Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260037
гр. Свищов, 30.03.2021 год.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 8.02.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 227/2020 год. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. 79 от ЗЗД,
Ищецът „Е.М.“ЕООД ***, чрез пълномощника адв. М.Н. твърди, че на 19. 07.2007г. бил подписан Договор за П- спринт №120- 343006/19.07.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 2 от 25.02.2009г. между "П(България)" ЕАД, в качеството на кредитор и ЕТ „*“ , в качеството на кредитополучател, Я.В.Я. - в качеството на солидарен длъжник. По силата на този договор кредиторът е одобрил и предоставил на кредитоискателя потребителски кредит в размер на 28 000,00 лева (двадесет и осем хиляди лева) с цел осигуряване на средства за осъществяваната от кредитополучателя търговска дейност. Твърди, че кредитополучателят се е задължил да погаси предоставената в кредит сума, ведно с договорените лихви и такси чрез 60 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 629,95 лева. Първата погасителна вноска била дължима считано от 19.08.2007г., а последната - с падеж 19.07.2012г. Съгласно условията на договора, кредитът бил отпуснат при годишен лихвен процент 12,50%. Заявява, че на 25.02.2009г. между страните по горепосочения договор за кредит е сключен Анекс № 2, съгласно който, считано от 25.02.2009г. остатъка от главницата по горепосочения договор следва да се погасява на 60 вноски, като крайната датата на погасяване се променя от 19.07.2012г. на 19.02.2014г. Съгласно анекса кредитополучателят се задължава да осигури встъпването в дълг на Г.Б.Д. и М.В.Я.. На същата дата - 25.02.2009г. били сключени два Договора за встъпване в дълг между Банката, кредитополучателят и Г.Б.Д. и М.В.Я., които със съгласието на банката-кредитор встъпват в задължението по гореописания договор за кредит в качеството на „солидарни длъжници“. Твърди, че след усвояване на кредита, длъжникът и солидарно отговорните лица не са изпълнили задължението си за плащане на месечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради което е останала общо непогасена сума по цитирания по-горе Договор за кредит в размер на 6090,00 лева (шест хиляди и деветдесет лева), от които: 5962,69 лева - дължима главница и 127,31 лева - договорна лихва. Твърди, че **“ не е пререгистриран търговец в срока по пар. 4 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съгласно който търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този закон в срок до 31 декември 2011 г. , т.е. счита се за заличен от 1 януари 2012 г. Твърди, че физическото лице Б.Г.Б. отговаря с цялото си имущество за задълженията, поети от едноличния търговец в резултат на извършване на търговска дейност. Твърди, че на 17.12.2014г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложението към него, влязъл в сила на 05.01.2015г., сключен между "П(България)“ ЕАД и „Е.М.” ЕООД , задължението на Б.Г.Б.. Я.В.Я., Г.Б.Д. и М.В.Я., произтичащо от посочения по-горе договор, било изкупено от „Е.М.” ЕООД . Сочи, че на 03.02.2015г. за Г.Б.Д. и за Я.В.Я. и на 06.02.2015г. за **“ и за М.В.Я. на посочените от тях адреси са изпратени уведомления за цесия, изходящи от цедента. Писмата изпратени до Г.Б.Д. и до Я.В.Я. са получени лично от всеки от адресатите на 10.02.2015г., а писмото, изпратено до М.В.Я. е върнато на изпращача с обелязване „Отказ от получаване“, както и писмото изпратено до кредитополучателят е върнато на изпращача с отбелязване „Сменен адрес“. По отношение на задължените по кредита лица било налице валидно извършено уведомяване, предвид обстоятелството, че кредиторът-цедент добросъвестно и при полагане на дължимата грижа е упражнил предоставените му права и реализирал задълженията си досежно уведомяване на длъжниците в случай на прехвърляне на вземания. Счита, че договорът за цесия е породил правно действие и по отношение на задължените по кредита лица.Посочва, че по- късно - на 19.06.2018г., чрез адвокатско дружество Иванов и Денев отново били изпратени уведомления за цесия на всяко едно от задължените лица. Със същите пратки са изпратени и покани за доброволно изпълнение, с които на всяко едно от задължените лица бил предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение, считано от получаване на писмата. Писмото изпратено до Г.Б.Д. било получено на 21.06.2018г. лично, а тези, изпратени до М.В.Я. и до Я.В.Я. били получени лично от всеки от получателите на 28.06.2018г..Писмото изпратено до Б.Г.Б. е върнато на изпращача с отбелязване „Сменен адрес“.Твърди, че предоставения срок за доброволно изпълнение по отношение на всяко едно от солидарно отговорните лица е изтекъл, и в рамките на течението му действия по доброволно изпълнение на задължението не са предприети от никой от ответниците.
Счита, че е налице валидно извършено уведомяване за наличието на договор за цесия. Твърди, че поради липса на доброволно изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор и поради факта, че към настоящия момент задължението на ответниците е изцяло падежирало, както и липсата на обстоятелство, което да погасява посоченото по-горе задължение е мотивирало новия кредитор „Е.М.” ЕООД да пристъпи към принудително събиране на вземането си по договора чрез подаване на Заявление до Районен съд гр. Свищов за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което претендира частично от дължимата сума, по повод на което било образувано ч.г.д. № 811/2018г. по описа на Районен съд гр. Свищов. Твърди, че към настоящия момент погасяване на задължението не е осъществено. Моли съда да признае в отношенията между страните, че ответниците, в условията на солидарна отговорност, дължат на „Е.М.” ЕООД *** сумата от 2872,69 лева (две хиляди осемстотин седемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки) - главница, частично от общо задължение за главница в размер на 5962,69 лева, посочена в заповедта за изпълнение но частно гр. дело № 811/2018г. по описа на Районен съд гр. Свищов, дължима по Договор за П- спринт № 120- 343006/19.07.2007г. от 19.07.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 2 от 25.02.2009г. и сключените към тях Договори за встъпване в дълг на 25.02.2009г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски в заповедното производство размер на 60 лева, както и разноски в исковото производство. В допълнителна молба уточнява, че претендираната сума от 2872,69 лева представлява главница по кредита, представляваща 6 вноски, дължими за периода 19.08.2013г. до 19.01.2014г., а именно 19.08.2013г. – 493,98 лева главница, 19.09.2013г.. – 499,12 лева главница; 19.10.2013г. – 504,32 лева главница, 19.11.2013г.. – 509,58 лева главница, 19.12.2013г. – 514,88 лева главница и 19.01.2014г.. – 350,81 лева главница. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че същите дължат солидарно на ищеца сумата от 2872,69 лева главница, дължима за периода 19.08.2013г. до 19.01.2014г.. , съставляваща сбор от следните непогасени месечни вноски, а именно 19.08.2013г. – 493,98 лева главница, 19.09.2013г.. – 499,12 лева главница; 19.10.2013г. – 504,32 лева главница, 19.11.2013г.. – 509,58 лева главница, 19.12.2013г. – 514,88 лева главница и 19.01.2014г.. – 350,81 лева главница, всички дължими по Договор за П- спринт № 120-343006/19.07.2007г. , изменен и допълнен с Анекс № 2 от 25.02.2009г.. и сключените към тях договори за встъпване в дълг на 25.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена становище молят да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения иск, като се присъдят направените разноски, включително и за заповедното производство.
Ответниците Б.Г.Б., Я.В.Я., Г.Б.Д. и М.В.Я., в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, депозират писмени отговори, чрез пълномощника си адв. Н.Н., според които исковата претенция е неоснователна, тъй като след сключването на анекса към договора от 25.02.2009г. , плащания не били извършвани, поради което била настъпила предсрочната изискуемост на задължението. Вземат становище, че към датата на издаване на заповедта за изпълнение – 03.08.2018г. по ч.гр.дело 811/2018г., вземането на ищеца било погасено по давност, поради което и предявения иск се явявал изцяло неоснователен. Правят възражнеие за погасени по давност вземания, по отношение на всички суми, посочени в петитума на исковата молба. В хода на устните състезания процесуалният им представител взема становище, че иска е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, като се присъдят на ответниците направените по делото разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.дело № 811/2018г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото
производство – „Е.М.“ЕООД е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответниците за
дължими суми по договор за П- спринт № 120-343006/19.07.2007г. , изменен и
допълнен с Анекс № 2 от 25.02.2009г. и сключените към тях договори за встъпване
в дълг на 25.02.2009г. и сключените договори за встъпване в длъг на
25.02.2009г... Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 485/3.08.2018г. в полза на ищеца за сумата 2872,67 лева – главница, 127,31 договорна лихва за
периода от 19.07.2007г. до 19.02.2014г.. , ведно със законната лихва върху
главницата от 31.07.2018г. до изплащане на вземането и за сумата 60,00 лева,
които да бъдат солидарно заплатени от ответниците. Ответниците възразили
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедният
съд, с разпореждане от 5.09.2018г. е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си, в едномесечен срок. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил
настоящия положителен установителен иск за
вземането за главница по издадената заповед за изпълнение.С Решение №
109/03.05.2019г. по гр.дело 1080/2018г. на РС Свищов, е прието за установено по
отношнеие на ответниците по настоящото дело, че в условията на солидарна отговорност
дължат на Е.М. ЕООД сумата 2872,69 лева
главница – частично от общо задължнеие за главница в размер на
5 962,69 лев, ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно плащане, като е
отхвърлен предявения от ищеца иск за сумата 127,31 лева договорна лихва, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.дело № 811/2018г. на РС Свищов и са присъдени разноски. С
решение № 128 от 20.02.2020г. по
в.гр.дело № 633 /2019г. на ВТОС е обезсилено решението от 03.05.2019г. по гр.дело № 1018/2018г. на РС Свищов в
частта, с която е прието , че Б.Б., Я.Я., Г.Д. и М.Я. солидарно дължат на Е.М.
ЕООД сумата 2872,69 лева главница частично от общо задължение в размер на
5 962,69 лева, ведно със законната лихва и в частта за присъдените в полза
на ищеца разноски и делото е върнато за разглеждане на спора относно главницата
по процесния договор за кредит от друг състав на съда след изпълнение на
процедурата по чл. 129 от ГПК.
Видно от приложения по делото Договор за П- спринт № 120-343006/19.07.2007 г., същият е сключен за сумата от 28 000 лева между "П(България)" ЕАД, в качеството на кредитор и ЕТ „*“ , в качеството на кредитополучател и Я.В.Я. - в качеството на солидарен длъжник. Съгласно договора, кредитополучателят се е задължил да погаси предоставената в кредит сума, ведно с договорените лихви и такси чрез 60 месечни погасителни вноски. Видно от приложения погасителен план , неразделна част от договора, всяка от тези вноски е в размер на 629,95 лева. Първата погасителна вноска е дължима считано от 19.08.2007г., а последната е с падеж 19.07.2012г. Съгласно условията на договора, кредитът бил отпуснат при годишен лихвен процент 12,50%. Приложени по делото са и Общи условия за кредитиране на П , в която са уредени предоставяне, олихвяването, издължаването, ползването, предсрочната изискуемост по кредита. Приложено по делото е и искане за отпускане на бизнес кредити , в което кредитополучателят е отбелязал сумата от 700 лева, като сума, която може да заплаща месечно.
Видно от представените Анекс № 2 към Договор за П- спринт № 120-343006/19.07.2007 г., график за погасяване на кредита и Договори за встъпване в дълг от 25.02.2009 г., на 25.02.2009г. между страните по горепосочения договор за кредит е сключен Анекс № 2, съгласно който, считано от 25.02.2009г. остатъка от главницата по горепосочения договор следва да се погасява на 60 вноски, като крайната датата на погасяване се променя от 19.07.2012г. на 19.02.2014г. Съгласно анекса кредитополучателят се задължава да осигури встъпването в дълг на Г.Б.Д. и М.В.Я.. На същата дата - 25.02.2009г. били сключени два Договора за встъпване в дълг между Банката, кредитополучателят и Г.Б.Д. и М.В.Я., които със съгласието на банката-кредитор встъпват в задължението по гореописания договор за кредит в качеството на „солидарни длъжници“. Съгласно Анекс № 2 от 25.02.2009г. остатъка по главницата е в размер на 21 889,87лв.В чл.3 от анекса страните договорили, че непогасената и просрочена наказателна лихва по договора за кредит, а именно сумата от 249,35лв. да се погаси на пет вноски по 41,56лв. и една по 41,55лв., като върху тази сума банката няма да начислява лихви. Вноските се дължат в срока на първите шест вноски по новия погасителен план, както и е уговорено, че анеска е неразделна част от договор за П- спринт от 19.07.2007г.. Видно от графика за погасяване на кредита, последната погасителна вноска по кредита е 19.02.2014г..
Видно от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение №1 от 05.01.2015г. към Договор за прехвърляне на вземания между „ЕОС Матрикс“ ООД и „П(България)“ ЕАД от 17.12.2014 г., сключен между "П(България)“ ЕАД и „Е.М.” ЕООД, задължението, произтичащо от посочения по-горе договор било изкупено от „Е.М.” ЕООД.
Приложени са по делото 4 бр. известия за доставяне, уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение до Б.Г.Б. от 19.06.2018 г., уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение до Г. Б.Д. от 19.06.2018 г., уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение до Я.В.Я. от 19.06.2018 г., уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение до М.В.Я. от 19.06.2018 г., видно от които е, че кредитополучателя, солидарния длъжник и встъпилите в дълг лица са уведомени от „П(България)“ ЕАД за извършеното прехвърляне на вземането, както следва : Г.Б.Д. – 10.02.2015г., Я.В.Я. – 10.02.2015г., М.В.Я. на 13.02.2015г. – с отказ да получи пратката, а кредитополучателя не е открит на посочения адрес, с отбелязване сменен адрес.
Впоследствие цесионера упълномощил адвокатско дружество Иванов и Денев да уведоми длъжниците за извършени цесии. Чрез него на 19.06.2018г. отново са изпратени уведомления за цесия на всяко едно от задължените лица. Със същите пратки са изпратени и покани за доброволно изпълнение, с които на всяко едно от задължените лица се предоставя 15-дневен срок за доброволно изпълнение, считано от получаване на писмата. Видно от приложените писмени доказателства писмото изпратено до Г.Б.Д. е получено на 21.06.2018г. лично.Писмата, изпратени до М.В.Я. и до Я.В.Я. са получени лично от всеки от получателите на 28.06.2018г.Писмото изпратено до Б.Г.Б. е върнато на изпращача с отбелязване „Сменен адрес“.
Не се спори по делото, а и от извършената служебна справка в ТР, че **“ с ЕИК ********* не е пререгистриран търговец в срока по пар. 4 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, т.е. счита се за заличен от 1 януари 2012 г.
Видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно т. 1 от подписания
между „ПБългария“ АД и П--., като кредитополучател и Я.В.Я. като солидарен
длъжник Договор за П- спринт № 120-343006 от 19.07.2007г. размерът на кредита е
28 000 лева, като вещото лице е отразило, че според представената справка
от „ПБългария“АД и т. 2 от процесния договор, сумата е усвоена еднократно на
19.07.2007г. с превод по посочената банкова сметка, ***-93-Б.Б.. Вещото лице е
заключило, че съгласно представена справка от „ПБългария“АД за движение по
банкова сметка ***он-93-Б.Б. в периода 01.02.2009г. –
14.03.2019г.. по процесния договор са извършвани следните плащания: 2009 г. –
3845,63 лева, 2010г. – 5444,89 лева, 2011г. – 5501,99 лева, 2012 г. – 6068,48
лева, 2013г. – 3000,63 лева и 2014г. – 140,00 лева, общо извършени плащания
24081,48 лева, като преди датата на цесията 17.12.2014г. последното плащане е
извършено на 17.02.2014г.. Видно от заключението на вещото лице, според
представена справка от Е.М. ЕООД след датата на цесията 17.12.2014г. от
задължените лица не са постъпвали плащания. Заключението на вещото лице е, че
съгласно подписания към процесния договор анекс №2 от 25.02.2009г. и подписано
приложение № 2 График за погасяване на кредит и представена справка за
извършени плащания по Анекс № 2 от 25.02.2009г. за периода 01.02.2009г. до
14.02.2014г. не са платени 13 броя месечни погасителни вноски за периода
19.02.2013г. до 19.02.2014г.. в общ размер на 6090,00 лева, като непогасената
главница е в размер на 5962,69 лева и непогасената лихва е в размер на 127,31
лева. В съдебно заседание вещото лице Д. заяви, че е изготвила заключението
след предоставени документи от банка „П-“ и от ищеца. Констатирала е, че са
извършвани плащания в периода 2009-2017г., за което й било предоставено
извлечение от банката в размер на 24081,48 лева, като последното плащане преди
датата на цесията било извършено на 17.02.2014г… Заяви, че непогасеното
задължнеие за главница е в размер на 5962,69 лева, като се претендира сума в
размер на 2872,69 лева, която представлява непогасените вноски № 54,55,56,57 и
58 и вноска 59 частично 350,81 лева. Вещото лице посочи, че непогасените
задължения са повече отколкото се претендират, както и исковата сума за
главница е дължима като частична претенция. Обясни, че за 2013 година
последното плащане, с което е погасена главница е на 19.04.2013г.., било и
предоставено само извлечение от Пза движение по сметката за периода
01.02.2009г. – 14.03.2019г.., главницата била покрита до 48-ма вноска, която
била дължима на 19.02.2013г.., а са останали 57 стотинки от тази вноска, което
означавало, че със сумата 150,00 лева би трябвало да се покрие февруарската
вноска от 2013година и от нея е останало 57 стотинки дължима сума. Обясни, че
посочила в заключението, че за периода от сключване на заема до сключване на
анекса през 2009г., банката не съхранявала никакво движение и плащанията били
започнали от 2009г. след сключване на анекса, като до тогава приела това, което
е предоговорирано в анекса като главница. Заяви, че за претендирания период 19.08.2013г.
до 19.01.2014г.. размерът на дължимата по договор за кредит главница е 2872,69
лева, колкото се претендира от ищеца. Посочи, че от 19.01.2014г. вноската е
520,25 лева, като ищеца претендира от нея сумата 350,81 лева , с което вноските
от № 54 до № 59 включително дават сумата 2872,69 лева. Във връзка с допусната
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице заяви в съдебно
заседание, че не е изготвило допълнително заключение, защото на основание
издаденото й удостоверение се свързала с ПСофия, от където й отговорили, че не
могат да й направят справка, след това изпратила удостоверението до ищеца, но
те също не получили отговор от банката и
единственото, което можели да й дадат като отговор е, че срокът на съхранение
на първичните документи след изтичане на срока на кредита е 5 години и не могат
да й предоставят документи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Установи се, че заповедното производство е било образувано по заявление на ищеца, подадено на 31.07.2018г. срещу ответниците за солидарно заплащане на сумата 2872,69 лева – главница – частично от общо задължение за главница в размер на 5962,69 лева, дължими по договор за П- спринт от 19.07.2007г. , изменен с анекс № 2 от 25.02.2009г. и сключени договори за встъпване в дълг, 127,31 лева договорна лихва. Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 60,00 лева. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск за вземането за главница по издадената заповед за изпълнение и за законната лихва върху нея.
Ищецът се легитимира в качеството на цесионер, придобил вземането на третото лице – кредитор на ответниците по процесния договор за кредит. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. Прехвърлянето на вземането по процесния договор за кредит от "П(България)" ЕАД на ищеца „Е.М.“ ЕООД по същество не се оспорва от ответниците, а и това обстоятелство се установява от Договор за прехвърляне на парични вземания от 17.12.2014 г., сключен между "П(България)" ЕАД и „Е.М.“ ЕООД и Приложение № 1 от 18.12.2014 г. към него. Не е спорно, че прехвърлянето на вземането е породило действие спрямо ответниците по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В конкретния случай съдът приема, че ответника Б.Г.Б. е уведомена за извършената цесия с връчване на препис от исковата молба, доколкото липсва възражение относно това обстоятелство. Уведомленията, адресирани до останалите ответници – Я.В.Я., Г.Б.Д. и М.В.Я., изхождат от предишния кредитор "П(България)" ЕАД и съдържат конкретни данни за прехвърляне на вземането, за предишния и за новия кредитор и за индивидуализиране на вземането. След като тези ответници са надлежно уведомени от предишния кредитор за прехвърляне на вземането по договора за кредит, то на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД следва да се приеме, че цесията е породила правните си последици по отношение на тях.
Съгласно нормативната уредба, с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи в същия вид,
количество и качество.
За уважаване на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение между предишния кредитор "П(България)" АД и ответниците по договор за банков кредит, по който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума, настъпването на изискуемостта на вземането, прехвърлянето му от предишния кредитор на ищеца с договор за цесия и уведомяването на длъжниците за цесията от предишния кредитор.
Съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит, сключен между "П(България)" ЕАД и ответниците Б.Г.Б., отговаряща за задълженията поети от Екато кредитополучател и Я.В.Я. , като солидарен длъжник и Г.Б.Д. и М.В.Я. не се оспорва от ответниците, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства. Установи се, че с договора за кредит сумата по кредита е уговорена и отпусната в вразмер на 28 000,00 лева, установено и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, а съгласно анекса и договорите за встъпване в дълг, остатъка по кредита е 21 889,87 лева. Изпълнението на задължението на кредитора по него да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и размерът на непогасената част от заема се установява от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Крайният срок за погасяване на кредита е 19.02.2014 г. или преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ищецът и в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и в настоящото производство, не се позовава на предсрочна изискуемост на кредита, поради което и неоснователно се явява възражението на ответниците в тази насока. Вещото лице в съдебно заседание заяви, че претендираната от ищеца сума 2872,69 лева представлява непогасени вноски от номер 54 до номер 59, като последната е за сумата 350,81 лева, при дължима 520,25 лева. Претендираните от ищеца вноски за главница са за периода 19.08.2013г. до 19.01.2014г. в общ размер на 2872,69 лева. Неоснователно се явява и възражението на ответниците, че вземането на ищеца е погасено по давност, тъй като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК петгодшната давност и от падежите на всяка от претендираните неплатени вноски по кредита не е изтекла, както и същата не е изтекла и от датата на крайния срок за погасяване на кредита – 19.02.2014г... Ответниците не ангажират доказателства за плащане, което е в тяхна тежест. Предявеният иск се явява основателен и доказан, като следва да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата 2872,69 лева главница, дължима за периода 19.08.2013г. до 19.01.2014г.. , съставляваща сбор от следните непогасени месечни вноски, а именно 19.08.2013г. – 493,98 лева главница, 19.09.2013г.. – 499,12 лева главница; 19.10.2013г. – 504,32 лева главница, 19.11.2013г.. – 509,58 лева главница, 19.12.2013г. – 514,88 лева главница и 19.01.2014г.. – 350,81 лева главница, всички дължими по Договор за П- спринт № 120-343006/19.07.2007г. , изменен и допълнен с Анекс № 2 от 25.02.2009г.. и сключените към тях договори за встъпване в дълг на 25.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.07.2018г.. до окончателното плащане.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо следва да бъдат осъдена ответниците да заплатят солидарно на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер 60,00 лева. Ответниците солидарно следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 540,00 лева, от които 60,00 лева – дължима ДТ, 480,00 лева - възнаграждения на вещо лице.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Г.Б. с ЕГН ********** ***, Я.В.Я. с ЕГН ********** *** , Г.Б.Д. с ЕГН ********** *** и М.В.Я. с ЕГН ********** ***, че в условията на солидарна отговорност дължат на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-6, представлявано от законния си представител Р И М– Тодорова - управител сумата 2872,69 лева главница, дължима за периода 19.08.2013г. до 19.01.2014г.. , съставляваща сбор от следните непогасени месечни вноски, а именно 19.08.2013г. – 493,98 лева главница, 19.09.2013г.. – 499,12 лева главница; 19.10.2013г. – 504,32 лева главница, 19.11.2013г.. – 509,58 лева главница, 19.12.2013г. – 514,88 лева главница и 19.01.2014г.. – 350,81 лева главница, всички дължими по Договор за П- спринт № 120-343006/19.07.2007г. , изменен и допълнен с Анекс № 2 от 25.02.2009г.. и сключените към тях договори за встъпване в дълг на 25.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.07.2018г.. до окончателното плащане, за което вземание е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 485 от 3.08.2018г. по ч.гр.дело № 811/2018 г. по описа на Районен съд Свищов.
ОСЪЖДА Б.Г.Б. с ЕГН ********** ***, Я.В.Я. с ЕГН ********** *** , Г.Б.Д. с ЕГН ********** *** и М.В.Я. с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-6, представляван от Р И М– Тодорова – управител сумата 60,00 лева /шестдесет лева/ – направени разноски в хода на заповедното производство.
ОСЪЖДА Б.Г.Б. с ЕГН ********** ***, Я.В.Я. с ЕГН ********** *** , Г.Б.Д. с ЕГН ********** *** и М.В.Я. с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-6, представляван от Р И М– Тодорова – управител сумата 540,00 лева /петстотин и четиридесет лева/ – направени разноски по делото, които 60,00 лева – дължима ДТ, 480,00 лева - възнаграждения на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 811/2018 г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: