Р Е Ш Е Н И Е
гр.. М.., 10..11..2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - М.., VІ
граждански състав в публично заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: К.. Тодоров
при секретаря С.. С.., като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр.. дело № 136 по описа на съда за 2016 година, за да се
произнесе взе предвид:
Производството е по субективно и
обективно предявени искове за заплащане на обезщетение от работодател за
причинени имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, с правно
основание чл.. 200, ал..1 от Кодекса на труда вр.. с чл..52 от ЗЗД и
обезщетение за забавено изпълнение по чл..86 от ЗЗД.
В исковата молба и в
допълнителната такава от 08..02..2016г.. ищците Р..Б..Я.., А..А..Я.. и К..А..Я..,xxx,
твърдят, че са наследници на А.. К.. Я.., починал на 03..04..2014 г.. - първата
от тях е негова съпруга, а останалите две са негови дъщери.. Поддържат, че с
трудов договор № 7/01..12..2012 г.., на основание чл..70, ал..1 КТ,
наследодателят им е бил назначен на работа в ответното дружество „А.. А.."
ЕООД, гр.. М.. на длъжност „фрезист", считано от 02..12..2010 г.. и тъй
като до изтичане на срока за изпитване - 01..06..2011 г.., договорът не е бил
прекратен, на основание чл..71, ал..2 КТ, същият е станал окончателен..
Изтъкват, че на 26..03..2014 г.., след приключване на работа в 16..30 ч..,
наследодателят им А.. К.. Я.., на път за дома си, се е придвижвал с колело по
обичайния за него маршрут, движейки се по ул.. „В.. Т.” и за да пресече ул.. „П.”
е следвало да премине по железен мост с парапет, поставен над каналА.. В края
на моста пострадалият спрял, като подпрял колелото на парапета, за да изчака
преминаващите по платното за движение автомобили по посока към бул.. „Хр.. Б."..
Поради падналия дъжд, мостът бил мокър и хлъзгав, а парапетът счупен, поради
което подпряното на парапета колело, заедно с пострадалия, паднали в каналА..
При падането пострадалият ударил главата си в камък, вследствие на което
получил счупване на черепа и вътрешен кръвоизлив.. Сочат, че същият ден
наследодателят им е постъпил в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД, гр.. М..,
където незабавно му била извършена черепномозъчна операция, но въпреки
проведеното адекватно и своевременно стационарно и хирургическо лечение,
състоянието му през следващите дни се е влошавало и на 03..04..2014 г.. е
починал с картината на остра дихателна недостатъчност - ОДН и остра
сърдечносъдова недостатъчност - ОССН.. Твърдят, че с протокол № 9/27..05..2014
г.. на НОИ - ТП М.. са направени посочените по-горе констатации относно
станалата злополука, а с влязло в сила разпореждане № 7/27..05..2014 г.. на НОИ
- ТП М.. е прието, че на основание чл..60, ал..1 КСО декларираната с вх.. №
1083 от 10..05..2014 г.. злополука от осигурителя „А.. А.." ЕООД, станала
с А.. К.. Я.., се приема за трудова по чл..55, ал..2 КСО.. Поддържат, че до
смъртта на А.. К.. Я.. са били задружно и сплотено семейство, изключително
привързани един към друг.. Станалата злополука с пострадалия е тежък удар за
тях, която ги е лишила от неговата опора в семейството, неговата любов, обич и
закрила, както и от финансов стабилитет по време, когато съпругата му е с
увредено здраве, а дъщерята К.. учи във Варненския свободен университет „Ч. Х.",
редовно обучение, бакалавърска степен.. Изтъкват, че вследствие смъртта на своя
съпруг и баща са претърпели и търпят болки и страдания, представляващи
неимуществени вреди, които оценяват на xxxx лв..
за Р..Я.. и на по xxxx лв.. за А..Я.. и К..Я.... Наред с това
твърдят, че вследствие смъртта на своя съпруг Р..Я.. е претърпяла и имуществени
вреди в размер xxxx лв..,
от които xxxx лв.. разходи за погребението на починалия й
съпруг, включващи платени суми на агенцията за погребални услуги и обичайни
разходи за организиране на самото погребение и xxxx лв.. за изработване и поставяне на паметник на
починалия, а дъщерята К..Я.., в качеството й на редовна студентка във ВСУ „Ч. Х.",
гр..Варна, е претърпяла и търпи имуществени вреди в размер по xxxx лв.. месечно, която сума е размера на
месечната издръжка, която й била осигурявана от починалия й бащА.. Молят съда,
след като се убеди в основателността на исковете, да постанови решение, с което
да осъди ответното дружество да им заплати следните обезщетения: на Р..Б..Я.. -
за претърпени неимуществени вреди, по повод смъртта на съпруга й А.. К.. Я..,
сумата xxxx лв.., заедно с дължимата лихва, считано от
датата на увреждането - 03..04..2014 г.., до окончателното изплащане на сумата,
както и за претърпени имуществени вреди - сумата xxxx лв.., от която xxxx лв..
разходи за погребението на починалия й съпруг и xxxx лв.. за изработване и поставяне на паметник на
същия, заедно с дължимата лихва, считано от 03..04..2014 г.. до окончателното
изплащане на сумата; на А..А..Я.. - за претърпени неимуществени вреди по повод
смъртта на баща й А.. К.. Я.., сумата xxxx лв..,
заедно с дължимата лихва, считано от датата на увреждането - 03..04..2014 г..,
до окончателното изплащане на сумата; на К..А..Я.. - за претърпени
неимуществени вреди по повод смъртта на баща й А.. К.. Я.., сумата xxxx лв..,
заедно с дължимата лихва, считано от датата на увреждането - 03..04..2014 г..,
до окончателното изплащане на сумата и за претърпени и търпящи се имуществени
вреди - в размер по xxxx лв..
месечно, считано от 03..04..2014 г.. до завършването на бакалавърската степен
във Варненския свободен университет „Ч. Х." и окончателно изплащане на
присъдените суми за имуществени вреди, заедно с дължимите лихви за просрочие,
считано от 03..04..2014г.. до окончателното изплащане на сумите.. Молят също
съда да им присъди направените по делото разноски..
Ответникът „А.. А.." ЕООД,
гр.. М.., чрез управителя си, в писмения отговор по делото в срока по чл..131
от ГПК, оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни по основание
и размер и моли съда да ги отхвърли изцяло.. Твърди, че злополуката, вследствие
на която е настъпила смъртта на наследодателя на ищците, не е трудова
злополука, а приравнена до трудовата, тъй като се дължи на състоянието на вещ -
на мостчето, от което е паднало лицето.. Поддържа, че е изпълнил задължението
си за провеждане на всички видове инструктажи и до злополуката се е стигнало
само поради повредата и лошото състояние на съоръжението - моста, по който
работникът е преминавал, и небрежното му отношение (проявена груба небрежност)
спрямо собствения му живот и здраве.. Изтъква, че няма причинно-следствена
връзка между деяния на работник или служител на дружеството и претърпяната от
наследодателя на ищците злополука, че няма установена вина и конкретно виновно
лице, което с конкретни негови действия или бездействия да е довело до
злополуката с А.. К.. Я.., че причинените на 26..03..2014 гоД. на наследодателя
на ищците увреждания не са в резултат на деликт от страна на физическо лице -
работник или служител на работодателя, както и че злополуката не е станала и
вследствие на работата, която е извършвал работника през деня и състоянието му
след края на работния ден.. Поддържа, че причина за злополуката са обективни
състояния - падналия дъжд и неизправността на вещ - моста над канала на бул.. „П.",
по който е преминавал пострадалия, които изключват неговата вина и отговорност
за станалата злополукА.. Сочи, че е налице груба небрежност на работника при
връщане от работното място до основното място на живеене - несъобразителност и
невнимание от негова страна, която е довела и до злополуката, както и
съпричиняване от негова страна - след като е бил запознат с основните правила
за безопасност, познавал е добре маршрута и състоянието на моста и е имал
алтернативен, по-удобен и безопасен маршрут за прибиране, пострадалият е бил
длъжен да предвиди последиците от преминаването през повредения мост.. Оспорва
размера на претендираното от ищцата К..Я.. обезщетение за имуществени вреди в
размер на xxxx лв..
месечно, като твърди, че нейният баща не би могъл да й осигурява месечна
издръжка в този размер, още повече да дава такава без особени затруднениЯ..
Твърди също, че предявените искове за имуществени и за неимуществени вреди са
необосновано завишени по размер и моли съда, ако ги приеме за основателни, да
ги намали, на основание чл..201, ал.. 2 от КТ, с приет процент съпричиняване от
пострадалия при злополукатА.. Поддържа, че моста над канала на бул.. „П.",
на който е станала злополуката, е собственост на Община М.., поради което моли
съда, на основание чл.. 219, ал.. 1 от ГПК, да привлече Община М.. като трето
лице – помагач на негова странА..
С определение от 18..03..2016 г.. е конституирана община М.., като трето
лице - помагач на страната на ответника „А.. А.." ЕООД, гр.. М.... В даденият й срок за отговор същата
депозира становище, с което заявява, че оспорва предявените искове по основание
и размер и моли съда да ги отхвърли, като претендира и разноските по водене на
делото.. Оспорва съдържанието на Разпореждане № 7/27..05..2014 гоД. на НОИ ТП М..,
като твърди, че злополуката не е трудовА.. Поддържа, че злополуката е станала
вследствие на умишлени действия от страна на пострадалото лице, тъй като в
качеството му на участник в пътното движение, на 26..03..2014 гоД. движейки се
с велосипед по ул.. „В.. Т." посока ул.. „П." в гр..М.. е извършило
нарушение на ЗДвП и на ППЗДвП - излизайки на кръстовище от ул.. „В.. Т." посока
бул.. „П." е предприело маневра направо, която на това кръстовище е забранена,
и е продължило с велосипеда движение по пешеходен мост, с което върши ново нарушение.. Счита, че
е налице хипотезата на чл..201, ал..1 от КТ за освобождаване от отговорност
работодателя за заплащане на обезщетение от увреждането.. Оспорва твърденията
на ответното дружество, че моста над канала на бул.. „П.", на който е станала злополуката, е бил собственост на община
М.., като твърди, че Общината не е поставяла железен мост в тази част на града
до 2015 гоД.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията по изпълнената
съдебно-медицинска експертиза, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установи се, от приложеното
по делото удостоверение за наследници от 11..09..2015г.. на Община М.. (л..10
по делото) и не се спори между страните, че ищците Р..Б..Я.., А..А..Я.. и К..А..Я..,xxx,
са наследници на А.. К.. Я.., починал на 03..04..2014 г.. в гр..М.. - първата от
тях е негова съпруга, а останалите две са негови дъщери.. Не е спорно също, че
с трудов договор № 7/01..12..2012 г.., сключен на основание чл..70, ал..1 КТ, между
ответното дружество „А.. А.." ЕООД, гр.. М.., представлявано от управителя
В. И. А. и А.. К.. Я.., последният е бил назначен на длъжност „фрезист" в
дружеството, считано от 02..12..2010 г.., като в срока за изпитване трудовото
правоотношение между страните не е било прекратено..
От приложеното по делото
досие за трудова злополука на А.. К.. Я.., се установява, че на 10..05..2014г..
в ТП на НОИ - гр..М.. е постъпила декларация за трудова злополука с вх.. № 1083,
станала на 26..03..2014г.. с А.. К.. Я.... Декларацията е подадена от името на
„А.. А.." ЕООД, гр.. М.. чрез В. Д. В., упълномощен от едноличния
собственик на капитала и управител на дружеството В. И. А. с нотариално
заверено търговско пълномощно (л..70 по делото).. Комисия, назначена от
Директора на ТП на НОИ - гр..М.., в състава на която са били включени упълномощеният
В. Д. В., като представител на работодателя и Д. В. Д., като представител на
работещите в ответното дружество, е извършила разследване на злополуката, като
за резултатите от него е съставен протокол № 9/27..05..2014г.. В протокола е
отразено, че злополуката с А.. К.. Я.. е станала при прибирането му от работа
към дома в обичайното време и по обичайния път - около 16, 45 ч.. на 26..03..2014г..
движейки се по ул.. „В. Т.” с велосипед пресича бул.. „П.” (канала) по метален
мост върху канала и поради мократа и хлъзгава повърхност на моста и счупения
парапет, А.. Я.. се подхлъзва, пада от моста в канала и удря главата си в камъК..
Отразено е също, че вследствие от падането и удара е счупен черепа на А.. Я.. и
същия е получил вътрешен кръвоизлив, довел до смъртта му на 03..04..2014г..
С разпореждане № 7/27..05..2014
г.. на НОИ - ТП М.., издадено на основание чл..60, ал..1 КСО, декларираната с
вх.. № 1083 от 10..05..2014 г.. злополука от осигурителя „А.. А.." ЕООД,
станала с А.. К.. Я.. на 26..03..2014г.., е приета за трудова злополука по чл..55,
ал..2 КСО.. В същото е отразено, че злополуката не е свързана с нарушаване на
правилата за безопасност при работА.. Разпореждането не е обжалвано от
работодателя и е влязло в силА..
За установяване на причините
за злополуката и обстоятелствата, при които е настъпила, по делото са събрани и
гласни доказателства – показанията на свидетелите А. П., И..Й.., С..Я.. и К..К..
– съседи на ищците, живеещи и работещи в близост до мястото на злополуката на ул.. „В. Т.” и бул.. „П.”..
От показанията на същите се установява, че в деня на злополуката, около
17,00 часа, връщайки се от работа към дома си по обичайния маршрут А.. Я.. е
минал с велосипеда си покрай работилницата на св.. И..Й.. xxx, поздравил го и
отминал.. След около минута едно момиче, което било при ветеринарния лекар (св..
С..Я..), ги извикало заедно със сина му да помогнат на човек, който бил паднал
от моста с колелото си.. Свидетелят и сина му излезли и видели, че А.. Я.. е
паднал в канала заедно с велосипеда си, като главата му била ударила в камъК.. Пострадалият
бил в безсъзнание.. Парапета на моста бил откършен и изкривен.. Свидетелят С..Я..,
който също бил излязъл, се обадил на тел.. 112 и не след дълго на мястото на инцидента
пристигнали служители на гражданска защита, които с помощта на други събрали се
хора, сред които и св.. К..К.., поставили пострадалия на носилка и го извадили от каналА.. След това
пострадалият бил откаран с линейка в спешното отделение.. Времето в деня на
злополуката е било мрачно и е валял дъжД.
Според свидетелите в периода преди злополуката и след това е извършван
ремонт на пътното платно на бул.. „П.”.. Няколко дни преди инцидента един от
багерите, с които е правен ремонта, е закачил десния парапет на моста по посока
на града и го е откършил.. В следващите дни парапета не е бил отремонтиран и
така си останал.. Четиримата свидетели подробно описват какъв е бил парапета на
моста и в какво се е състояла повредата му.. Същият се е състоял от хоризонтални
метални тръби, които се свързвали с основата му чрез други такива вертикални посредством
заварки.. Вследствие на удара на багера началната вертикална тръба, която държи
парапета, била откъсната от основата си и се клатила при хващане, но си стояла
на мястото, защото хоризонталната тръба на парапета я натискала надолу.. Според
свидетелите повредата не можела да се установи визуално и ако не се хване човек
за него, не може да установи, че е счупен.. Не е имало и някакво обозначаване,
че моста е повреден или забрана да се преминава по него.. Живущите в къщите
около моста знаели за това негово състояние, защото много пъти на ден минавали
по него.. Свидетелят
К..К.. установява, че А.. живеел малко по-нагоре от моста и по него минавал само на отиване на
работа и при прибиране в дома си..
Според свидетелите мостът е бил
построен като продължение на осовата линия на улица „В. Т.”, поради което върху
двете еднопосочни платна на бул.. „П.” към моста не е имало пешеходни пътеки и
пътни знаци, обозначаващи такивА.. Не е имало и такива знаци, които да
забраняват преминаването по мостА.. След инцидента с А.. Я.. мостът бил демонтиран и
след време е построен друг мост..
Свидетелите К..К.., А. П. и И..Й.. установяват и
маршрута, по който А.. Я.. е отивал до и се е връщал от работата до дома си.. Същите твърдят, че пострадалия
винаги е отивал и се е връщал по един и същи маршрут, който е и най-прекият такъв
– тръгвал е от дома си, минавал е по ул.. „В. Т.”, пресичал е канала на бул.. „П.”
през мостчето, на което е станала злополуката с него, и надолу е продължавал по
улицата до работата си.. Според свидетелите всички хора, които работят в
промишлената зона на града, са минавали по този мост, защото това е нормалният
маршрут..
Същите свидетели установяват, че
освен по мостчето, бул.. „П.” може да бъде пресечен от пешеходци и
велосипедисти на кръстовищата му с бул.. „Т. м.” и ул.. „Х. Б.”, където има тротоари
и пешеходни пътеки, но ако пострадалият е трябвало да преминава през тези
кръстовища по пътя си за работа и обратно за дома, пътят му щял да се удължи
значително.. Свидетелят К..К.. дори твърди, че кръстовището на бул.. „Т. м.” и бул.. „П.” е
опасно и хората от квартала не пускали децата си да минават през него..
Сведения за отношенията в
семейството на А.. Я.. дават трима от разпитаните свидетели - А. П., И..Й.. и К..К.... И
тримата твърдят, че семейството на А.. е било много задружно, сплотено и здраво.. Съпругата му Р..Я..
и двете му дъщери А.. и К.. се отнасяли към А.. с голямо уважение и почит,
всички взаимно си помагали и уважавали.. Всички живеели в една къща и в
семейството не е имало скандали или побои..
И тримата свидетели изтъкват, че А.. Я..
е бил много работлив човек, един от малкото в квартала, който
като глава на семейство, винаги се е стремял да подпомага семейство си и да
допринася за благото му.. Хората от квартала и от града често са го
викали, за да им завари метални неща, да им подреже лозите, дърва да им нареже
с циркуляр.. Според свидетелката А. П., която като съсед
на семейството на А.. Я.., има преки и непосредствени впечатления, пострадалият
непрекъснато е работил и на други места, за да може с допълнителните средства,
които изкарва, да заплаща разходите на децата си като студентки.. Пред
свидетелката А.. и съпругата му са споделяли, че са събирали средства, за да
могат да платят семестъра на дъщеря им К.., която учила във ВарнА..
Свидетелят И..Й.. установи, че
съпругата на А.. с голямо притеснение и уплаха приела новината за злополуката
със съпруга й и веднага отишла в болницата, където той бил откаран.. По време
на престоя му в болницата до смъртта му всеки ден го посещавалА.. Според
свидетелите А. П. и К..К.. новината за смъртта на А.. била много ужасен момент
за съпругата и дъщерите му.. Същите приели смъртта му като жестока трагедиЯ.. Свидетелят
К..К.. твърди, че след смъртта на А.. семейството му по-трудно се справя с
животА.. Свидетелката А. П. и съпругът й направили гробна плоча на А.. и ограда
на гроба му, за което съпругата Р.. им заплатилА..
Съдът кредитира показанията
на свидетелите като непосредствени, логични и безпротиворечиви, считайки, че
същите са пряко относими към предмета на доказване в настоящето производство..
По делото е представена медицинската
документация, касаеща престоя и лечението на А.. Я.. в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев”,
гр.. М.., видно от която в периода 26..03..2014г.. – 03..04..2014г.. същият е
бил хоспитализиран в реанимация и хирургично отделение.. От лист за преглед на пациент в спешно отделение №
03936/26..03..2014г.. на МБАЛ - гр.. М..
се установява, че А.. Я.. е приет в отделението в 17..00 часа на 26..03..2014г..
с основна диагноза „тежка черепномозъчна травма”.. Пациентът бил неадекватен,
контактен и нямал спомен за станалото.. В болницата на пациента са направени
изследвания, консултации със специалисти и е проведено лечение.. На 03..04..2014г..
въпреки предприетите реанимационни мероприятия, пациента е починал..
От заключението на вещото лице
д-р И..Д. по назначената съдебно-медицинска експертиза, изпълнена след анализ
на медицинската документация, се установи, че непосредствена причина за смъртта на А..
К.. Я.., настъпила на 03..04..2014г.. /в 15..50ч../, е остра дихателна и
сърдечна недостатъчност, развила се на базата на черепно-мозъчна травма със
счупване на черепа и кръвоизлив в мозъка /интрацеребрален хематом/ получена
при инцидент, станал на 26..03..2014г..
От допълнителното
заключение на вещото лице се установи, че по време на провежданото лечение на А..
Я.. е правено имунохематологично изследване на кръвта и е определена кръвната
група „А"; Rh фактор /-/ отр..; че на същия не е било извършвано
кръвопреливане; че преди операцията на пациента са правени консултации със
специалисти - хирург, невролог, невро-хирург и анестезиолог; че на тялото на починалия не е
правено патологоанатомично изследване /аутопсия/ въз основа на издадена
заповед № 3-130 от 04..04..2014г.. на изпълнителния директор на МБАЛ „Д-р Ст.. Илиев"
- гр..М.. на основание чл..98 ал..3 от Закона за здравето и на подадено
заявление на съпругата по починалиЯ.. Заключенията на вещото лице не са оспорени от страните и
съдът ги кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвени..
Изслушано в съдебните заседания
вещото лице заяви, че в медицинската документация няма данни дали при
постъпване на пострадалия в спешния център или в болницата е вземана кръвна
проба за наличие на алкохол и упойващи вещества и дали по време на престоя си в
болницата или преди инцидента е получил инфаркт или инсулт, както и че няма
данни за заболяване на лицето, което да е предизвикало смъртта му.. От изследванията, които са
правени на пострадалия, не може да се прави извод за наличие на алкохол в кръвтА..
Установи се по делото, от
представените експедиционна бележка № 31/03..04..2014г.. и касов бон от същата
дата (л..17-18), че ищцата Р..Я.. е заплатила на траурната агенция,
организирала погребението на съпруга й, сумата xxxx левА..
По делото са приложени и
уверения от 12..10..2015г.., 31..03..2016г.. и 21..09..2016г.., всички издадени
от Варненски свободен университет „Ч. Х.”, от които се установява, че ищцата К..Я..
е записана в университета на основание заповед на ректора № 2782/27..09..2013г..
за 4 годишен редовен курс на обучение, което е на база собствени средства на
студентите, и следва да завърши през месец октомври 2017г..
С разпореждане № xxxxxxxxxx от 01..07..2015г..
на ТП на НОИ, гр..М.. (л..95) месечния размер на наследствената пенсия на
ищцата К..Я.. е определен на xxxx левА..
Към отговора на ответното
дружество са представени и са приети като доказателства удостоверение за
изплатени от работодателя на А.. Я.. трудови възнаграждения и фишове за работна
заплата на последния за периода 01..03..2013г.. - 31..03..2014г.., видно от
които за посочения период общият размер на получения доход възлиза на xxxx 94
лв.. брутно, респ.. - xxxx лв.. нетно, или средномесечно нетно
възнаграждение в размер на xxxx , 93 лв..
Въз основа на приетите факти по
делото, от правна страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Разпоредбата на чл.. 200 КТ
урежда гражданската отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука
или професионална болест, причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителЯ.. За да се ангажира отговорността на работодателя по чл.. 200 КТ е
необходимо при условията на главно и пълно доказване да се установи, че ищците са
от кръга лица, посочени в ППВС № 4 от 25..V..1961 г.. на Пленума на ВС, които
имат право да претендират т.. обезщетение, че починалото лице е работило по
трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото му
правоотношение при или по повод изпълнение на служебните задължения е настъпила
посочената злополука, че същата е призната за трудова по съответния ред, че
злополуката е довела до смърт на наследодателя на ищците, както и че същите са
претърпели имуществени и неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на
своя наследодател, които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка
с претърпяната злополукА.. Ищците носят
доказателствената тежест да установят не само настъпването на вредите, но и
вида им и съответно, размера им, включително и претендираните вреди за бъдеще
време..
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че в периода на трудовото правоотношение с ответното
дружество А.. К.. Я.. е претърпял злополука - на 26..03..2014 г.., след
приключване на работното време в 16..30 ч.., по обичайния си път при връщане от
работното място до дома си, преминавайки по железен мост над канала на бул.. „П.”
в гр..М.. пада в каналА.. В резултат на удара в дъното на канала работникът е получил черепно-мозъчна травма
със счупване на черепа и кръвоизлив в мозъка, довела до остра дихателна и
сърдечна недостатъчност, която е причинила смъртта му на 03..04..2014г..
Така настъпилото
произшествие, довело до смъртта на А.. Я.., е прието
за трудова злополука с Разпореждане № 7/27..05..2014 г.. на НОИ - ТП М.... Същото
не е обжалвано от работодателя и е влязло в силА..
Неоснователни са
възраженията на работодателя относно трудовия характер на злополукатА..
На
първо място, характерът на злополуката като „трудова" следва да бъде
установен по предвидения в чл.. 57 и сл.. КСО и Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /ДВ, бр.. 6/2000 г../
ред, само с влязло в сила разпореждане на органа по чл.. 60, ал.. 1 КСО, което
представлява индивидуален административен акт.. Този специален административен
ред за установяване на трудова злополука е задължителен, за да се приеме,
че такава е налице и че е недопустимо злополуката да се установява от съда в
процеса по чл.. 200, ал.. 1 КТ.. Не само установяването на трудовата злополука
не може да стане в рамките на гражданския съдебен спор, но влезлия в сила
индивидуален административен акт за наличието на трудова злополука обвързва
работодателя и пострадалия (респективно неговите наследници) относно
осъществяването на факта на трудовата злополукА.. За трудовия характер на
злополуката, установена в своите елементи съгласно състава на чл.. 55, ал.. 1
КСО, съдът правораздава при условията на обвързана компетентност, при влязъл в
сила индивидуален административен акт по чл.. 60, ал.. 1 КСО, постановен в
административно производство при участие на работодателя, което е пречка за
последния да оспорва законосъобразността на акта в съдебния спор за ангажиране
на обективната му отговорност.. След влизането в сила на този индивидуален
административен акт, той може да бъде атакуван инцидентно пред гражданския съд
само относно неговата валидност, както разпорежда чл.. 17, ал.. 2 ГПК, но съдът
не е компетентен да се произнася по неговата законосъобразност, ако бъде
противопоставен на страна, която е била участник в административното
производство, където е следвало да бъдат изложени всички нейни възражениЯ.. В
този смисъл е константната практика на ВКС в постановени по
реда на чл.. 290 ГПК решения - Решение
№ 319 от 22..06..2010 г.. на ВКС по гр.. Д. № 204/2009 г.., III г.. о.., ГК;
Решение № 374 от 23..07..2014 г.. на ВКС по гр.. Д. № 3766/2013 г.., IV г.. о..,
ГК и други, посочени в Определение № 11 от 5..01..2015 г.. на ВКС по гр.. Д. №
5343/2014 г.., IV г.. о.., ГК..
В настоящият случай по делото не
са наведени възражения от работодателя-ответник и от подпомагащата го страна относно
валидността на разпореждането на ТП на НОИ – М.., с което злополуката с А.. Я..
е приета за трудова, но съдът при извършената служебна проверка констатира, че разпореждането
е издадено от компетентно длъжностно лице, в рамките на предоставените
правомощия и по предвидените в КСО и Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки ред и форма, поради което не са
налице основания да се приеме неговата нищожност.. Що се касае до възраженията
на ответника за отричане на характера на злополуката с наследодателя на ищците
като трудова, развити в отговора на исковата молба и в писмената защита, същите
са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани, доколкото работодателят е бил
участник в административното производство по разследване и установяване
трудовата злополука, поради което е обвързан от съдържанието на разпореждането.. Оспорванията на
документите, съдържащи се в досието за трудова злополука на А.. Я.., касаещи
липсата на представителна власт на пълномощника на ответното дружество В. Д. В.,
са неоснователни, тъй като, видно от самото търговско пълномощно, същото е
издадено от собственика и управителя на „А.. А..” ЕООД, В. А. и е подписано от
същата, като подписа й е нотариално заверен.. Вписването на друг ЕИК на
дружеството вероятно е техническа грешка и не се отразява на представителната
власт на пълномощникА..
Неоснователно е и възражението на ответното
дружество, че злополуката, вследствие на която е настъпила смъртта на А.. Я..,
не е трудова, защото се дължи на обективни състояния - падналия дъжд и
неизправността на вещ – на мостчето, от което е паднал, за което няма виновно
лице - работник или служител на работодателя, което изключва неговата вина и
отговорност за станалата злополукА.. Отговорността на
работодателя по чл.. 200 от КТ е гаранционно-обезпечителна, обективна и
безвиновна - той отговаря спрямо пострадалия работник или служител, респ..
спрямо неговите наследници в случай на причинена смърт при трудова злополука,
само поради факта на съществуващото трудово правоотношение между него и
увредения работник или служител, независимо дали трудовата злополука е
настъпила в резултат на случайно събитие или непреодолима сила, или е била
причинена от виновно поведение на самия работодател - физическо лице, на други
(различни от пострадалия) негови работници или служители, или на трето за
трудовото правоотношение
физическо лице.. В последните два случая гаранционно-обезпечителната отговорност
на работодателя има функцията да репарира вредите от трудовата злополука,
причинена от чуждо виновно поведение (Решение № 395 от 10..10..2012 г..
на ВКС по гр.. Д. № 1538/2011 г.., IV г..
о.., ГК)..
Неоснователно е и оспорването от
третото лице помагач Община М.. на характера на злополуката като трудовА.. Като
лице, което не е било страна в административното производство по издаване на
разпореждането за приемане на злополуката за трудова, и на което този административен
акт се противопоставя, то има правото да го оспори и съдът по гражданския спор
може да проверява законосъобразността му /по арг.. от чл.. 17, ал..2 от ГПК/.. В
случая Община М.. е оспорила Разпореждане № 7/27..05..2014 г.. на НОИ - ТП М..
по съдържание с твърдения, че злополуката не е трудова, в предвидения за това
срок - т..е.. с отговора от 18..05..2016г.. депозиран по делото, поради което
съдът следва да извърши проверка за законосъобразността на този административен
акт..
За да бъде възприета
настъпилата злополука като трудова, трябва да са налице всички конститутивни
основания, съдържащи се в разпоредбата на чл.. 55, ал.. 1 от КСО и да е
изпълнен фактическият състав на чл..
55, ал.. 2, т.. 1 от КСО (посочен в разпореждането на НОИ - ТП М..), съгласно който трудова е и злополуката, станала с
осигурен по чл.. 4, ал.. 1 и чл.. 4а по време на обичайния път при отиване или
при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго
допълнително място на живеене с постоянен характер.. Ето защо, за да е налице
трудова злополука е необходимо да бъде установено следното: 1.. осигурено за
трудова злополука лице; 2.. внезапно увреждане на здравето на това лице; 3..
това внезапно увреждане на здравето да е причинило неработоспособност или смърт
на осигуреното лице; 4.. увреждането да е станало по време на обичайния път при
отиване или връщане от работното място до основното място на живеене или до
друго допълнително място на живеене с постоянен характер..
Доказателствата
по делото сочат кумулативна наличност на тези материалноправни предпоставки за
квалифицирането на произшествието като трудова злополука - А.. Я.. е бил
осигурено за трудова злополука лице; на 26..03..2014г.. същият е
получил внезапно
увреждане на здравето, изразяващо се в черепно-мозъчна травма със
счупване на черепа и кръвоизлив в мозъка; това внезапно увреждане на здравето е причинило смърт на пострадалия
и увреждането е станало по време на обичайния му път при връщане от работното
място до дома му..
Наведените от подпомагащата страна твърдения за
настъпване на злополуката вследствие на умишлени действия от страна на
пострадалото лице, изразяващи се в нарушение на правилата за движение по
пътищата, не са основание за прилагане на разпоредбата на чл.. 55, ал.. 3 от КСО, която дисквалифицира
злополуката като трудова в случаите на умишлено увреждане на здравето.. Необходимо е да се разграничава умишленото неизпълнение на
съответното трудово задължение, вкл.. и т.., свързано със спазването на
правилата за безопасност на труда /в случая спазването и на правилата за
движение по пътищана/, от умисъла при причиняването на травматичните или функционални увреждания на работника или служителЯ..
За да се приеме, че злополуката не е трудова, следва оспорващият да установи,
чрез пълно и главно доказване, че пострадалият е действал при пряк умисъл за
увреждане на своето здраве и телесна цялост, т..е.. че той е действал с
определена противоправна цел - настъпването на вредоносния резултат, като
неговото противоправно намерение следва да обхваща и противоправните последици,
респ.. съзнателно той да е целял тяхното настъпване.. В случая тези
правнорелевантни факти, обуславящи умисъла като форма на вината, субективното
отношение на пострадалия А.. Я.. към неговото противоправно поведение и
противоправните последици, не са установени в процеса на доказване по делото..
С оглед изложеното, по реда на чл.. 17, ал.. 2 от ГПК съдът приема, че Разпореждане № 7/27..05..2014
г.. на НОИ - ТП М.., с което злополуката, станала с А.. К.. Я.. на 26..03..2014г.., е приета за
трудова злополука по чл..55, ал..2 КСО, е законосъобразно..
Предвид горното, за съда
следва безспорния извод, че смъртта на наследодателя на ищците е настъпила в
резултат на трудова злополука, което е следващото условие за реализиране
отговорността на работодателя по реда на чл.. 200 от КТ..
Установи се безспорно, че трите
ищци са законни наследници на починалия А.. Я.. - Р..Я.. е била негова съпруга,
а А..Я.. и К..Я.. – негови дъщери, и в това си качество, съгласно съдебната
практика, са от кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение от
работодателя за причинените им, вследствие на смъртта на наследодателя им, имуществени
и неимуществени вреди..
По отношение на
претенциите на ищците за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени
вреди
От събраните гласни
доказателства безспорно се установи, че и трите ищци са претърпели
неимуществени вреди, причинени от смъртта на А.. Я.., които се изразяват в
болката от загубата му, загубата на непосредствената лична и финансова
подкрепа, която са получавали от него..
От свидетелските показания се установи, че семейството на А.. Я.. е било
много задружно, сплотено и здраво, между съпрузите и децата имало взаимно
уважение, почит и взаимопомощ.. Съпрузите
са имали дългогодишен семеен живот, живели са съвместно с децата си в едно
семейно жилище.. Ищцата Р..Я.. с голямо
притеснение и уплаха приела новината за злополуката със съпруга й, а смъртта на
последния била много ужасен момент както за нея, така и за дъщерите му.. А.. Я..
е бил глава и опора на семейството като безспорно внезапната му смърт е лишила
съпругата и децата му от неговата обич, морална и материална подкрепа и им е
причинила дълбоки и непреодолими страданиЯ.. Съпругата е загубила своя партньор
в живота на 55 години, моралната и материалната подкрепа на най-близкия си човеК..
Установи се, че същата уважава паметта на починалия си съпруг чрез поставяне на
гробна плоча и ограда на гроба му.. С оглед характера на претърпените
неимуществени вреди, които ищцата Р..Я.. търпи и ще
търпи и в бъдеще предвид необратимостта на загубата, съдът намира, че същите
следва да бъдат репарирани с обезщетение в размер xxxx лв..
Безспорно е, че вреди от
смъртта на А.. Я.. са претърпели и неговите деца - А..Я.. и К..Я....
Отношенията между бащата и дъщерите му също са се характеризирали с
привързаност, уважение и любов, като децата са разчитали на подкрепата на баща
си.. Несъмнено децата са претърпели душевни болки и страдания от внезапната
загуба на своя родител.. От друга страна, при определяне на размера на
обезщетението следва да се вземе предвид пълнолетната възраст на дъщерите,
поради което съдът намира, че обезщетение в размер на по xxxx лв..
за всяка една е адекватно на претърпените от същите неимуществени вреди..
Съдът определи размера на
обезщетенията съобразно разпоредбата на чл.. 52 от ЗЗД по справедливост и
съдебната практика при аналогични случаи, като същевременно съобрази
конкретните и относими обстоятелства досежно действителните болки и страдания
на ищците..
С оглед изложеното, съдът намира исковете за неимуществени
вреди за изцяло доказани в пълния им предявен размер и същите следва да се
уважат, като основателни..
С оглед основателността на главните искове,
предявените акцесорни претенции по чл.. 86 вр.. чл.. 84, ал.. 3 ЗЗД и чл..212
от КТ, за заплащане на лихва за забава върху определения размер на
обезщетенията за неимуществени вреди от датата на увреждането - 03..04..2014 г..
до окончателното им изплащане, съдът намира за основателни и същите следва да
се уважат..
По отношение на претенцията на ищцата Р..Я.. за обезщетяване на
имуществените й вреди като разходи за погребението на съпруга й в размер на xxxx лв..
и поставяне на паметник на гроба му в размер на xxxx лв.. /общо 1 xxxx лв../..
При отговорността по чл..200 КТ работодателят
дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
трудовата злополукА.. Разходите на близките на физическо лице, загинало в
резултат на трудова злополука, свързани непосредствено с неговото погребение,
представляват вреда, която е в пряка причинно-следствена връзка със злополуката
и последвалата смърт на работника или служителЯ.. Поради това, макар разходите
за погребение на близък (в случая съпруг) да са направени в изпълнение на
нравствен дълг, същите могат да бъдат търсени от работодателЯ..
В случая, от представените
експедиционна бележка № 31/03..04..2014г.. и касов бон от същата дата, се
установи, че Р..Я.. е заплатила на агенцията за погребални услуги за
погребението на съпруга си сумата xxxx лева, а от неоспорените показания на
свидетелката А. П. се установи, че ищцата е заплатила на нея и съпруга й за
направата на гробна плоча и ограда на гроба на А.. сума, на която не посочи
размера й.. Имайки предвид посочените доказателства и основавайки се на
житейски опит относно разходите, които обичайно се правят в подобни случаи, при
условията на чл..162 от ГПК, настоящият състав ги определя по своя преценка
като такива от общо 1 xxxx лв.. С оглед изложеното искът за претърпени
имуществени вреди от ищцата Р..Я.., като разходи за погребението на съпруга й (включващи
платени суми на агенцията за погребални услуги и обичайни разходи за
организиране на самото погребение) и поставяне на паметник на гроба му, е
доказан в претендирания от xxxx лв.. размер
и следва да се уважи в този размер, като основателен.. Върху присъдената сума
се дължи и законна лихва, считано от 03..04..2014 г.. до окончателното
изплащане на сумата, както е претендирана с исковата молбА..
По отношение на претенцията на
ищцата К..Я.. за обезщетяване на имуществените й вреди, представляващи
пропуснати ползи от неполучена издръжка от баща й, платими по xxxx лв.. месечно, считано от 03..04..2014 г.. до
завършването на висшето й образование - бакалавърската степен и окончателно
изплащане на присъдените суми..
С оглед характера на тази
претенция следва да се поясни, че овъзмездяването на пропуснатите ползи по чл..
200 от КТ не представлява присъждане на месечна издръжка или друго периодично
вземане, защото работодателят не замества починалия в личното му задължение към
ищеца за даване на издръжкА.. Обезщетението по чл.. 200 от КТ има за цел
еднократно адекватно репариране на причинените имуществени вреди и представлява
„единно обезщетение".. Чрез разсрочката или периодизацията на задължението
на осъдения ответник обезщетението не се трансформира в своеобразно периодично
задължение, защото чрез решението се обезщетяват вреди от пропуснати ползи,
включително и за бъдеще време, заради характера на вземанията, от които ищецът
се явява лишен.. Периодично е само плащането на обезщетението и то по никакъв
начин не може да промени основанието и естеството на присъденото обезщетение..
С
оглед на изложеното съдът приема, че исковата претенция на ищцата е за
обезщетение на имуществените вреди, представляващи пропуснати ползи, които
обосновава и определя по размер с издръжката, която би получавала от починалия,
като неин родител, която й се дължи като пълнолетен учащ се по чл..144 СК..
Същата е в размер xxxx лв.. и обхваща периода от 03..04..2014 г..
(датата на смъртта на А.. Я..) до 30..10..2017 г.. (датата завършване на
обучението на ищцата) или 43 месеца по xxxx лв.. месечно..
Последиците от смъртта на
починал при трудова злополука работник се поемат от живите негови близки -
неговите наследници.. Последните са лицата, които са били издържани приживе от
починалия работниК.. Имуществените вреди за наследниците се изразяват в
загубата на средствата за издръжка, които тези лица са получавали от трудовото
възнаграждение и изобщо от трудовите доходи на починалия работник, които той е
осигурявал на тези лица за издръжката им.. Следователно, за да се претендират
имуществени вреди по чл.. 200 от КТ от наследника на починалия от трудова
злополука, то наследника следва да докаже, че отговаря на законовите изисквания
за получаване на издръжка от родител..
Съгласно чл.. 144 от СК
родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и
висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднениЯ.. Според чл..
142, ал.. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.. По тази
причина и размерът на вредата следва да бъде определен на база действително даваната
издръжка към момента на трудовата злополука, т..е.. на база обективните
възможности на починалия, съобразно получавания доход, да предоставя част от
този доход за издръжкА.. Отговорността на работодателя следва да бъде определена
като от размера на вредата бъде приспадната получената от наследника пенсия по
общественото осигуряване, съобразно нормата на чл.. 200, ал..3 КТ..
Установи се по делото, че към
датата на смъртта на баща й ищцата К..Я.. е била пълнолетна (на 20 години), а от
представените уверения по делото се установи, че от 27..09..2013г.. същата учи във
висше учебно заведение - Варненски свободен университет „Ч. Х.”, редовна форма
на обучение, което е на база собствени средства на студентите.. Обучението е за
4 годишен период и следва да завърши през месец октомври 2017г.. По делото не
са представени доказателства, че същата има доходи или имущество, от които да
може да се издържа, освен получаваната от нея наследствена пенсия в размер xxxx лева
месечно, а от
показанията на свидетелката А. П. се установи, че двамата родители на ищцата са
поели разходите за обучението й в университетА.. Следователно ищцата търпи
вреди от настъпилата при трудовата злополука смърт на нейния баща, изразяващи
се в издръжката, която би получила в хипотезата на чл..144 от СК от него като
жив, работоспособен и с възможност да я дава родител, какъвто е бил към
злополукатА..
В същото време обаче на
обезвреда подлежи само онази вреда, която е реално претърпяна и е в пряка
причинна връзка с увреждането, за което ответникът отговаря /чл.. 200, ал..3
КТ/.. В случай, че тази издръжка се
покрива от наследствената пенсия по чл.. 80, ал..2 от КСО, на която ищцата има
право, не може да се приеме, че са налице имуществени вреди за ищцатА.. В този
смисъл: Решение № 2492/1959 г.., ІІ г..о.., Решение № 852/1961 г.., ІV г..о..,
Решение № 267/1973 г.., І г..о.. В този смисъл е и ППВС № 4/1968 г.., според
което близките на починалия, които са претърпели имуществена вреда от неговата
смърт, изразяваща се в невъзможност да получават повече издръжка от него, имат
право да търсят обезщетение за тези вреди, но само, "ако те не се
компенсират от пенсията, на която имат право"..
За да се определи размерът
на издръжката, която би получила ищцата в хипотезата на чл..144 от СК от своя
баща, ако той беше жив, съдът следва да вземе предвид доходите на последния
преди смъртта му.. По делото се установи, че освен сумата от xxxx ,
93 лв.., представляваща среден размер на месечната работна заплата на
наследодателя от трудовото правоотношение с ответното дружество, А.. Я.. е
изкарвал и допълнителни средства от услуги, които е вършил на гражданите в
извън работното си време (заварване на метали, подрязване на лози, рязане на
дърва).. Тъй като по делото не са събрани доказателства за размера на тези
средства, съдът, на основание чл..162 от ГПК, имайки предвид средствата, които
обичайно се изкарват от такъв вид услуги, и обстоятелството, че същите нямат
постоянен характер, определя размера им на 30 лева месечно.. Или доходът на
бащата на ищцата е бил xxxx , 93 левА.. Месечната издръжка за ищцата
следва да се определи в размер на 1/3 от доходите на двамата родители (тъй като
задължението за издръжка е задължение и на двамата родители), предвид
необходимостта те да разполагат със средства за покриване на собствените си
нужди.. Така бащата на ищцата, ако беше жив, би имал възможност да й дава
издръжка в размер xxxx , 31 лева месечно, а останалата част от
нейната издръжка се е осигурявала и понастоящем се осигурява от майкатА.. Видно
от разпореждане № xxxxxxxxxx от 01..07..2015г.. на ТП на НОИ, гр..М.. месечния
размер на наследствената пенсия на ищцата К..Я.. е определен на xxxx левА..
Следователно, с оглед нормата на чл.. 200, ал..3 от КТ, размерът на
наследствена пенсия по чл.. 80, ал..2 от КСО, която ищцата получава, покрива
изцяло издръжката, която наследодателят й е могъл да й плащА..
С оглед изложеното, предявеният
от ищцата К..Я.. иск за обезщетяване на имуществените й вреди, представляващи
пропуснати ползи от неполучена издръжка от баща й, платими по xxxx лв.. месечно, считано от 03..04..2014 г.. до
завършването на висшето й образование - бакалавърската степен и окончателно
изплащане на присъдените суми, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен..
Следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за заплащане на законната
лихва върху претендираната сумА..
Въведеното от работодателя-ответник
възражение за съпричиняване на вредите от страна на работника, съдът намира за
недоказано..
В трайната съдебна практика
на ВКС се приема, че груба небрежност /съзнавана непредпазливост/ при трудова
злополука е налице, когато пострадалият е извършил определени действия в
нарушение на установените от работодателя основни технологични правила и
правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на
вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки
на притежаваните знания и умения, или че няма да настъпи.. Приема се, че
грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за
себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната
дейност, при подобни условиЯ..
Именно поради факта, че
пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено
при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е
допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото
участие в нейното обезщетяване..
По настоящото дело, с оглед
въведеното от работодателя възражение за съпричиняване в негова тежест бе да
докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба
небрежност, т..е.. при условията на пълно и главно доказване работодателят
следваше да установи, че при връщане от работното място до основното място на
живеене А.. Я.. е допуснал грубо нарушение на правилата за безопасност на движение
(при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
правила за безопасност), което е станало причина за настъпване на злополуката, като
е предвиждал възможността от настъпване
на вредоносен резултат, но лекомислено се е надявал да го предотврати,
разчитайки на притежаваните знания и умения, или че няма да настъпи..
Не се установи по делото по пътя си от работното място
към дома си пострадалият да е извършил каквито и да било действия, проява на
груба небрежност, с които да е предизвикал злополуката, довела до смъртта му..
Съдът не възприема доводите на работодателя и на подпомагащата го страна,
изложени в отговорите и писмената защита на първия от тях, че злополуката е
вследствие на грубо нарушаване на правилата за движение от пострадалия (в
частност пресичане на пътното платно на нерегламентирано място) и проявени от
него несъобразителност и невнимание при преминаване по моста – преминаване по
мокрия и хлъзгав мост, въпреки че е бил запознат със състоянието му и е имал
алтернативен, по-удобен и безопасен маршрут за преминаване..
На
първо място, в конкретния случай не се установи пострадалият да е нарушил
правилата за движение по пътищата, което нарушение да е в пряка причинна връзка
със злополукатА.. Макар пострадалият да е пресякъл пътното платно на бул.. „П.”
на необозначено с пешеходна пътека място, то злополуката не е настъпила на
пътното платно, т..е.. липсва причинно-следствена връзка между нарушаването на
правилата за движение по пътищата от пострадалия и увреждането му.. В случая
злополуката не е пряка, неизбежна и закономерна последица от нарушаване на
правилата за движение от пострадалиЯ.. Следва да се посочи също, че макар и да
не е имало обозначена пешеходна пътека върху двете платна на бул.. „П." в
зоната на моста, не е имало и забранителен знак за пресичане на платната на
тази улица и забрана за преминаването на хора по мостА.. Напротив, разпитаните
по делото свидетели установиха, че мостът е бил поставен, за да улесни
преминаването на хората, които работят в промишлената зона на града, през
канала на бул.. „П.", и същият се е използвал ежедневно от тях, тъй като е
бил част от нормалният им маршрут до работното място и обратно.. Следователно
не се установи пострадалият, прибирайки се от работното място към дома по
обичайния си маршрут, да е извършил грубо нарушение на установени правила за
безопасност..
На следващо място, не се установи по делото, че причината за падането на А..
Я.. от моста е подхлъзването му, тъй като мостът е бил мокър и хлъзгав.. Никой
от разпитаните по делото свидетели не е бил очевидец на инцидента и никой от
тях не твърди, че пострадалият се е подхлъзнал по повърхността на мостА..
Следователно изложените от ответника доводи, че като е преминал по мокрия и
хлъзгав мост пострадалият е проявил несъобразителност и невнимание, не намират
опора в доказателствата по делото.. Не се установи също пострадалият да е знаел
за повреденият парапет на моста (който безспорно служи за предпазване на
хората, минаващи по него от прекатурване и
падане), за да се изисква от него повишено внимание при преминаване по мостА..
Свидетелите по делото установиха, че парапета на моста е бил повреден няколко
дни преди инцидента, че повредата не е била видима за минаващите по
моста и че не е имало някакво обозначаване, че парапета
е повреден или забрана да се преминава по мостА.. Следователно, дори и да се
приеме, че преминавайки по моста А.. Я.. е нарушил някакви правила за движение
и за безопасност, същият не е могъл да предвиди възможността от настъпване на
вредоносния резултат – падането от моста и увреждането на здравето му..
С оглед на изложеното съдът приема, че по делото не се установи пострадалият А.. Я.. да е нарушил
правила за движение по пътищата, които да са довели до злополуката, не се
установи и причината, поради която същият е паднал от моста, поради което тази
причина не може да се вмени в негова винА..
Изводът за наличието на груба небрежност не може да се основава на
предположение.. Следователно А.. Я.. не е допуснал груба небрежност и не е
допринесъл с поведението си за настъпване на злополуката, поради което обезщетенията,
които се следват на ищците, не следва да се намаляват поради съпричиняване, съгласно
чл.. 201, ал.. 2 от КТ..
С оглед изхода на спора, на
основание чл..78, ал..1 от ГПК, ищците имат право на направените по делото
разноски, съразмерно на уважените искове, но поради непредставяне на
доказателства за направени такива, не следва да им се присъждат..
На основание чл..78, ал..3
от ГПК ищцата К..А..Я.. следва да заплати на ответното дружество разноските,
които е направило по делото във връзка с отхвърленият иск за имуществени вреди..
Видно от договора за правна защита и съдействие и приложението към него (л..51-52),
ответникът е заплатил на пълномощника си за този иск сумата xxxx лв.. адвокатско възнаграждение, поради което
ищцата дължи тази сумА..
Тъй като ищците са освободени
от заплащане на такси и разноски по исковете с правно основание чл.. 200, ал..
1 КТ, независимо от тяхната основателност или неоснователност, на основание чл..
78, ал.. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-М.. дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл.. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на xxxx левА..
В негова тежест следва да се възложат и направените от бюджета на съда разноски
за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза от 100
левА..
На
основание чл.. 78, ал..10 ГПК, на третото лице - помагач Община М.. не се
дължат разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани..
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А.. А.." ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр.. М.., ул.. „Т." № 44, ЕИК xxxx ,
представлявано от В. И. А. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на Р..Б..Я.. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, сумата xxxx лева, представляваща обезщетение на основание чл.. 200, ал..
1 от Кодекса на труда за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на нейния съпруг А.. К.. Я.., починал на 03..04..2014г.., вследствие на
трудова злополука, претърпяна на 26..03..2014г..; сумата xxxx лв.., представляваща обезщетение на основание чл.. 200, ал..
1 от Кодекса на труда за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на смъртта - 03..04..2014г.., до окончателното им изплащане..
ОСЪЖДА „А.. А.." ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр.. М.., ул.. „Т." № 44, ЕИК xxxx ,
представлявано от В. И. А. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на А..А..Я.. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, сумата xxxx лева,
представляваща обезщетение на основание чл.. 200, ал.. 1 от Кодекса на труда за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния баща А.. К.. Я..,
починал на 03..04..2014г.., вследствие на трудова злополука, претърпяна на 26..03..2014г..,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на смъртта - 03..04..2014г..,
до окончателното й изплащане..
ОСЪЖДА „А.. А.." ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр.. М.., ул.. „Т." № 44, ЕИК xxxx ,
представлявано от В. И. А. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на К..А..Я.. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, сумата xxxx лева,
представляваща обезщетение на основание чл.. 200, ал.. 1 от Кодекса на труда за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния баща А.. К.. Я..,
починал на 03..04..2014г.., вследствие на трудова злополука, претърпяна на 26..03..2014г..,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на смъртта - 03..04..2014г..,
до окончателното й изплащане..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К..А..Я.. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
СРЕЩУ „А.. А.." ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр.. М.., ул.. „Т." № 44, ЕИК xxxx ,
представлявано от В. И. А. – управител, ИСК за обезщетение на претърпени и търпящи се имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучена
издръжка от баща й А.. К.. Я.., починал на 03..04..2014г.., платими по xxxx лв..
месечно, считано от 03..04..2014 г.. до завършването на висшето й образование -
бакалавърската степен и окончателно изплащане на присъдените суми, заедно с
дължимите лихви за просрочие, считано от 03..04..2014г.. до окончателното
изплащане на сумите, като неоснователен..
ОСЪЖДА К..А..Я.. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „А.. А.." ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.. М.., ул.. „Т." № 44, ЕИК xxxx ,
представлявано от В. И. А. – управител,
разноски по делото за адвокатско възнаграждение за отхвърленият иск за
имуществени вреди, в размер xxxx лв..
ОСЪЖДА „А.. А.." ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.. М.., ул.. „Т." № 44, ЕИК xxxx ,
представлявано от В. И. А. – управител, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-М.. държавна такса върху уважените искове за
имуществени и неимуществени вреди, в размер xxxx лева;
направените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза от 100 лева, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист..
Решението е постановено при
участието на Община М.. с адрес: гр.. М.., ул.. „И." № 1, представлявана
от кмета З. С. Ж., като трето лице
- помагач на страната „А.. А.." ЕООД, гр.. М....
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба чрез Районен съд – М.. пред Окръжен съд - М.. в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: