Р Е Ш Е Н И Е
№
193
Гр. Пловдив, 23.10. 2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито
заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при
участието на секретаря Нина Стоянова
и прокурора Андрея Атанасов, като разгледа докладваното от съдия И. РАНЧЕВ НД /В/ № 437 по описа
за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и
трета от НПК.
Образувано на
основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по искане на осъдения И.Е.М.
за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №829/2019 г. на Окръжен
съд – Пловдив, с твърдения за допуснато нарушение по чл.348, ал.1, т. 3 от НПК,
т.е. за явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция осъденият М. се явява лично и с назначения му служебен
защитник - адв. Г.Л. ***, като заявяват, че поддържат искането си с отразените
в него съображения.
Представителят на ПАП, намира искането
за възобновяване за неоснователно и моли съда да го остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд разгледа
направеното искане,
съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и приема за установено следното:
С Присъда №36/01.02.2019 г. по нохд №8254/2018
г. на Районен съд – Пловдив подсъдимият И.Е.М. е признат за виновен в извършването
на престъпления по чл.131а, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.“а“ от НК
и по чл. 216, ал.1 от НК, за които на основание чл. 58А, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на 4 години „Лишаване от свобода“ и на 8
месеца „Лишаване от свобода“.
На основание чл. 23, ал.1 от НК му е
определено едно общо, най-тежко
наказание от 4 години „Лишаване от свобода“, което съобразно чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим, като е
приспаднато времето, през което е бил задържан.
Подсъдимият И.М. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител А.И.И.обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в резултат от престъплението по чл.131а, вр.
чл.129, ал.2 от НК от 7 000 лева, ведно
със законната лихва, като за разликата до пълния претендиран размер от 15 000
лева, гражданският иск е отхвърлен като
неоснователен.
Подсъдимият И.М. е осъден да
заплати съответните разноски и ДТ върху уважения размер на гражданския иск, като
съдът е постановил вещественото доказателство – 1 бр. диск със записи от
охранителна камера, да остане към материалите по делото.
С Решение № 168 от 02.07.2019г. по ВНОХД №
829/2019 г. на ОС – Пловдив е изменена присъдата в наказателната и гражданско-осъдителната
й част, като са увеличени наложеното наказание за престъплението
по чл.131а, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.“а“ от НК на 6
години „Лишаване от свобода“, определеното общо и най-тежко наказание на 6
години „Лишаване от свобода“, както и размера на уважения граждански иск в
полза на А.И.И.за неимуществени вреди на 10 000 лева. Решението е
окончателно.
Осъденият М. излага
твърдения за тенденциозност от страна на въззивния съд по повод на изменението
на присъдата за наложеното му завишено наказание лишаване от свобода, визирайки
частта за увеличаването му от 4 години на 6 години.
В тази връзка се
иска, на основание чл.425, ал.1, т.4 от НПК, възобновяване на наказателното
производство по делото и да се измени въззивното решение, защото са налице
основания в полза на осъдения, като се намали наложеното наказание от 6 години
лишаване от свобода.
Пловдивският
апелативен съд, счита искането за възобновяване за процесуално допустимо, защото
е подадено от осъдено лице за престъпление от общ характер и е в рамките на
законовия 6 месечен срок от влизане в сила на постановената, непроверена по
касационен ред присъда, но разгледано по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Основните оплаквания са концентрирани в
насока на неправилна преценка от въззивния съд на наличните за осъденото лице
смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, довела до налагането на
едно крайно, явно несправедливо наказание лишаване от свобода.
Настоящият състав намира, че не е налице подобно
нарушение при извършената индивидуализация на наложените на осъденото лице
наказания, налагащо изменението на горепосоченото решение в тази му част и
тяхното намаляване.
Противно на доводите в искането за
възобновяване, в мотивите към решението на окръжния съд са обсъдени всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства за извършеното от осъдения М. престъпление по чл.131а, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
При проведеното по реда на Глава 27
от НПК съкратено съдебно следствие, с признаване на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепени от събраните на
досъдебното производство доказателства, законосъобразно е била очертана рамката, в която е следвало да бъде
приложен материалният закон и
съответната редукция с една трета на определените на осъдения първоначални
наказания лишаване от свобода.
Същевременно с това първоинстанционният съд неправилно
и противно на заложените в т. 7 от ТР.№1/6.04.2009г. по т.д. №1/2008г. критерии
е приел, че с процесуалното си поведение по формално признание за стореното,
подс. М. е оказал нужното реално съдействие на разследването, което е
съобразено от окръжния съд при извършения подробен анализ на неговите обяснения
от досъдебното производство. Отделно, действително съставомерните вреди от
извършените престъпления не само не са възстановени от дееца, но не са и
обезпечени по някакъв начин, за да може и това обстоятелство да се явява допълнително
смекчаващо за отговорността на подсъдимия. Не без значение са отчетените от
въззивната инстанция допълнителни отегчаващи отговорността обстоятелства,
свързани с констатираните, извън обуславящите правната квалификация по делото
за опасен рецидив, многобройни предходни осъждания на М..
Или в този ред на мисли, коректно е
съобразено от окръжния съд, че при установеното единствено по характера си смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, свързано с изразеното критично отношение
към стореното, при наличието на съответната жалба от частния обвинител е
наложително да се извърши преоценка на
следващото му се за престъплението по чл.131а, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.“а“ от НК наказание в рамките от 5 до 12 години лишаване от свобода.
Напълно справедливо при
наличните висока степен на обществената опасност на деянието и дееца, както и
индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед
изпълнението на целите в чл. 36 от НК, спрямо същия е определено наказание
малко над средния законов размер от девет години лишаване от свобода.
И
съобразно императивните правила на чл.
373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, същото е намалено с 1/3, като
крайното наказание е определено за изтърпяване в размер на шест години лишаване от свобода, което е наложило по повод
на отправеното изрично искане от частния обвинител да бъде изменена обжалваната
присъда в санкционната й част.
Това изменение на присъдата, с оглед на
наложеното наказание на подс. М. и за извършено при условията на реална
съвкупност друго престъпление по чл.216, ал.1 от НК от 8 месеца лишаване от
свобода, изисква коригирането й и в частта относно приложението на чл.23, ал.1
от НК, като законосъобразно окръжният съд му е определил за изтърпяване едно
общо, най-тежко наказание от 6 години „Лишаване от свобода“.
С оглед на гореизложеното,
доводите за явна несправедливост на наказанието се явяват неоснователни, поради
което и искането за възобновяване на наказателното производство следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от изложените съображения,
Пловдивския апелативен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
осъдения И.Е.М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №8254/2018
г. на Районен съд – Пловдив и по ВНОХД №829/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.