Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 19.04.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ
наказателен състав в публичното заседание на деветнадесети април през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ПОПОВ
При секретаря
Ж.С. в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ
НАХД № 539 по описа за 2016 година, на основание данните по делото и закона за
да се произнесе, съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 375
и сл. от НПК.
Районна
прокуратура – Плевен с постановление от 08.03.2016 г. е направила предложение
за освобождаване на обвиняемия П.Д. ***, ЕГН ********** от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за това, че на 27.02.2016 г.
в гр. Плевен, държал без надлежно
разрешение, съобразно
разпоредбите на Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите,
високорискови наркотични вещества - наркотичен коноп/марихуана - престъпление
по чл. 354а, ал.З т. 1 от НК.
Съдът като,
съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Обвиняемият П.Д.Д. е роден на *** ***. Българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********. П.Д.Д. употребява марихуана. В неустановен момент преди
27.02.2016 г. придобил около 1/4 грам марихуана, която била „опакована“ в пликче
от полимерна материя. Д. държал марихуаната в себе си. На 27.02.2016 г. през
нощта - около 23.20 ч., П.Д. се придвижвал със свои приятели - и С. ***, първи микрорайон. Била им извършена
проверка от полицейските служители при Първо РУ на МВР-Плевен - С.Т.И. и Л.В.М..
При направен личен обиск, съобразно разпоредбите на ЗМВР, полицейските
служители намерили в П.Д.Д. горепосоченото наркотично
вещество. Била изготвена докладна и бил уведомен дежурен разследващ полицай при
Първо РУ на МВР-Плевен. С първо процесуално-следствено действие разпит на
свидетел очевидец — полицейския служител Л.В.М., било образувано настоящото
Бързо производство срещу П.Д.Д. за престъпление по
чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК, извършено на 27.02.2016 г. в гр.Плевен. Полицейския
служител М. предал на водещия разследването иззетите от Д. вещи. Извършен е
оглед на веществено доказателство. Изготвен е фотоалбум. Назначена е и е
изготвена физико-химична експертиза. Според заключението й тревистата маса от
пликчето от полимерна материя по морфология и по наличие на канабиноиди
се определя като наркотичен коноп/марихуана. Тя подлежи на контрол и е в
списъка на растенията и веществата с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с нея и е забранена за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина. Теглото й преди изследване е било 0,258
гр., а съдържанието на активно действащия наркотичен компонент - тетрахидроканабинол е 9.8 %. Паричната й
стойност е 1,55 лв.
Горната
фактическа обстановка, която не се оспорва нито от подсъдимия, нито от неговият
защитник, съдът приема за установена по несъмнен начин, от обясненията на
подсъдимия от досъдебното производство, показанията на свидетелите Л.В.М. и С.Т.И.,
дадени в хода на досъдебното производство,
както и от писмените доказателства,
а именно - Справка-съдимост, протокол за оглед - предмет на веществено доказателство, албум за
посетено местопроизшествие – оглед на веществени доказателства – наркотични
вещества, извършен на 29.02.2016 г., заключение по изготвена физико-химична
експертиза.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното от правна
страна: От така установената по несъмнен
начин фактическа обстановка е видно, че с деянието обвиняемият П.Д.Д. е осъществил състава чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 т. 1 от НК. От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл, като форма на вината. С деянието не са причинени
имуществени вреди.
При
определяне на вида на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия,
съдът съобрази, следните обстоятелства:
За
престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 т.1 от НК, се е предвижда наказание глоба в размер до 1 000 лв. Обвиняемият П.Д.Д.
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК. Съдът счита, че
са налице условията на чл. 78а от НК, поради което обвиняемият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание. При определяне вида и размера на последното, съдът взе предвид
следните обстоятелства: Според съда не е възможно определяне на друго по вид и
размер наказание, освен глоба в размер на 1000лв., поради следните причини:
За
престъплението по чл. 354а, ал. 5 от НК се предвижда наказание "глоба до 1
000 лева". При съобразяване и на разпоредбата на чл. ал.5 на чл. 78А от НК,
остава единствено възможен извода за налагане на наказание в размер на 1000лв. Този
размер на санкцията, предвиден в специалната разпоредба не дава възможност за
налагане на административното наказание в по-висок размер, с оглед на което
съдът след като освободи подсъдимия от наказателна отговорност му наложи
наказание "глоба в размер на 1 000 лева". Това наказание е и напълно
адекватно и на извършеното, защото е достатъчно и в същото време подходящо за
да бъдат постигнати преследваните от закона превантивни и превъзпитателни
резултати. Този начин на определяне на наказание в подобни случаи се използва
от всички съдилища в страната, вкл. ВКС. В същия смисъл са постановени и
следните актове - ОС - Монтана по н. о. х. д. № 10/2015 г. , Решение № 84 от
23.06.2015 г. на ОС - Пазарджик по в. н. о. х. д. № 257/2015 г. Решение № 26 от
13.02.2015 г. на ОС - Бургас по в. н. о. х. д. № 24/2015 г., Решение № 1037 от
22.10.2014 г. на СГС по в. н. а. х. д. № 3036/2014 г. В същия смисъл е и Решение
№ 163 от 9.02.2015 г. на СГС по в. н. а. х. д. № 5176/2014 г., съгласно
което:“… Съдът е отчел обстоятелствата от значение за определяне размера на
глобата и справедливо е определил същата в минималния, предвиден в закона.
Липсата на протест, от една страна, и невъзможността за определяне на глобата
под минималния, предвиден в закона размер - от друга, определят като
безпредметно обсъждането на размера на санкцията, защото въззивният
съд не би могъл да я увеличи (заради забраната за влошаване на положението на
подсъдимия и заради ограничението по чл.
78а, ал. 5 НК), нито пък да я намали.“ В същия смисъл е и Решение № 65 от
14.03.2012 г. на ОС - Плевен по в. а. н. д. № 99/2012 г., с което се ПОТВЪРЖДАВА
решение № 88 от 26.01.2012 г., постановено по нахд №
49/2012 г. по описа на Районен съд-гр, с което е
наложено абсолютно същото наказание за същото престъпление при съблюдаване на
същите правни норми. Съгласно същото решение на ПлОС
:“ Обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, тъй като не са налице основания за неговото изменение или отмяна“. Съгласно решение на ВКС № 69 гр. София, 29 март 2010 г. наказателно дело
№ 684 по описа за 2009 г.: “Поначало прилагането на административна санкция вместо
наказателна е винаги по-благоприятния вариант за обвиненото лице. За
престъплението по чл. 354а ал. 5 от НК е предвидено наказание, по-леко от
лишаване от свобода, а именно глоба в размер до 1000 лв., като има данни, че К.
не е осъждан. При това положение прилагането на чл. 78а от НК е било
задължително (независимо, че с оглед хипотезата на чл. 78а ал. 5, вр. ал. 1 от НК административното наказание глоба не може
да бъде по-малко от 500 лв., което е повече от наказателна санкция глоба 200
лв., за която страните са се споразумели). В този аспект, за да не допусне
нарушение на закона, съдът е следвало в съгласие с чл. 384, вр.
чл. 382 ал. 5 от НПК да предложи нужната промяна в споразумението, а ако по нея
не се постигне съгласие, да откаже одобряването му. Като не е сторил това е
реализирал основанието по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр.
чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК и за поправянето му се налага определението за
одобряване на споразумението да бъде отменено и делото върнато за ново
разглеждане на Плевенския районен съд от друг състав. При новото разглеждане, в
рамките на вече измененото обвинение по чл. 354а ал. 5 от НК, съдът следва да
упражни правомощията си по чл. чл. 384, вр. чл. 382
ал. 5 от НПК с оглед прилагане на чл. 78а от НК.“ Т.е отново същият принцип на
тълкуване на закона. Съгласно решение от 09 март 2012 год. на ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД: „Присъдата следва да се измени и деянието по обвинението да се
преквалифицира по чл.354а ал. 5 вр. ал.3 НК като се
приеме, че случаят е маловажен. За извършеното престъпление по чл.354 ал.5 НК
предвижда наказание глоба до хиляда лева. В случая са налице условията
предвидени в чл.78а НК. Предвиденото наказание е глоба, деецът не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред , с престъплението не
са причинени вреди. Подсъдимият Б. следва да се освободи от наказателна
отговорност и да му се наложи глоба в размер на 1000 лева.“ В абсолютно същият
смисъл е и решение от 23.02.2010г. гр. Варна ВНДОХ №15 по описа за 2010 год. С Решение
№ 243 от 26.10.2015 г. на ОС - Пловдив по в. н. а. х. д. № 1416/2015 г. е потвърдено
Решение № 95 от 09.07.2015 г., постановено по НАХД № 241/2015 г. по описа на
Карловски районен съд, ІІ наказателен състав.
Дори
да се приеме за меродавна тезата на защитника на подсъдимия, че следва
наказанието да се определи в диапазон от 100 до 1000лв., то следва да се има
предвид следното. Според съда са налице единствено отегчаващи отговорността
обстоятелства спрямо Д. – лошо процесуално поведение на подсъдимия, който
фактически се укри от органите на съдебната власт и беше невъзможно да бъде
установено местонахождението му, факта, че е в неизвестност дори и за близките
си и не поддържа отношения с тях, а в същото време поддържа близки отношения с
лице, което е известно на служителите на полицията по линия на наркоразпространение, видно от показанията на св. М., както
и заявеното от св. М., че „ … и тримата бяха доста напушени.
Единият много зле.“, както и самото признание на Д., че ползва редовно
наркотични вещества, води до единствено възможния извод за това, че по
отношение на подсъдимия следва да се приложи цялата строгост на закона, тъй
като същият показва в пълна степен противоправно и
асоциално поведение, а желанието му да дружи с наркоразпространители
го прави потенциално опасен от същата гледна точка не само по отношение на
бъдещо използване на наркотични вещества, но и предвид факта, че същият не
полага никакъв труд, и към извършване на престъпления, свързани с наркоразпространение, с цел осигуряване на средства. От
всичко гореизброено следва да се приеме безспорния извод за налагане на
наказание в максималния размер, предвиден в чл. 354а, ал. 5 от НК, като
единствено възможен избор за най-пълно постигане целите, поставени от
законодателя в чл. 36 от НК, а именно –
1000лв.
Що
се отнася до второто възражение на защитника на подсъдимия – относно липса на съставомерност на деянието, извършено от неговия подзащитен, следва де се има предвид отново трайната и
константна съдебна практика, вкл. тази на ВКС по подобни казуси. Разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, макар и да
е приложима за всички престъпления по НК, защото е обща, без да има значение
липсата или наличието на парична равностойност на предмета на престъплението,
изисква като необходимо условие деянието, макар и да осъществява признаците на
престъпление поради своята малозначителност да не е
обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Малозначително според съдебната практика е това деяние,
което или въобще не може да окаже отрицателно въздействие, тъй като е лишено от
значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради
което не е обществено опасно, или без да се изключва обществената му опасност
може да обоснове явна незначителност, т.е. такава ниска степен, че не е
достатъчно, за да бъде определено извършеното като престъпление. Липсата на
възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче трябва да бъде
установено по категоричен начин и без съмнение да бъде изключено дори
вероятността за някакъв обществено значим, отрицателен обществен ефект. В този
смисъл е Решение № 247 от 08.06.2009 г. на ВКС по н.д. № 204 /2009 г. на ІІ-ро н.о.. В практиката ВКС обосновава високата обществена
опасност на деянието с факта, че по начало крайните разпространители на
наркотични вещества обикновено не носят със себе си големи количества. Поради
което количеството на предмета на престъплението не е от решаващо значение. В този
смисъл е напр. Решение № 284/ 27.05.2010 г. на ВКС по н.д. № 180/ 2010 г., ІІ
н.о. Съдът, като обсъди самостоятелно събраните по делото доказателства намира,
че в конкретния случай не е налице нито една от хипотезите, визирани в
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Настоящата съдебна инстанция не счита, че
деянието на обвиняемия поради своята малозначителност
не е общественоопасно, нито че неговата обществена
опасност е явно незначителна. Малкото количество и ниската стойност на
държаното наркотично вещество, както и младата възраст на обвиняемия, чистото
му съдебно минало са обстоятелства, които дефинират извършеното от него
престъпление по чл.354а от НК като маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Законодателят обаче е криминализирал в
разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК и маловажните случаи на този вид
престъпления, доколкото същите засягат обществените отношения, свързани със
здравето на гражданите. Именно този предмет на престъплението обуславя
обществената опасност на деянията от този вид, дори в случаите, когато се касае
за държане на малко количество наркотично вещество, на ниска стойност и/или с
ниска стойност на активния наркотичнодействащ
компонент. В тази връзка следва да се отчете, че престъпленията по чл.354а от НК се извършват, а и засягат най-често лицата в младежка възраст, както и че
същите напоследък бележат все по-висок ръст. Ето защо съдът счита, че
прилагането на нормата на чл.9, ал.2 НК за деяния, осъществяващи състава на
чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, на практика
би засилило тази тенденция, тъй като би дало възможност на младите хора съвсем
безнаказано да държат било за лична употреба, било с цел разпространение, малки
количества високорискови наркотични вещества, тъй като те не биха носили
наказателна отговорност за държането му. Общоизвестен факт е и възможното
пагубно пристрастяване към процесните видове
наркотични вещества, за което също следва да се държи сметка. Подсъдимият е знаел,
че държането на наркотични вещества се преследва от
закона и е
престъпление. Той е с чисто съдебно минало
/неосъждан/, но държи в себе си
наркотични вещества, дружейки с други
ползващи и разпространяващи наркотични вещества лица, шляейки се из града в
неадекватно състояние. Изчерпателна е
аргументацията за важността на ащитения обект на посегателство - обществените отношения
,свързани със здравето на
хората и за
честотата на този вид
престъпления, обективиран в официалната статистика , които предвид
особеностите на инкриминирания предмет - рискови и
високорискови наркотични вещества
и с оглед на тяхната насоченост към лица в незряла възраст и принадлежащи
към най-активната социална група
от населението, сочат на
сериозна обществена нетърпимост. Престъпленията,
свързани с незаконно държане и разпространение на наркотици са сред тези,
с най -висок ръст, което предполага
строгост при преценката на тежестта
им и засилена
репресия.
Съгласно Решение № 243 от 26.10.2015
г. на ОС - Пловдив по в. н. а. х. д. № 1416/2015 г., с което е потвърдено Решение
№ 95 от 09.07.2015 г., постановено по НАХД № 241/2015 г. по описа на Карловски
районен съд, ІІ наказателен състав: „ Настоящата инстанция също намира, че
разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК е неприложима в случая, тъй като деянието не
се отличава с малозначителност, нито пък неговата
обществена опасност следва да се приема като явно незначителна. Самото
престъпление и конкретното деяние е такова, че уврежда отношенията свързани със
здравето на хората, най-вече на младите и поради това въззивният
състав не може да се съгласи с твърденията в жалбата за липса на обществена
опасност. Безспорно извършеното от обв.М. е с
по-ниска степен на обществена опасност, но това обстоятелство е отчетено при
определяне и квалификацирането на деянието като
маловажен случай. Неоснователно обаче е твърдението за липса на такава
опасност, както поради естеството на засегнатите отношения, така и предвид
високата разпространеност на този вид деяния сред младите хора. Начина на
извършване и демонстрираното държане и евентуална употреба пред друго лице, на
публично място, също не дават основание да се направи извод за явна
незначителност на деянието, в който смисъл са изводите на районния съд.
Семейното и социално положение на обвиняемия, като липсата на високи доходи и
наличие на болен член в семейството, в който смисъл са изложени доводи в
жалбата, са смекчаващи обстоятелства, които следва да бъдат отчетени при определяне
на наказанието, но не и при преценка на тежестта и обществената опасност на
извършеното. Всички обстоятелства, изложени от жалбоподателя са обсъдени от
състава на районния съд, като такива определящи квалификацията "маловажен
случай", за която е внесено обвинение, а именно по чл. 354а, ал.5 от НК,
но не са достатъчни, за да се направи извод за липса на престъпен характер на
деянието, извършеното от обв.М.. Правилно и
законосъобразно, предвид изложеното по-горе, съдът е приложил разпоредбата на
чл. 78а НК като е освободил обвиняемия В.М. от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по горния текст и му е наложил административно
наказание ГЛОБА в минималния размер от 1000 лв. В случая се касае за умишлено
престъпление и предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, районният съд
правилно е приел, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата
на чл. 78а от НК. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че
административната санкция следва да бъде съобразена и с разпоредбата на чл. 78а, ал.5 от НК, като е отчетен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Предвид гореизложеното решението като
правилно и обосновано следва да бъде потвърдено. Не се констатираха нарушения
на процесуалните правила, които да са основания за неговата отмяна. „
А
Съгласно Решение № 65 от 14.03.2012 г. на ОС - Плевен по в. а. н. д. № 99/2012
г., с което се ПОТВЪРЖДАВА решение № 88 от 26.01.2012 г., постановено по нахд № 49/2012 г. по описа на Районен съд-гр.Плевен: „При установените по делото факти материалния
закон е приложен правилно, тъй като са осъществени всички обективни и
субективни признаци на изпълнителното деяние "държане" на
високорисково наркотично вещество в маловажен случай. Разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НК изключва обществената опасност на деянието, което означава, че то е несъставомерно. По принцип нормата на чл. 354а НК засяга
важни обществени отношения свързани със здравето на гражданите и поради това
изхвърлената и доброволно предадената от обвиняемия марихуана с общо нетно тегло
1.61 грама, с концентрация на активния, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол в растителната маса от 8.7 % - 9.2 %,
на стойност 9.66 лева, не дава основание за правен извод, че се касае за малозначителност на деянието. В този смисъл е и богатата и
непротиворечива практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 523 от
09.01.2009 г. по н. д. № 560/2006 г., ІІІ н. о. Приложението на разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 НК изисква преценка дали деянието е толкова малозначително,
че не е общественоопасно или пък обществената му
опасност е явно незначителна. Първоинстанционният
съд, пред който също е било направено искане за приложение на посочената
материално-правна разпоредба правилно е приел, че не са налице предпоставките
за нейното приложение и е изложил убедителни съображения, които се споделят и
от въззивната инстанция. Необходимо е само да се
добави, че стойността на предмета на престъплението /на която изрично се
акцентира във въззивната жалба/ не е единственият
критерий за преценка нивото на обществената опасност на конкретното деяние.
Обществените отношения, които са обект на защита с престъплението по чл. 354а НК са особено значими и действията, с които те се накърняват, обосновават една
по-висока степен на обществена опасност на деянието, което пък изключва
възможността от приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Освен това ефектът на
конкретното деяние се определя не само от начина на извършване на същото, но и
от степента на засягане на обществените отношения, към които е насочено. В
аналогичен смисъл са решение № 230 от 31.07.2009 г. по н. д. № 220/2009 г., ІІІ
н. о., решение № 374 от 22.10.2009 г. по н. д. № 412/2009 г., ІІ н. о. и
решение № 241 от 02.05.2011 г. по н. д. № 1344/2011 г., ІІІ н. о. Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговото
изменение или отмяна.“
При
така изложените мотиви, Съдът счита, че така наложеното наказание би
осъществило целите на административните наказания, поставени в чл. 12 от ЗАНН –
чрез тях ще се предупреди и превъзпита подсъдимият П.Д.Д.
към спазване на установения правен ред и същите ще въздействат възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
подсъдимия П.Д.Д., ЕГН **********
за виновен по така повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а , ал. 5, вр.
с ал. 3, т. 1 от НК, за това, че на
27.02.2016 г. в гр. Плевен, държал без надлежно разрешение, съобразно
разпоредбите на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, високорискови наркотични вещества –
наркотичен коноп/марихуана с тегло 0,258 гр., със съдържание на активно
действащия наркотичен компонент тетрахидроканабиол от
9,8 % на стойност 1,55 лв, като случаят е маловажен,
поради което и на основание отговорност на основание чл. 378, ал.4, т.1 от НПК,
вр. с чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в полза на държавата
в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия П.Д.Д.,
със сочена по-горе самоличност да заплати по сметка на ОД МВР - Плевен
направените разноски в досъдебното производство размер на 56,95 лева за изготвяне на химична експертиза.
ОТНЕМА на основание
чл. 354а, ал. 6 от НК в полза на държавата веществено доказателство - 1 бр. топче суха
зелена тревиста маса, съдържащо се в 1 бр. полиетиленово
самозалепващо се пликче, опаковано в полиетиленов
плик с надпис: „Днес, 29.02.2016 г. при оглед на ВД в гр. Плевен, ул. „Гладстон“ № 7а се иззе 1 бр. полиетиленово
пликче със зелено-кафява тревиста маса при личен обиск на лицето П.Д.Д.“ с общо нето
тегло 0,258 гр. преди изследването (за което са употребени 0,100 гр.за
назначената физико-химична експертиза) на основание чл. 91 от Закона за контрол
на наркотичните вещества и прекурсорите и същото
следва да бъде предадено в Централно Митническо управление град София за унищожаване.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 15-дневен срок
от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: