Мотиви към присъда
№147 от 13.03.2018 год. по нохд №02292/2017 г. по
описа на ПРС.
С обвинителен акт на Районна прокуратура
– гр. *** e повдигнато обвинение на:
П.И.Л.,
за престъпление по чл.209, ал.1 от НК за това, че на
10.07.2015 год., в гр.***, с цел да
набави за себе си имотна облага в размер на 800 лева,
е възбудил у А.В. заблуждение /че чрез фирмата, в която работи – *****ще изработи и впоследствие
ще монтира алуминиева дограма/,
и с това му е причинил имотна вреда в размер на 800 лева.
Производството
се е развило по реда на глава 27 от НПК.
В съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по-горе, като му се определи наказание
“лишаване от свобода” към минималния предвиден в закона размер, което при
условията на чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3. Предлага изпълнението му да бъде отложено при условията на чл.66 от НК.
Подсъдимият П.Л., при условията на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се
да не се събират доказателства за тези факти. В съдебните прения изразява разкаяние
за стореното.
Защитникът му – адв. И.М. от
ПАК пледира за налагане на наказание в минимален размер, което да бъде
редуцирано с 1/3, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото.
Пернишкият районен съд, при условията на чл.372, ал.4
от НПК, позовавайки се на направеното самопризнание от подсъдимия и
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, водим
от принципа по чл.14 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият
П.И.Л. ***, но живее в с. ***, общ. ***.
*** е. Със ***е. Работи на длъжност „***“ в „***“. Не е осъждан /реабилитиран
по право/.
От фактическа
страна, съдът намира за установено по делото следното:
В началото на 2015 година подсъдимият П.Л. работел на
длъжност „***“ в ЕТ „***“. Основен предмет на дейност на
фирмата е изработка и монтаж на ПВЦ и алуминиева дограма. Собственикът
на фирмата - свид. Ю.А. винаги лично
вземал необходимите размери за поръчаната от клиентите дограма и сключвал
договори за нейната изработка и монтаж. При необходимост възлагал на подсъдимия
да оказва помощ при монтажа, поради което последният бил добре запознат с тази
дейност.
Възползвайки се от това обстоятелство и с цел да си
осигурява допълнителни доходи, Л. започнал да поема самостоятелно поръчки от
клиенти, представяйки се като „майстор
на дограма“ във фирма „***“.
Свидетелят А.С.В. притежава къща, находяща се на ул.
„***“, гр. ***. През лятото на 2015 г.
решил да подмени част от дограмата на
прозорците и споделил намерението си със свой приятел - свид. Е. Т.. Последният
го свързал с Л., за когото знаел, че работи във фирма, извършваща такава дейност.
На 10.07.2015г. обвиняемият посетил дома на В., представяйки
се като работник във фирма „***“. Измерил отворите на два от прозорците и
заявил, че цената на изработката и монтажа на дограма за тях възлиза на 1600 лева. След като свидетелят
приел предложената цена, подсъдимият поискал предварително заплащане на
половината от сумата. Същият ден пострадалият дал сумата от 800 лв. на свид. Т.,
който от своя страна я предал на подсъдимия. Л. приел парите, но изобщо не поръчал изработката
на дограмата. Въпреки уверенията му, на свидетеля В. не била издадена фактура за
направената поръчка, нито друг документ за получената от Л. парична сума във връзка с поетото задължение. Затова,
няколко дни по-късно, В. се свързал с подсъдимия по телефона, за да му напомни.
П.Л. обещал, че след около седмица ще
достави и монтира дограмата, но документ за поръчката не издал на пострадалия. В
следващите дни В. многократно се опитвал да се свърже с него, звънейки на телефонния му номер, но Л.
не отговарял, а впоследствие изключил телефона си и не потърсил контакт с
пострадалия.
По тази причина В. посетил офиса на свид. Ю.А. в гр. ***, за
да потърси обяснение за действията на служителя му. А. го уведомил, че Л. не е
оправомощен изобщо да договаря поръчки от името на фирмата му. Свидетелят уговорил среща с Л.,
за да изяснят проблема, но последният не отишъл на нея, прекратил контактите с
работодателя си, а след датата на уговорената среща и не се явявал на работа.
На това основание със заповед №1 от 01.09.2015г. му било наложено дисциплинарно
наказание - уволнение.
Няколко дни по-късно подсъдимият заявил на свид. Т., че
изискванията на пострадалия „са твърде големи“ и има намерение да върне получените пари за поръчката. Въпреки изявленията
му, той нито изпълнил поетото
задължение, нито върнал предоставените му парични средства.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена по несъмнен начин, като взе предвид самопризнанието на подсъдимия,
направено при предварителното изслушване по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят –
показанията на свидетелите А.С. В., Е.А.
Т., Ю.Б. А., както и писмените
доказателства, подробно изброени в описа към досъдебно производство №907/2015
по описа на 01 РУ - ОД на МВР – ***.
Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви
помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като всестранно и пълно изясняват
всички релевантни за делото обстоятелства. Самопризнанието на подсъдимия,
направено в съдебното производство по реда на чл.371, т.2 от НПК, се подкрепя
от събрания в досъдебното производство доказателствен материал, поради което
съдът го приема за достоверно и го цени като годно доказателствено средство
наред с останалите по НПК, продиктувано от осъзнаване на вината му и разкаяние
за стореното.
По изложените
съображения, съдът прие, че с деянието си подсъдимият П.И.Л. е осъществил от
обективна и субективна страна фактическия състав на чл.209, ал.1 от НК, тъй
като на 10.07.2015 год. в гр.***, с цел да набави за себе си
имотна облага в размер на 800 лева, е възбудил у А.В. заблуждение /че чрез
фирмата, в която работи – *****ще изработи и впоследствие ще монтира алуминиева
дограма/, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 800 лева..
От обективна страна, престъплението е извършено чрез
действие като изпълнителното деяние е изразено във форма на възбуждане на
заблуждение у пострадалия за това, че чрез фирмата, в която работи ще му
изработи и монтира алуминиева дограма, като създадената невярна представа е мотивирала
измамения да извърши акт на имуществено разпореждане, с което му е причинена
имотната вреда.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
целял настъпването им /целял е набавяне
на имотна облага за себе си/.
Причина за извършване на деянието е намерението за
противозаконно облагодетелстване.
Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства
спрямо подсъдимия чистото му съдебно минало, както изразеното разкаяние за
стореното. .
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съобразява
процесуалното му поведение в досъдебното производство - същият е създал
затруднения за нормалния ход и приключване на производството, обявен е бил и за
ОДИ.
Съдът, след като призна
подсъдимия П.И.Л. за виновен по чл.209, ал.1 от НК, и взе предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК, след като съобрази и
целите на наказанието по чл.36 от НК, на основание императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК - определи
наказание 1 година „лишаване от свобода”, намали същото с една трета, и ОСЪДИ
подсъдимия на 8 /осем/ месеца “Лишаване от свобода”.
Съдът намери, че при
конкретните обстоятелства на казуса именно налаганае на наказание в минимален размер е
съответно на тежестта на престъплението и на личността на дееца. Съобразявайки чистото съдебно минало на Л., трудовата му ангажираност, съдът приема, че
степента на обществената му опасност не е висока,
поради което и наказание в минимален размер би изпълнило
целите по чл.36 от НК. Основания
за определяне на наказанието в хипотезата на чл.58а, ал.4, във
вр. с чл.55 от НК съдът не установява.
Предвид вида и размера на наложеното наказание и с
оглед обстоятелството, че Л. не е осъждан на “лишаване от свобода” за
престъпление от общ характер, съдът намери, че за постигане целите на
наказателната репресия и преди всичко за
поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието ефективно, поради което
и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила. Съдът прие, че определения изпитателен
срок, съчетан с размера на наложеното наказание, ще бъдат достатъчни, за да
мотивират подсъдимия към бъдещо правомерно поведение.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Председател:/п/
Вярно с
оригинала
ИЗ