№ 8480
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110132650 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА” АД срещу „Застрахователно
дружество ФИРМА“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответника сумата от 339,20 лева - главница, представляваща невъзстановена
част от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
********* ведно с обичайните (ликвидационни) разноски по определянето
му, сумата от 103,37 лв. мораторна лихва за забава за периода 08.06.2018г.-
08.06.2021г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане исковата молба (09.06.2021 г.) до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 17.07.2016г., на ПП I-4, при км. 15+582 в посока
гр. София, е реализирано ПТП между МПС „Фолксваген Голф” с peг. № РЕГ.
№, за който е била сключена застраховка „КАСКО“ с ищеца с полица №
00312160312006616 от 11.05.2016г. и други две МПС, едно от които е „Рено
Лагуна“ с per. РЕГ. № - посочено в Протокол за ПТП като МПС 1,
управлявано от виновния водач Т.А.Т.. Посочва, че МПС 3( неучастващо в
предмета на настоящото дело), предприело спиране, вследствие на което
МПС 2 - застрахования по застраховка КАСКО „Фолксваген Голф“ спирайки
1
влиза в съприкосновение с него, а от своя страна МПС 3 - „Рено Лагуна“ не
успява да спре своевременно и блъска в задна част участник 2, като му
причинява множество щети по багажник, задна броня и др. След настъпване
на застрахователното събитие, в „ФИРМА” АД е било подадено искане за
оценка на причинените вреди по застрахованото МПС „Фолксваген Голф“ с
ДК № РЕГ. № и е била образувана ликвидационна преписка по щета №
*********/2016г., като на 30.08.2016 с преводно нареждане №
963B1O0162434FGR, сумата от 678,40 лв. е била изплатена на застрахования.
Твърди, че полица по застраховка „Гражданска отговорност“ с период на
покритие 19.05.2016г.-18.05.2017г. между ЗД ФИРМА АД и собственика на
МПС ”Рено Лагуна” с ДК *********, управлявано от виновния водач, е била
сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Сочи, че със съпроводително писмо с изх. №
*********/08.09.2016г. получено при ответника на 10.09.2016г. заедно с
индивидуална регресна покана, ЗД ФИРМА АД било поканено доброволно да
заплати сумата от 693,40 лева, от които 678,40 лв. платено застрахователно
обезщетение и 15,00 лв. ликвидационни разноски по определянето им, като
му била предоставена цялата ликвидационна преписка по щета наш №
*********/2016г. Посочва, че на ответника са били предявени за плащане
само и единствено вредите, които се установяват в задна част на автомобила,
и които са в пряка връзка с удара, настъпил именно в тази зона. Твърди, че на
04.05.2017г. е било извършено частично плащане от страна на застрахователя
на виновния водач - ЗД ФИРМА АД, за сумата от 354.20 лв. , като останала
невъзстановена разликата от 339,20 лв. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
признава предявения иск.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
По иска по чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане
2
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил вземането на ищеца чрез плащане.
С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция,
както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите на
решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на
иска. Налице са предпоставките на чл. 237 от ГПК, като съдът счита, че така
извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави,
както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се
разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция
е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от
производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на
ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение по чл. 237 от ГПК, или да остави съдът да
постанови решение по чл. 235 от ГПК. Доколкото ответникът е заявявил
изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск, а ищецът
с молба от 25.04.2024 г. е заявил, че иска постановяване на решение
съобразно изразеното признание, съдът следва да постанови своето решение
при условията на чл. 237 от ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът претендира и доказва такива в
размер на 100,00 лв. за държавна такса. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на
3
ответника следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи в размер на 100,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ФИРМА“ АД, ЕИК *********
на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД да заплати на „ФИРМА” АД, ЕИК
*********** сумата от сумата от 339,20 лева - главница, представляваща
невъзстановена част от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение
по щета № ********* ведно с обичайните (ликвидационни) разноски по
определянето му, сумата от 103,37 лв. мораторна лихва за забава за периода
08.06.2018г.-08.06.2021г., заедно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане исковата молба (09.06.2021 г.) до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ФИРМА“ АД, ЕИК *********
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „ФИРМА” АД, ЕИК
*********** разноски в производството пред настоящата инстанция в размер
на сумата от 200,00 лв., от които 100,00 лв. за държавна такса и 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4