, че частната жалбоподателка- длъжник не
присъства на него, поради което е сменена само ключалката на вратата на имота,
без да са изнасяни вещи от имота. Възразяват, че при липса на законово
основание, ЧСИ е взел предвид молбата на жалбоподателката-
длъжник от 18.01.2019г., с която от нея е поискано продължаване на срока за
доброволно изпълнение и й е даден такъв по-дълъг от законоустановения
– до 28.02.2019г. Молят съда да вземе
предвид обстоятелството, че на въвода във владение е
присъствал синът на жалбоподателката- длъжник, който
е съдействал за извършването на въвода и е подписал
протокола за него, като му е бил
предоставен техен /на взискателите/ телефон, с цел уговорка с длъжника за
предоставяне на достъп за изнасяне на вещите.
Заявяват възражение за неоснователност на твърдението на жалбоподателката, че в имота е имало ценни вещи, тъй като
видно от протокола за въвод –намерените вещи са били
в много лошо състояние.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ С.А.с
рег.№ 919 на КЧСИ, в които е изложено становище за недопустимост на жалбата и
евентуални съображения за неоснователност на същата.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата в частта ,с която се атакува въводът във владение на процесния
имот от 08.02.2019г. е недопустима, а в частта, с която се обжалва отказът на
ЧСИ за спиране на изпълнителното производство – е неоснователна по следните
съображения:
Нормата на чл. 435 от ГПК
лимитативно определя както конкретните действия на съдебния изпълнител, които
длъжникът може да обжалва, така и техните пороци, които подлежат на съдебен
контрол по реда на това производство. Длъжникът може да обжалва постановлението
за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на
чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2 ГПК,
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, разноските по изпълнението (чл. 435, ал.2 от ГПК), както и постановлението за възлагане, поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена (чл. 435, ал.3 от ГПК). Други действия на съдебния изпълнител по принудителното
изпълнение не могат да бъдат обжалвани от длъжника. Целта на законодателя да
ограничи приложното поле на глава ХХХІХ, разд. І от
ГПК чрез изчерпателно изброяване на порочните действия по принудително
изпълнение, срещу които длъжникът може да търси защита по реда на обжалването
им, предполага ограничително, а не разширително
тълкуване на нормата на чл. 435, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай в подадената от
длъжника Н.П. жалба срещу въвода във владение от
08.02.2019г. не се поддържа основанието по чл.435,ал.1,т.3 от ГПК, при което е
допустим съдебен контрол на така извършения въвод по
реда на обжалването . А именно – не се твърди жалбоподателката-
длъжник да не е била редовно уведомена за насрочения въвод.
Наличието на други пречки, извън редовното уведомяване, каквито се поддържат в
конкретния случай, а именно- недостатъчното време за изнасяне на движимите
вещи, собственост на жалбоподателката, са ирелевантни, тъй като предвиденият от законодателя срок за
доброволно изпълнение, както и допълнително насрочената дата за въвод, целят да осигурят и гарантират правната възможност
на длъжника да изпълни доброволно, включваща и фактическата възможност да
изнесе сам от имота-предмет на принудително изпълнение, собствените движими вещи. Възникналото внезапно заболяване на длъжника,
на което той се позовава в жалбата, за разлика от общия исков процес /
чл.142,ал.2 от ГПК/, не е предвидено като законова пречка за реализацията на въвода и съответно- не е установено като основание за
съдебен контрол на въвода във владение по реда на
обжалването, тъй като в случая няма засягане на правата на длъжника, а се цели
реализация на съдебно признати законни права на взискателя,
тъй като на длъжника вече е била дадена
възможност доброволно да изпълни в изтеклия в предходен момент срок за
доброволно изпълнение. Бездействието на длъжника в срока за доброволно
изпълнение има за правна последица предвидената в закона- принудителната
реализация на правата на взискателя върху процесния имот чрез въвода.
По жалбата в частта, с която се атакува
отказа на съдебния изпълнител за спиране на принудителното изпълнение- в тази
част жалбата е допустима, на основание чл.435 , ал.2, т.6 от ГПК. Разгледана по същество- съдът намира
жалбата за неоснователна.
В разпоредбата на чл.432,ал.1 от ГПК изрично и лимитивно са изброени основанията, при които изпълнителното
производство се спира. Жалбоподателката- длъжник не се позовава и не твърди
наличието на нито едно от тези основания. Наличието на внезапно заболяване,
възникнало на датата 07.02.2019г.- ден, преди насрочения въвод
във владение, както и предходно
заболяване не попадат в рамките на основанията, посочени в нормата на чл.432,ал.1
от ГПК, които да обосновават основателност на искането й за спиране на
принудителното изпълнение. Призовката за доброволно изпълнение е редовно
връчена на жалбоподателката-длъжник на 09.01.2019г. –
лично /видно от поканата на л.23 от изп.дело/ и тя е разполагала с правната възможност да
изпълни доброволно влязлото в сила съдебно решение в рамките на този 2 седмичен
срок, който е изтекъл на 23.01.2019г. - 15 дни преди датата на процесния въвод във владение
08.02.2019г./, като в рамките на тези допълнителни 15 дни жалбоподателката-длъжник
е имала и допълнителна възможността да
изнесе собственото си движимо имущество от процесния
недвижим имот. Както вече бе посочено
по-горе в мотивите на настоящото решение, бездействието на длъжника в срока за
доброволно изпълнение има за правна последица- принудителната реализация на
правата на взискателите. На последно място, следва да се посочи, че
макар по закон за съдебния изпълнител да няма законово задължение да полага
грижи за движимото имущество- собственост на длъжника, намерено в деня на въвода във владение на взискателите
в процесния недвижим имот, в конкретния случай от съдебния изпълнител това имущество е
възложено за отговорно пазене на взискателите в
рамките на 14 дн.срок, считано от датата на въвода,
като на длъжника-жалбоподател е изпратено съобщение, че може да получи същото в
рамките на този срок на свои разноски- л.45 от изп.дело.
С оглед изложените мотиви, съдът намира,
че жалбата в частта, с която се атакува отказът на съдебния изпълнител за спиране
на изпълнителното производство е неоснователна и като такава- следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от горните мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, жалба с вх.№ 01913/
25.02.2019г., подадена от Н.Б.П. , в
частта, с която се атакува въвод във владение от 02.02.2019г.,
извършен от ЧСИ С.А.с рег.№ 919 на КЧСИ по изп.дело №
20189190400134 върху следния недвижим имот: първи етаж от двуетажната жилищна
сграда, находяща се в гр.София, ул.“*****, с
идентификатор 68134.108.97.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.София, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата,
както и 50% ид.ч. от дворното място, с идентификатор
68134.108.97;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, жалба с вх.№ 01913/
25.02.2019г., подадена от Н.Б.П. , в
частта, с която се атакува отказ на
ЧСИ С.А.с рег.№ 919 на КЧСИ – за спиране на изпълнението по изп.дело
№ 20189190400134 , поради заболяване на жалбоподателката-длъжник.
Решението
в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд
в 1 седмичен срок от съобщаването му на страните. В останалата част – решението
е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.