МОТИВИ към НОХД №2088/2009 г.:

Обвинението е против подсъдимия С.Ф.В. *** за престъпление по чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

Подсъдимият се обвинява в това, че на 05.01.1999 г. в гр.П., в съучастие като съизвършител с Х.М.С. и непълнолетният Н.И.Й. ***, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 77 000 лева неденоминирани лева от владението на М.П.Д. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила.

Подсъдимият С.В. не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Дава обяснения за фактическата обстановка.

Представителят на Районна прокуратура Пазарджик поддържа обвинението и моли за постановяване на осъдителна присъда.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

На 05.01.1999 г., около 19.00 часа в гр.П. свидетелката М.Д. се прибирала заедно със седемгодишният си племенник, като се движела по ул.”П.”. След като двамата преминали кръстовището на ул.”П.” се насочили към домът й. Когато навлезли в тъмен участък от улицата свидетелката Д. усетила зад нея бързи стъпки. Обърнала се и видяла в тъмното три непознати лица от ромски произход, като единият от извършителите – подсъдимият С.В. дръпнал дамската й чанта от ръцете. Свидетелката М.Д. се опитвала да запази чантата си, а подсъдимият С.В. се опитвал да й нанесе удари с юмруци, но пострадалата се предпазвала като не му дала възможност да я удари. Тогава подсъдимият В. изкрещял в лицето на пострадалата да пусне чантата, а тя пък се опитвала да издърпа дамската си чанта от ръцете му, при което дръжките на чантата се скъсали. Междувременно свидетелката Д. продължавала да държи с едната си ръка племенника си, с другата си ръка се борела за дамската си чанта. Свидетелката Д. носела със себе си и найлонова чанта с дрехи като при борбата същата паднала и дрехите се разпилели. Другите двама съучастници – Х.М.С. и Н.Й. стояли отстрани и наблюдавали дърпащите се и пазели някой да не дойде. При дърпането със сила подсъдимият В. успял да вземе чантата и побягнал в обратната посока, на тази по която се движела пострадалата, като след него побягнали и съучастниците му Х.М.С. и Н.И.Й..

След извършеното престъпление свидетелката М.Д. *** и след проведени издирвателни мероприятия извършителите били установени и задържани.

Отнетата при грабежа чанта - черна на цвят, велурена, правоъгълна, била открита на 06.01.1999 г. в новострояща се сграда на ул.”П.” гр.П., като при намирането й бил извършен оглед и изготвен фотоалбум. При огледа на чантата вътре в нея били намерени личен български паспорт на името на М.П.Д. серия Д №1383490, дамско червено портмоне с цип, детски крем за лице, дамска четка за коса, огледало, 5 броя секретни ключове, 2 броя запалки и чифт дамски ръкавици. На 3-тия етаж на сградата, в която била открита чантата в северното помещение на пода бил намерен пропуск на името на М.Д. с печат на фирма „Цертус”, а до него 1 брой червило марка „Голдън роуз”.

От чантата липсвала обица от жълт метал, 2.5 грама, представлявала кръгла златна халка и сума, според свидетелката Д. от 400 хил. недоминирани лева.

След извършване на грабежа подсъдимият С.В. дал част от парите – 9 000 недоминирани лева на Х.С., а обицата - на свидетеля Н.Й.. Другата част от парите задържал за себе си. Същите били доброволно предадени на полицията, а друга част тримата извършители изиграли на комар.

Два дни след гралежа Х.С. дал на свидетеля Н.Й. твърди, една обица или пръстен да отиде и да я продаде. Свидетелят Н.Й. взел златото - халката и отишъл при „Енвер” 9 свидетеля Е.В. и му продал златото, като получените пари подсъдимият С.В. и свидетелите Х.С. и Н.Й., изиграли на комар.

С протокол за доброволно предаване от 06.01.1999 г. е получена от подсъдимия С.Ф.В. сумата от 71 100 недоминирани лева, като обяснение за произхода за парите подсъдимия В. е заявил, че са от извършен грабеж над жена.

С протокол за изземване от 06.01.1999 г. от Х.М.С. са иззети 2 бр.банкноти по 2 000 недоминирани лв. и 5 бр. по 1000 недоминирани лв. или общо 9 000 недоминирани лева, като С. е заявил пред полицаите, че са „откраднали дамска чанта”, в която е имало пари.

С разписка от 06.01.1999 год. на постр. М.П.Д. са върнати 80 100 недоминирани лв., 1 бр.дамска черна чанта, 1 чифт дамски ръкавици, 5 броя секретни ключове, 1 бр. дамско черно портмоне, 2 бр.червило, 2 бр.запалки, 1 бр.шнола за коса, 1 бр. детски крем, 1 бр. четка за коса, 1 бр. пропуск №131 на фирма Цертус.

По делото е назначена и приета оценъчна експертиза на отнетите вещи – 1бр. дамска чанта, 1бр. дамска златна обица тип „халка”, 1чифт дамски ръкавици, 1бр.дамско портмоне, 1 бр.дамско червило, 2бр. запалки еднодневки, 1бр.шнола за коса, 1бр.детски крем за лице, 1бр. четка за коса. Видно от заключението общата стойност, на вещите, предмет на грабежа, по пазарни цени към инкриминираната дата и с приспаднатото овехтяване възлиза на 77 000 недоминирани лева.

При извършено разпознаване по снимки от пострадалата Д. е установено, че е разпознала подсъдимия С.Ф.В., като лицето което й е дърпало чантата и е крещял „пусни чантата” и Н.И.Й., като съучастника, стоял отстрани. За третото лице свидетелката Д. не е сигурна.

С Постановление от 01.07.2009 г. на РП гр.Пазарджик наказателното производство е частично прекратено досежно образуваното срещу Х.М.С. и Н.И.Й., поради изтичане на давностните срокове и същото е продължило да се води срещу С.Ф.В. за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

С Постановление от 02.09.2009 г. на РП гр.Пазарджик наказателното производство е частично прекратено по две от повдигнатите обвинения срещу С.Ф.В. поради недоказаност и същото е продължило да се води срещу С.Ф.В. за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК.

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М.Д., Т.К., Н.Й., Х.С., Г.Г., показанията на свидетеля Е.В., дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.3 във връзка с ал.1, т.5 от НПК, проведените по реда на чл.143 от НПК очна ставка между подсъдимия В. и свидетеля С., заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Д., които са ясни, точни и категорични. Същата дава показания, че именно подсъдимият В. е отнел чантата й използвайки сила, дърпайки от ръцете й същата продължително време довело до скъсването на дръжките. Същата дава логични и поради това достоверни показания, че въпреки отминалото време и добрата й възможност да запомня лица е сигурна, че лицето отнело чантата й е именно подсъдимият В..

Тези нейни показания се подкрепят убедително от протоколите за разпознаване, в които същата веднага след деянието е разпознала, като извършител подсъдимия В.. Като съучастник на същия свидетелката е разпознала и свидетелят Н.Й..

Съдът кредитира показанията на свидетеля С. в частта, в която същият обяснява,че тримата с подсъдимия В. и свидетеля Й., виждайки на улицата свидетелката Д. се уговорили да отнемат чантата й, което в последствие подсъдимият В. направил, т.е. че тримата в съучастие са извършили грабежа, тъй като тези показания се потвърждават от поведението на тримата след грабежа, бягайки от местопрестъплението и разпределението на отнетите вещи и пари, което се установи от показанията на свидетелите Д., Г. и отчасти от показанията на свидетелите Й. и С., както и обясненията на подсъдимия В..

За достоверността на показанията на свидетеля С. в тази част, съдът съди и по обстоятелството, че свидетелят поддържа показанията си при проведената с подсъдимия В. очна ставка.

Участието на свидетелите С., Й. и подсъдимия В. при извършване на деянието се потвърждава от обстоятелствата, че В. и С. сами са отвели свидетеля Г. на мястото, където са изхвърлили чантата на Д., както и продажбата от страна на Й. на намерената в частата златна халка.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият С.Ф.В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на  05.01.1999 г. в гр.П., в съучастие като съизвършител с Х.М.С. и непълнолетният Н.И.Й. ***, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 77 000 лева неденоминирани лева от владението на М.П.Д. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила.

Имуществото е отнето от свидетелката Д. без съгласието на владелеца му с намерение за противозаконно присвояване и като средство за осъществяване на отнемането и преодоляване съпротивата на пострадалата подсъдимият е употребил сила.

В случая при грабежа насилието, като средство изпълнение на отнемането деецът е осъществил с употреба на сила, насочена към прекъсване на фактическото държане на имуществото от владеещото го лице, защото за прекратяване на съществуващото владение не е било достатъчно деецът да вземе вещите, а извършването му е наложило принудителното преодоляване на връзката на пострадалата с тези вещи.

Подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл, съзнавайки елементите на състава на престъплението и общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. При извършване на престъплението подсъдимият е действал в съучастие като съизвършител със свидетелите Н.Й. и Х.С.. Налице е общност на умисъла, тъй като всеки от дейците при осъществяване на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия участник и е искал от така съчетаната дейност да бъдат осъществени всички обективни признаци на престъпния състав.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия С.В. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на грабежа, която е висока. Това са често срещани тежки престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има предвид начина на отнемане на вещите, високата стойност на предмета на престъплението и въздействието и последиците, които е оказало върху пострадалата.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на установения правов ред в страната. 

Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия В., съдът отчете възстановяването на по-голяма част от вещите предмет на деянието и изключително дългият период от време от извършване на престъплението до реализиране на наказателната отговорност, което представлява изключително смекчаващо обстоятелство, а като отегчаващи-отрицателните характеристични данни и множеството предишни и последващите осъждания.

При наличието на изключителното смекчаващо вината обстоятелство, съдът счете, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко за извършеното деяние.

Затова за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия С.Ф.В. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед данните за личността на подсъдимия, съдът прие че за поправянето и превъзпитанието му е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи реално.

Затова на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови  наказанието да се търпи при „СТРОГ” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Видно от свидетелството за съдимост С.В. е осъден с присъда по НОХД №3018/1997 г. по описа на Районен съд София, влязла в сила на 11.02.1998 г. на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

 С присъда по НОХД №250/1997 г. по описа на Пещерския районен съд, влязла в сила на 24.03.1998 г В. е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години.

Съдът счита, че са налице изискванията на чл.25 във връзка с чл.23 от НК за определяне на едно общо наказание между наказанията наложени по посочените по-горе присъди, тъй като престъпленията са извършени от Р. Н. преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях.

Затова съдът определи на С.Ф.В. едно общо наказание от ЕДНА ГОДИНИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА между наказанията наложени по НОХД №3018/1997 г. по описа на Районен съд София и НОХД №250/1997 г. по описа на Пещерския районен съд.

Тъй като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок по посочените присъди, съдът на основание чл.68, ал.1 от НК постанови С.Ф.В. да изтърпи отделно и изцяло общото наказание от ЕДНА ГОДИНИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при „ОБЩ” режим в затворническо общежитие от открит тип.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия С.В. бе осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размер на 70 лева.

Причините за извършването на престъплението е ниското обществено съзнание на подсъдимия и стремежът му да се обогати по неправомерен начин.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

  

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: