Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 05.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 30 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на И.Р.И.,***, депозирана чрез адвокат Я.Д.от
Адвокатска колегия – София, срещу Решение № 90/02.12.2019г. на Районен съд –
Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 282/2019г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 19-0323-000741/13.09.2019г.,
издадено от началника на РУ - Велики Преслав към ОД на МВР - Шумен, с което на И.Р.И.,
е наложено на основание чл. 179, ал. 2, предл. I от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер от 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че приписаното
му нарушение не е доказано по несъмнен начин, поради което отправя искане за
отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява
и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище по жалбата, а в съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 25.08.2019г. касаторът,
управлявайки собствения си мотоциклет „Ямаха ИЗФ Р1“ с рег. № Н0451К, се движел
по път I-7 /Първи клас №7/, в община Върбица, в посока към яз. Тича /с.
Иваново/ в участък с последователни завои. Времето било ясно, пътното платно
било сухо.
На км 146+700 в посока
към с. Иваново при навлизането в десен завой със скорост, несъобразена с релефа
на местността - на дясна крива, водачът И. загубил контрол над управлявания от
него мотоциклет и навлизайки в пътната лента на насрещно движещия се в
обратната посока влекач „Скания“ с рег. № РР 2819 ВМ с прикачено полуремарке с
рег. № Н0216ЕК, собственост на „Викитранс 2022“ ЕООД, с водач Х.Р.Х.,
управляваният от жалбоподателя мотоциклет се блъснал в резервоара на влекача.
Вследствие на удара били причинени имуществени щети по двете моторни превозни
средства. Поради това били сигнализирани органите на полицията.
Свидетелите П.Г.П.и И.М.И.,
служители при РУ - Велики Преслав, били изпратени по сигнал на местопроизшествието
като на място установили и двамата водачи, както и разположението на моторните
превозни средства. Влекачът с полуремаркето се намирал в пътната лента в посока
от яз. Тича към Омуртагов мост, респ. в неговата пътна лента за движение, като
от гумите на влекача в дясната част на неговата пътна лента имало спирачни
следи с дължина не повече от метър. В онази част от платното за движение, в
която се е движел управляваният от касатора мотоциклет, имало спирачна следа с
дължина около 4 - 5 метра, която започвала от средата на неговата пътна лента и
завършвала в резервоара на влекача.
В резултат свидетелят П.
съставил Протокол за ПТП №1601297 от 25.08.2019г., в който били описани щетите
на МПС, а именно на мотоциклета - деформирана предна джанта, спукана предна
гума, охлузен преден фар и спойлер, както и охлузен резервоар на влекача
отляво. За констатираното нарушение на водача бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ серия GA, номер 14127 от 25.08.2019г.,
който бил връчен лично и подписан от водача на мотоциклета без възражения.
Актосъставителят посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.
20, ал.2 от ЗДвП. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено
възражение.
Въз основа на този акт
наказващият орган издал процесното наказателно постановление.
Въззивният съд на база
установената фактическа обстановка приел, че актът и обжалваното НП са издадени
от материално компетентни лица по смисъла на закона, при спазване на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция
на жалбоподателя. Съдът достигнал и до решаващия извод относно безспорната
установеност на приписаното на касатора нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
вменяващ задължение на водачите при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В процесния случай, съдът
приел, че санкционираният субект не е спазил това императино изискване,
доколкото не е съобразил скоростта си на движение с релефа на местността, в
частност на дясна крива, в резултат на което е загубил контрол над управлянатия
мотоциклет и е причинил ПТП с влекача. Съдебният състав приел в могивите си, че
невъзможността да предотврати настъпилото ПТП се дължи на движението на
мотоциклета с несъобразена скорост, с което касационният жалбоподател е
осъществил простъпката, визирана в чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП.
Преценката на районния
съд досежно доказаността на нарушението въз основа на съвкупния доказателствен
материал е правилна и обоснована. Съдът е изложил убедителни съображения,
съответстващи на данните по делото. Въз основа на доказателствата, събрани,
проверени и анализирани по надлежния ред, съдът обосновал крайния си извод
касателно доказаността на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, които изводи се споделят напълно от касационната инстанция. В тази
връзка, настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията в
жалбата, досежно нарушение на материалният закон.
Извършеното нарушение от
страна на касатора е доказано по един несъмнен и безспорен начин, а изложените
в АУАН и НП фактически констатации се подкрепят от показанията на разпитаните
по делото свидетели, посетили произшествието като служители в ОД на МВР - Шумен.
Показанията на полицейските служители сочат наличието на причинна връзка между
настъпилото произшествие и факторите, с които водачът е следвало да се съобрази
- пътната обстановка с конкретните условия, каквито в случая се явяват
състоянието на пътя и релефа на местността, за да може да намали скоростта при
необходимост и да спре, както изискват правилата за движение, за да избегне
вредоносния резултат. Разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че „водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие“. Видно от словесното описание на извършеното нарушение,
водача на МПС, не се е съобразил с атмосферните условия и релефа на пътя, като
от фактическата обстановка в АУАН и постановлението, както и от събраните
доказателства се установява, че релефът е дясна крива, поради което следва да
се приеме, че скоростта на управляваното от И. превозно средство не е
съобразена с тях. Санкционираното лице е имало задължението да се съобрази с
релефа на пътя и е следвало да предвиди, че би било възможно да възникване
опасност от отклонение на мотоциклета при движение в завой, като съобрази
скоростта на движение. След като е допуснал причиняване на самостоятелно ПТП,
водачът И. се е движил с несъобразена скорост. Той не е успял да спре при така
избраната от него скорост на движение, в резултат на което се е блъснал в
товарния автомобил „Скания“, движещ се в насрещното платно. Отговорността на
нарушителя е ангажирана на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за
нарушение, изразяващо се в движение с несъобразена с пътните условия скорост, вследствие
на която е причинено ПТП, а не за превишение на максимално допустимата за
участъка скорост, за което нарушение законодателят е въвел специфичен ред на
установяването му, посредством техническо средство. Санкционната норма на чл.
179, ал. 2 от ЗДвП не поставя изискване за посочване каква трябва да бъде скоростта
на движение /с конкретни параметри/, при превишаване на която да се ангажира
отговорността на нарушителя. В цитираната разпоредба изрично е предвидена
административнонаказателна отговорност за водач, който, поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1, причини
пътнотранспортно произшествие, освен в случаите, когато деянието не съставлява
престъпление. Именно скоростта трябва да бъде съобразена с конкретната ситуация
на пътното платно, така че, при необходимост, водачът да не е лишен от
възможността да предотврати евентуалното пътнотранспортно произшествие, в това
число намалявайки скоростта си, а в крайни случаи и като преустанови движението
на превозното средство. В настоящия случай деецът не е предотвратил произшествието,
което навежда на извода, че избраната от него скорост не е била съобразена с
факторите, посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Всяка скорост, която не позволява на водача да намали скоростта и да спре
пътното превозно средство, като по този начин е станал причина за осъществяване
на пътнотранспортно произшествие, е несъобразена скорост. Пътнотранспортно
произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети. Писмените и гласни доказателства от своя страна
сочат с категоричност, че са настъпили материални щети, които са лесно
установими, без да са необходими специални технически познания.
За разлика от хипотезите
на неправилно избрана скорост на движение, изгубването на контрол /чл. 20, ал.
1 от ЗДвП/ може да се дължи на заспиване на водача, отклоняване на вниманието
му, разсейването му, в резултат на което превозното средство се отклонява от
праволинейното си движение, опасно се скъсява дистанцията с движещо се
странично или пред него превозно средство и т. н. Съдебната практика приема, че
отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно
нарушение на правилата за движение и може да бъде осъществено само, доколкото
не е налице нарушение на режима на скоростта. Поради което, настоящият състав
не споделя изложените от касатора доводи, че деянието е било съставомерно по
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, визиращ загуба на контрол и че липсвали доказателства,
подкрепящи обвинителната теза за допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Предвид изложеното и с оглед
несъобразяването на скоростта на движение, правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на касационния жалбоподател. Не е било допуснато съществено
процесуално нарушение при издаване на НП, понеже в АУАН и в НП са описани в
достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и
няма съмнение, че тези факти индивидуализират в достатъчна степен нарушението
от обективна страна, поради което няма основание да се счита, че е налице
нарушено право на защита на привлеченото към отговорност лице.
До аналогично становище е достигнал и
районният съд, което налага извод за неоснователност на касационното оспорване.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци
на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност
или недопустимост на атакуваното решение.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 90/02.12.2019г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 282/2019г. по описа на
съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.03.2020г.