Определение по дело №73342/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 25812
Дата: 3 октомври 2022 г. (в сила от 3 октомври 2022 г.)
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20211110173342
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25812
гр. София, 03.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110173342 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД да заплати на ЗД „Бул инс“ АД сумата от 2689.73 лева, представляваща
регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № RGU 105 вследствие
на ПТП от 01.12.2020г., настъпило по вина на водача на лек автомобил „Ситроен Берлинго“
с рег. № СВ 1289 НХ, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила
била застрахована по силата на сключен с „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в т. ч.
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 22.12.2021г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 01.12.2020г., в гр. София, на кръстовището на бул.
„Сливница“ с бул. „Панчо Владигеров“ настъпил пътен инцидент между лек автомобил
„БМВ Х5“ с рег. № RGU 105 и лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № СВ 1289 НХ, за
което отговорност носи водачът на последното, в резултат на което на застрахования при
ищеца лек автомобил „БМВ Х5“ били причинени увреждания в размер на 2074.73 лева,
която сума ищецът заплатил в полза на правоимащото лице, като сторил и разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. Наред с това ищецът сторил и разход в
размер на 600.00 лева за наемане за застрахования на лек автомобил, който последният
управлявал в продължение на 15 дни, докато траел ремонтът на увредения лек автомобил.
Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № СВ 1289 НХ бил поканен
да заплати регресната претенция на ищеца, възлизаща на изплатеното от него
застрахователно обезщетение, разноските по определянето му, както и разходите за
осигуряване на застрахования на МПС под наем, което ответникът не сторил, поради което
ищецът претендира стойността на регресното си вземане, законна лихва върху нея, както и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът излага становище за недопустимост на предявения иск,
поддържайки, че до него не е била отправена надлежна извънсъдебна претенция за
погасяване на процесното регресно вземане, допълвайки в тази връзка, че в адресираната до
него покана като увреждащ бил посочен автомобил, различен от сочения в исковата молба.
В условията на евентуалност са изложени доводи за неоснователност на иска. Ответникът
1
оспорва наличието на валидна застраховка „Каско“, имаща за предмет сочения за увреден
лек автомобил, тъй като представената по делото застрахователна полица не била подписана
от страните по нея, с което не била спазена законоустановената писмена форма за
действителност на договора за застраховка. Счита наред с това, че не са приобщени
доказателства настъпилият пътен инцидент да е покрит застрахователен риск по процесната
застраховка „Каско“, като поддържа в тази връзка, че се касае за изключен такъв, както и
доказателства за „редовно“ изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца.
Поддържа, че изключителна вина за процесния пътен инцидент има водачът на
застрахования при ищеца лек автомобил, който ударил изчакващия в своята лента за
извършване на маневра ляв завой лек автомобил „Ситроен Берлинго“, което поведение в
условията на евентуалност се сочи като съпричиняващо вредоносния резултат. Оспорва се
доказаността на сочения от ищеца механизъм на ПТП, настъпилите в резултат от него вреди,
както и причинната им връзка с произшествието. Като самостоятелен довод за
неоснователност на претенцията за възстановяване на разходите за наем на лек автомобил се
сочи обстоятелството, че такъв разход не се покрива от застрахователя по застраховка
„Каско“ съобразно конкретния застрахователен договор, както и от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Претенцията се
оспорва и по размер, като се оспорват вида и степента на увреждане на лек автомобил „БМВ
Х5“, определянето на застрахователното обезщетение съобразно средните пазарни цени към
датата на ПТП, както и необходимостта ремонтът на конкретния автомобил да бъде
извършен с нови, оригинални авточости по цени на официален сервиз, след като същият е
на 13г. Поддържа се наред с това, че в случая размерът на обезщетението следва да се
определи по правилата на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите- приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24. Претендират се
разноски.
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Процесуално задължение на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че
е погасил претендираното регресно вземане, за което не сочи доказателства, но и не излага
твърдения, както и твърденията си, обосноваващи ограничаване или изключване на
отговорността му за възстановяване на претендираното регресно вземане.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно между
страните и поради това ненуждаещо се от доказване следва да бъде отделено
обстоятелството, че към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на водача на
лек автомобил „Ситроен“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По заявените от страните искания съдът намира следното:
Представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи следва да
бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по делото, с изключение на
2
приложените към исковата молба свидетелство за регистрация на МПС и удостоверение за
техническа изправност на ППС, които са представени без превод на български език, във
връзка с което на ищеца следва да бъдат дадени указания.
Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- автотехническа експертиза по
задачите, формулирани от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата
молба.
Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- счетоводна експертиза по
формулираните от ищеца задачи, доколкото, противно на поддържаното от ответника,
същите касаят спорни между страните въпроси.
Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит при режим
на призоваване на сочените от ищеца и отвтеника лица за установяване на механизма на
ПТП и на обстоятелствата около настъпването му.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за задължаване на основание
чл. 190 ГПК на ответника да представи по делото застрахователната полица за процесната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото чрез това
доказателствено искане страната се домогва да установи обстоятелства, които не са спорни
по делото.
Без уважение следва да бъде оставено и заявеното от името на ответника искане за
задължаване на ищеца на основание чл. 183 ГПК да представи оригинала на
застрахователната полица по процесната застраховка „Каско“, доколкото искането в този
смисъл не е обосновано с твърдения за липсващ оригинал или за несъотвествие на
представеното по делото копие с този оригинал, единствено годни да обосноват
основателност на искане с правно основание чл. 183 ГПК. Възраженията на ответника
касаят действителността на договора за застраховка, във връзка с което е разпределена
тежестта за доказване и е допуснато събиране на доказателства, в т. ч. извършване на
съдебно- счетоводна експертиза.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените към
исковата молба и отговора на исковата молба документи с изключение на приложените към
исковата молба свидетелство за регистрация на МПС и удостоверение за техническа
изправност на ППС.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание да
представи по делото, съобразно нормата на чл. 185 ГПК, точен превод на български език,
заверен от страната, на представените с исковата молба свидетелство за регистрация на
МПС и удостоверение за техническа изправност на ППС, като му УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията в този смисъл тези документи няма да бъдат приети като
писмени доказателства.
ДОПУСКА извършване на съдебно- автотехническа експертиза по задачите,
формулирани от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 700.00 лева
(250.00 лева от ищеца, и 450.00 лева от ответника), вносим от страните в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице инж. Й.Д.Й..
3
ДОПУСКА извършване на съдебно- счетоводна екпертиза по формулираните от
ищеца в исковата молба задачи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 250.00 лева,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице Л.Б.Б.
Вещото лице ДА БЪДЕ ПРИЗОВАНО след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит при режим на призоваване
на двама свидетели, посочени от страните съответно в исковата молба и в отговора на
исковата молба, за установяване на механизма на ПТП и на обстоятелствата около
настъпването му, които ДА БЪДАТ ПРИЗОВАНИ на посочените от страните техни адреси
и телефонни номера след представяне на доказателства за заплатени депозити за
възнгарждения за явяването им в заседанието.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на свидетеля Б.Р.А. за явяване в открито
съдебно заседание в размер на 100.00 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на свидетеля Т.Т.Т. за явяване в открито
съдебно заседание в размер на 30.00 лева, вносим от ответника в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 190
ГПК на ответника да представи по делото застрахователната полица по процесната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2022г. от
10:05 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да бъде връчен и препис отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4