Протокол по дело №633/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 37
Дата: 2 октомври 2020 г. (в сила от 8 октомври 2020 г.)
Съдия: Доротея Енчева Иванова
Дело: 20203330200633
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
Номер 3702.10.2020 г.Град Разград
Районен съд – Разград
На 02.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ Е. ИВАНОВА
Секретар:ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
Прокурор:Любомир Манолов Георгиев (РП-Разград)
Сложи за разглеждане докладваното от ДОРОТЕЯ Е. ИВАНОВА Частно
наказателно дело № 20203330200633 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ЗА РАЗГРАДСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор
Георгиев.
ОБВИНЯЕМИЯТ явява се лично и с адв. Г. – служебен защитник
назначен на досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ПРОИЗВОДСТВОТО по чл. 64 от НПК.
СНЕ самоличността на обвиняемото лице.
С. С. М. – роден на ******* година, български гражданин, без
образование – завършен втори клас, живущ в **************, реабилитиран
по право, ЕГН **********.
С.М.: Разбирам български език, но не мога много добре да говоря. Зная
за какво е делото. Имах друга присъда, но тя свърши.
1
СЪДЪТ докладва внесеното в съда искане за вземане по отношение на
обвиняемия С.М., ЕГН **********по ДП № 1873ЗМ-635/20 г. по описа на
РУМВР гр. Разград мярка за неотклонение „задържане под стража“.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Считам, че са налице
предпоставките на чл. 63 и сл. от НПК за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия. Съображенията
ми за това са следните: На първо място за двете престъпления се предвдижда
наказание лишаване от свобода. За едното от тях, а именно това по чл. 152,
ал. 1, т. 2 от НК – изнасилване се предвижда наказание от 2 до 8 години
лишаване от свобода, а за другото престъпление по чл. 170, ал. 2 от НК се
предвижда наказание от 1 до 5 години лишаване от свобода. Ето защо е
налице първата кумулативно предвидена предпоставка в закона. Налице е
според мен и втората кумулативно предвидена предпоставка тази, че от
събраните по делото доказателства до момента може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпленията, за
които му е повдигнато обвинение. В тази насока са показанията на
пострадалата Х., както и останалите доказателства, събрани до момента в
хода на разследването. От тях по безспорен начин се установява, че
обвиняемия е влязъл в жилището на Н. Х. с нейно съгласие, тъй като в
противен случай не би му се наложило да разбива входната врата. Освен това,
от показанията на пострадалата е видно, че половия акт е осъществен с нея от
обвиняемия без нейно съгласие, чрез употреба на сила, като я е стискал за
гърлото, и е отправил закани и заплахи, че ще я убие. Считам, че е налице и
втората кумулативно предвидена предпоставка за вземане на най-тежката
мярка. Налице е според мен и последната трета кумулативно предвидена
предпоставка, а именно реалната опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши ново престъпление. От приложената по делото справка, изготвена от
служба „Данъчен контрол“ се установява, че обвиняемия се е завърнал в
България на 28.09.2020 година. Преди това е работил в чужбина. Ето защо
според мен съществува реална опасност отново да напусне страната и да се
укрие, още повече, че граничния контрол с държави на ЕС не е толкова
засилен. Дори и да има наложено забрана да напуска страната, обвиняемият
може безпрепятствено да я напусне ако не бъде проверен на някой от КПП.
Самият факт, че се е върнал на 28.09. и два дни след това е извършил тези
2
престъпления след употребен алкохол, а също така и през нощта, говори за
обвиняемия, че е личност склонен да върши подобни престъпления. Той е бил
осъждан за друго престъпление против половата неприкосновеност и след
употреба на алкохол очевидно прагът му на задръжки се занижава. В този
смисъл считам, че има реална опасност ако спрямо него бъде взета по-лека
мярка за неотклонение, той да извърши ново престъпление. Докато се
завърне в България е започнал да върши тежки умишлени престъпления,
което го характеризира като една личност с висока степен на обществена
опасност – начина на извършване на престъплението, разбиване на входната
врата, влизането в тъмната част на денонощието показва само едно, че
обвиняемият е личност с висока степен на обществена опасност и съществува
според мен реална опасност той да извърши и други престъпления от общ
характер от този вид или пък други. Ако бъде освободен от съда и се завърне
в селото би могъл да въздейства на пострадалата. Пострадалата е жена, която
живее сама, възрастна сравнително и няма как да се защити. Обвиняемият е
по-силен физически от нея и това благоприятства състава на извършване на
друго престъпление. Ето защо считам, че са налице и трите кумулативно
предвидени предпоставки на закона за вземане на мярка „задържане под
стража“ и предлагам да вземете спрямо обвиняемия такава мярка.
АДВ. Г.: Моля да не вземате най-тежката мярка и не уважавате искането
на прокуратурата, като съображенията ми за това са следните: Няма спор, че
предпоставките по чл. 63 от НПК са налице, но подзащитния ми както и
прокурора каза е неосъждан, реабилитиран е. имайки предвид, че той има
постоянен адрес на който живее, завърнал се е в страната по причини
известни на всички, че навсякъде средствата за препитание намаляват и
всички се прибират в страните си. Считам, че третата предпоставка според
мен не е налична и моля да не вземате най-тежката мярка спрямо
подзащитния ми с оглед и на факта, че е баща на три деца и задържането ще
му ограничи възможностите да си намери и временна работа и да изкарва
средства за препитание на децата си.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не се признавам за виновен. Не съм за първи път с
тази жена. Друг път съм бил с нея. Тя е идвала и у нас да правим секс. Не съм
я изнасилвал. Не съм разбивал вратата. Тя ми отвори вратата и аз влязох. Не е
със сила секса. Работя там, където намеря работа. Ходя при майстори разни.
3
Живея на ***********, при майка ми. На ************ ми е личната карта.
От *********** ме взеха полицаите. Спях вкъщи по него време.
ДОКЛАД НА СЪДЪТ: Искането е по реда на чл. 64, във вр. с чл. 63 от
НПК за вземане по отношение на обвиняемия С. С. М. , ЕГН **********, по
ДП № 1873ЗМ-635/20 г. по описа на РУМВР гр. Разград на най-тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража“. Искането се поддържа и в съдебно
заседание от страна на Районна прокуратура гр. Разград.
Обвиняемият М. и неговият защитник адв. Г. застъпват становище, че
не са налице предпоставките на закона за вземане на мярката, като
обвиняемият твърди, че не е извършвал престъпление, именно пострадалата
му е отворила и в последствие са правили секс. Не е било със сила.
Защитникът му счита, че няма опасност да се укрие, или да извърши друго
престъпление.
Съдът, след като запозна с материалите по цитираното досъдебно
производство и след като изслуша становищата на страните, намира че не са
налице предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на обвиняемия М.. За да бъде взета
най-тежката мярка „задържане под стража“, съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 1 от НПК следва да са налице три кумулативно дадени предпоставки. На
първо място, да е налице обосновано предположение, че лицето е извършило
престъпление, това престъпление да се наказва с лишаване от свобода или
друго по-тежко наказание и на трето място, доказателствата да сочат, че
съществува реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление.
Действително, с постановление от 30.09.2020 година С.М. е привлечен в
качеството на обвиняем за извършени на 30.09.2020 година около 01.00 часа
през нощта престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК и по чл. 170, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от НК. Действително за тези две престъпления законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“, като по отношение
престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК наказанието е от две до осем
години, т.е. тежко умишлено престъпление, а за престъплението по чл. 170,
ал. 2, във вр. с ал. 1 е от 1 до 5 години „лишаване от свобода“, т.е. в случая
предпоставката, че лицето трябва да е обвинено в извършването на
престъпление е налице. Законодателят обаче е предвидил да е налице
4
обосновано предположение, че той е автор на деянието. От събраните на този
етап доказателства, че това обосновано престъпление за съпричастност и
извършителство спрямо пострадалата Х. е разколебано. На първо място,
налице са само дадени от нейна страна обяснения, които обаче се
опровергават от другите доказателства, а именно разпити и протокол за оглед.
Твърденията й по отношение на деянието по чл. 170 не се подкрепят от
извършения оглед на местопроизшествие, а именно за взломяване на вратата.
От протокола и направените снимки не е налице такова, а твърденията на
обвиняемия в тази насока е, че именно тя го е пуснала в жилището. По
отношение на другото престъпление срещу половата неприкосновеност са
налице данни, че пострадалата е посещавана и друг път както от обвиняемия,
така и от други лица, а и данните по делото и доказателствата, че е
употребена сила или заплашване на този етап не са достатъчно обосновани с
изготвяне на експертизи, а и времето на извършване на деянието, изнасилване
продължило повече от пет часа без наличието на видими травматични
увреждания по пострадалата и съответно основания за невъзможност на
сломяване на нейната защита и невъзможност за търсене на помощ,
разколебават обвинителната теза на този етап. Още повече, другите свидетели
и първия човек, на който тя се е обадила въпреки, нейните твърдения, че е
разказала всичко, свидетелката Н.Х.М. заявява, че пострадалата нямала
наранявания по тялото, не е разбрала, че се е случило нещо лошо, тъй като е
казала, че той отишъл у тях да спи и спял у тях. Съдът намира, че и третата
предпоставка за вземане на най-тежката мярка „задържане под стража“, а
именно за да са налице доказателства по делото, които да сочат, че има
основание да се приеме, че обвиняемият може да се укрие или да извърши
ново престъпление, не е налице. Опасността обвиняемият да се укрие или да
извърши друго престъпление следва да бъде реална, а не хипотетична. При
положение, че се касае за тежко умишлено престъпление, след това няколко
часа след извършването му според Районна прокуратура същият е намерен в
дома си, спящ, не е оказал съпротива, което опровергава и не обосновава
тезата, че е налице реална опасност да се укрие или да извърши друго
престъпление. Предвид обстоятелството, че в случая все пак се касае за тежко
умишлено престъпление срещу половата неприкосновеност и са налице
такива твърдения от страна на пострадалата, с оглед нормалното протичане и
завършване на досъдебното производство, съдът намира, че на този етап
5
спрямо обвиняемия следва да бъде взета другата по тежест мярка за
неотклонение, а именно „домашен арест“. В случая съдът отчита и факта, че
макар на този етап обвиняемия да е реабилитиран по право спрямо
предходното си осъждане, то отново е за престъпление, извършено срещу
половата неприкосновеност. Действително, след това деяние, обвиняемият
няма противообществени прояви, но този факт следва да бъде отчетен от
съда. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЗЕМА по отношение на обвиняемия С. С. М. , ЕГН **********, по ДП
№ 1873ЗМ-635/20 г. по описа на РУМВР гр. Разград мярка за
неотклонение“Домашен арест“ което да се изпълни на посочения от него
адрес **************, където живее.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред
Окръжен съд гр. Разград с частна жалба или частен протест в тридневен срок
от днес.
В СЛУЧАЙ на жалба или протест, насрочвам делото пред Окръжен съд
гр. Разград за 08.10.2020 година от 14.00 часа.
Препис от определението да се връчи незабавно на Районна
прокуратура гр. Разград и на РУМВР гр. Разград.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11.37 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
6