Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
Гр. Разград, 20 април 2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР
ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело №
42 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба против Решение №10/ 18.01.2021г., постановено по АНД №736/2020г. по описа на Разградския
районен съд, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 3993383 на ОДМВР Разград, с който на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на П. С. П. от гр. П., като законен представител на „Хладилна база за дивечово
месо“ АД, гр. Лозница- собственик на процесното МПС, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от решението е останало наказаното лице. В жалбата си сочи, че
това решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и
норми и в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени,
ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител,
заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без
уважение.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави
в сила решението на районния съд.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото
доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание
чл.218, ал.2 от АПК, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна
по следните фактически и правни изводи:
Събраните в хода на производството доказателства сочат, че срещу жалбоподателя е съставен ЕФ по реда и при
условията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП във вр. с
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. В него е посочено, че на 23.07.2020г. в 13,49 часа гр. Цар Калоян, ул. „Дружба“, до №40, посока гр.Русе е
отчетено с автоматизирано техническо средство (АТС) СПУКС ARH САМ S1
№11743d2 движението на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ******** със скорост от 86 км/ч, при допустимата за населени места
от 50 км/ч. Посоченото МПС е собственост на
„Хладилна база за дивечово месо“ АД, гр.Лозница, чийто
законен представител е П. С. П. Към преписката административнонаказващият орган (АНО) е представил
снимка, установяваща извършеното нарушение; Справка относно собствеността на
процесното МПС; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол за
проверка на мобилната система за видеонаблюдение №24-С-ИСиС/29.04.2020г. на
същото и Протокол за използване на АТСС.
С решението си районният съд е потвърдил оспорения ЕФ, като в мотивите си е
приел, че вмененото нарушение е установено по надлежен ред, при спазване на
правилата и нормите на ЗДвП и специалната Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532). Това
решение е предмет на инстанционен контрол в настоящето производство.
Касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно и
допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие
с материалния закон.
При съставяне на процесния ЕФ са спазени относимите процесуални правила и
норми. Условията и редът за използване на АТСС са уредени в цитираната вече Наредба №8121з-532.
Приложените писмени доказателства сочат, че полицейските служители са изпълнили
всички законови изисквания, регламентирани в чл. 6 - чл. 12 от цитираната
наредба при работа с процесното АТСС. Оспореният ЕФ е издаден от оправомощен
орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност и в
установената форма, утвърдена със Заповед №Із-305/04.02.2011г. на министъра
на МВР, съгласно изискването на чл.189,
ал.4, изр. последно от ЗДвП. В него
ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени
предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя. С
оглед на това неоснователни са възраженията на касатора в тази насока. В ЕФ и
снимката към него достатъчно ясно и конкретно е описано мястото, където е
извършено нарушението с посочване на административния адрес и географските
координати. Събраните писмени и гласни доказателства установяват по категоричен
и безспорен начин възприетата от наказващия орган и районния съд фактическа
обстановка. Приложени са и съответните законови разпоредби, които обуславят
отговорността на жалбоподателя. При спазване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП ЕФ е съставен срещу законния представител на юридическото лице- собственик
на МПС. Той е разполагал с възможността в 14-дневен срок да подаде писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. Това негово право е изрично
посочено в приложения ЕФ. Жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност,
поради което правилно и обосновано е ангажирана неговата отговорност. Определеното
наказание е в абсолютния размер,
предвиден в санкционната норма на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и с оглед забраната
на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва законова възможност то да бъде изменено
или намалено.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №10/18.01.2021г., постановено по АНД №736/2020г. по описа на
Разградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/