№ 452
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510919 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Т. Г. срещу решение №
20129833/02.06.2021г. постановено по гр.д. № 64926/2020г. по описа на Софийския
районен съд, 153-ти състав, в частта, с което е отхвърлен предявения от него срещу
„Т.К.Б.“ООД иск с правно основание чл.215 от КТ за разликата над 1330,65 лв. до
пълния предявен размер от 10782,33 лв. и за периода м.декември 2018г., м.септември
2019г., м. октомври 2019г., м. декември 2019г., м. януари 2020г.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно не е допуснал допълнителна и/или тройна
такава, която да бъде съобразена с констатациите и резултатите от извършвана
проверка в НАП вкл. не е изчакал резултата от сочената проверка. Прави искане за
допускане на тройна съдебно-счетоводна експертиза. Заявява, че решението е
постановено при непълнота на доказателствата, поради което следва да бъде
отменено.
Въззиваемата страна „Т.К.Б.“ООД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор,
в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и
неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалваното-
постановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и
законосъобразни изводи. Счита, че решението следва да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Решението не е обжалвано от страните в частта, с което „Т.К.Б.“ООД е осъдено
да заплати на Г. Т. Г. на основание чл.215 от КТ сумата от 1330,0,00 лв. –
командировъчни пари за периода 01.12.2018г. – 31.07.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 22.10.2020г. до окончателното й изплащане, и в която
част е влязло в законна сила.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен
интерес и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по
правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части - допустимо и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание
чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.215 от КТ
за сумата от 10782,33 лв., представляващи неплатени командировъчни пари от
ответника, за извършени от ищеца командировки в чужбина за периода 01.12.2018г. –
31.07.2020г. / разпределени, както следва: м. декември 2018г. – 2 000,00 лв; за м.
септември 2019г. – 2 020,49 лв; за м. октомври 2019г. – 2 137.84 лв; за м. декември 2019
г. – 171. 00 лв.; за м. януари 2020 г. – 229.00 лв.; за м. юни 2020г. – 3520.00 лв. и за м.
юли 2020 г. -704.00 лв. /, които са индивидуализирани по период на извършване и
дестинации в молба с вх. № 23529/19.04.2022г. пред въззивната инстанция и по които
факти, въззиваемата страна не е направила възражения и оспорвания.
За да възникне субективното притезателно право на работника за
командировъчни пари следва в обективната действителност да са проявени следните
материални предпоставки: 1. ищецът да е полагал труд при ответника по трудово
правоотношение; 2. компетентен орган на ответното поделение да е командировал
ищеца за изпълнение на трудовите му задължения в друго населено място/ извън
Република България и 3. командированият работник фактически, ефективно да е
извършвал работа в друго населено място, определено от работодателя.
В срока по чл.131 ГПК, както и преди първо съдебно заседание с допълнителна
молба, ответникът изрично е признал наличието на трудово правоотношение между
страните, по което ищецът е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“
за процесния период /01.12.2018г. -31.07.2020г./, което се установява и от
представения трудов договор, подписан от страните. /. В трудов договор №
006/25.08.2017г. – чл.1, място на работа е посочено: Т.К.Б. ООД, като няма промяна и в
допълнително споразумение към трудовия договор от 28.12.2018г.
2
Според Наредба за командировките в страната – чл. 6. ал.1 т.1 не се считат
командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на
пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци,
моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др. ,която постановка
обаче не се отнася при определяне място на изпълнение на задълженията на
работника/служителя, заемащ длъжността шофьор,извън пределите на страната, а в
случая, както беше посочено по –горе място на работа е посочена фирмата на
работодателя т.е. р. София, Република България.
При командироване в чужбина, несъмнено намира приложение Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/.
Съгласно чл. 5 ал.1 от НСКСЧ командироването в чужбина се извършва въз
основа на писмена заповед, което съответства на изискването за писмена форма на
трудовия договор и неговото изменение, доколкото се изменя един от основните
елементи на същия – мястото на работа. /чл.62 ал.1 и ал.2 вр.чл.66 ал.1 т.1 от КТ/.
В настоящият случай по делото са представени заповеди №181271/01.12.2018г.,
№ 19236/01.09.2019г., № 19264/01.10.2019г., №20026А/01.01.2020г., №20-
111/01.06.2020г. , №20-129/01.07.2020г. относими към процесния период, за които нито
се твърди, а и се установява от съдържанието на същите, че не са подписани от
работодателя, нито има доказателства да са връчвани на ищеца.
Въпреки горното, по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК са обявени като безспорни
и ненуждаещи от доказване в отношенията между страните с доклада на
първоинстанционния съд, съобщен на страните в първо редовно съдебно заседание по
гр.д. № 64926/2020г. на СРС, че за процесния период ищецът е бил командирован от
работодателя за изпълнение на трудовите му задължения в чужбина /в държави от
Европейския съюз. Няма спор между страните и че ищецът фактически е изпълнил
нарежданията за командировка в чужбина, именно съобразно текста на цитираните
заповеди, видно и от изявлението в молба в молба с вх. № 23529/19.04.2022г.
депозирана от ищеца в изпълнение на дадени указания във възиввното производство.
Непротиворечива и последователна е практиката на ВКС, че нарушаването
/неспазването/ на законоустановените изисквания за реда на командироване има за
последица незаконност на действията на работодателя и липса на задължение от
насрещната страна по правоотношение да изпълни разпореждането / при евентуално
устно разпореждане/, но не и отпадане на задължението за заплащане на
командировъчни пари, чието предназначение е да се компенсират до известна степен
неудобствата, които работникът или служителят понася когато изпълнява задача извън
мястото на работа и местоживеенето си, като по този начин законът защитава
интересите и на двете страни, като отчита подчиненото положение на работника или
служителя в трудово-правната връзка и фактическото изпълнение дори на незаконни
заповеди. /Решение № 123/14.03.11 по г. д. № 1167/10, ІV ГО на ВКС, решение от
17.05.2010г. по гр.д.№638/2009г. на ІІІ-то г.о. на ВКС и решение от 21.01.2010г. по
гр.д.№278/2010г. на ІІІ-то г.о. на ВКС, Определение № 147 от 4.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 6100/2015 г., III г. о., ГК/.
Спорен между страните е размера на уговорените командировъчни пари, както и
дали дължимите са изплатени на ищеца.
3
От цитираните по – горе неподписани заповеди, които фактически са били
изпълнени, се установява:
-със заповед №181271/01.12.2018г. – л.138 от първоинстанционното дело,
ищецът е бил командирован в страни от ЕС за периода от 01.12.18 – 21.12.2018 (21
дни) при заплащане на разходите за пътни, дневни и квартирни пари в размер общо на
1260 евро т.е. по 60 евро дневно;
-със заповед 19236/01.09.2019г. – л.131 от делото на СРС, ищецът е бил
командирован в страни от ЕС за периода 01.09.2019 – 30.09.2019г. –/30 дни/ при
заплащане на разходите за пътни, дневни и квартирни пари в размер общо на 1800 евро
– т.е. по 60 евро дневно;
-със заповед 19264/01.10.2019г. – л.130 от делото на СРС, ищецът е бил
командирован в страни от ЕС за периода 01.10.2019 – 31.10.2019 /31 дни/ при
заплащане на разходите за пътни, дневни и квартирни пари в размер общо на 1860 евро
– 60 евро дневно;
-със заповед №20026А/01.01.2020г. – л.128 от делото на СРС, ищецът е бил
командирован в чужбина за периода 13.01.2020 – 31.01.2020г. /19 дни/ при заплащане
на разходите за пътни, дневни и квартирни пари в размер общо на 513 евро т.е. 27 евро
дневно;
-със заповед №20-111/01.06.2020г. – л.132 от делото на СРС, ищецът е бил
командирован в чужбина за периода 01.06.2020г. – 30.06.2020г. /30 дни/ при
заплащане на разходите за пътни, дневни и квартирни пари в размер общо на 810 евро
т.е. 27 евро дневно;
-със заповед №20-129/01.07.2020г. – л.122 от делото на СРС, ищецът е бил
командирован в чужбина за периода 01.07.2020г. – 06.07.2020г. /6 дни/ при заплащане
на разходите за пътни, дневни и квартирни пари в размер общо на 180 евро т.е. 30 евро
дневно.
Съгласно чл. 228, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 215 КТ размерите на командировъчните
пари, определени в чл. 215 КТ, се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в
колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи
размери. В този смисъл трябва да се прилага и разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ т.е.
разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ дава възможност на работодателите да определят
по-високи размери на командировъчните пари при осъществяване на командировки в
чужбина, които ще се признават за данъчни цели като разходи, само ако са на
стойност, равняваща се на двукратния нормативно установен в НСКСЧ размер и то ако
докажат останалите предпоставки – че са налице изключителни експлоатационни и
технологични условия на работа, респ. е налице специфична организация на
международните рейсове. Но тази правна норма не урежда възможност за
законосъобразно намаляване размера на командировъчните пари. Следователно,
определените в НСКСЧ, която е издадена въз основа на уредената в чл. 215 КТ
законова делегация, командировъчни пари са минимални, като работодателят не може
законосъобразно да определя по-ниски размери на командировъчните пари от
нормативно установените, тъй като би нарушил императивните разпоредби, уредени в
чл. 215 КТ и чл. 228, ал. 2 КТ. / в случая това е размера от 27 евро/. Не води до
противния извод, при прилагане правилата на стриктното, логическо и ограничително
тълкуване с цитираните по – горе разпоредби, формулировка в приложение №3 в
табличен вид – „до”.
4
В случите като настоящия /при които е налице незаконно командироване и
въпреки възможността на работника/служителя да оспори същото съответно да не го
изпълни – чл.126 т.7 от КТ, същият е изпълнил разпореждането на работодателя като е
изпълнил командировките/, и работника е бил командирован в държава/държави
членка на ЕС при договорени ставки на възнаграждение в страната от ЕС,
съответствуващи на минималните за тази страна ставки, предназначението на
командировъчните пари, ако са платени, водят до обезщетяване на неудобствата и
допълнителните разходи, които работникът или служителят понася когато изпълнява
задача извън мястото на работа и местоживеенето си, съответно мястото на работа в
рамките на държавата, в която е сключен договора и определено като място на работа.
Видно от горното, както и от заключението по ССчЕ, , се установява, че
работодателят е изплащал на ищеца именно посочените в цитираните заповеди суми
като командировъчни /отделно от трудовото възнаграждение, както и предписва
разпоредбата на чл.215 ал.1 от КТ/т.е. за периодите на изпълнено разпореждане за
командироване от страна на ищеца, са платени суми, които дори надхвърлят приетия за
установен минимум на компенсиране на всички неудобства и разходи за изпълнение на
трудовите си задължения на друго място /различно от това по трудовия договор/.
Както и от представените извлечения от банкови сметки, така и от воденото
редовно счетоводство на ответника и заключението по ССчЕ , което съдът цени като
обективно и компетентно, тъй като е изготвено въз основа на задълбочен преглед,
както на всички приложени по делото писмени документи, така и въз основа на
подробен преглед и анализ на счетоводството на ответното дружество, включително и
декларирания и подавани данни пред НАП, несъмнено се установява заверяване
сметката на ищеца със сумите, описани в цитираните по – горе заповеди с изключение
на сумите по заповед № 20-111/01.06.2020г. в размер на 978,45 лв. и по заповед № 20-
129/01.07.2020г. – в размер на 325,00 лв. или общо 1330,65 лв.
Неплатените суми за изпълнени командировки съобразно разпореждането по
двете заповеди, в които е предвидено заплащането на командировъчни съответно от 27
евро и 30 евро на ден, както беше посочено по – горе напълно отговаря на
неудобствата, претърпени от командирования макар и по ненадлежен ред работник,
като същия не установи при условията на пълно и главно доказване, за което изрично е
разпределена доказателствената тежест и дадени указания от първоинстанционния съд
в доклада по делото, че уговорения размер на командировъчни пари е 60 евро дневно.
Именно поради горното, районният съд правилно е приел, че не му се дължат суми в
по – голям размер и уважил иска само до размера от 1330,65 лв.
Въпреки, че същите фактически и правни изводи са приложими и по отношение
на останалите изпълнени командировки, несъмнено е налице воля от страна на
работодателя за заплащане на по – големи размери на командировъчни пари /по
заповеди №181271/01.12.2018г., № 19236/01.09.2019г., № 19264/01.10.2019г.,/, тъй като
останалите заповеди са заведени в счетоводните регистри на ответното дружество, а и
е извършено плащане по тях.
Доводите на жалбоподателя за наличие на непълнота на доказателствата, поради
процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, са несъстоятелни.
Образуваната проверка в НАП по отношение на работодателя за извършени данъчни
5
нарушения от същия включително и във връзка с конкретното трудово
правоотношение с ищеца, имат за последица администрантивно-наказателната
отговорност на същия я и по никакъв начин не касаят фактите от предмета на спора по
делото. Поради горните мотиви за ирелевантност на обстоятелствата, които желае да
бъдат установявани първоинстанционния съд правилно е оставил без уважение
направените искания за допълнителна експертиза и кредитирал неоспореното от двете
страни заключение по ССчЕ, сътоветно въззивната инстанция е оставила без уважение
искането за тройна експертиза и кредитира приетото по делото заключение по ССчЕ.
Следователно, поради съвпадане на изводи на двете съдебни инстанции,
решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Относно разноските.
Крайният преклузивен срок както за искането, така и за представяне на
доказателства по делото за направени разноски е именно момента на приключване
последното съдебно заседание – чл.80 от ГПК. Разпоредбата точно и недвусмислено
определя крайния срок – датата и часа, в който съдебния състав е обявил, че
заседанието е приключено. В настоящият случай това е станало на 20.10.2022г. в 14,15
ч. Всяко искане направено след този час е извън законоустановения срок. В този
смисъл съдът не следва да разглежда подадената от въззиваемата страна молба с вх. №
68276/20.10.2022г., получена в деловодството в 14.45ч., удостоверено от съдебния
деловодител, с която се представя списък по чл.80 от ГПК и доказателства за плащане
на адвокатско възнаграждение - същата е извън законоустановения срок. Следователно
въпреки своевременно направено искане от въззиваемата страна /с отговора на
въззивната жалба/, изхода на въззивното производство и и разпоредбата на чл.78 ал.3
от ГПК, на същия не следва да бъдат присъждани разноски, поради липса на
доказателства за реално направени такива /т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК/.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20129833/02.06.2021г. по гр.д. № 64926/2020г.
по описа на Софийския районен съд, 153-ти състав, поправено с решение №
20028546/10.04.2022г. В ЧАСТТА, с което е отхвърлен предявения от Г. Т. Г. с ЕГН:
********** и с адрес: с. ******* ул. ******* 3А, общ. Тунджа, обл. Ямбол срещу
„Т.К.Б.“ООД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
******* иск с правно основание чл.215 от КТ за разликата над 1330,65 лв. до пълния
предявен размер от 10782,33 лв., представляващи неплатени командировъчни пари за
периодите м.декември 2018г., м.септември 2019г., м. октомври 2019г., м. декември
2019г., м. януари 2020г.
6
РЕШЕНИЕТО в частта, с което „Т.К.Б.“ООД с ЕИК: ******* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ******* е осъдено да заплати на Г. Т. Г. ЕГН:
********** и с адрес: с. ******* ул. ******* 3А, общ. Тунджа, обл. Ямбол на
основание чл.215 от КТ сумата от 1330,65 лв. – командировъчни пари за периода
01.12.2018г. – 31.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
22.10.2020г. до окончателното й изплащане, като необжалвано е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ал.1 и
ал.2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7