№ 1720
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110216336 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 715198-F699358 от 28.07.2023 г., издадено
от Ст.К. Д. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в НАП София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите, на „ХХХХХ, с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 700
лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното лице, което го обжалва в срок чрез
пълномощника си юрк. Б.. В жалбата се излагат съображения против обжалвания акт. Сочи
се, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Изложени са доводи, че
неправилно е извършено позоваване на невлезли в сила наказателни постановления при
определяне на наказанието. Навеждат се аргументи за допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в обстоятелството, че в АУАН са вписани данни за един
свидетел, като се твърди и че е съставен в присъствието на един свидетел. Поддържа се, че
липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Сочи се, че в
случая няма как да се стигне до неотразяване на приходи. При евентуалност се поддържа, че
е налице маловажен случай и следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли
се да се отмени наказателното постановление, а ако съдът не намери основания за неговата
отмяна, се моли да бъде намален размерът на наложеното административно наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Депозира
писмени бележки, чрез юрк. Б., в които се изразяват изложените и в жалбата доводи, прави
се възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на въззиваемата
страна и се претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в полза на
1
жалбоподатеяля.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален представител в съдебно
заседание в лицето на юрисконсулт Г.. В пледоарията си по същество той моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 09.03.2023 г., в 11:37 ч. била извършена проверка от служители на НАП София в
търговски обект, представляващ магазин „Т-маркет“, находящ се на адрес: гр. София, бул.
„Възкресение“ № 85, стопанисван от „ХХХХХ, с ЕИК *********. В хода на проверката
органите на НАП установили, че на територията на обекта има монтирано фискално
устройство (касов апарат) с рег. номер 4369959/16.12.2019 г., с ИН на ФУ № BN011111 и ИН
на ФП № 51012017. При проверката на касовата наличност, органите на НАП установили, че
фактическата наличност в касата била 3275,26 лева, а от дневния отчет, който е разпечатан в
момента на проверката от касовия апарат се установило, че оборотът на обекта до момента е
3025,10 лева. Простото пресмятане на разликата между двете суми сочи, че разликата между
оборот и наличност в касата е 250,16 лева, които са били въведени в касата и не са били
отразени чрез фискалното устройство. Бил изготвен опис на паричните средства в касата.
Проверяващите установили, че касовият апарат в обекта разполага с функции „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми, но от разпечатания отчет е видно, че посочените
функции не са били използвани за отчитане на сума в размер на констатираното
несъответствие. Ето защо, на място е съставен протокол за извършена проверка от същата
дата, в който са отразени обстоятелствата от проверката. В същия протокол е поканен
представител на търговеца да се яви в сградата на НАП, където да бъде съставен АУАН за
констатираното нарушение.
В последствие, на 14.04.2021 г. в сградата на ЦУ на НАП София, в присъствието на
упълномощен представител на дружеството, от свидетеля Т. В. е съставен АУАН номер
F699358 за посоченото по-горе нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. на
Министерство на финансите.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 715198-
F699358 от 28.07.2023 г., издадено от Ст.К. Д. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“
– София в НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от
ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министерство на
финансите, на „ХХХХХ, с ЕИК *********, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 700 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел Т. В., както и въз основа на събраните по делото писмени
2
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени
документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен
орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин –
описано и в наказателното постановление, надлежно връчени на нарушителя чрез
упълномощено от него лице, с оглед гарантиране на неговите права.
От самото НП, а и от АУАН, е видно, че ясно е посочена за нарушена нормата на чл. 33, ал.
1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на
финансите: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.“
В конкретния случай, АНО е наложил наказание на основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от
ЗДДС, чиято норма гласи: „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до
10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите
по ал. 1.“ А санкциите по ал. 1 са следните: „глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“
Съдът намира, че от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че
нарушението е извършено от обективна страна, тъй като в касата на магазина е имало
средства, които не са служебно въведени.
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, съдът намира, че не следва
да излага мотиви за субективната страна на деянието.
С оглед характера на обществените отношения, които са засегнати от процесното нарушение
и като взе предвид, че то е типично за вида си и с нищо не разкрива по-ниска от обичайната
3
обществена опасност, съдът намира, че в случая не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН. В
конкретния случай констатираната разлика в касовата наличност не е незначителна и
липсват други смекчаващи обстоятелства, които да придават на конкретния случай по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.
Същевременно съдът намира, че неправилно при определяне на наказанието са били
отчетени като отегчаващи обстоятелства наложените на нарушителя наказания с НП №
516182-F33611/08.06.2020 г. и НП № 544244-F556675/27.10.2020 г. Това е така защото,
видно от изисканата от съда, представена от НАП и приета като доказателство по делото
справка, НП № 544244-F556675/27.10.2020 г. е отменено с влязло в сила на 12.05.2022 г.
съдебно решение. А НП № 516182-F33611/08.06.2020 г. е влязло в сила на 08.07.2020 г. и е
издадено за нарушение, извършено на 03.01.2020 г. Съдът намира, че отдалечеността във
времето на извършване на предходното нарушение следва да бъде съобразена и поради
голямата давност във времето същото не следва да бъде отчитано като отегчаващо
отговорността обстоятелство. В това отношение по аналогия следва да бъде съобразена
легалната дефиниция в ЗАНН за случай на повторност, според която, когато по закон е
предвидено по-високо наказание за извършване на дадено нарушение при повторност,
такава е налице, когато то е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателно постановление за предходно нарушение от същия вид. На общо основание,
когато не е предвиден квалифициран състав на нарушение за случаи на повторност, когато
нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно
постановление за предходно нарушение от същия вид, това обстоятелство следва да бъде
съобразено като отегчаващо такова при определяне наказанието. По аналогия следва да
бъдат съобразени и правилата за реабилитация, приложими по отношение на
престъпленията, които се характеризират с по-висока степен на обществена опасност от
административните нарушения, за които законът предвижда заличаване на осъждането, при
които след изтичане на определен период от време от изтърпяване на наказанието лицето
следва да бъде третирано като неосъждано. В случая по делото не са ангажирани
доказателства от страна на наказващия орган дали е изпълнено наказанието, наложено с
обсъжданото предходно наказателно постановление, но доколкото доказателствената тежест
е за въззиваемата страна, това обстоятелство не следва да се цени като отегчаващо за
жалбоподтеля.
Съдебният състав намира, че най-ниското предвидено в закона наказание в случая ще окаже
превантивно и превъзпитателно действие по отношение на нарушителя, за да не се допуска
в бъдеще подобно несъответствие на наличността в касата и отчетения от фискалното
устройство дневен оборот от продажби в обекта. На жалбоподателя следва да бъде наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в най-ниския размер на пределите
посочени в чл. 185, ал. 1 на ЗДДС, към която препраща чл. 185, ал. 2 на ЗДДС, тъй като в
случая не се твърди в наказателното постановление, че е констатирано неотразяване на
приходи.
По изложените съображения съдът намира, че при определяне на санкцията не били
4
правилно съобразени тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи обстоятелства.
При съобразяване на вече изложените съображения, съдът намира, че на жалбоподателя
следва да бъде наложена „имуществена санкция“ в минималния предвиден в закона размер
от 500,00 лв., в която насока следва да бъде изменено наказателното постановление.
С оглед изход на делото, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН в полза на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт, което съдът
определя в размер на сумата от 80 лева, с оглед невисоката правна и фактическа сложност
на делото.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 715198-F699358 от 28.07.2023 г., издадено от
Ст.К. Д. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в НАП София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите, на „ХХХХХ, с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 700
лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „имуществена санкция“ от 700
(седемстотин) на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА „ХХХХХ, с ЕИК *********, да заплати в полза на НАП на основание чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН сумата в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5