№ 33
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20221001000806 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 901695 от 05.04.2022г., постановено по гр. дело № 121/2019 г.,
Окръжен съд Благоевград, ГО, 13с-в е признал за установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК по
отношение на „Про-Фоод“ЕООД и И. К. К., че дължат солидарно на „Уникредит
Булбанк“АД сумите за които по ч.гр.дело № 1356/2019г. на РС Петрич е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист, както следва : 36 310,32
лева- главница по Договор за банков кредит- овърдрафт № 0015/515/16022015 и анексите
към него, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението в
съда- 16.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата 5 153,49 лева,
представляваща наказателна лихва за просрочие за периода от 22.12.2017г. до 15.11.2018г.
по т.4.2 от договора за кредит, като е отхвърлил иска за признаване на дължимост на сумата
от 16.03 лева договорна лихва за периода от 22.12.2017г. до 23.12.2017г. по т.4.1 от договора
за кредит, като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Про-Фоод“ЕООД
и И. К. К., с която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно с искане да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен,
с присъждане на разноски, по съображения подробно изложени в жалбата.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“АД е депозирала отговор на въззивната
1
жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по
съображения изложени в отговора.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна поради следните
съображения :
От фактическа страна, настоящият състав намира следното:
Между страните не се спори, а и се установява, че на 16.02.2015г. е бил подписан
Договор за банков кредит – овърдрафт № 0015/515/16022015, впоследствие изменен с Анекс
№1/01.03.2016г., Анекс №2/20.03.2017г., Анекс №3/12.04.2017г., по силата на който ищецът
„Уникредит Булбанк“АД, като кредитодател е предоставил на кредитополучателя „Про-
Фоод“ЕООД паричен кредит в размер на 30 000 лева под формата на овърдрафт. Не е
спорно, а и се установява, че като солидарни съдлъжници по договора за банков кредит са
встъпили и втория ответник И. К. К. и третото за спора лице- македонския гражданин В. М..
Не се спори, а и се установява, че съгласно чл.3 от договора целта на кредита е била
за оборотни средства за нуждите на предприятието на кредитополучателя „Про-
Фоод“ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл.4 от договора за кредит е посочено как се формира
годишния лихвен процент за периода на ползване на заетата сума- като сбор от приложимия
към датата на олихвяването променлив базов лихвен процент, формиран от променлив базов
индекс и премия и надбавка за редовен дълг към базовия лихвен индекс и премия, и
надбавка за редовен дълг към базовия лихвен процент в размер на 10,706%. Не е спорно, че
към датата на сключване на договора приложимият размер на годишния лихвен процент за
редовен дълг е 11 %.
Съгласно разпоредбата на чл.4.2 от сключения между страните договор годишният
лихвен процент върху просрочената главница за срока на просрочието или върху
неразрешен овърдрафт се формира като сбор от приложимия към датата на просрочие
размер на годишния лихвен процент за редовен дълг плюс надбавка за просрочие в размер
на 7,0%.
В разпоредбите на чл.5.1.1 е уговорено, че длъжниците дължат и еднократна
комисионна в размер на 1,5 % от стойността на кредита, а съгласно чл. 5.2 от договора
длъжниците дължат комисионна за ангажимент в размер на 1,0 %.
2
Съгласно Раздел 9, т.28.6 от ОУ към договора за кредит е уговорено право на банката
да обяви цялото задължение на кредитополучателя за незабавно и предсрочно изискуемо в
случай, че е налице от негова страна непогасяване в срок на което и да е изискуемо
задължение по договора- главница, възнаградителни и наказателни лихви.
Не е спорно, а и се установява, че съгласно Анекс №1/01.03.2016г. размерът на
отпуснатия и разрешен кредит е променен на 100 000 лева. В разпоредбата на чл.4.1 от
анекса е записано, че лихвеният процент за редовната главница се формира от променлив
БЛП, формиран от променлив базов лихвен индекс и премия и от надбавка за редовен дълг в
размер на 8,939%. Приложимият базов лихвен индекс е едномесечен Софибор, приложимата
премия е в размер на 0.0%. Годишният лихвен процент за редовен дълг при подписване на
анекса е в размер на 9.0%.
Съгласно разпоредбата на чл. 4.2 от сключения между страните анекс годишният
лихвен процент върху просрочена главница за срока на просрочието или върху
неразрешения овердрафт се формира като сбор от приложимия към датата на просрочие
размер на ГЛП за редовен дълг плюс надбавка за просрочие в размер на 7.0%.
Не се спори, а и се установява, че съгласно Анекс №2/20.03.2017г. и Анекс
№3/12.04.2017г. крайният срок за усвояване на кредита е променен на 19.05.2017г. С
анексите е променен падежът на лихвите като той следва да бъде до двадесетото число на
месеца, както и е договорено плащането на допълнителни банкови такси и комисионни.
Не е спорно, а и се установява, че съгласно Анекс №3 крайният срок за погасяване на
задължението по главницата е 20.05.2017г.
Между страните не е спорно, а и се установява, че с писмо-уведомление от
31.10.2018 г., връчено на кредитополучателя „Про-Фоод“ЕООД по реда на чл. 50, ал.4 ГПК
чрез ЧСИ Ш. Д., предоставеният от банката кредит е бил обявен за изцяло и предсрочно
изискуем.
Видно е от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, че към 16.11.2018г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК,
непогасените задължения по кредита са в размер на 41 479,84 лева, от които главница в
размер на 36 310,32 лева за периода от 16.02.2005г. до 23.12.2017г.; договорна лихва 16.03
лева за периода от 22.12.2017г. до 23.12.2017г. и наказателна лихва 5 153,49 лева за периода
от 23.12.2017г. до 16.11.2018г.
Установява се от заключението на вещото лице, че през периода от 16.02.2015г. до
23.12.2017г. на датите на погасяванията на задълженията по кредита остатъка е със знак
минус, с изключение на 11.03.2015г, 04.09.2015г.,13.10.2015г. и 20.10.2015г.- постъпилите
средства за погасяване на кредита не са били достатъчни за погасяване на усвоените
средства и е надхвърлен одобреният лимит. В периода от 23.12.2017г. до 16.11.2018г. е
просрочена главница за 323 дни.
От книжата на представеното по делото и приобщено ч.г.д.№ 1356 / 2018 г. на РС-
Петрич се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
3
документ от 16.11.2018 год. РС-Петрич е разпоредил на основание Чл.417,т.2 от ГПК
ответниците „Про Фоод“ЕООД и И. К. К. солидарно да заплатят на кредитора „Уникредит
Булбанк“АД сумата 36 310,32 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит –
овърдрафт № 0015/515/16022015 от 16.02.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от
16.11.2018г. до окончателното погасяване на задължението; сумата 5 169,52 лева,
представляваща дължими договорни лихви, съгласно чл.4 от договора за кредит, за периода
от 22.12.2017г. до 15.11.2018г., както и съдебни разноски в размер на 829,60 лева,
представляваща заплатена държавна такса по заповедното производство и 1 382,64 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Видно е също така от представеното по делото разпореждане от год., че СРС е
уведомил молителя „Българска банка за развитие“АД , че в срока по Чл.414, ал.2 от ГПК са
постъпили възражения от ответниците, поради което на основание Чл.415,ал.1 от ГПК му е
указал, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на
кредитора на 26.08.2019г., като видно от представеното копие на искова молба искът е бил
предявен пред Окръжен съд Благоевград на 02.09.2019год, т.е в срока по Чл.415,ал.1 от ГПК.
В производството пред въззивната инстанция не е допуснато събирането на нови
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна :
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Наведените във въззивната жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са
били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в
обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и
следното :
При установените по делото факти съдът следва да формира изводите си за
основателността на предявения иск. Установи се на първо място, че предоставеният на
първия ответник „Про-Фоод“ЕООД кредит е бил усвоен изцяло от него. Установява се също
така от заключенията и на приетата и неоспорена в производството пред първата инстанция
съдебно-счетоводна експертиза, че към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение са налице непогасени изискуеми задължения по договора
за банков кредит в следния размер : непогасените задължения по кредита са в размер на 41
479,84 лева, от които главница в размер на 36 310,32 лева за периода от 16.02.2005г. до
23.12.2017г.; договорна лихва 16.03 лева за периода от 22.12.2017г. до 23.12.2017г. и
наказателна лихва 5 153,49 лева за периода от 23.12.2017г. до 16.11.2018г.
Неоснователно е възражението на ответниците срещу иска, сочено и като довод за
неправилност на решението във въззивната жалба, че размерът на главницата не включвал
4
само вземания с произход от главницата. Видно от приетото и неоспорено заключение на
вещото лице ССЕ- основно и допълнително заключение, се установява цялото движение по
предоставения кредит и вещото лице не е констатирало наличието на такива факти, като
вместо това е потвърдило изцяло размера на претенцията по пера и по суми.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че солидарният съдлъжник имал
качеството на „потребител“, поради което и за него да са приложими правилата за защита
правата на потребителите, произтичащи от ЗЗП и на които е основавал твърденията си за
неравноправност на клаузите в договора за банков кредит на чл.143 от ЗЗП и чл.22 ДПК,
относно процесния договор за банков кредит и на които и двамата ответници-
кредитополучателя и солидарен съдлъжник са основали правоизключващите си възражения
срещу иска за нищожност на договора за банков кредит поради противоречието му с
императивни норми на закона. Както правилно е разяснил и първостепенният съд нито
длъжникът- търговец, сключил процесния договор за банков, нито неговият солидарен
съдлъжник по см. на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, въпреки че последният е имал и качеството на
физическо лице. Това е така, защото както е прието безпротиворечиво в съдбената практика,
вкл. и Решение № 84/20.07.2017г. по т.д.№ 19348/2015г. на ВКС на което окръжният съд се е
позовал, за да може физическо лице- съдлъжник по договор за банков кредит или
обезпечаващ такъв, да се ползва от защитата на ЗЗП, вкл. и на неравноправност на клаузи в
договора за кредит, само ако е поел задължението действайки извън рамките на неговата
специфична търговска или професионална дейност. В този случай в практиката на
касационната инстанция е прието, че обезпечението на дълг на търговско дружество от
физическо лице, вкл. и когато последното е съдлъжник или поръчител, не може да се приеме
като дадено за цели извън рамките на неговата търговска дейност, ако това физическо лице
има тесни професионални и функционални връзки с посоченото търговско дружество, като
участие в неговото управление или мажоритарно участие в същото.
Процесният случай е именно такъв. Няма спор, а и се установява, че вторият
ответник И. К. е подписал договора като солидарен длъжник, но едновременно с това и в
качеството си на управител и представляващ „Про-Фоод“ЕООД е поел и главното и
основно задължение на кредитополучател по него. Няма спор, а и се установява каква е
основната специфична цел на кредита- да обезпечи осигуряването на свободни оборотни
парични средства осигуряващи търговската дейност на кредитополучателя. С оглед на това
обстоятелство и съобразявайки практиката на ВКС следва да се счита, че придобиването на
качеството на солидарен съдлъжник от И. К. е осъществено от него единствено с оглед
неговите тесни и професионални връзки с дружеството-кредитополучател, като
същевременно не се твърди, а и не установява, че задължаването му като физическо лице е
извършено и за цели, извън търговската дейност на кредитополучателя. Ето защо и
правилно е прието от първата инстанция, че въпреки задължаването на кредита да е
направено от И. К. в качеството му на физическо лице, той няма как да има качеството на
потребител по см. на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и съответно да се ползва от защитата по глава 6
от ЗЗП- „неравноправни клаузи в потребителските договори“.
5
Предвид неоснователността на релевираните възражения относно наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и ЗПК, то и няма как същите да бъдат третирани
като несъответстващи и на принципа на справедливост и еквивалентност на престациите и
противоречащи на добрите нрави, доколкото правилата за потребителска защита в
настоящия случай са неприложими. И доколкото възраженията за нищожност на целия
договор за банков кредит поради противоречие със закона и с добрите нрави са основани на
тези фактически твърдения на ответника, които както се посочи, че са непроложими, то и
доводите за нищожност на договора на осн. чл.26, ал.1 и ал2 от ЗЗД правилно са прецени от
съда като неоснователни.
Неоснователни и недоказани останаха и твърденията на жалбоподателите, че след
изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза те са продължили да погасяват задълженията
си по договора за банков кредит. Такива доказателства, вкл. и позовавайки се
предвъззивната инстанция на процесуални нарушения на първата инстанция, които да бъдат
допуснати по реда на чл.266, ал.3 ГПК не бяха посочени за събиране, поради което и тези
твърдения на жалбоподателите следва да бъдат приети за недоказани.
Неоснователно е и оплакването съдържащо се във въззината жалба, че начисляваната
наказателна лихва противоречи на морала. Както се посочи по-горе, кредитът е предоставен
на търговец, поради което и в този случай разпоредбите на ЗПК и на ЗЗП не са приложими.
Няма произтичаща от закона забрана наказателната лихва по кредити, предоставяни на
търговци, да не надвишава законната лихва. Неоснователно е и оплакването, че в процесния
договор не било предвидено ограничение на периода, през който да се начисляват лихвите,
тъй като лихвите за забава ще са дължими дотогава докато длъжникът е в нарушение на
задълженията си да погасява в срок дължимите по кредита суми.
Предвид изложеното, налага се обоснованият извод за основателност на предявените
искове в уважените от първостепенния съд размери, поради което и поради съвпадение в
крайните изводи на двете инстанции, обжалваното Решение следва да бъде потвърдено, а
въззивните жалби – оставени без уважение като неоснователни.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 901695 от 05.04.2022г., постановено по гр. дело №
121/2019 г., Окръжен съд Благоевград, ГО, 13с-в, в обжалваната му част, с която е признато
за установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК по отношение на „Про-Фоод“ЕООД и И. К. К., че
дължат солидарно на „Уникредит Булбанк“АД сумите за които по ч.гр.дело № 1356/2019г.
6
на РС Петрич е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и въз основа на нея
изпълнителен лист, както следва : 36 310,32 лева- главница по Договор за банков кредит-
овърдрафт № 0015/515/16022015 и анексите към него, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на заявлението в съда- 16.11.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, както и за сумата 5 153,49 лева, представляваща наказателна лихва за просрочие за
периода от 22.12.2017г. до 15.11.2018г. по т.4.2 от договора за кредит.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7