Определение по дело №64362/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 27969
Дата: 9 юли 2024 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20211110164362
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27969
гр. София, 09.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20211110164362 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпилa e молба с вх. № 311087 от 02.11.2023 г. от ЮЛ, чрез адв. Ц. П.,
с искане определение № 1588 от 13.01.2023 г. постановено по ч. гр. д. №
64362/2021 г. по описа на СРС, 39 състав да бъде допълнено в частта за
разноските.
В молбата се посочва, че на страната следвало да се присъдят разноски,
доколкото с посоченото определение се приключвало делото.
Насрещната страна по молбата ЮЛ срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не
взема становище.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК от ЮЛ е направено в рамките на
законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е частично
основателно.
Производството по делото е образувано по подадено от ЮЛ Попов
заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК,
срещу ЮЛ, като в полза на заявителя е издадена поисканата заповед. След
връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на длъжника, същият е
подал възражение по чл. 414 от ГПК, че не дължи заплащането на посочените
в заповедта за изпълнение парични суми, като е представен и договор за
правна защита и съдействие, с уговорено възнаграждение в размер на 550 лв. с
ДДС, която сума се претендира.
Предвид постъпилото възражение съдът е указал на основание чл. 415 от
ГПК на заявителя, че може да предяви иск за процесното вземане срещу
длъжника в едномесечен срок от съобщението, като заявителят е предупреден
за последиците от непредявяването на иск. Въпреки това, заявителят не е
представил доказателства, че иск е бил предявен, поради което издадената
срещу ЮЛ заповед за изпълнение е обезсилена с определение № 1588 от
1
13.01.2023 г. постановено по ч. гр. д. № 64362/2021 г. по описа на СРС, 39
състав.
Настоящият състав намира, че заповедното производство е уредено като
едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ
иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда
с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение
се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение
в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса редакция с оглед датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие/ е основание за
отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК.
То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материалноправната защита на длъжника. В този смисъл не се дължи
възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното
производство по смисъла на чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски
районен съд отчитайки обстоятелството, че подаването на възражение по чл.
414 от ГПК по своя характер все пак представлява действие по подаване на
молба, намира, че следва да бъде определено по реда на чл. 6, ал. 1 т. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждение в размер на по 50 лева за длъжника, като в случая доколкото
сумата се претендира и ДДС, то дължима се явява сумата от 60 с ДДС.
Предвид изложеното съдът намира, че искането по чл. 248 от ГПК за
допълване на определение в частта за разноските се явява основателно само до
сума в размер на 60 лева с ДДС, а в останалата част следва да бъде
отхвърлено.
Воден от горното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 1588 от 13.01.2023 г. постановено по ч. гр. д.
№ 64362/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/административен адрес/, да заплати на ЮЛ с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: /административен адрес/, сумата в размер на 60 лева–
представляваща сторените разноски в заповедното производство.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2