№………./………2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при
секретар Димитричка Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 1141 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивната жалба на Н.Н.Я., ЕГН **********,***, действащ чрез
адв. С.Х., против решение № 547/11.02.2019г. по гр.д. № 15013/2018г. на 47-ми
състав на ВРС, с което е изменен размера на присъдената с Решение № 5279/14.12.2012 г. по гр.д. №
339/2012 г. по описа на ВРС, издръжка, дължима от него, в полза на детето М.Н.Я.,
ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка О.К.Л., ЕГН **********,***,
като я е увеличил от 150.00 лева на
250 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2018
г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, като
обжалва решението за разликата над
180.00лв. до присъдените 250.00лв. Считайки обжалваното решение за
неправилно поради нарушения на процесуалните правила и материалния закон, по
изложените във въззивна жалба съображения, се моли да бъде отменено в
обжалваната част. Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от М.Н.Я., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка О.К.Л., ЕГН **********,***, чрез адв. Анг.А.,
в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се да бъде
потвърдено обжалваното решение.
ДСП-Варна редовно призовани, не
изпращат представител и не вземат становище по въззивната жалба.
В писмена
молба вх. № 28280/26.09.2019г. Н.Н.Я., чрез адв. С.Х. поддържа въззивната си
жалба.
ВОС взема предвид следното:
В исковата си молба М.Н.Я., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка О.К.Л., ЕГН
**********,***, чрез адв. Анг.А., насочена срещу Н.Н.Я.,
ЕГН **********,***, е предявил иск с правно
основание чл. 150 СК за изменение на
присъдената му издръжка с решение № 5279/14.12.2012г. по гр.д. № 339/2012г. на 14-ти
състав на ВРС, като бъде увеличена от 150.00
лв. на 350.00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 04.10.2017 г. до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска.
Излага, че от
предходното определяне на издръжката е изминал значителен период от време, в
който нуждите му са нараснали значително. Баща му не участвал в отглеждането
му, а това е поставено изцяло в тежест на майка му. Ангажиментът на баща му към
него се изразявал единствено в заплащане на определената му издръжка. Интересът
на баща му към него се изчерпвал с няколко обаждания по телефона. Майка му работела
като продавач-консултант в голям хранителен магазин и получавала основна
месечна заплата от 700.00лв. Тя заплащала ежемесечно наем на баща му за
ползването на семейното жилище, в размер на 100.00лв. Баща му имал високи
месечни доходи и смята, че без затруднения би заплащал претендирания увеличен
размер на издръжката.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът Н.Н.Я., ЕГН ********** *** е представил писмен отговор, в който оспорва иска, намирайки го допустим, но неоснователен. Невярно според него е, че
грижите към детето М. се ограничавали само до заплащене на издръжка в
определения от съда размер. Майката е била тази, която ограничава контактите
със сина му, настройвайки го срещу него. Срещите им се свеждали до искане на
пари. Разговорите им също. Твърди, че му купувал неща, от които има нужда.
Много често, като питал от какво има нужда да купи, за да бъде подготвен за
новата учебна година, отговорът бил: „Нямам нужда от нищо, всичко е наред“. От
друга страна жилището, в което живеели М. и майка му било в централната част на
града и не им се налагало да правят транспортни разходи до училище или до
работата на майката. В жилището живеел и по-големия брат на М.-Ненчо и
съпругата му. Ненчо имал собствено жилище, но майката приела в дома си големия
син и съпругата му и отдавала под наем жилището на Ненчо, като получавала
голяма наемна цена, която се разходвала за нуждите на четиримата. Синът Ненчо и
съпругата му също работели. Той не е поискал и увеличение на наемната цена за
ползването на семейното жилище, на осн. чл. 57, ал. 2, предл. 3 от СК,
отчитайки именно нарасналата възраст на детето М. и това, че майката би разходвала
за сина им дължимата в увеличен размер в негова полза сума. Доколкото това
жилище е било предоставено на бившата му съпруга и детето М., той е бил принуден
да живее в с. Тополи, като разходите му за транспорт до местоработата му в
следствения арест-Варна били значителни. След развода си сключил последващ брак
и имал родени две деца-***
р. 10.02.2014г. и ****,
р. 05.10.2015г. Голямата му дъщеря посещавала детска градина № 48 „Ран Босилек“
и заплащал 48.00лв. месечна такса, а малката-яслената група в същото заведение,
за което заплащал 24.00лв. месечна такса. Двете малки деца често боледували и
се налагало закупуване на лекарства. Те бързо растели и се нуждаели от дрехи и
обувки, които не били евтини. Те имали дарби, но поради липсата на средства не
е бил в състояние да осигури развитието им. Това, че живеел в къща с малки
деца, налагали много по-високи разходи за отопление, в сравнение с тези в
апартамент.
Оспорва, че месечния доход на бившата му съпруга е
700.00лв. От значение за спора било брутното й трудово възнаграждение. Изказва
несъгласие да заплаща издръжка по банков път, но ако това се налага, следва да
се извършва по сметка на сина му М., който разполага с призната от закона
дееспособност, макар и ограничена, а не по сметката на майка му. Ако последната
не е в състояние да полага грижите за сина им, то предлага споразумение, което
постигнат в отделно производство и след одобряване от съда, той да упражнява
родителските права по отношение на детето М.. Моли се да бъде оставен без
уважение предявения иск, ведно с присъждане на сторените разноски.
Контролиращата страна Дирекция
„Социално подпомагане”–***
депозира писмена молба, чрез соц.работник ***, в която посочва, че искането за
увеличение на издръжката е в интерес на детето, тъй като тази, която получава е
недостатъчна да задоволява текущите му нужди и моли съдът да определи размер,
който бащата да е в състояние да изплаща, а на детето да е предоставена по този
начин реална възможност да разчита на
нея.
Въз
основа събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна :
Видно от приложеното по първоинстанционното
дело решение № 5279/14.12.2012 г. по гр.д. № 339/2012 г. по описа на ВРС, Н.Н.Я.
е осъден да заплаща на сина си М.Н.Я., чрез неговата майка О.К.Л., издръжка в
размер на 150 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението-28.05.2013
г..
Съгласно служебна бележка №
5/19.09.2018 г., изд. от директора на
Седмо средно училище „Найден Геров“, гр. Варна, М.Н.Я. е ученик в 9-ти клас
през учебната 2018/2019 година.
Представена е и уведомителна бележка
от 19.09.2018 г., издадена от ФК „Олимпик“ Варна , според която М.Н.Я. тренира
футбол, за което заплаща месечна такса в размер на 40 лв.
С исковата молба е представен препис
от трудовия договор на О.К.Л., от който става ясно, че от 04.01.2016г. заема
длъжността „продавач-консултант“ в магазин, находящ се на ***, като получава основно трудово
възнаграждение в размер на 700.00 лв. и допълнително възнаграждение от 0.6% за
всяка година трудов стаж на същата ,сходна или със същия характер работа,
длъжност или професия.
Съгласно удостоверение с изх. №
2019-005/11.01.2019г., изд. от „Дария 07“ ЕООД, брутното трудово възнаграждение
на О.Л. за периода от м.10.2017г. до м.12.2018г. възлиза на сумата от
11966.17лв., или по 797.74лв. средно месечно за този период.
Не
се спори между страните и се установява от приложеното към първоинстанционното
дело извлечение от сметката на О.К.Л. в „Банк ДСК“, че тя заплаща ежемесечно на
Н.Я. наем в размер на 100 лв. за ползване на семейното жилище.
О.Л.
е представила разписки за заплатени задължения за потребена електроенергия и
ВиК услуги.
С
оглед доказване на възраженията и твърденията си Н.Я. от своя страна е
представил удостоверение за сключен граждански брак с Ивелина Демирова Дончева
от 02.08.2013г. и удостоверения за раждане на децата им Демана, р. 10.02.2014г.
и Виктория, р. 05.10.2015г.
Според
служебна бележка изх. № АД-02-15/23.10.2018г. детето **** е записано и посещава редовно трета
група към ДГ № 48 „Ран Босилек“-с.**** през учебната 2018/2019г. От служебна
бележка изх. № АД-02-16/23.10.2018г. се установява, че детето Виктория
Николаева Янева е записано и посещава редовно първа група към ДГ № 48 „Ран
Босилек“-с.Тополи през учебната 2018/2019г. За периода от м.01.2018г. до
м.10.2018г. за детето Демана Янева е заплатена такса от 351.91лв. общо, а за
детето Виктория Янева за периода от м.01.2018г. до м.10.2018г.-172.03лв. общо.
Видно
от справка –данни за осигуряването на Н.Н.Я. за периода от 01.10.2017г. до
31.10.2018г., изд. от ТД на НАП, лицето има начислен месечен облагаем доход в
общ размер на 18280.05лв. или средно месечен такъв от 1406.15лв.
С
договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за гледане и
издръжка, обективиран в НА № 112, т. 2, рег. № 3023, дело № 230/2014г. на
нотариус *****,
***** е прехвърлил
на внука си Ненчо Н.Я. собственото си жилище, находящо се в *****, със застроена площ от 91.35кв.м.,
като прехвърлителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт, изд. от Община Варна, прехвърлителят Ненчо Я. Христов е починал на
14.10.2017г.
По първоинстанционното дело са изслушани
показанията на водените от страните свидели, както следва: *****-майка на ответника, водена от ищеца и
****, без родство
и дела със страните и *****-съпруга
на ответника, двамата водени от последния. Показанията на свидетелките, водени
от страните съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Св. ***** поддържа, че синът й Н.Я. не поддържа
връзка с М., не го търси и не се интересува от него, не го вижда ни за рождения
му ден, ни за Нова година. Сочи, че финансовото положение на М. и майка му е
затруднено, защото с израстването на детето се увеличават разходите за учебници,
обувки, дрехи за момчето, като само учебникът по английски език струва
100.00лв. Бащата не е купувал нищо за сина си, откакто родителите са се
развели. Това й е станало известно от думите на самото дете. Случвало се М. да
я моли да му услужи с 2 или 5лв., защото майка му не може да си позволи да му
осигури това, с което разполагат приятелите му. Излага, че апартаментът, в
който М. живее с майка си има течове, има нужда от ремонт.
Св.
Валентин Косев излага, че с Н.Я. са колеги, като Я. искал да купи на сина си М.
обувки, дрехи, учебни пособия, а момчето имало други желания, интересувало се
от компютри, искало някакви игри, а не нещата, които бащата предлагал. Майката
на момчето не отговаряла на обажданията му. Този свидетел няма преки
впечатления от отношенията между страните по делото, а възпроизвежда
споделеното му от бащата. Пак от колегата си знае, че той е търсил сина си и
майка му преди Нова година, да му даде пари или му купи нещо, но без резултат.
Св.
*****, настоящата
съпруга на ответника сочи, че детето М. живее с майка си, с по-големия си брат
и съпругата му в семейното жилище на бившето семейство на Н.. От съпруга си
знае, че големият му син отдава под наем собственото си жилище и не знае какво
налага да живее все още с майка си и брат си, заедно със съпругата си. От
две-три години, може и повече, Н. няма възможност да вижда детето М. и от
тогава не му е купувал нещо, извън определената издръжка. Невъзможността му да
контактува със сина си, свидетелката обяснява с това ,че 9-10 месеца съпругът й
не разполагал с телефона си, а след това
М. отказвал срещи с думите: Сега играя. Имам уговорка с децата на
площадката“. Последно правил опит да се свърже с М. или майка му преди седмица.
Мисли, че през м.декември 2018г., без да е сигурна съпругът й купил на сина си
това, което поискал-клавиатура за компютъра, тонколони и още нещо. Сочи, че със
съпруга си и децата живеят в жилището на баща й в с. ****. 1200.00-1300.00лв. най-малко е
месечното възнаграждение на съпруга й.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният от детето М.Н.Я., действащ
със съгласието на майка си О. *****Л.
иск за изменение на издръжката дължима от бащата Н.Н.Я., намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 150 от ГПК. Въззивната жалба поставят във
висящност претенцията за изменен размер на издръжката за горницата над 180.00лв.
до присъдения размер от 250.00лв., като за изменението от 150.00лв. до
обжалвания размер от 180.00лв. първоинстанционното решение е влязло в сила,
като необжалвано.
Най-напред следва да бъде посочено, че
желанието, още по-малко възможностите на родителя следва да зависят от това
дали родителят осъществява контакти с детето си и по какви причини не
осъществява такива, ако се установява това.
Тези обстоятелства биха били от значение в случай, че съдът се произнася
по въпроса кой от двамата родители следва да упражнява родителски права и дали
са налице основания за промяна на вече определените от съда мерки, което може
да стане, както сочи и самият ответник, настоящ въззивник в друго производство.
Критериите за присъждане на издръжка и определяне на нейният размер са посочени
ясно в Глава 10-та на СК-нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което дължи издръжката.
От постановяване на предходното
решение за определяне размера на издръжката в полза на детето М., № 5279/14.12.2012г.
по гр.д. № 339/2012г. на 14-ти състав на ВРС, влязло в законна сила на
28.05.2013г. са изминали повече от шест години и половина, в който период
нуждите на детето, навършило понастоящем 16 години и 4 месеца, с оглед напредване
на възрастта му са нараснали.
Майката на детето М. работи като
продавач-консултант и получава средно брутно месечно трудово възнаграждение за
релевантния по спора период от 797.74лв. С оглед направените от насрещната
страна възражения, следва да бъде посочено, че тя не установява какво
образование и професия има О.Л., съответно наличието на възможности, които биха
й позволили да си намери по-доходоносна работа. Тя заплаща наем за ползването
на семейното жилище в размер на 100.00лв., за което не се спори. В семейното
жилище продължава да живее навършилият пълнолетие син на страните *****., при каквито условия е било
постановено решение № 5279/14.12.2012г. по гр.д. № 339/2012г., отменено
частично с решение № 789/12.04.2013г. по в.гр.д. № 724/2013г. на ВОС-ГО, който
съжителства там със своята съпруга. Вярно, че през 2014г. е придобил собствено
жилище, а на 14.10.2017г. прехвърлителят му, запазил си ползването е починал.
Ответникът, настоящ въззивник не доказва изобщо, че това жилище се отдава под
наем, а дори и да е така, какъв е размера на наемната цена, още по-малко, че наемът
от това жилище се ползва и от майката О.Л.
и от детето М., така, че нуждите на последното са задоволени по друг
начин. Не се установява и това, че
дължимата наемна цена за ползването на семейното жилище е по-висока понастоящем
и като не я претендира Н.Я., по този начин бившата му съпруга е в състояние да
потребява дължимата в негова полза разликата за задоволяване нуждите на детето М..
Бащата на детето работи в следствения арест и
реализира среден облагаем трудов доход
от 1406.15лв. Видно, получава и
100.00лв. наем за ползването на семейното жилище от бившата си съпруга и майка
на сина му М..
Вярно, че има транспортни разходи от
с. **** до местоработата
си, но такива би имал и ако живееше в гр. ****, но не в непосредствена близост до
Следствената служба, например в семейното жилище. Разликата между цената на
автобусния билет в рамките на града /1.00лв./ и от ***** до с. **** /1.20лв./ е незначителна-само 0.20лв.,
както и разликата в цената на месечната карта от 9.00лв.
Вярно, че от предходното определяне на
издръжка, на ответника са се родили още две деца, малолетни към момента-****, р. 10.02.2014г. и ****, р. 05.10.2015г., които също се
нуждаят от издръжка. Това обаче не освобождава баща им от задължението да плаща
издръжка на по-голямото си момче М., р. ***г. Задължението на родителите да
издържат ненавършилите пълнолетие свои деца е приоритетно и безусловно, според
нормата на чл. 143, ал. 2 от СК. Нуждите на едно 16 годишно дете, далеч
надхвърлят нуждите на 4-5 годишните деца и минималния размер се определя по
реда на чл. 142, ал. 2 от СК, понастоящем в размер на 140.00лв. за всяко едно
дете, ако разбира се децата нямат извънредни нужди, които следва да бъдат
задоволени. Нито за детето Демана, нито за детето Виктория, както и за детето М.
не се твърдят и не се установяват такива. Не са ангажирани доказателства, че
двете малки момичета са често боледуващи и се нуждаят от лечение, нито, че
непременно разходите за отопление на къща, надхвърлят тези на апартамента и
това следва да бъде прието от съда за ноторно известно.
Неоснователно е възражението на
въззивника, че помага със средства извън предоставяната от него издръжка. Св.Ивелина
Янева свидетелства, че бащата е купувал бельо, обувки за сина си преди повече
от четири години-период, който не се обхваща от исковия. За това, че бащата
искал да участва в подготовката на М. за новата учебна година, но той отрекъл
наличието на незадоволени свои нужди, същата свидетелка няма преки впечатления,
а възпроизвежда думите на ответника-свой съпруг. Тя твърди, че съпругът й купил
на сина си принадлежности за компютър, каквито момчето поискало от него през
декември 2018г., с изричната уговорка, че не е съвсем сигурна. Дори и да е било
тогава, както сочи, това се е случило след завеждане на исковата молба и с
оглед осигуряване благоприятен изход от спора.
Неоснователно е също така оплакването,
че няма никаква промяна в социално-икономическите условия при които е определен
предходния размер на издръжката и понастоящем. Показателна в тази връзка е
промяната в размера на минималната работна заплата за страната към датата на
приключване на устните състезания към 2012г. и през 2019г.-290.00лв. тогава,
към 560.00лв. сега. Невярно е заявеното,
че данните, изнесени от НСИ за размера на издръжката, необходима на член от домакинството не отразяват
действителните нужди и никой не им вярва. Настоящият състав споделя мотивите на
ВРС в тази част и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Настоящият състав споделя и изводите
на ВРС, че за правилното отглеждане и възпитание на детето М., общият размер на
месечната му издръжка следва да бъде определен на 400.00лв., от които бащата
заплаща 250.00лв., а майката 150.00лв., предвид това ,че тя има по-ниски
месечни доходи и в нейна тежест са непосредствените и ежедневни грижи за
момчето.
Неоснователно е оплакването, че съдът
не е съобразил размера на дължимата от бащата издръжка в полза на сина му М. и
това, че дължи издръжка и на другите си две деца-**** и ****. Съобразил е, като е отхвърлил
исковата претенция за разликата над 250.00лв. до претендираните 350.00лв.
Установеният от съда размер на месечните доходи на бащата от 1506.74лв.
позволява той да заплаща месечна издръжка на дъщерите си дори в същия размер,
макар, че техните нужди са значително по-ниски от тези на голямото 16-годишно
момче, ученик-гимназист. Освен това, задължено за издръжка към двете момичета лице
е и тяхната майка. Невярно е още и твърдението ,че Н.Н.Я. е получавал същата
заплата, както днес, независимо, че трудовата му функция е една и съща и
работодателят е един и същ, по думите на съпругата му-св. ****. Видно от решение № 5279/14.12.2012г.
по гр.д. № 339/2012г. на ВРС ,бащата е работел като надзирател в Затвора Варна,
получавал е нетно месечно трудово възнаграждение от 800.00лв., но е имал
задължение да погаси тегления за лечението на големия си син кредит от 19000.00
евро, като е правел месечни вноски от по 200.00лв., отчислявани от заплатата му
и е живеел под наем. Понастоящем не твърди, че изплаща все още кредита, не
плаща и месечна наемна цена, като живее в жилище на бащата на сегашната си
съпруга.
Преценявайки специфичните за възрастта на детето М., р. ***г.
потребности, обусловени от възрастта му на
почти 16 години и 4 месеца към датата на
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, обществено-икономическите
условия в страната, както и материалните възможности на двамата родители, изхождайки
от безусловното задължение на родителите да дават издръжка на ненавършилите
пълнолетие свои деца, както и това, че в тежест на майката са грижите по възпитанието
и задоволяването на ежедневните потребности на детето, но това, че бащата има
още две ненавършили пълнолетие деца, настоящият състав определя обща месечна издръжка в размер на 400.00лв., от
който размер майката следва да заплаща сумата от 150.00лв., а бащата-250.00лв. Начинът
на живот на детето следва да бъде събразен с възможностите на отлеждащия
родител, подпомаган от другия, така, че да бъдат задоволявани потребностите му.
Съдът се ръководи от правилото, че би
следвало да определи размер на издръжката, която би била по възможностите на
задълженото лице да я плаща, за да може да разчита ежемесечно детето на тези
пари за издръжката си, въпреки, че по казуса
възразява, че и тази сума му е непосилна. Събраните по делото
доказателства говорят, че тези му възражения са неоснователни.
Издръжката
в определения от съда увеличен размер от 250.00лв. се
дължи за периода от датата на предявяване на иска-02.10.2018г.,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
Предвид съвпадане на крайните изводи
на ВОС с тези в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено в частта
в която издръжката в полза на детето М. е увеличена за разликата над обжалвания
размер от 180.00лв. до 250.00лв.
С оглед изхода на спора, не се следват
разноски на въззивника. Няма искане от насрещната страна и съдът не дължи
произнасяне в този смисъл.
Воден
от горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 547/11.02.2019г. по гр.д. № 15013/2018г.
на 47-ми състав на ВРС, в частта, в която е изменен размера на присъдената с решение
№ 5279/14.12.2012г. по гр.д. № 339/2012г. на 14-ти състав на ВРС, издръжка, дължима от Н.Н.Я., ЕГН **********,***, в полза на детето М.Н.Я., ЕГН **********,
действащ със съгласието на своята майка О.К.Л., ЕГН **********,***,
за разликата над 180.00 лв. до 250.00 лв., считано от датата на подаване на настоящата искова молба в
съда – 02.10.2018г. с падеж до всяко
5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, на основание
чл. 150 СК.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: