Р Е Ш Е Н И Е
№ 261 /28.06.2018 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на пети юни, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при
участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя
административно дело № 125 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодек (АПК) във връзка с чл.251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ
(ЗОВСРБ).
Образувано е по жалба на П.К.В. ***, срещу Заповед №
ЛС-17/22.12.2017 г., издадена от майор Д. Д., заместник командир на Военно
формирование 26 600, с която е наложено дисциплинарното наказание
„уволнение“ за допуснатото нарушение на чл.114, т.14 от Устава за войсковата
служба на въоръжените сили на РБ и на т.3 от Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на
министъра на отбраната и въоръжените сили на Република България.
І.Становища на страните
Жалбоподателят твърди, че
заповедта е незаконосъобразна, поради
нарушение на административно-производствените правила. Счита, че
неправилно била приложена Заповед № ОХ-680 от 05.11.2010 г. на министъра на
отбраната, която била обща и затова за всеки отделен случай следвало да се
извършва преценка на конкретните обстоятелства. Жалбоподателят счита, че в
случая това не е направено, тъй като дисциплинарно-наказващият орган не е съобразил здравословното му състояние, нито
го е изследвал. Твърди, че към момента на извършване на процесното
деяние е страдал от биполярно афективно разстройство
и не е могъл да разбира свойството и значението на извършваното. Доказателство
затова било лечението, осъществено в Центъра за психично здраве в гр.Добрич.
Позовава се на чл.26, ал.1 от ЗАНН и твърди, че поради състоянието си не следва
да носи административно-наказателна/наказателна отговорност (съответно и
дисциплинарна). По тези съображения моли заповедта, с която му e наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ да се
отмени като незаконосъобразна. В съдебно заседание се явява лично и с адвокат
М. Т., която заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания
Ответникът, Командирът на Военно формирование 26600, с.Братово, област
Бургас, подполковник С. Х., лично и чрез процесуалния си представител, мл.юрисконсулт
К. Ч., оспорва жалбата, счита заповедта за правилна и законосъобразна и пледира
да бъде оставена в сила. Излага съображения, че от доказателствата е
установено, че жалбоподателят, в качеството си на военнослужещ, е управлявал
моторно превозно средство при наличие на концентрация на алкохол в кръвта от
1,83 промила, установено чрез химическа експертиза. Позовава се на издадената
от министъра на отбраната Заповед № ОХ – 680/05.11.2010 г., с чиято точка 3
изрично е забранено военнослужещи в служебно и в извън служебно време да
управляват МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества, и с която е разпоредено, при установяване на подобно нарушение, да се
налага дисциплинарното наказание „уволнение“. Ответникът изразява становище, че
вменяемостта на жалбоподателя към процесния период и
способността му да носи дисциплинарна отговорност е част от годността му за
военна служба, позовавайки се на чл.162, ал.1, т.3, § 1, т.3 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България. Подробно излага
съображенията си за законосъобразност на издадената заповед в писмени бележки
по делото (л.10-16, л.35-38). Претендира присъждане на направените по делото
пътни разноски и разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд -Добрич, след като се запозна с жалбата, приетите по
делото доказателства и становищата на страните намира, че жалбата е допустима,
а разгледана по същество, е основателна.
ІІ. От фактическа страна съдът
приема за установено следното:
С оспорената Заповед № ЛС-17/22.12.2017
г., издадена от Заместник-командира на Военно формирование 26 600
с.Братово, на жалбоподателя, старшина П.К.В., е наложено дисциплинарното наказание
„уволнение“ за нарушаване на чл.114, т.14 от Устав за войсковата служба на
въоръжените сили на Република България и т.3 от заповед на министъра на отбраната № ОХ –
680/05.11.2010 г.
Заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е издадена при условията на заместване от майор Д. Д.
– заместник командир на военното формирование, въз основа на заповед за
заместване № РД-359/01.09.2017 г., издадена от Командира на военното
формирование и представена на л.70 от делото.
Заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е връчена на жалбоподателя, П.В., на 01.02.2018 г., лично,
срещу подпис. Жалбата против заповедта е подадена до Административен съд-Бургас
на 12.02.2018 г., т.е. в законоустановения срок за
оспорване. С определение от 26.02.2018 г. по адм.д. №
437/2018 г., Административен съд Бургас е изпратил делото по подсъдност на
настоящия съд, който е компетентен да разгледа и реши спора.
Жалбоподателят е военнослужещ,
видно от Договор за военна служба № 194/26.05.2010 г., сключен между него и
Министерството на отбраната за срок от 5 г. С Допълнително споразумение №
331-527/05.05.2015 г. срокът на договора е удължен до навършване на пределната
възраст за притежаваното военно звание. От Служебно-личностна характеристика
(л.116 от адм.д. № 437/18) се установява, че
жалбоподателят е в системата на Българската армия от 1993 г., поощряван е с
благодарност и не са му налагани дисциплинарни наказания. От 01.05.2013 г. е на
служба във Военно формирование 28 770 – Балчик, получил е военно звание
„старшина“ и е заемал длъжността „Старши майстор по УКВ радиокомуникации“
в „Опорен комуникационен център“ в комуникационно информационния възел на
Военно формирование 28 770 – Балчик.
Видно от писмено изявление на
ответника, подп.С. Х., с изх. № 357/23.02.2018 г.
(л.62-63 от адм.д. № 437/18), Военно формирование 28770-Балчик
по длъжностно разписание е подчинено на Военно формирование 26600-Братово,
област Бургас.
Повод за образуване на дисциплинарното
производство срещу жалбоподателя е сигнал, обективиран
в писмо с изх. № 4751/24.10.2017 г. до Командира на Военно формирование-Балчик,
подаден от директора на Регионална служба „Военна полиция“ –Варна (л.33 от адм.д. № 437/18), че старшина П.К.В. е управлявал на
23.10.2017 г. в гр.Добрич лек автомобил след употреба на алкохол, което било установено
при проверка от контролните органи, извършена с техническо средство, отчело 1,83 промила алкохол в издишания
въздух.
От данните по делото се
установява, че полицейски служители от Първо РУ на ОД на МВР Добрич, на
23.10.2017 г. извършили проверка на жалбоподателя,
П.К.В.,*** лек автомобил „Фиат“ с рег. № ТХ ххххххх, на ул.“Христо Ботев“, в
посока ул.“Д.Ковачев“, до училище „Панайот Волов“. При
проверката, в 00,07 часа жалбоподателят бил тестван за употреба на алкохол с
техническото средство „Алкотест 7410“ с инв. № ARSK -0265, което отчело
1,87 промила алкохол в издишания въздух.
Тези фактическа обстановка е обективирана в представения по делото Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 0333527/23.10.2017 г., съставен от младши
автоконтрольор, Г. К. М.
Видно от съдържанието на акта, жалбоподателят
вписал възражение със следния текст „Не разписвам акта. Не желая коментар!“ като
отказал да го подпише - обстоятелство,
удостоверено с подписите на двамата свидетели. При съставянето на акта на
жалбоподателя бил издаден и Талон за медицинско изследване № 0028715.
Непосредствено след съставянето
на АУАН, в 00,30 часа на 23.10.2017 г., от жалбоподателя била взета кръв за
химичен анализ, обстоятелство, удостоверено в Протокол за медицинско изследване
(л.37 от адм.д. № 437/18).
А от Протокол за химическа
експертиза № 1563/23.10.2017 г. (л.38 от адм.д. №
437/18) се установява резултатът от химическото изследване на взетата от П.В.
кръвна проба - 1,83 промила алкохол.
От приложената в преписката кореспонденция
между Командира на Военно формирование Балчик, Първо районно управление на
МВР-Добрич и Военно окръжна прокуратура - Сливен е видно, че за деянието е било
образувано досъдебно производство № 967/2017 г. в Първо районно управление
–Добрич за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, че срещу жалбоподателя е
изготвен и предявен обвинителен акт и че към настоящия момент жалбоподателят е
подсъдим по образуваното наказателно дело от общ характер № 128/2017 г. по описа на Военен съд –Сливен.
Това качество жалбоподателят е имал и преди издаването на заповедта за
дисциплинарно уволнение.
Видно от писмо с изх. № 56-ПР-1-В/09.11.2017
г. заместник военно-окръжният прокурор при Военно окръжна прокуратура-Сливен е
разрешил на Командира на Военно формирование 28770-Балчик да извърши служебна
проверка срещу военнослужещия в поделението, жалбоподателя, старшина В..
От съдържанието на Протокол от
17.11.2017 г. (л.58 от ад № 437/18) се установява, че е била издадена заповед №
РД-6/15.11.2017 г. от командира на Военно формирование 28770-Балчик (която не е
представена по делото), с която е наредено да се извърши служебна проверка за
допуснато дисциплинарно нарушение от старшина П.В.. Със заповедта е бил
определен поименно и съставът на дисциплинарна комисия: майор И. М. от Военно
формирование 36910 – председател и членове- капитан Н. И. и старшина И. Д.,
двамата военнослужещи във Военно формирование 28770.
Комисията е изискала писмени
обяснения от жалбоподателя, който е представил такива на 16.11.2017 г. От
съдържанието на писмените обяснения на жалбоподателя се установява, че същият не
оспорва фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение, съставен на 23.10.2017 г. Напротив, жалбоподателят я потвърждава изцяло и обяснява,
че след даването на кръвната проба е бил задържан в РПУ-Добрич до 12,15 на
23.10.2017 г. Според обясненията, жалбоподателят трябвало да застъпи дежурство във
военното поделение, съвпадащо по време с времето на задържането му в ареста. Затова
в 6,30 часа на 23.10.2017 г. служителите на полицейското управление му
предоставили телефон с цел да уведоми началника си, старши лейтенант М.
Жалбоподателят е вписал в обясненията си, че не е имал време да премисли случая
и затова съобщил на началника си, ст.лейтенант М. различна от действителната причина
за невъзможността да поеме дежурството си, а именно, че следвало да присъства на
погребение на близък роднина. В обясненията си жалбоподателят е вписал също, че
през 2002-2003 г. е претърпял инцидент (нечетливо посочен), който му се е
отразил на психичното здраве.
В писмените си обяснения, ст.лейтенант
М. (прекия началник на жалбоподателя, л.57), потвърждава обстоятелството, че
старшина В. му се обадил на 23.10.2017 г. около 06,15 часа и споделил, че е
починал негов роднина, затова ст.лейтенант М. сменил дежурството на
жалбоподателя.
В Протокол с изх. №
1590/17.11.2017 г. дисциплинарната комисия е обективирала
резултатите от извършената проверка, изводите и предложенията си. В протокола
са посочени в хронологичен ред накратко обстоятелствата, при които
ръководството на военното формирование в Балчик е било уведомено за инцидента с
жалбоподателя и последвалата кореспонденция със разследващите органи по
образуваното срещу жалбоподателя досъдебно производство в Първо РУ-Добрич и
впоследствие във Военно-окръжна прокуратура Сливен.
В тази връзка комисията е
направила заключение, че независимо, че е установила нарушение, допуснато от
старшина П.В., изразяващо се в управление на МПС под въздействие на алкохол, не
може да излезе със становище или предложение за налагане на дисциплинарно
наказание за това нарушение.
По отношение на второто
нарушение, изразяващо се в подаване на невярна информация от старшина В. до
прекия му началник, комисията е предложила на командира на военното
формирование да наложи дисциплинарното наказание по чл.242, т.9 и чл.244,т.3 от
ЗОВСРБ „строго мъмрене“.
Протоколът на комисията е
потвърден на 17.11.2017 г. от командира на Военно формирование 28770-Балчик,
майор И. Т., чрез полагане на подпис след текста „потвърждавам“, на първата
страница.
В преписката липсват данни за
датата на изпращане и съответно получаване на протокола на дисциплинарната
комисия от командира на Военно формирование 26600 –Братово. Няма също и данни,
че жалбоподателя е запознат със съдържанието на протокола и становището на
дисциплинарната комисия и командира на военното формирование, към което е
зачислен. Не се представят доказателства за проведена с жалбоподателя беседа.
Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ е издадена на 22.12.2017 г. от Заместник -командира
на Военно формирование 26600 с.Братово, майор Д. Д. А на 01.02.2018 г. е
издадена и заповед № ЛС-2 за отчисляване на страшна П.К.В. от списъчния състав
на Военно формирование 28770.
По делото се установи също, че
на 05.11.2010 г. министърът на отбраната е издал Заповед № ОХ-680, с чиято т.3 е
забранил управлението на МПС от военнослужещи в служебно и извън служебно време
след употребата на алкохол или на наркотични вещества и в тази връзка е
разпоредил при установяване на подобно нарушение по съответния ред, на
военнослужещия да се налага дисциплинарното наказание „уволнение“ на основание
чл.245, ал.1 във вр. с чл.242, т.1 от ЗОВСРБ.
Ответникът представя Протокол от
извършен инструктаж с изх. № 579/ 05.09.2012 г. и списък на присъствалите
военнослужещи от 05.09.2012 г. за извършен инструктаж за спазването на Заповед
№ ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната. От протоколите се установява,
че инструктажът е извършен от Началник щаба на Военно формирование 24980
–Божурище и че жалбоподателят е подписал присъствения списък.
В настоящото производство се
установи също, че по образуваното нохд № 128/2017 г.
по описа на Военен съд –Сливен жалбоподателят е оспорил способността си да
разбира свойството и значението на извършеното на 23.10.2017 г. деяние и че е
могъл да ръководи постъпките си, поради което е била допусната и извършена
съдебно-психиатрична експертиза. Според процесуалния представител на ответника
тази експертиза е била оспорена и наказателният съд е допуснал извършването на
нова психиатрична експертиза. И двете страни потвърждават обстоятелството, че
производството по нохд № 128/2017 г. по описа на
Военен съд –Сливен към настоящия момент е висящо.
ІІІ. От правна страна
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК,
предметът на съдебната проверка изисква обсъждане законосъобразността на
оспорената заповед и на петте основания за отмяна по чл.146 от АПК.
1. Компетентност на издателя на заповедта
Заповедта е издадена от
компетентен орган.
Съгласно чл. 248 от ЗОВСРБ, дисциплинарните
наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане
на закона. В чл.137, ал.4 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, е определено,
че дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага от длъжностните лица, които
имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна
служба.
По делото не се спори, че Военно
формирование - Балчик, към което е бил зачислен жалбоподателят, се ръководи от
командир с военно звание „майор“ и съгласно утвърденото със заповед на
министъра на отбраната от 31.01.2012 г. щатно разписание, то е подчинено на Военно
формирование 26600 - с.Братово, което се ръководи от командир с военно звание
„подполковник“. Съгласно т.10.2 от Заповед № 1252/07.12.2017 г. на министъра на
отбраната, командирите на самостоятелни военни формирования на длъжности,
изискващи военно звание „подполковник“, имат право и да освобождават от военна
служба и да прекратяват договора за военна служба на сержантите (старшините) и
войниците (матросите) в подчинените им военни формирования.
Командир на Военно формирование
26600 - с.Братово е подполковник С. Х., видно от Заповед № РД-83-21/30.01.2015
г. Същият е издал заповед № РД-359 /01.09.2017 г. (л.70 от адм.д.
125/18) при отсъствието му за времето от 04.09.2017 - 22.12.2017 г. вкл., да
бъде заместван от заместник командира на военното формирование майор Д. Д.
Издателят на заповедта, майор Димитров, правомерно, при условията на
заместване, е упражнил правомощието на командира на военното формирование да
налага дисциплинарното наказание „уволнение“ на старшина от подчинено му военно
формирование, въз основа на чл.137, ал.4 от ППЗОВСРБ.
2. Спазване на установената форма
Съгласно чл.252 от ЗОВСРБ, редът
за провеждане на дисциплинарното производство, за налагане, изпълнение и
заличаване на дисциплинарните наказания се определя с правилника за прилагане
на закона.
Съгласно чл.148, ал.1 от
Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето
и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз
основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието,
което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на
заповедта. А според ал.2, мотивите представляват описание на фактическата
обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите
вредни последици.
Посочените разпоредби изискват
при издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание по този ред
изрично да се визират освен фактическите и правните основания.
В случая
дисциплинарно-наказващият орган е издал писмена заповед, в която е посочил извършителят,
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, но не е визирал
правното основание, въз основа на което е определил, че следва да наложи
най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
В чл.245, ал.1 от ЗОВСРБ, в
девет точки са посочени правни основания, при които се налага задължително
дисциплинарното наказание „уволнение“. Тези
основания не са лимитативно изброени, понеже в ал.2 на чл.245 от ЗОВСРБ е
допусната възможността дисциплинарното наказание „уволнение“ да бъде наложено и
при други тежки нарушения на военната дисциплина, съответно които трябва да
бъдат фактически мотивирани.
В оспорената заповед, видно от
съдържанието й, не е визирано нито едно от предвидените в чл.245, ал.1, т.1-9 и
ал.2 от ЗОВСРБ правни основания за налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“. Посочено е единствено, че е нарушен чл.114, т.14 от Устав за
войсковата служба на въоръжените сили и т.3 от Заповед на министъра на
отбраната с № ОХ-680/05.11.2010 г. Първата норма въвежда задължения към
военнослужещите, а заповедта на министъра на отбраната разпорежда изрична
забрана за определено поведение на военнослужещия.
Посочването, че са нарушени
конкретни задължения от военнослужещия не е достатъчно за извършването на
правната квалификация на деянията. Правната квалификация изисква соченото
неизпълнение на задължението по чл.114, т.14 от Устава и соченото нарушаване на
забраната на министъра на отбраната в издадената нарочна заповед, да бъдат
подведени под някоя от хипотезите на чл.245, ал.1, т.1-9 или ал.2 от ЗОВСРБ, които
предвиждат налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“.
От съдържанието на заповедта не
става ясно дори какво гласи соченото за нарушено правило от Устава и сочената
за нарушена заповед на министъра на отбраната, която не е нормативен акт и
следва да бъде задължителна част от административната преписка.
Самата разпоредба на чл.114,
т.14 от Устава, гласи, че военнослужещият е длъжен да докладва на
непосредствения си началник за всичко, което му се е случило при изпълнение на
служебните задължения, за неуставни взаимоотношения и направените му забележки
от по-старши, за забелязани закононарушения и издадените разпореждания до него
от органите на служба "Военна полиция", както и за допуснатите от него
инциденти в извънслужебно време.
Явно е, че така определени
задълженията на военнослужещия обхващат пет различни хипотези, при които той е
длъжен да докладва на непосредствения си началник. Посочвайки, че
жалбоподателят грубо е нарушил чл.114, т.14 от Устава,
дисциплинарно-наказващият орган не е визирал коя от петте хипотези е нарушил
военнослужещия в конкретния случай.
В оспорената заповед не са
изложени мотиви и по отношение на причините дисциплинарно-наказващият орган да не
приеме направеното предложение на дисциплинарната комисия, одобрено от
командира на подчиненото му военно формирование.
В случая, видно от представения
по делото Протокол с изх. № 1590/17.11.2017 г., комисията и Командирът на
подчиненото Военно формирование – Балчик са предложили жалбоподателят да бъде
наказан с наказанието „строго мъмрене“ само за едното нарушение, изразяващо се
в предоставяне на неверни сведения на ст.лейтенант Мариновски,
правилно квалифицирано по чл.242, т.9 от ЗОВСРБ - неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на военнослужещите. За второто деяние, управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта от 1,87 на хиляда, което осъществява
признаците на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, комисията не е направила
предложение за дисциплинарно наказване, предвид образуваното пред Военен съд -
Сливен висящо наказателно производство за престъпление от общ характер.
Приемайки, че жалбоподателят е
допуснал грубо нарушение на чл.114, т.14 от Устава и не е изпълнил т.3 от
заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра, дисциплинарно-наказващият орган не
е възприел мотивите на комисията и направените от нея предложения, потвърдени от командира
на подчиненото военно формирование Балчик.
Действително разпоредбата на
чл.147, ал.1 от ППЗОВСРБ предвижда, че предложението за вида на наказанието не
обвързва дисциплинарно-наказващия орган и му предоставя правото на преценка за
вида на наказанието съобразно данните, които се съдържат в преписката. Това
право обаче не изключва изискването за излагане на мотиви, от които да се
разбере какви са съображенията на дисциплинарно-наказващия орган да не приеме
предложението на дисциплинарната комисия и прекия командир на военнослужещия.
Пороците при излагането на
мотивите, изразяващи се в липса на такива защо не се приема предложението на
комисията и непосочването на конкретно
правно основание, измежду предвидените в чл.245, ал.1, т.1-9 и ал.2 от ЗОВСРБ,
се квалифицира от съда като съществено процесуално нарушение на изискването за
форма на акта. Нарушението е съществено, понеже води до неяснота за кое
конкретно нарушение, въз основа на кое законово правило е наложено
дисциплинарното наказание, която неяснота препятства упражняването на правото
на защита на жалбоподателя в дисциплинарното производство в пълен обем.
Същественото процесуално
нарушение на изискванията за форма на индивидуалния административен акт по чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл.148, ал.1 и ал.2
от ППЗОВСРБ, е самостоятелно основание за отмяната на акта по чл. 146, т. 2 от АПК във вр. с чл.251 от ЗОВСРБ.
3. Спазване на административно-производствени
правила
Съдът констатира, че в
проведеното дисциплинарно производство срещу жалбоподателя не е следвана
процедурата в нейната цялост, разписана в Раздел ХІІ „Дисциплинарна отговорност
на военнослужещите. Ред за провеждане на дисциплинарно производство“ от
ППЗОВСРБ към която препраща чл.252 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
РБ.
В преписката има данни за
издадена заповед от Командира на Военно формирование - Балчик, с която е
назначена служебна проверка. Макар и липсваща в административната преписка,
съдът приема, че е спазено правилото на чл.142, ал.1 от ППЗОВСРБ.
Назначената комисия е събрала
доказателства, изискала е писмени обяснения и е изготвила протокол, в който е
направила своите предложения за дисциплинарно наказване. Затова съдът приема,
че чл.143, ал.1 и ал.2 от ППЗОВСРБ са спазени.
След изготвяне на протокола,
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание предвижда провеждане на
„беседа“ с военнослужещия. Нормата на чл.144, ал.1 гласи, че в срок до 5
работни дни от получаване на протокола по чл. 143, ал. 1 длъжностното лице по
чл. 142, ал. 1 и 2, назначило служебната проверка, или оправомощено
от него лице провежда беседа с нарушителя, на която: 1. запознава
военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за налагане
на дисциплинарно наказание; 2. изслушва военнослужещия или приема писмените му
обяснения. Ал.2 определя, че в беседата по ал. 1 вземат участие председателят
или членове на комисията за извършване на служебната проверка и че за беседата
се съставя протокол, който се подписва от участвалите лица.
В преписката не се съдържат
данни за изпълнението на този етап от дисциплинарното производство. Няма данни
за провеждане на беседа, нито че жалбоподателят е бил канен за провеждането на
беседа, но не се е отзовал.
При преценката дали
непровеждането на беседа с военнослужещия е съществено процесуално нарушение,
съдът съобрази обдстоятелството, че тя е подробно
уредена в ППЗОВСРБ в чл.144, ал.1, т.1 и т.1 и ал.2-4. Цитираните норми
определят целта й, участниците в нея, сроковете за извършването й, задължителното
й обективиране в писмен документ – протокол, който се
подписва от участвалите лица ( чл.144, ал.2, изр.2). Всичко това налага извода,
че беседата е съществен етап от дисциплинарното производство за налагане на
дисциплинарно наказание на военнослужещ от Българската армия, поради което непровеждането
й следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение и като такова то
е друго самостоятелно основание за отмяна на издадената заповед по чл.146, т.3
от АПК.
4.По отношение на развилия се
между страните спор за „вменяемостта“ на жалбоподателя към датата на извършване
на нарушението и качеството му на военнослужещ.
Съдът намира, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ в случая е преждевременно
издадена, в нарушение на чл.54, ал.1, т.3 от АПК, който гласи, че административният
орган спира производството, когато в хода на производството се разкрият
престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта.
Нормата на чл.241 от ЗОВСРБ определя, че само
виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение
на военната дисциплина. Това означава, че положението, че без вина няма отговоронст, е не само основен принцип при ангажирането на
наказателната отговорност за престъпления по НК, но е одсновен
принцип при ангажирането и на дисциплинарната отговорност, както и на другите
видове – административно-наказателна и гражданска отговорност.
Общата важимост на принципа,
че без вина няма отговорност означава също, че вината, в нейните основни форми,
умисъл или непредпазливост, е елемент и на престъплението, и на административното
нарушение, и на гражданския деликт, и на
дисциплинарното нарушение. Общи са и причините, изключващи вината, т.е.
невменяемостта по чл.33, ал.1 и ал.2 от НК. Невменяемостта има значение за освобождаването
от всички видове отговорност, на всички физическите лица, в това число и
дисциплинарната отговорност на „военнослужещите“.
Състоянието на вменяемост, невменяемост се преценява
към момента на извършване на деянието. Вменяемостта / невменяемостта е
обективно здравословно състояние,
независещо от волята на дееца и затова за ангажиране на дисциплинарната отговорност
в случая са без значение представените от жалбоподателя декларации и прегледи
от медицински изследвания (всички носещи дата преди извършване на деянието),
съгласно изискванията на закона за установяване на психична пригодност, годност
за военна служба.
Въпросът за вината на дееца в случая е елемент както
на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, така и на дисциплинарното нарушение.
Нещо повече, в случая е налице пълно съвпадение между състава на престъплението
и състава на дисциплинарното нарушение, поради което съществува пълно покриване
на елементите на вината. Не би съществувала пречка за едновременното ангажиране
и на дисциплинарната, и на наказателната отговорност, ако в дисциплинарното и в
развиващото се паралелно наказателно производство, не бе оспорено наличието на
елемента вина, което е израз на упражняване на законно признатото право на
защита на подсъдимия.
От доказателствата в преписката се установява по
безспорен начин, че в настоящия случай е било ясно от самото начало на
компетентните да образуват, да проведат и приключат дисциплинарното
производство длъжностни лица, че срещу старшина В. е образувано досъдебно
производство, а в последствие и съдебно по реда на НПК за престъпление по
чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс. Нещо повече, преди издаването на
заповедта жалбоподателят е имал вече процесуалното качество „подсъдим“ по нохд № 128/2017 г. по описа на Военен съд Сливен.
Видно от протокола на дисциплинарната комисия, тя е установила при проверката си, че въпросът за отговорността, вече се разглежда по правилата на Наказателно-процесуалния кодекс. По тези правила защитата на жалбоподателя е повдигнала спор за неговата вменяемост към датата на извършване на деянието 23.10.2017 г. При провеждане на дисциплинарното производство също е имало признаци, че жалбоподателят оспорва обстоятелството, че носи вина за извършеното деяние, тъй като е заявил, че страда от психични проблеми в дадените писмени обяснения пред комисията.
При това положение правилно
дисциплинарната комисия е излязла със становище, че не предлага ангажиране на
дисциплинарната отговорност за управлението на МПС с алкохол в кръвта от 1,87
на хиляда, понеже не е компетентна да прецени всички елементи на
дисциплинарното нарушение, в това число и въпроса за вината.
При развилите се паралелно
наказателно производство по НПК и дисциплинарно производство по правилата на
ЗОВСРБ, Правилника за прилагането му и АПК е безспорно, че предимство има
производството, при което се решава спора за ангажиране на най-тежката
отговорност, наказателната, а не на дисциплинарната. В случая наказващият орган
е следвало да се съобрази с предложението на комисията и да спре
дисциплинарното производство на основание чл.54, ал.1, т.3 от АПК до решаване
на въпроса за отговорността на военнослужещия, тъй като нито той, нито
административният съд могат да се конкурират и паралелно с наказателния съд да решават спора за
наличието или липса на вина при извършване на процесното
деяние.
По тези съображения, заповедта
като незаконосъобразна, следва да се отмени на основанията по чл.146, т.2 и т.3
от АПК.
По делото е направено искане от Командира
на Военно формирование 26600 за присъждане на направените по делото разноски,
което, предвид изхода от спора , не следва да се уважава.
Оспорващият не е направил искане
за присъждане на разноски.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд -Добрич
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЛС-17 от 22.12.20179
г. на Командира на Веонно формирование 26600 –
с.Братово, област Бургас, с която е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение" на старшина П.К.В. с ЕГН **********, на длъжност „Старши
майстор по УКВ радиокомуникации“ в „Опорен
комуникационен център“ в комуникационно информационния възел на Военно
формирование 28 770 – Балчик.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба, подадена чрез Административен съд Добрич пред Върховния
административен съд в 14 (четиринадесет) дневен срок, считано от връчването на
препис от съдебния акт на страните и съобщение за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: