Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр.Велинград, 13.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в публичното заседание на 17.05.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Виолета Шаркова,
като разгледа докладваното от районен съдия
Бишуров АНД № 79/2019 год. по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „Южноцентрално държавно предприятие” /ЮЦДП/
гр.Смолян, ЕИК *********, представлявано от директора Б.М.А. против Наказателно
постановление № ПО-02-10 от 14.01.2019 год. на директора на Басейнова дирекция
„Западноболоморски район” /БДЗБР/, с което на основание чл.200 ал.1, т.26 от ЗВ
и за нарушение на чл.5 от Наредба № 3 от 16.10.2000г. за условията и реда за
проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията
за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води,
използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. /хиляда лева/.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление
е материално и процесуално незаконосъобразно, т.к. вмененото административно
нарушение не е извършено от страна на жалбоподателя, а отделно са допуснати
съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява
процесуален представител, който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна - АНО, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и излага
съображения за нейната неоснователност. Иска потвърждаване на НП.
Районният съд прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран при следната фактическа
обстановка:
На 26.07.2018 г. билае извършена проверка от служители
на БДЗБР на обект: „Каптиран естествен извор (КЕИ)” изграден на територията на
имот № 000784, землище на с. Кръстава, общ. Велинград, с цел контрол по
изпълнение на условията в издаденото Разрешително за водовземане от подземни
води, чрез съществуващо водовземно съоръжение № 41510506/29.05.2014 г.,
служебно изменено с Решение № ПО-01-93/29.08.2018 г., изменено с Решение №
ПО-01-122/16.10.2017 г. с краен срок на действие 29.04.2024 г., издадено от
Директора на БДЗБР на „Южноцентрално държавно предприятие“ с ЕИК *********.
В момента на проверката било установено, че се
извършва водовземане от „КЕИ” за питейно-битово водоснабдяване на ловна хижа и
три броя бунгала, изградени в имот № 000490 по плана на с. Кръстава, общ.
Велинград, собственост на ТД ДЛВ „Чепино”, гр. Велинград.
Около водовземното съоръжение „КЕИ” не била изградена
санитарно- охранителна зона, съгласно Заповед № CO3-235/24.02.2015 г. на
Директора на БДЗБР, в която оразмеряването на охранителните пояси е съобразено
с разпоредбите на горецитираната Наредба № 3/16.10.2000 г. Съгласно чл. 5 от
наредбата се забранява експлоатацията на водоизточник без наличието на
установена СОЗ, състояща се от трайна ограда с височина не по-малка от 1,40 м,
която се сигнализира с предупредителни надписи върху табели, поставени на добре
видимо разстояние една от друга. Според разпоредбата на чл. 8 от същата наредба
пояс I, заедно е оградата и маркировката му, е неразделна част от водоизточника
и на територията му се разрешават само дейности, свързани с експлоатацията на
водоизточника.
Експлоатацията на воловземното съоръжение ,,КЕИ” от
„Южноцентрално държавно предприятие” на 26.07.2018 г. за питейно-битово
водоснабдяване на ловна хижа и три броя бунгала без изградена санитарно-охранителна
зона, осъществявал състав на административно нарушение, който подлежал на
санкция по реда на чл. 200, ал. 1. т.26 от Закона за водите.
За извършената проверка са били съставени Констативен
протокол с № КД-01-655 6.07.2018г. и № КД-01-658/26.07.2018 г., подписани от С.Н.Г.
- ст. лесничей в ГСУ- Чехльово.
По този повод се пристъпило към
съставянето на АУАН № КД-04-147/25.09.2018г. против жалбоподателя от страна на актосъставителя
– св. Е.Я..
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено на
наказаното лице с пощенска доставка с обратна разписка на 17.01.2019г., а жалбата
против него била подадена чрез АНО по пощата на 23.01.2019 година, при което е процесуално
допустима, т.к. е подадена е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразонст на НП.
Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на приетите
писмени доказателства и показанията на св.Я., които съдът кредитира като
обективни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за
основателна по следните съображения:
Според настоящия съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на санкционираното лице и което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.
Видно от обстоятелствената част атакуваното НП, в него никъде не е
посочена датата на извършване на нарушението. Става ясно само, че то е
констатирано на 26.07.2018г., която обаче е датата на проверката. Никъде в НП не е посочено, че датата на
проверката съвпада с датата на нарушението, а няма никакво съмнение, че експлоатацията
на процесния водоизточник без установена СОЗ не е започнало в деня на
проверката, а някъде назад във времето. При това положение, както
актосъставителят, така и АНО, са били длъжни да изследват въпроса кога е
започнала експлоатацията на водоизточника, респ. кога е било извършено за пръв
път нарушението, след това да преценят колко дълго във времето е продължила
тази експлоатация, респ. дали не е изтекъл по-дългият срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН за започването на АНП, която норма разписва, че „не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или
ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически,
данъчни, екологични и валутни нарушения … - две години”.
В тази връзка следва да се каже, че дата,
респ. периодът от време, на извършване на нарушението е съществен негов елемент
и тя недвусмислено следва да бъде указана на установения като нарушител още със
започване на АНП и съставянето на АУАН, т.к. от този момент той има право на
защита. Неслучайно датата на нарушението е императивен реквизит на акта и НП,
заложен в нормата на чл.42 т.3, предл.1, респ. в чл.57 ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН. Непосочването на датата на
нарушението всякога накърнява драстично правото на защита на санкционираното
лице, т.к. го лишава от възможността на оспорва извършването на нарушението, да
гради алиби и т.н. Липсата на дата на извършване на нарушението има отношение и
при преценка на спазването на разпоредбата на чл. 34, ал.1 ЗАНН, която
императивно определя давностните сроковете за образуване на административнонаказателно
производство, в хода на осъществявания съдебен
контрол. Датата на извършване, респ. довършване на нарушението има значение
за преценка и относно приложението на чл.28 от ЗАНН, при положение, че едно
конкретно нарушение бъде отстранено кратко време след неговото извършване. Само
това процесуално нарушение е достатъчно да се отмени атакуваното НП.
Извън казаното до тук обаче съдът
констатира, че НП се явява незаконосъобразно и на друго основание. Това е така,
защото то не отговаря на императивното изискване на чл.57 ал.1, т.1 от ЗАНН,
доколкото не съдържа достоверно собствено, бащино и фамилно име и длъжността на
лицето, което го е издало. В началото на наказателното постановление придаден
вид и изрично е отразено, че то е било издадено от директора на БДЗБР, а в края
му е записано, че издател е инж.Р.Г. – директора на БДЗБР, като е положен печат
на дирекцията и съкратен подпис с химикална паста от някакво физическо лице.
Видно е обаче, че НП е подписано със запетая, което е индиция, че подписът в НП
не е положен от посочения поименно и с длъжност негов издател, а от някое друго
лице.
Тук веднага следва да се каже, че полагането
на подпис със запетая не е нормативно уредено от българското законодателство.
Ноторен е фактът обаче, че този начин на подписване е широко възприет, утвърден
и често прилаган в практиката на държавната и общинските администрации и на
други органи и учреждения. С полагането на подпис със запетая пред него
означава и се дава гласност пред всички, че съответният документ не е подписан
от лицето, посочено поименно в него като негов автор, а от друго лице, което
обаче е оправомощено да подписва такива документи и особено в държавните и
общинските администрации, това означава, че действително документа е издаден от
държавния или общинския орган, но не от длъжностното лице посочено в него, а от
друго оправомощено длъжностно лице от същия орган или юридическо лице.
Действително в проценото НП,
непосредствено под имената и длъжността на посочения като издател – инж. Р.Г.,
е положен втори щемпелен печат, в който е отразено: „Съгласно заповед № РД
05-35/23.02.2018”. Не става ясно обаче кой е автор на тази заповед, за какво се
отнася тя, действаща ли е била или не и към кой момент. Казано с други думи, от
така записаното в щемпелния печат не може да се разбере по никакъв начин дали
този, който е подписал НП от името на посочения поименно и по длъжност издател,
го е подписал в качеството на него заместващ, законово ли го замества,
разполага ли с неговите правомощия и т.н.
В същото време, обичайната практика при
подписване на документи през периода на заместване изисква заместникът, освен
подпис, било то със или без запетая, да посочи в допълнителен текст /в скоби,
нарочен печат или по друг подходящ начин/ обстоятелствата, от които да става
ясно, че е изпълняващ функциите на титуляр съгласно Заповед №…., както и своите
имена и длъжност. Това в процесното НП не е направено, при което то кардинално
не съдържа един свой основен и задължителен реквизит - собствено, бащино и
фамилно име и длъжността на лицето, което го е издало. Административнонаказателният
процес /АНП/ е строго формален, какъвто е и наказателният процес. Известно е в
правната теория и практика, че двата процеса си приличат, доколкото с тях се
реализира наказателната, респ. административнонаказателната политика на
държавата по посока на налагане на санкция на провонарушителите със средствата
на държавната принуда. Актът за установяване на административно нарушение в
един АНП има статут като на обвинителен акт в един наказателен процес, т.к. с
него се повдиган съответното административно обвинение. Наказателното
постановление в АНП пък има статут като на присъда в един наказателен процес, а
няма никакво съмнение, че ако една присъда не съдържа като реквизит имената и
длъжността на съдебния състав, който я е постановил, то тя е незаконосъобразна
и подлежи на отмяна без да се събират доказателства кой действително я е
постановил и имал ли е превомощия. В този ред на мисли е недопустимо след
издаването на едно НП да се налага събирането на доказателства относно това кое
всъщност е действителното лице, подписало НП, респ. имало ли е то правомощията
на титуляря да го подпише и откъде произтича това. Още повече, че дори да се
съберат доказателства за това кой и на какво законово основание е замествал
титуляря, то пак няма гаранция, че положеният съкратен подпис в конкретния
документ е изписан графично от същия този заместник.
Всичко изложено до тук е достътъчно
сонование за отмяна на обжалваното НП.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НП ПО-02-10 от 14.01.2019 год. на директора на
Басейнова дирекция „Западноболоморски район” /БДЗБР/, с което на „Южноцентрално държавно предприятие”
/ЮЦДП/ гр.Смолян, ЕИК *********, представлявано от директора Б.М.А., на
основание чл.200 ал.1, т.26 от ЗВ и за нарушение на чл.5 от Наредба № 3 от
16.10.2000г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и
експлоатация на санитарно-охранителните
зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и
около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични,
питейни и хигиенни нужди, е наложена имуществена
санкция в размер на 1000лв. /хиляда лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на
съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: