Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1429
14.04.2020 година, град Пловдив
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на шести март две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12020 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
иск с правна квалификация чл. 109 ЗС, предявен от „Всестранна кооперация Свети
Власий“ срещу Е. и И. П..
Ищецът
твърди, че е собственик
на ПИ с идентификатор *** по КК на *** ***. Разполагал с констативен нотариален
акт само за ид. част от имота, а именно за 2759/4311 ид.ч., като предстояло
снабдяването с документ за собственост за останалите. Позовава се на правото си
на собственост върху ид.ч. за претенцията. Отвентиците били собственици на ПИ с
идентификатор ***. Твърди, че ответниците поддържали множеството дървета и
лозови насаждения по границата между имотите, които били разположени на
разстояния до 1 метър, като клоните на част от тях навлизали в съседния
имот, а лозниците били вплетени в
оградната мрежа. Поради горното твърди, че ответниците му пречат да упражнява
правото си на собственост и иска осъждането им да премахнат дърветата и
лозовите насаждения по границата.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответниците, с който се оспорва претенцията. Оспорва
се правото на собственост. Изтъкват, че за премахването на клоните е предвиден
административен ред. Твърдят, че нямало клони, които да преминават в съседния
имот. Иска се отхвърляне на претенцията. Претендират разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна
страна следното:
От представения по делото нотариален акт се установява, че ищецът
е признат за собственик на дворно място с площ от 2759 кв.м., съставляващо имот
№ ***, включен в УПИ ***, в кв. *** на *** ***, при граници: от север и изток-
улици, от юг УПИ *** и от запад УПИ ***-*** и УПИ ***-***. В момента имотът е заснет като ПИ
с идентификатор ***, като в скицата е записан номер по предходен план ***, кв. ***,
парцел ***. Предвид горното съдът намира, че се установява правото на
собственост на ищеца върху имота. В действителност е налице разминаване в
площта посочена в нотариалния акт и тази по скицата, но това не опровергава
правата на ищеца. Правата следва да бъдат зачетени в границите определени от
кадастралната карта, предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 5, във вр. с чл. ал. 1 ЗКИР, предвиждаща презумпция за вярност на данните. От страна на ответниците не
бе въведено възражение за неправилно отразяване на пространствените предели
правото на собственост на ищеца.
С отговора на исковата молба ответниците признават, че са
собственици на съседния имот, поради което се явяват материалноправно
легитимирани да отговарят по иска.
Искът по чл. 109 ЗС предоставя възможност за защита на
собствеността от въздействия на трети лица, с които се ограничава или
затруднява упражняването на правомощията на собственика в пълен обем. Защитата,
която се търси с този иск, може да се състои в преустановяване на вредното
въздействие върху имота, премахване на последиците от нарушението, или на
неговия източник.
Правото на
собственост се определя в правната доктрина като пълна власт върху вещта, при
която титулярът може да иска от всички останали лица да се въздържат от
въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика обаче
търпи ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране
упражняването и на чужди собственически права. В този именно смисъл общата
разпоредба на чл.50 ЗС не позволява на собственика на недвижим имот да извършва
такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използване на
съседния имот, по-големи от обикновените. Преценката, дали е налице такова
непозволено препятстване пред упражняване собственическите правомощия на съседа
е конкретна за всеки отделен случай с оглед вида на съответните действия и
състоянието на съседните имоти. Наред с това обаче законодателят е уредил в
чл.52 ЗС и точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността,
като е забранил да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко
разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за
ниските. За разлика от общото ограничение на чл.50 ЗС, това ограничение е в
нормативно определени граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за
използване на съседния имот, и следователно, когато отстоянието не е спазено,
собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска по
чл.109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние,
без да е необходимо да доказва, дали и с какво посадените в съседния имот
дървета пречат на спокойното упражняване на правата му. По смисъла на закона височината
представлява тази, до която достига съответният дървесен вид. Този извод следва
от самата формулировка на посочената разпоредба, която забранява „посаждане” на
дървета на разстояния, по-малки от нормативно установените, от съседния имот.
Кои дървета за високи, средни и ниски е посочено в чл.94, ал.2 от Наредба № 7
от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони- високи дървета са тези с височина над 5,0 м.,
средни- с височина до 5,0 м. и ниски- с височина до 2,5 м. Като се имат предвид
така установените нормативни критерии за определяне на дърветата като високи,
средни и ниски /включително по смисъла на чл. 52 ЗС/, очевидно е, че забраната
за посаждането им на определено разстояние от имота на съседа има предвид височината
на съответния дървесен вид, доколкото не се предполага и е житейски
недостоверно към момента на засаждането дървото да е с височина над 5,0 м. В
този смисъл Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 7375 по описа на ВКС за
2013г.
За установяване на изложените
от ищеца твърдения бе приета основна и допълнителна САгрЕ. Същите са
обосновани, не са оспорени от страните и следва да бъдат кредитирани. От същите се
установява, че част от дърветата в действителност са били засадени на разстояния
по-малки от нормативно определените. Това са сливи на 1 метър от дъното на
имота, 2 ябълкови дървета на 5 и 5.5 метра от дъното на имота, ябълка на 8 м.
от дъното на имота, праскова на 14 м. от дъното на имота, кайсия на 18 м. от
дъното на имота и череша на 20 м. от дъното на имота. По отношение на ябълките
и крушите е. в о.с.з. даде заключение, че следва да развият височина между 3.5 и
5 метра, което ги прави средно високи дървета. Всички те обаче са били засадени
на разстояние по-малко от 1.5 метра в нарушение на разпоредбата. Същото се
отнася и за останалите изброени овощни дървета, които са определени от в. л.
като високи, но са били засадени на разстояние по-малко от 3 метра от имотната
граница.
Допълнителната експертиза установява, че всички тези дървета вече
са отстранени, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена поради
изпълнение в хода на процеса.
Претенцията е неоснователна по отношение на 7-те броя лозови
храсти. За тях е неприложима регламентацията на чл. 52 ЗС и разположението им на
0.35 м. от имотната граница само по себе си не представлява пречка за
ползването на съседния имот. Експертизата установява, че по време на
вегетацията леторастите на лозите се прихващата с мустачките по оградата от
мрежа и тя им служи като подпорна конструкция, но това състояние не може да се
приеме, че създава пречки за използване на
съседния имот, които да обосновават тяхното премахване. Това искане не представлява адекватна мярка за защита
интересите на ищеца. В практиката на ВКС - например решение № 122/6.06.2014
г. по гр. д. № 6600/2013 г., I г. о. - е дадено тълкуване, че решението по чл. 109
ЗС следва да се ограничи само до обема на правата на ищеца и не може да
навлезе в правната сфера на ответника извън рамките на засегнатите права на
ищеца. В случая, не съществува нормативна забрана за разполагането на храстите
в близост до имотната граница и пречките, които евентуално възникват от
захващането им за оградата, биха могли да бъдат преодолени като се преустанови
ползването й за подпорна конструкция. За постигането на тази цел не е
необходимо да се премахват самите насаждения и искането в тази насока се явява
неадекватно.
Претенцията
е неоснователна и по отношение на дървото „Хипан” на 4 метра от дъното на имота
и праскова на разстояние 11 метра от дъното на имота. Същите са били отстранени
преди изготвянето на експертизите и не се доказват отстоянията им от границата
на имота. Следва да се отбележи, че за установяване на изложените в исковата
молба обстоятелства на ищцовата кооперация бе допуснат и един с., но страната
се отказа от него в последното съдебно заседание.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на половината разноски предвид
частичното отхвърляне на претенцията поради изпълнение в хода на процеса в
размер на 692.50 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответниците следва да бъдат присъдени по 250 лева, представляващи половината от
направените разноски, предвид частичната неоснователност на претенцията.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Кооперация „Всестранна кооперация свети Власий” ЕИК *********, срещу Е.Н.П. и И.Т.П.,***,
искове по чл. 109 ЗС за осъждането
на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на
ищеца да упражнява правото си на собственост върху ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор *** по КК на *** ***, *** ***, като премахнат засадените в имот с идентификатор *** по КК на *** ***, *** ***, трайни насаждения, а именно: слива, разположена на 1 метър от дъното на имота; 2 бр. ябълкови
дървета, разположени на 5 и 5.5 метра от дъното на имота; ябълка,
разположена на 8 м. от дъното на имота; праскова, разположена на 14 м.
от дъното на имота; кайсия, разположена на 18 м. от дъното на имота и череша,
разположена на 22 м. от дъното на имота, поради
изпълнение в хода на процеса И като премахнат намиращите
се в имот с идентификатор ***
по КК на *** ***, *** *** насаждения,
а именно: „Хипан”, разположен на 4 м. от дъното на имота; лоза,
разположена на 7.5 м. от дъното на имота; лоза, разположена на 9 м. от
дъното на имота; праскова, разположена на 11м. от дъното на имота; лоза,
разположена на 11.5 м. от дъното на имота; 3 бр. лози, разположени между
13 и 15 м. от дъното на имота и лоза, разположена на 15 м. от дъното на
имота, като неоснователни.
OСЪЖДА Е.Н.П. и И.Т.П.,***, да заплатят на Кооперация „Всестранна кооперация свети Власий” ЕИК *********,
сумата от 692.50 лева, разноски по делото.
OСЪЖДА Кооперация „Всестранна кооперация свети Власий” ЕИК
*********, да заплати на Е.Н.П. и И.Т.П.,***, сумата от 500.00
лева, разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
С.А.