Решение по дело №133/2019 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 27 януари 2020 г.)
Съдия: Елена Стойнова Чернева
Дело: 20197210700133
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

8

гр. Силистра, 27 януари 2020  година

 

СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Георгиева-Железова

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  Валери Раданов

                                                                     Елена Чернева

при секретаря Румяна Пенева и с участието на Окръжния прокурор Теодор Желев,  като разгледа докладваното от съдия  Чернева КАНД № 133 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение - Тутракан” ЕООД - гр. Тутракан („МБАЛ-Тутракан“)  против Решение № 29 / 08. 10. 2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан, постановено по АНД № 11 / 2019 г., изменящо Наказателно постановление (НП) № 27-143 - 1/ 01. 11. 2018 г., издадено от Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, с което за извършени 12 бр. административни нарушения  на чл. 29, т. 3 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето, и на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ са наложени 12 административни наказания „Имуществена санкция” в размер на по 1 000 лв. за всяко нарушение. С оспорения съдебен акт размерът на всяка от  посочените 12 имуществени санкции е намален от 1000 лева на 500 лева

 Касаторът прави оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че посочената за нарушена разпоредба на чл. 81, ал. 3 от ЗЗ не предвижда каквито и да е задължения за правен субект, още по-малко състав на административно нарушение, поради което деянията са несъставомерни. Посочва, че въззивният съд неправилно не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН. Акцентира, че районният съд не е отчел факта, че в проведеното административнонаказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на дружеството и изразяващо се в непълнота на описанието на нарушенията и на обстоятелствата, при които са извършени, и по-конкретно- в непосочване на датите, на които са извършени ражданията. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло издаденото  НП № 27-143-1 / 01. 11. 2018 г.

Ответната страна Изпълнителна агенция „Медицински надзор” гр. София, правоприемник на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, не е депозирала писмено становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Окръжният прокурор дава заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.

С наказателно постановление № 27-143-1 / 01. 11. 2018 г., издадено от Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, на „МБАЛ-Тутракан“ на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ на лечебното заведение са наложени 12 административни наказания „Имуществена санкция”, всяко в размер на по 1 000 лв., за извършени 12 бр. административни нарушения  на чл. 29, т. 3 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с. чл. 81, ал. 3 от ЗЗ. Наказанията са наложени затова, че въз основа на медицинската документация при 12 пациентки, приети в лечебното заведение по клинична пътека № 5 „Раждане“ през първото тримесечие на 2018 г., е установено, че заявленията за избор на лекар за осъществяване на самото раждане са подадени след извършването на интервенцията. Наказващият орган е приел, че осъщественият избор е в нарушение на чл. 29, т. 3 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

Въззивният съд е възприел фактическите констатации на наказващия орган. Установил  е, че актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята компетентност и че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, като в тази връзка е счел за несъществени пропуските при описанието на фактическата обстановка. Във връзка с материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е преценил, че всички раждания (независимо дали по естествен път или след оперативна намеса), предмет на оспореното НП, са осъществени преди да бъде избран лекарят, които да извърши дейността, т. е. всички дванадесет случая нарушават установената забрана на чл. 29, т. 3 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Съдът е коментирал, че нарушаването на разпоредбата накърнява  правата на пациентите да избегнат заплащането на услугата „избор на лекар/екип”, поради което обществената опасност на деянието не позволява прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Преценил е, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и с прилагането на минимално предвидения размер на санкцията, още повече, че до момента не е имало констатирани други такива нарушения, извършени от лечебното заведение, поради което размерът на санкциите е редуциран до 500 лева.

Така постановеното решение е правилно.

 Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушенията, за които са наложени имуществените санкции, са извършени. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Несъстоятелни са оплакванията в жалбата, че деянието е несъставомерно, тъй като наказващият орган е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от ЗЗ, която не предвижда каквито и да е задължения за правен субект. В НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 29, т. 3 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, предвиждаща, че не се допуска извършването на избор на лекар/екип след осъществяване на конкретната интервенция или специфичната част от диагностично-лечебния процес. Позоваването на чл. 81, ал. 3 от ЗЗ е направено да осъществи корелацията между санкционната норма на чл. 229, ал. 3 от ЗЗ, предвиждаща налагането на имуществена санкция на юридическо лице, което наруши разпоредбите на закона или нормативните актове по прилагането, и наредбата, съдържаща установената забрана. В § 2 от ДР на  Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ изрично е казано, че се приема на основание чл. 81, ал. 3 от ЗЗ. Посредством използваната препратка в НП към чл. 81, ал. 3 от ЗЗ се  подчертава факта, че Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ съставлява нормативен акт по прилагането на Закона за здравето и неизпълнението на установените в нея правила подлежат на санкция по чл. 229 от ЗЗ. В тази връзка съдът намира, че допълнителното уточняване, извършено от органа,  макар да не е било необходимо, по никакъв начин не влияе върху възможността за субсумиране на установените факти под хипотезата на чл. 29, т. 3 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и не би могло да попречи на санкционираното лице да разбере за какво нарушение е подведено под отговорност.

Неоснователен е изложеният в жалбата довод, че съдът неправилно е приел, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН. Съгласно §1, т. 12 от ДР на цитираната по-горе наредба "избор на лекар/екип" е изразяване на предпочитание от пациента конкретна интервенция или друга специфична част от диагностично-лечебния процес да му бъде предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата. Касае се за допълнителна услуга, възможност, от която пациентът може да се възползва, само ако желае (чл. 28). Разпоредбата на чл. 29, т. 3 от същия нормативен акт не поставя съмнение, че изборът може да бъде извършен само предварително, преди осъществяването на съответната манипулация, тъй като ако такъв не е направен, лечебното заведение е длъжно да изпълни необходимите за лечението на пациента медицински дейности и услуги чрез съответните служебно определени лекари и специалисти. Осъществяването на избор на лекар/екип след извършването на конкретните медицински дейности води като последица за пациента необходимостта да заплати за услуга, която не е ползвал и която не би могъл да ползва, а за лечебното заведение – да получи заплащане без основание. Посоченото съставлява административно нарушение, наказуемо съгласно чл. 229, ал. 3 от ЗЗ.  В оспореното НП са описани 12 случая, които покриват описаната хипотеза. Доколкото нарушенията са типични за вида си и не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, настоящият състав намира, че преценката на районния съд, че деянията не са маловажни, е правилна.

Не се споделя от настоящата инстанция и наведения довод в касационната жалба, че в проведеното административнонаказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на дружеството и изразяващо се в непосочване на датите, на които са извършени ражданията. Всички нарушения, описани в оспореното НП, са констатирани на база проверка на водената  от лечебното заведение медицинска документация. Посочената документация е обсъдена в акта за всеки от процесните случаи, като дадената информация в достатъчна степен индивидуализира деянията и времето на извършването им. Датите на ражданията са посочени в описаните в АУАН и НП документи, изходящи от лечебното заведение, и в този смисъл  липсва каквато и да е неяснота по отношение на тях.   

Във връзка с гореизложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на РС – Тутракан не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила

Водим от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29 / 08. 10. 2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан, постановено по АНД № 11 по описа на съда 2019 година.

 

Решението е окончателно.

 

Председател:

 

       Членове:

 

                        1.                                                                                            

 

 

                         2.