Решение по дело №739/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба ТД „Митница“ – Варна, чрез юрисконсулт Х., против Решение № 10/11.01.2023 г. на Районен съд – Девня, постановено по АНД 20223120200135/2022 г. по описа на РС – Девня, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 209/09.03.2022 г., издадено от Директора на ТД „Митница“ – Варна, с което за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2732, 10 лева на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК *******. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1160 лв. за направени в производството разноски.

Касаторът твърди, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита, че от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства се установява, че дружеството е осъществило митническа измама. Поддържа, че неправилно ДРС не е кредитирал митническа лабораторна експертиза, тъй като резултатите и не могат да бъдат приети за безспорни, неправилно е прието, че анализите извършени от ЦМЛ имат за цел да отговорят на изискванията на термините и разпоредбите на Хармонизираната система за описание и кодиране и базираната на нея Комбинирана номенклатура на ЕС и да позволят определянето на коректното тарифно класиране на стоките. ДРС е приел, че такива изпитания в повечето случаи не могат да се отнесат към съществуващите официални стандарти. Неправилно въззивния съд е посочил, че бил изследван материал, иззет като контролна проба на 17.02.2021 г., продуктът подлежал на бърза развала и е възможно през този период да е претърпял изменения, това налагало пробата да се съхранява при специфични условия, което не било отразено в изготвената експертиза. В експертизата не било указано количеството на изследваната проба и дали същата е била правилно подготвена за изследване, съгласно метода, който се твърди, че е официално утвърден. Приел, че анализите на ЦМЛ са за нуждите на митническия контрол, но доколкото лабораторията е част от системата на митническите органи, относно нейното заключение не следвало да възникват съмнения за обективност, компетентност и правилност, което в случая не било налице. ДРС приел, че не са необходими специални знания за да се приеме, че продукта подлежи на бърза развала, налагащи съхранение на продукта при специални условия, което не е отразено в експертизата. Касаторът поддържа, че горепосочените съждения на въззивния съд противоречат на събраните по делото доказателства. От представените по делото стандарти и работни аналитични процедури се установява, че ЦМЛ е изготвил експертизата, спазвайки приложимите стандарти при извършване на анализа на взетата проба. Съдът е пренебрегнал обстоятелството, че при изпитването е установено, че при сравняването на мастно-киселинния състав с референтни стойности за идентичност на маслата има съответствие с тези на палмовото масло. Липсата на акредитация на ЦМЛ не е пречка за извършване на изследване за идентифициране на стоки с оглед тарифното им класиране. С оглед нормите на чл.1 от ЗНА и Регламент /ЕО/ № 765/2008 се налага извод, че акредитация се изисква само в случаите, в които изследването се прави за целите на "оценяване на съответствието" или други дейности, за които се прилагат схеми за акредитация, определени с нормативен акт. По делото не са събрани доказателства опровергаващи заключението на ЦМЛ, поради което необосновано ДРС не го е кредитирал, по съображения, че лабораторията е част от митническата администрация. По повод назначената в хода на съдебното производство експертиза поддържа, че след като при провеждането й не е извършено действително изследване, то същата не следва да се кредитира. Не е ясно как в.л. е стигнало до отразените в експертизата резултати, сочи, че е доказано наличието на сорбитанов старат. Заключението противоречи на констативно-съобразителната част на експертизата и събраните по делото доказателства. В с.з. процесуалния представител на АНО е оспорил заключението, като е направил искане за назначаване на повторна или тройна съдебно-химическа експертиза, но искането е оставено без уважение. ДРС е пренебрегнал факта, че по делото са приложени две експертни заключения с противоположен смисъл. Въззивния съд е постановил решението в противоречие с установената фактическа обстановка. Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване с формулирани въпроси.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Г, която поддържа жалбата, както и искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Моли за отмяна на решението на ДРС и потвърждаване на процесното НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „Милки Груп Био“ ЕАД, чрез адв. Ж. оспорва касационната жалба. В депозиран отговор твърди, че тежестта на доказване на факта, че процесната стока попада в позиция 1517 е на митническите органи. От изготвената от ЦМЛ експертиза се установява, че стоката е твърда, непластична бяла маслена маса, с хомогенна гладка структура без видими кристали и неутрален мирис. Констатирано е, че чрез качествен хроматографски анализ се открива сорбитол, което доказва съдържание на сорбитанови естери в продукта. При интерпретация на резултатите е посочено, че се допуска маслото да е подлагано на химическа обработка от вида интерестерификация, но с участие на повече от един вид масло - смес. Прието, че е установен сорбитанов емулгатор, чиято функция, съгласно технологиите, е да модифицира кристалната структура. В заключение е прието, че изследвания продукт представлява смес от палмистово масло или техни фракции, текстурирана чрез добавка на модификатор на кристалната структура от вида на сорбитановите естери. Счита, че изследването на ЦМЛ на стоката не доказва по категоричен начин, че маслото или мазнината е претърпяла по-напреднала обработка, която би я класифицирала в позиция 1517. В НП е записано, че т.нар. "текстуриране" е упоменато само в Обяснителните бележки на Хармонизираната система, които не са нормативен акт според трайната национална и европейска практика. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и пледира за неговото оставяне в сила.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателно поради следните съображения:

Производството пред РС – Девня е образувано по жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД против НП № 209/09.03.2022 г., издадено от Директора на ТД „Митница“ – Варна, с което за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ на ответната страна е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2732, 10 лева на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ.

Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: на 12.02.2021 г. на Пристанище „Варна-запад“ пристигнал контейнер с № EISU 3933782, натоварен със стока с бруто тегло 23 421, 08 кг., за която била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ № 21BG002002044950R6/12.02.2021 г. Стоката била декларирана като „естерифицирана палмова мазнина – Apikon NH M 01” с нето тегло 22 640,00 кг., с код по Тарик ********** и ставка на мито в размер на 10, 90 %, с оглед на което били заплатени държавни вземания в размер на 4865, 99 лв. мито и 10 009, 54 лв. ДДС.

На 17.02.2021 г. била взета проба от стоката по митническа декларация № 21BG002002044950R6/12.02.2021 г., която била изпратена за изследване в ЦМЛ – гр. София, където била изготвена МЛЕ. Съгласно експертното заключение взетата проба /при температура от 25 градуса по Целзий/ представлявала твърда, непластична, бяла, маслена маса, с хомогенна гладка структура, без видими кристали и с неутрален мирис. Иззетата проба представлявала препарат, съставен от смес от растителни мазнини или техни фракции, с добавен сорбитанов емулгатор.

На основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки позиция 1517, стоката се класира в код 1517 90 99 на КН, различен от декларирания. Съгласно състава на продукта, същият попада в обхвата на код по ТАРИК 1517 90 99 90, със ставка на митото по отношение на трети страни 16 %. Стоката не се класира в декларирания в митническата декларация код от позиция 1516 „Животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин“, тъй като е претъпяла по-напреднала от допустимите за тази позиция обработка - смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира кристалната структура на палмистовото масло, т.е. да го текстурира.

При тези установявания АНО приел, че от дружеството е осъществено митническо нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, изразяващо се в невярно деклариране на тарифния код на стоките, довело до частично избягване на заплащането на дължимите публични държавни вземания. На дружеството бил съставен АУМН. Срещу така съставения акт в законоустановения срок не постъпили писмени възражения. АНО възприел изцяло фактическата обстановка в АУМН и издал процесното НП. В него, позовавайки се на чл. 190, пар. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Решение на СЕС по дело N С-571/2012 г., наказващият орган наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2732, 10 лева на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ, за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ. В хода на съдебното производство била допусната и приета СХЕ на иззета проба от процесната стока.

ДРС приел, че НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ – Директора на ТД „Митници“ – Варна, оправомощен със Заповед № ЗАМ-1091/32-246841/02.08.2021 г. на Директора на Агенция „Митници“. Правилно въззивният съд приел, че спорният въпрос по делото е естеството на внесената на 12.02.2021 г. от дружеството стока, декларирана от него като „естерифицирана палмова мазнина – Apikon NH M 01” с нето тегло 22 640,00 кг., с код по Тарик **********. АНО е издал НП въз основа на експертиза, направена в ЦМЛ. Митническите органи са се позовали в становището за промяна на така декларирания тарифен код като неправилен. ДРС приел, че с оглед приетата по делото СХЕ изследваната мазнина е палмово масло, към което е добавено палмистово масло. Наличието на сорбитан естер не може да се приеме за доказано, поради използването на невалидиран и нестандартизиран метод от неакредитирана лаборатория. Въззивния съд е приел, че по делото не е доказано, че разработената от ЦМЛ – гр. София през 2019 г. и утвърдена през 2020 г. вътрешнолабораторна методология, съответства на метода за измерване на консистенцията на мазнини AOCS Cc 16 - 60, достатъчна ли е тя за да се определи дали изследваният продукт е претърпял обработка „текстуриране“ и въобще утвърден ли е този метод като официален. В експертизата не е указано количеството на изследваната проба, дали същата е била подготвена правилно за изследване и спазена ли е процедурата за тестването съгласно метода, който се твърди за официално утвърден. Съобразено е и че в придружаващите стоката документи няма данни тя да съдържа емулгатор. Изложил доводи, че така нареченото „текстуриране“ е упоменато само и единствено в Обяснителните бележки към Хармонизираната система /ОБХС/, които не са нормативен акт според трайната национална и европейска съдебна практика. Обяснителните бележки към КН нямат задължителна правна сила. Общите правила за тълкуване на КН са единствените и достатъчно възможни мотиви, които служат за да обосноват класирането на стоки в кодовете от КН на ЕС. ДРС е преценил, че обяснителните бележки към Хармонизираната система /ОБХС/, както и Обяснителните бележки към КН /ОБКП/ само се вземат предвид при извършване на тарифното класиране и са признато от Съда на Европейския съюз средство за тълкуване на обхвата на позициите и подпозициите на номенклатурата. Тарифното класиране на стоката не се извършва само и единствено на Обяснителните бележки към Хармонизираната система, както са сторили митническите власти. Преценил е, че АНО е разширил обхвата на тарифната позиция 1517 от КН като са добавили допълнителен критерии така нареченото „текстуриране“, което не е упоменато никъде в КН и в забележките към нея.

По изложените съображения въззивният съд е приел, че нарушението не е доказано и е отменил процесното НП.

Разгледана по същество, жалбата против решението е основателна.

Настоящия съдебен състав споделя доводите на касатора, че в хода на въззивното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Спорът не е изяснен от фактическа страна. ДРС не е обсъдил и преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, не е изяснил релевантните по спора факти и приложимото право, което е довело до невярно установяване на фактическата обстановка по случая и необоснованост на извода за недоказаност на административното нарушение „митническа измама“.

Предвид националната и общностната правна уредба несъстоятелни са доводите на ДРС, че след като Обяснителните бележки към Хармонизираната система не са задължителни, позовавайки се на тях, митническите органи са разширили обхвата на тарифна позиция 1516 от КН като са добавили допълнителен критерий – текстуриране, което не е упоменато в КН и забележките към нея. Международната конвенция, която установява Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС), сключена в Брюксел на 14 юни 1983г., както и протоколът за изменението  от 24 юни 1986г. /Конвенцията за ХС/ са одобрени от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 година (ОВ L 198, стр.1; Специално издание на български език, 2007г., глава 2, том 3, стр.199).

Съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Конвенцията за ХС, всяка договаряща страна се задължава да приведе своите тарифни и статистически номенклатури в съответствие с ХС, да използва всички нейни позиции и подпозиции без допълнения или изменения заедно със съответните им кодове и да следва последователността на номериране по тази система. Същата разпоредба освен това задължава договарящите страни да прилагат общите правила за тълкуване на ХС и всички забележки към разделите, главите и подпозициите на ХС и да не изменят обхвата на тези раздели, глави, позиции или подпозиции.

Съветът за митническо сътрудничество, понастоящем Световната митническа организация, учреден със сключената в Брюксел на 15 декември 1950г. конвенция за създаването му, одобрява съгласно установените в член 8 от Конвенцията за ХС условия Обяснителните бележки и становищата за класиране, приети от Комитета по ХС — орган, чието устройство е уредено в член 6 от Конвенцията за ХС.

С Решение на СЕС от 19 октомври 2017 година по дело ****, С-556/16, EU:C:2017:777, точка 40 и Решение от 17 март 2016г., ******, C-84/15, EU:C:2016:184, точка 33 е прието, че макар да нямат задължителна сила, обяснителните бележки към ХС представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на общата митническа тарифа и като такива могат съществено да допринесат за нейното тълкуване. С Решение на СЕС от 18 май 2011 година по дело ******, С-423/10, EU:C:2011:315, точка 23 е прието, че в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите. Според точка 24 от същото решение, Обяснителните бележки към КН, изготвени от Европейската комисия, и тези към Хармонизираната система за определяне и кодифициране на стоките, изготвени от Световната митническа организация, имат съществен принос за тълкуването на обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат задължителна правна сила (вж. в този смисъл Решение от 12 май 2016 година по дело *******, съединени дела С-532/14 и С-533/14, EU:C:2016:337, точки 34 и 36). Обстоятелството, че обяснителните бележки към ХС, както и тези към КН, нямат задължителна правна сила не е основание същите да не бъдат съобразявани. С Решение от 28 юли 2011г. по дело *******, C-559/18, EU:C:2019:667, точка 29 е прието, че обяснителните бележки към ХС представляват важни средства за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят годни способи за нейното тълкуване – в същия смисъл и Решение от 19 май 1994г. по дело *******, C-11/93, EU:C:1994:206, точка 12, Решение от 18 декември 1997г. по дело *******, C-382/95, EU:C:1997:626, точка 12, Решение от 27 април 2006г. по дело *******, C-15/05, EU:C:2006:259, точка 36, Решение от 29 април 2010г. по дело ******, C-123/09, EU:C:2010:237, точка 29, Решение от 3 юни 2021г. по дело *******, С-76/20, EU:C:2021:441, т.57. Изрично в чл.1, пар.2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, е посочено, че Комбинираната номенклатура включва номенклатурата на Хармонизираната система, което обосновава и относимост на Обяснителните бележки към ХС към КН, независимо че същите нямат задължителна сила.

Многократно е и препращането в ОБКН към ОБХС – както е сторено и в Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1816 на Комисията от 12 октомври 2021г. относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура – на който се позовава касатора.

В Обяснителните бележки към КН не са дадени конкретни насоки за разграничаване на позиции 1516 и 1517, които да позволяват разрешаването на спора в случая. Такива обаче са дадени в Обяснителните бележки към ХС.

Според тях, позиция 15.16 включва мазнините и маслата от животински или растителен произход, които са били подложени на специфична химична преработка от рода на посочените по-долу – частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдирани, дори рафинирани, но които не са били обработени по друг начин. Тази позиция не включва мазнините и маслата и техните хидрогенирани фракции и т.н., които са претърпели по-напреднала обработка, като например текстуриране (видоизменение на текстурата или на кристалната структура) с цел да служат за хранителни цели.

Според ОБХС за позиция 15.17, същата включва маргарина и другите хранителни смеси и препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла, различни от тези по № 15.16. Продуктите от позиция 15.17, чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани (например с обезмаслено мляко), разбити или предварително обработени чрез текстуриране (видоизменение на текстурата или на кристалната структура) или по друг начин […]. Позиция 15.17 включва и хранителни препарати от една единствена мазнина (или от нейните фракции) или от едно масло (или от неговите фракции), дори хидрогенирани, които са били обработени чрез емулгиране, разбиване, текстуриране и др. От практиката на СЕС следва, че ОБКН и ОБХС са признато годно средство за тълкуване на обхвата на позициите и подпозициите на КН, без да променят нейния обхват, като във всички случаи класирането на стоките следва да се извършва според техните обективни характеристики и при съобразяване на Общите правила за тълкуване на КН по част първа, раздел І, А от нея.

Макар и горепосочените насоки и правила за тълкуване на позициите в КН по отношение класирането на процесната стока да са приложими, тъй като делото не е изяснено от фактическа страна не може да се извърши обоснована преценка в коя позиция по КН следва да се класира стоката – в 1516, както е декларирана, или в 1517, както е прието от митническите органи.

В случая по делото е приложена МЛЕ, по която е извършено изследване на внесената стока, от друга страна в хода на съдебното производство е приета СХЕ, изготвена по писменни данни. Заключението на приетата по делото СХЕ е, че наличието на сорбитан стеарат не може да се приеме за доказано, поради използването на невалидиран и нестандартизиран метод от неакредитирана лаборатория. Така даденото заключение в голямата си част е свързано с отговор на правен въпрос, а именно дали ЦМЛ е акредитирана или не.

Неизяснен по делото е въпроса за обективните характеристики на стоката, което е пречка за извършване на преценка относно кода по Тарик, в който същата следва да бъде класирана. Според експертизата изготвена от ЦМЛ при температура 25 градуса по Целзий се наблюдава твърда, непластична, бяла, маслена маса, с хомогенна гладка структура без видими кристали. Инфрачервеният спектър на пробата е типичен за триглицериди, различен от емулсиите "вода в масло" /маргарини/. Не се установява наличие на транс двойни връзки. Посочено е и % съдържание мастно-киселинен състав. След хидролиза на пробата, чрез качествен хроматографски анализ е открит сорбитол, което доказва съдържание на сорбитанови естери в пробата. При анализ на триацилглицериден състав е установено, че пробата представлява смес от растителни мазнини и масла. При интерпретиране на резултатите е направен извод, че в процесния продукт има наличие на сорбитанов емулгатор, чиято функция, съгласно технологиите е да модифицира кристалната структура. Прието е че продукта представлява заместител на какаовото масло, направен от смес от палмистово и палмово масло или техни фракции, текстурирана чрез добавка на модификатор на кристалната структура от вида на сорбитановите естери.

ДРС е задължил АНО да представи доказателства за методологията за изследване, за сертифициране и калибриране, за използваните уреди и акредитация на ЦМЛ относно използваното изследване. С молба от 1.09.2022 г. са представени изисканите доказателства, но същите не са обсъдени от ДРС. Въззивният съд е изложил мотиви досежно приложението на метод AOCS Cc 16-60 за изследване консистенцията на мазнини, който е неотносим към предмета на спора. ДРС е следвало да подложи на преценка посочените в процесната МЛЕ методи за изследване, което не е сторил.

Неоснователно ДРС не е кредитирал МЛЕ по съображения, че анализите, които извършва ЦМЛ, са за целите на митническия контрол и доколкото ЦМЛ е част от системата на митническите органи, възниква съмнение относно нейната обективност и компетентност. Липсата на акредитация на ЦМЛ не е пречка за извършване на изследване за идентифициране на стоки с оглед тарифното им класиране, респ. не е самостоятелно основание да не се кредитират резултатите от извършените в тази връзка изпитвания.

Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, този закон урежда: 1. дейността по националната акредитация на органи, които извършват дейности по оценяване на съответствието или други дейности, за които се прилагат схеми за акредитация, определени с нормативен акт; 2. устройството и дейността на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“. Съгласно ал.2 законът се прилага за органи, извършващи оценяване на съответствието както в регулирани, така и в нерегулирани области. Според ал.3, само акредитирани органи за оценяване на съответствието могат да бъдат определяни да извършват дейности по оценяване на съответствието в области, регулирани от законодателството, доколкото със закон не е определено друго.

Видно от съображение (1) от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93, съществува необходимост да се гарантира, че продуктите, ползващи се от свободното движение на стоки в Общността, отговарят на изискванията, осигуряващи високо ниво на защита на обществените интереси, като здраве и безопасност в общ смисъл, здравословни и безопасни условия на работното място, защита на потребителите, опазване на околната среда и сигурността, и същевременно гарантиращи, че свободното движение на продукти не се ограничава в по-голяма степен от допустимата според законодателството на Общността за хармонизация или други приложими правила на Общността. Поради това следва да се предвидят правила за акредитация, надзор на пазара, контрол върху продуктите от трети държави и маркировката „СЕ“.

Според съображения (8) и (9) на Регламента, акредитацията е част от цялостна система, включваща оценяване на съответствието и надзор на пазара, предназначена за оценяване и гарантиране на съответствие с приложимите изисквания. Особеното значение на акредитацията се основава на факта, че тя дава официално удостоверение за техническата компетентност на органите, чиято задача е да осигурят съответствие с приложимите изисквания.

Съгласно легалните дефиниции по чл.2 от Регламента, т.10 и т.12: „акредитация“ означава атестация от национален орган по акредитация за това, че съответният орган за оценяване на съответствието отговаря на изискванията, определени в хармонизирани стандарти, и където е приложимо, всякакви допълнителни изисквания, включително определените в приложимите секторни схеми, да изпълнява специфична дейност по оценяване на съответствието; „оценяване на съответствието“ означава процес, който доказва дали са изпълнени определените изисквания, свързани с даден продукт, процес, услуга, система, лице или орган;

Съгласно чл.16, пар.2 от Регламента, надзорът на пазара гарантира, че продукти, обхванати от законодателството на Общността за хармонизация, които при използването им в съответствие с тяхното предназначение или при условия, които разумно могат да бъдат предвидени и когато са правилно монтирани и поддържани, могат да застрашат здравето или безопасността на ползвателите, или които в друго отношение не отговарят на приложимите изисквания, определени в законодателството на Общността за хармонизация, са изтеглени или предоставянето им на пазара е забранено или ограничено, и че обществеността, Комисията и останалите държави-членки са информирани за това.

От цитираната национална и съюзна правна уредба следва, че акредитация се изисква само за случаите, в които изследването се прави за целите на „оценяване на съответствието“ и [или други дейности, за които се прилагат схеми за акредитация, определени с нормативен акт], какъвто не е процесният случай.

В случая компетентността на ЦМЛ следва пряко от закона – Устройствения правилник на АМ /УПАМ/. Съгласно чл.22, т.6 от УПАМ, Дирекция „Централна митническа лаборатория“ е част от Специализираната администрация в ЦМУ на АМ и съгласно чл.28, т.1 изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на митническия надзор и контрол.

С оглед изложеното необосновано ДРС не го е кредитирал по съображения, че ЦМЛ е част от митническата администрация и това обосновава съмнение в нейната безпристрастност, обективност и компетентност.

Необосновано и при липса на специални знания ДРС е приел компрометиране на пробата поради липсата на данни за начина на нейното съхраняване и поради факта, че предвид естеството на изследвания продукт, същият подлежи на бърза развала и е напълно възможно за този период да претърпи изменения. Дори да изглежда логично, че развалата на продукт, предназначен за влагане в храни, се отразява на органолептичните качества на същия, въпросът дали това води и до промяна на кристалната му структура изисква специални знания и е от компетентността на вещо лице.

В проведено с.з. на 16.12.2022 г. е направено искане за назначаване на повторна или тройна експертиза. ДРС е приел, че искането макар и да е допустимо е не е необходимо, без да изложи мотиви за причините поради които е отпаднала необходимостта от назначаване на повторна или тройна експертиза.

Несъобразявайки се с така приложимата правна уредба на ЕС и даденото от СЕС тълкуване на приложимите към спора разпоредби, ДРС неправилно не е уважил доказателствените искания на представителя на ТД Митница-Варна за назначаване на повторна или тройна СХЕ.

Действително от събраните по делото доказателства се установява, че наличната контролна проба е предоставена за изследване по адм.д. № 54/2022 г. по описа на АС София град. Съгласно протокол за вземане на проба са взети 4 бр. проби, две за митническата лаборатория, една за декларатора и една контролна за съхранение в МП Варна запад. По делото не са налице събрани доказателства налична ли е пробата предоставена на "Милки Груп Био" ЕАД, използвани ли са и двете проби изпратени на ЦМЛ. При наличие на две експертизи, за едната от които съдът е приел, че има съмнения относно безпристрастността и компетентността при изготвянето й, поради което не я кредитирал и втора в която се съдържат отговори на правни въпроси, а именно, че ЦМЛ не е акредитирана не е налице отговор на спорния по делото въпрос. Следва да се установят обективните характеристики на стоката.

В контекста на приложението на Регламент (ЕС) 2021/1816 на Комисията от 12 октомври 2021г. към процесната стока, СХЕ е необходимо да изследват въпросите: дали само добавянето на емулгатор – сорбитанов естер, е достатъчно за промяна на кристалната структура на процесния продукт, какво е количеството сорбитанов естер, което трябва да е налично в продукта, за да има ролята да емулгира мазнината, какво трябва да е количеството сорбитанов естер в мазнината като процентно съдържание, за да се твърди, че тя е текстурирана. Периодът от време между датата на вземане на пробата и датата на изследването от ЦМЛ, както и начинът на съхраняване на пробата, отразяват ли се на продукт, като процесния, и конкретно могат ли да доведат – заедно и/или поотделно, до промяна на кристалната му структура, и ако водят до такава промяна, в какво се изразява тя.

Доколкото към момента делото не е изяснено от фактическа страна, искането на ТД Митница-Варна за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложеното касираното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на ДРС, който на първо място да установи от взетите с протокол от 17.02.2021 г. проби, налични ли са неизползвани такива. Да назначи СХЕ с посочените по-горе задачи, като даде възможност на страните да формулират допълнителни въпроси, при липса на проба от стоката да прецени възможността за извършване на експертизата по писмени данни. Да извърши анализ на всички събрани доказателства, свързани с обективните характеристики на стоката, методите за тяхното изследване и класирането й за митнически цели. След изследване на тези въпроси и прилагайки Общите правила за класиране на стоките, респ. правилата за тълкуване на позициите и подпозициите към КН съгласно ОБКН и ОБХС, ДРС следва да отговори на въпроса в коя позиция следва да се класира процесната стока – в позиция 1516, както е декларирана при вноса, или в позиция 1517, както са приели митническите органи.

При този изход на спора и по арг. от чл.226, ал.3 от АПК, настоящата инстанция не се произнася по разноските на страните.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, настоящия съдебен състав

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на ТД Митница-Варна за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с въпроси, формулирани в касационната жалба.

ОТМЕНЯ Решение № 10/11.01.2023 г. на Районен съд – Девня, постановено по АНД 20223120200135/2022 г. по описа на РС – Девня.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЯНКА ГАНЧЕВА
	Членове:	ДАНИЕЛА НЕДЕВА ИВЕЛИН БОРИСОВ