М О Т И В И
към
присъда
№ 25/22.11.2012г. по н.о.х.д. № 704 по описа на Д.кия районен съд за 2012г.
Срещу
подсъдимия С.К.П. ЕГН ********** е повдигнато обвинение:
за
това, че на 22.08.2011г. в гр. Д. извършил действия с
цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило
14 – годишна възраст – 9 годишната Х.Р.Д. *** – престъпление по чл. 149 ал. 1
от НК;
за това, че през месец септември 2011г. в гр. Д., чрез отправяне на
заплахи, чрез използване на думите „ще си изпатите”, „ще те убия и ще те хвърля
в някоя канавка” се заканил с убийство на Ц.И.И., Р.Д.П. и С.Д.В. –
престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и
за това, че на 28.09.2011г. в гр. Д. отнел чужди движими вещи – 1 бр.
мобилен телефон марка „Нокиа” С6 на стойност 330 лева, 1 бр. чип – карта ключ
за л.а. „Рено Меган” на стойност 220 лева, 1 бр. СИМ карта на стойност 7 лева,
като общата стойност на отнетите вещи възлиза на 557 лева от владението на С.Д.
***, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване – престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК.
Преди даване ход на съдебното следствие
са предявени граждански искове: първият от малолетната Х., чрез нейната майка и
законен представител; вторият иск е от С.В., Р.П. и Ц.И., в качеството на
пострадали от престъплението по чл. 144 от НК и третият иск е от С.В., която е
пострадала от престъплението по чл. 198 от НК, съответно за сумите от
10 000 лева за първия иск, от по 3 000 лева за всяка от пострадалите
по втория иск и 5 000 лева за третия последен иск. Направено е искане и за
конституирането им и като частни обвинители в процеса.
Съобразно разпоредбата на чл. 88 ал. 2
от НПК разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на
наказателното дело, поради което, съдът с определение обяви, че не приема за разглеждане
предявените граждански искове в настоящото производство.
Съдът конституира като частни
обвинители Р.Д.П. лично и в качеството й на майка и законен представител на
малолетната й дъщеря Х.Р.Д., С.Д.В. и Ц.И.И..
В съдебно заседание представителят на
ДРП поддържа повдигнатите обвинения и предлага подсъдимия да бъде признат за
виновен в извършването на вменените му престъпления.
Представителят на ДРП предлага на
подсъдимия С.К.П. да бъде наложено наказание по чл. 149 ал. 1 от НК лишаване от
свобода за срок от три години, по чл. 144 ал. 3 от НК също лишаване от свобода
за срок от три години, а по чл. 198 ал. 1 от НК наказание пет години лишаване
от свобода, като се постанови ефективно изтърпяване на наказанията. На
основание чл. 23 от НК се прави искане за определяне на общо най – тежко наказание
пет години лишаване от свобода.
Повереникът на частните обвинители
прави искане за постановяване на осъдителна причина, като изразява съгласие с
предложените от представителя на държавното обвинение наказания.
Процесуалните представители на
подсъдимия правят искане за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно
се поддържа искане, в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен в
извършване единствено на престъпление по чл. 149 ал. 1 от НК, то да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода към минимума в рамките на година, година
и шест месеца.
Подсъдимият дава обяснения, като се
признава за виновен единствено за това, че е отнел телефона.
След преценка на събраните по делото
относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз основа на събраните по делото
доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.К.П. и свидетелката Р.Д.П.
били сключили граждански брак на 17.01.2007г.
От предходна връзка свидетелката П.
имала дъщеря – свидетелката Х.Р.Д. родена 2002г.
Съпрузите П. живеели и работили в
чужбина, като последно през 2011г. били в РФ..
Когато родителите отсъствали
малолетната Х.Р.Д. *** от своята баба – свидетелката Ц.И.И..
Месец юни 2011г. П. се върнали в гр. Д.,
като заживяли в семейно жилище в града. Свидетелката Р.Д.П. взела и дъщеря си при
тях, независимо от това, че понякога подсъдимият С.П. не се отнасял добре със
заварената си дъщеря – псувал я, карал й се.
На 22.08.2011г. свидетелката Р.П.
влязла в банята да се къпе. Излизайки внезапно от банята заварила на леглото
съпруга си – подсъдимият П. върху Х., като детето било със смъкнати до коленете
гащи, а подсъдимият С.П. търкал члена си върху влагалището й, без да прониква в
нея. В момента, в който забелязали свидетелката Р.П. съпруга й инсценирал
припадък, а дъщеря й започнала да вика, че не е виновна за случилото се.
Свидетелката Р.П. не съобщила в
полицията, тъй като се срамувала и страхувала, но казала на съпруга си, че иска
развод, като взела детето и отишла при майка си – свидетелката Ц.И.. На
следващия ден, тъй като всички документи и лични вещи били в семейното им
жилище се върнала с детето си Х. при подсъдимия П..
След пореден скандал, в който
подсъдимият П. чупил вещи и започнал да я псува свидетелката Р.П. взела дъщеря
си и личните си вещи и се пренесла при майка си. Подала сигнал в полицията, в
резултат на което било образувано досъдебно производство.
На малолетната Х. били извършени
медицински прегледи. Последната споделила с баба си, че се е случвало
подсъдимия П. да извършва блудствени действия с нея.
След като било образувано досъдебно
производство за извършени блудствени действия подсъдимият С.К.П. предприел
изключително агресивни действия срещу съпругата си и семейството й – посещавал
ги многократно в къщата на родителите й, като заплашвал нея, майка й и сестра й
С.Д.В. с убийство.
На 13.09.2011г. Районен съд – гр. Д.
издал заповед, която задължавала подсъдимия П. да се въздържа от домашно
насилие и да доближава Р.П. и Ц.И. на по – малко от пет метра. Посочената
заповед не оказала никакъв ефект, подсъдимият продължил с тормоза над съпругата
си и семейството й – обаждал й се по телефона и се заканвал, че щял да избие
всички. На разговорите бил свидетел и бащата на свидетелката Р.П. – свидетелят Д.К.И..
Подсъдимият П. обикалял с различни автомобили около къщата, в която живеела
съпругата му и нейните близки с цел да срещне някой от тях, като при всяка
среща ги заплашвал, че ще ги избие.
Съсед на родителите на свидетелката Р.
– свидетелят П.Т.Д. няколко пъти забелязал как подсъдимият С.К.П. спирал пред
къщата на съседите му и им викал, че ще ги избие и псувал.
Съобразно заключението на вещото лице
по назначените и приети от съда съдебно – психиатрични експертизи по отношение
на Ц.И.И., С.Д.В. и Р.Д.П. постоянните заплахи от страна на подсъдимия С.К.П.
включително за живота им довели до остра стресова реакция у Ц.И. и С.В., а Р.П.
развила постравматично стресово разстройство.
На 28.09.2011г. около 08.30 часа
подсъдимият С.П. управлявайки л.а. „Фолксваген голф”, изпреварил движещата се
пред него с л.а. „Рено Меган” свидетелка С.В. и й препречил пътя. Слязъл,
приближил се към свидетелката В., отворил вратата на автомобила, хванал я за
косата, започнал да я удря по главата с юмруци, заплашвал, че ще я изпрати на
улицата да проституира и я псувал. Подсъдимият П. взел картата – ключ на колата
и мобилния телефон на свидетелката С.В. „Нокиа” С6 с ИМЕИ № 355398041199489 и
си заминал. Свидетел на случилото се станала С.П.Д., която познавала подсъдимия
и семейството на Р.П.. Свидетелката С.Д. се изплашила от нанесения пред очите й
побой и не посмяла да се намеси въпреки виковете за помощ на пострадалата С.В..
Свидетелката В. успяла да се върне пеш до дома на майка си и се обадила в
полицията, като на местопроизшествието се отзовали свидетелите Д.С.Д. и Л.Б.Л.
– служители в Първо РУП на МВР – гр. Д.. Последните установили пострадалата В.,
която плачела и имала следи от насилие по себе си.
Съобразно заключението на вещото лице
по назначената съдебно – медицинска експертиза по отношение на С.В., последната
вследствие на побоя е получила – контузия на главата, сътресение на мозъка,
кръвонасядане на дясното бедро, хематом на меки черепни обвивки.
Подсъдимият С.К.П. дал на сина си –
свидетелят К.С.К. отнетия телефон, като му казал само, че трябва да го скрие.
Свидетелят К. дал телефона на своя позната – свидетелката Т.Г.Т., която го ползвала
известно време, доката свидетелката Г.С.К. /дъщеря на подсъдимия и сестра на К.К./
не го взела от нея, за да го предаде на свидетеля И.В.Д. – служител в МВР.
Предавайки го свидетелката Г.К. подробно обяснила на полицейския служител как
телефона попаднал в нея – взела го от Т., на нея го бил дал брат й, а той го
получил от баща им – подсъдимият С.П.. Другите отнети вещи – карта – ключ и СИМ
карта не били установени в хода на разследването.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от показанията на свидетелката Т.Г.Т., показанията на
свидетеля П.Т.Д., прочетени на основание чл. 281 ал. 4 във вр. с чл. 281 ал. 1
т. 2 от НПК, както и прочетените на основание чл. 281 ал. 1 т. 2 от НПК,
показанията на свидетелката Е.Г.Д., показанията на свидетеля Д.К.Д., прочетени
на основание чл. 281 ал. 4 във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК, както и
прочетените на основание чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК, показанията на свидетеля С.М.В.,
показанията на свидетелката С.П.Д., прочетени на основание чл. 281 ал. 4 във
вр. с чл. 281 ал. 1 т. 1 и т. 2 предл. последно от НПК, както и прочетените на
основание чл. 281 ал. 1 т. 1 и т. 2 предл. последно от НПК, показанията на
свидетеля Л.Б.Л., показанията на свидетеля Д.С.Д., показанията на свидетелката Х.Р.Д.,
прочетени на основание чл. 281 ал. 1 т. 6 във вр. с чл. 280 ал. 6 от НПК,
показанията на свидетелката Р.Д.П., показанията на свидетелката С.Д.В.,
показанията на свидетелката Ц.И.И., показанията на свидетеля Н.М.П., прочетени
на основание чл. 281 ал. 4 във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК, както и
прочетените на основание чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК, показанията на свидетеля И.В.Д.,
прочетени на основание чл. 281 ал. 4 във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 2 предл.
последно от НПК, както и прочетените на основание чл. 281 ал. 1 т. 2 предл.
последно от НПК, които съдът кредитира като правдиви, еднопосочни и
безпротиворечиви, от заключението на вещото лице по оценъчната експертиза,
заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно – психиатрична и
съдебно – психологична експертиза, заключението на вещото лице по назначената
съдебно – психиатрична експертиза от 26.09.2011г. и заключението на вещото лице
по назначената съдебно – психиатрична експертиза от 14.11.2011г., като
безпристрастни и компетентно дадени.
Обясненията на
подсъдимия С.К.П. са житейски и логично необосновани, същите са в противовес на
представените по делото доказателства. Подсъдимият категорично отрича
извършването на вменените му деяния, с изключение на признанието което прави
заявявайки, че е отнел телефона. Съдът намира, че обясненията на подсъдимия в процеса са единствено израз на
защитната му позиция и не отразяват обективната истина по производството.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от
съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
2.
ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При
изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че
при описаната фактическа обстановка като:
на 22.08.2011г. в гр. Д. извършил действия с цел да възбуди полово желание
без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 – годишна възраст – 9
годишната Х.Р.Д. *** подсъдимият С.К.П. е осъществил състава на престъпление по
чл. 149 ал. 1 от НК;
за това, че през месец септември 2011г. в гр. Д., чрез отправяне на
заплахи, чрез използване на думите „ще си изпатите”, „ще те убия и ще те хвърля
в някоя канавка” се заканил с убийство на Ц.И.И., Р.Д.П. и С.Д.В. подсъдимият С.К.П.
е осъществил състава на престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и
за това, че на 28.09.2011г. в гр. Д. отнел чужди движими вещи – 1 бр.
мобилен телефон марка „Нокиа” С6 на стойност 330 лева, 1 бр. чип – карта ключ
за л.а. „Рено Меган” на стойност 220 лева, 1 бр. СИМ карта на стойност 7 лева,
като общата стойност на отнетите вещи възлиза на 557 лева от владението на С.Д.
***, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване подсъдимият С.К.П. е осъществил състава на престъпление по чл. 198
ал. 1 от НК.
От
обективна страна с извършването на действия с цел да бъзбуди полово желание без
съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 – годишна възраст – 9 годишната
Х.Р.Д. подсъдимият е осъществил състава на чл. 149 ал. 1 от НК.
От
обективна страна с изричането на закани с убийство спрямо Ц.И.И., Р.Д.П. и С.Д.В.
подсъдимият е осъществил състава на чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
От
обективна страна с отнемането на чужди движими вещи 1 бр. мобилен телефон марка
„Нокиа” С6 на стойност 330 лева, 1 бр. чип карта – ключ за л.а. „Рено Меган” на
стойност 220 лева, 1 бр. СИМ карта на стойност 7 лева от владението на С.Д. ***
с намерението противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и
заплашаване подсъдимия е осъществил състава на чл. 198 ал. 1 от НК.
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъпленията, съзнавайки, че същите
са общественоопасни, предвиждал е техните
общественоопасни последици и е искал
настъпването им, т.е. действал е виновно при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. 1-во от НК.
3.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ
При определяне наказанието на подсъдимия
за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:
За да определи наказанието на
подсъдимия С.К.П., съдът взе предвид степента на обществена опасност на
конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
Подсъдимият С.К.П. е роден на ***г***. ....
.... .... ... /.../.
Деянията са извършени от подсъдимия П. при:
Смекчаващи отговорността обстоятелства –
чисто съдебно минало, подсъдимият е ....
Отегчаващи отговорността обстоятелства –
лоши характеристични данни.
Предвиденото
наказание за извършеното от подсъдимия П. престъпление по чл. 149 ал. 1 от НК е лишаване от свобода от една до шест години.
Отчитайки високата степен на обществена опасност на деянието, изложените
релевантни за отговорността обстоятелства и целите по чл. 36 от НК, съдът
намира, че не са налице условия за приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК,
поради което съответно на извършеното би могло да бъде единствено наказание
индивидуализирано в размер на ТРИ ГОДИНИ.
С
оглед изложеното, за превъзпитанието и поправянето на подсъдимия се налага
ефективно изтърпяване на определеното наказание, поради което на основание чл. 61 т. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, Обн., ДВ, бр. 25 от 03.04.2009г., в сила
от 01.06.2009г., съдът определи първоначален общ режим в открит тип
затворническо общежитие на изтърпяване на наложеното наказание.
Предвиденото
наказание за извършеното от подсъдимия П. престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр.
с ал. 1 от НК е лишаване от свобода до шест години. Съдът, преценявайки
тежестта на процесното деяние, чиято обществена опасност и морална укоримост се
явява завишена не само поради честота на осъществяването им, но и предвид
специфичните отношения между подсъдимия и пострадалото лице констатира, че
наказанието за процесното деяние следва да бъде определено от вида “лишаване от
свобода” в рамките, предвидени в санкциите на приложимите материалноправни
норми, тъй като смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства не са
нито многобройни, нито изключителни, че и най – леките, предвидени от
законодателя наказания да се явяват несъразмерно тежки. Предвид изложените
съображения, съдът намира, че следва да определи наказанието в размер на ДВЕ
ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 61 т. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, Обн., ДВ, бр. 25 от 03.04.2009г., в сила
от 01.06.2009г., съдът определи първоначален общ режим в открит тип
затворническо общежитие на изтърпяване на наложеното наказание.
Предвиденото
наказание за извършеното от подсъдимия П. престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК е лишаване от свобода от три до десет години.
Отчитайки високата степен на обществена опасност на деянието, изложените
релевантни за отговорността обстоятелства и целите по чл. 36 от НК, съдът
намира, че не са налице условия за приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК,
поради което съответно на извършеното би могло да бъде единствено наказание
индивидуализирано в размер на ТРИ ГОДИНИ.
С
оглед изложеното, за превъзпитанието и поправянето на подсъдимия се налага
ефективно изтърпяване на определеното наказание, поради което на основание чл. 61 т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража, Обн., ДВ, бр. 25 от 03.04.2009г., в сила от
01.06.2009г., съдът определи първоначален общ режим в открит тип затворническо
общежитие на изтърпяване на наложеното наказание.
На
основание чл. 23 ал. 1 от НК, съдът наложи на подсъдимия С.К.П. най – тежкото
наказание, а именно: лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На
основание чл. 61 т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража, Обн., ДВ, бр. 25 от 03.04.2009г., в сила от 01.06.2009г., съдът определи
първоначален общ режим в открит тип затворническо общежитие на изтърпяване на
наложеното наказание.
Съдът намира, че така определеното
наказание напълно ответства на тежестта на деянието и обществената опасност на
самия извършител и ще изпълни целите на генералната и личната превенция,
визирани в чл. 36 от НК.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК, съдът приспадна
от размера на така определеното наказание, времето през което подсъдимият С.К.П.
е бил задържан, счиатно от датата на фактическото задържане /19.10.2011г./
4.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Съобразно
разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият
С.К.П. следва да заплати направените разноски по делото в размер на 610.00 лева
по сметка на Първо РУП на МВР – гр. Д. и 210.00 лева по сметка на Районен съд –
гр. Д..
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
/М.
Момчева/