РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Смолян, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Р. Атанасова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100747 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за съдебна делба с правно основание чл. 34 от ЗС на съсобствено
имущество по наследство, представляващо недвижим имот и построената в него жилищна
сграда, от ищците А. М. Б. и З. М. Х. срещу ответниците Б. А. Я. и Р. А. К..
Ищците твърдят, че заедно с ответниците са наследници на А Б Я., починал на *** г.
и неговата съпруга Ш С Я.а, починала на **** г.. А. Б. и З. Х. са сестри - законни
наследници на *** А. Б., починала на **** г. (дъщеря на А Я. и Ш Я.а). Р. К. е дъщеря на А
Я. и Ш Я.а. Ответникът Б. А. Я. е син на А Я. и Ш Я.а.
Предмет на иска за делба е следният недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Смолян,
одобрени със Заповед № 300-5-66/11.10.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София,
с адрес на поземления имот: гр. Смолян ул. „***” № 2, с площ 206 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), при граници на поземления имот: ***, ***, *** и ***, ведно с
построената в имота жилищна сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ 89 кв.м.,
брой етажи: 4. Данъчната оценка на имота е 50841.30 лева.
Недвижимият имот предмет на делбата е придобит от А Я. по давност и регулация
съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение
№ *** г. на PC - Смолян и Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
регулация № *** г. на PC – Смолян, а жилищната сграда в имота и по приращение на
основание чл. 92 ЗС.
В имота е имало построена стара жилищна сграда, която е съборена. На нейно място
1
А Я. и съпругата му Ш Я.а са построили сегашната жилищна сграда предмет на делбата.
Сградата е довършена около 1994-1995 г.. Нейното строителство е започнало да се
реализира съгласно разрешение за строеж № 311/17.12.1987 г. и одобрени проекти.
Разрешението за строеж е издадено за първи жилищен етаж. За останалите жилищни етажи
не е издавано разрешение за строеж. Сградата е довършена преди 31.03.2001 г., като
строежът е бил допустим по действащите правила и нормативи по време на извършването
му, видно от удостоверение по § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, издадено от Главен
архитект на община Смолян с № 186/22.03.2021 г..
Съгласно скица на сграда № 15-742402-08.07.2021 г. сградата е на четири етажа с
предназначение жилищна сграда - еднофамилна. Съгласно одобрения архитектурен проект и
извършеното строителство всеки жилищен етаж има характеристика на обособен
самостоятелен обект. В кадастралната карта обаче не са нанесени схеми на самостоятелни
обекти в жилищната сграда, съгласно удостоверение изх. № 25-196540-06.07.2021 г..
В първи жилищен етаж са живеели до тяхната смърт А Я. и съпругата му Ш Я.а. В
етажа са живеели и А. Б. и З. Х. след смъртта на тяхната майка *** Б.. След смъртта на А Я.
и Ш Я.а първият етаж се ползва от Р. К.. На втори етаж и сега живее ответника Б. Я., който
ползва и цялото дворно място. Трети и четвърти етаж не са измазани, без вътрешна мазилка
и нямат още водно и електрическо захранване.
След смъртта на Ш Я.а, починала на **** г., ответникът Б. Я. е забранил достъпа на
А. Б. и З. Х. както до жилищната сграда, така и до поземления имот.
До настоящия момент съсобствениците не са постигнали съгласие за делба на имота,
поради което е необходимо да се допусне делба на описания по-горе недвижим имот, при
квоти както следва: за А. М. Б. - 1/6 идеална част, за З. М. Х. - 1/6 идеална част, за Р. А. К. -
1/3 идеална част и за Б. А. Я. - 1/3 идеална част. Изразяват готовност за постигане на
спогодба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Я. депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че за строителството на жилищната сграда е
ползван типов проект, одобрен на 01.12.1987 г., според който жилищната сграда се състои от
сутерен, състоящ се от 2 гаража, изба, укритие и перално помещение, два жилищни етажа и
подпокривно пространство - таванско помещение, въз основа на който е издадено
строително разрешение № 311 от 17.12.1987г. за строителството на първи жилищен етаж.
Строителството е реализирано съгласно одобрения проект, като за втория етаж няма
издадено строително разрешение. В настоящия момент сградата включва сутерен, състоящ
се от жилище (с 3 стаи и сервизни помещения) и гараж, жилища на първи и втори жилищни
етажи и таванско помещение с характер на подпокривно пространство, в което няма
преградни стени и таван между плочата и покривните греди и дъски.
Ответникът е най-голямото дете в семейството на А и Ш Я.и. Заедно със сестрите си
Р. и *** са отгледани в старата къща. Б. се оженил за М Я *** (Я.а) преди да отиде войник.
Родили им се две дъщери, като цялото семейство живеело в една стая от старата къща, в
2
която общо с родителите на Б. ползвали кухня и сервизни помещения. Децата растели,
имали нужда от отделна стая, а конструкцията на старата къща не позволявала
надстрояване. След като се уволнил, Б. започнал работа в ДСО „Български тютюн“, където
по късно се преместила да работи и съпругата му М. Получавали добри заплати. От 1979 г.
двамата започнали работа в завод „***“, където заплатите били подобри. Успели да спестят
пари и решили да си купят жилище. Сестрите му Р. и *** вече били омъжени и живеели в
апартаменти в града. Тогава баща му предложил, вместо да купува апартамент, да съборят
старата къща и на нейно място да построят нова. Строителството на новата сграда започнало
през 1988 г. и е осъществено поетапно. През 1988 г. съборили старата къща и успели да
построят сутеренния етаж, като още при строителството проектът е изменен и този етаж е
преустроен в жилищен, състоящ се от три стаи и сервизно помещение и гараж. Б. и
семейството му се настанили в едната стая, бащата и майката в друга, като заедно ползвали
кухнята и сервизните помещения. Бащата бил вече пенсионер и нямал възможности да
продължи строителството. Казал на Б., че построеното вече жилище на тях им е достатъчно,
а той да си строи нагоре каквото може. През следващата година - 1989, Б. и М построили
първия жилищен етаж. Спестените пари обаче не стигнали и се наложило М да вземе кредит
от ВСК на завод „***“, със средства помогнали и нейните родители за да го завършат и да
сложат временен покрив. В края на 1989 г. семейството се настанило в новото си жилище.
За да реализират проекта и да построят и втория жилищен етаж, освен че работили
по трудово правоотношение, Б. и М започнали да отглеждат животни - крави, телета, овце.
От заплатите и продажбата на мляко и животни събрали достатъчно пари, премахнали
временния покрив и построили втория етаж и постоянен покрив на сградата. Не успели
обаче да измажат етажа и къщата, защото сестра му *** се разболяла. Апартаментът й в
Устово бил купен с кредит, който не можела да погасява, а на съпруга й не можело да се
разчита, защото злоупотребявал с алкохол. Тогава баща му дал всичките си спестявания, за
да плати половината от кредита, Б. дал предвидените за довършване на къщата пари, и в
присъствието на сестра му Р. внесъл в банката 13 200 лв. за цялостно погасяване на кредита.
През 1997 г. *** починала и родителите поели изцяло грижите за ищците А. и З. в
жилището на сутеренния етаж.
В следващите години всеки спестен лев Б. и М влагали в имота и къщата, като
поели изцяло грижите за тях - подпорна стена, огради, стълбища, дограма, инсталации,
изолация, разчистване на падналата стопанска сграда. Б. и М с труд и средства са участвали
в построяването на жилищната сграда от основите до покрива. През февруари 2019г. Б.
получил потребителски кредит, който вложил за ремонт на къщата, като е поел изцяло и
разходите по погребението и помените на майка си, която починала същия месец. За
разчистване на срутилата се стопанска сграда в северозападната част на имота, укрепване на
зида към съседния имот, както и за изолация на северозападната фасада на жилищната
сграда съпругата му М също е ползвала кредит в началото на 2021 г. Единствено те със свои
средства и труд са построили първия и втория жилищни етажи, тавана и покрива.
Макар и неформално, още приживе родителите са извършили разпределение, като
3
са уведомили бъдещите си наследници за волята си. На *** - апартамента, който заедно с Б.
са изплатили, на Р. - жилището на сутеренния етаж, на Б. - гаража на същия етаж, правото на
надстрояване на сутеренния етаж, и да получи построеното от него и земята.
В годините никой от ищците не е демонстрирал несъгласие с така извършеното
разпределение, нито е оспорвал владението на ответника Я. върху построеното от него и
съпругата му. Ответницата Р. К. въз основа на това разпределение, веднага след смъртта на
майката Ш С Я.а, е заключила жилището на сутеренния етаж, въпреки че не живее в него.
Поради това желае ищците да спазят волята на наследодателите си и да прекратят
съдебното производство, защото всеки си е получил своето.
Възразява срещу претенцията на ищците да бъде допусната делба на цялата
жилищна сграда, тъй като той заедно със съпругата си М изцяло със свои средства и труд са
построили първия и втория жилищен етаж. От построяването им до настоящия момент те
владеят двете жилища на първия и втория етаж и гаража на сутеренния етаж като свои
собствени, явно, непрекъснато и безспорно повече от 25 години, поради което са придобили
собствеността върху тях въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, съгласно
чл. 79 от ЗС. Същите са обособени и представляват самостоятелни обекти със самостоятелно
предназначение, въпреки че не са нанесени в кадастралната карта като такива. Поради това
и посочените обекти следва да бъдат изключени от делбата.
Ответницата Р. К. оспорва исковата молба като неоснователна. През 1988 г.
бутнали старата къща, като през това време ищците били съответно на 6 и на 3 години, Р. и
съпругът й, синът й ***, брат й Б. и съпругата му М, майка им и баща им, с общи усилия
построили сутеренния етаж от жилищната сграда, проектиран като изби и гараж, но
пригоден за жилище, като обособили три стаи, като в една от тях живял Б. със семейството
му, а в друга – родителите им. През 1989 г. Б. започнал да строи втория и третия етаж на
къщата заедно със съпругата му М и след построяването на покрива се преместил със
семейството си на втория етаж. През 1994 г. разрешили на сестра им *** – майка на ищците
да купи апартамента, в който семейството й живяло под наем и тя го платила с кредит от
ДСК. Съпругът на *** злоупотребявал с алкохол и упражнявал домашно насилие спрямо
нея. *** се разболяла от нелечима болест. Родителите им ги събрали и казали на
ответниците, че трябва да й помогнат да плати кредита и да запази жилището за децата. За
месец с общи усилия събрали 13 200 лв. и заедно погасили кредита. Баща им решил, че
поради погасяването на кредита гаражът от къщата, с построените втори и трети етаж
остават за Б., а жилището, в което живеели родителите им остава за Р.. След смъртта на ***
през 1997 г. дъщерите й отишли да живеят при бабата и дядото до завършване на училище.
След като А. навършила 18 години двете се преместили в апартамента, като след
завършване на училище *** се омъжила и отишла да живее със съпруга й в *** и променила
името си на З.. З. прехвърлила нейния дял от апартамента на А.. Всички пари Б. и М влагали
в довършването на къщата. През 2004 г. починал баща им и въпреки, че искал да прехвърли
на Р. етажа, в който живее със съпругата му, не успял, но всички страни знаели, че този етаж
е на нея. Така през 2005 г. синът й *** отишъл да живее на първия етаж с *** и извършил
4
ремонт, сменил дограмата с кредит, който изплатили през 2021 г.. Отделили с Б. водомерите
и електромерите, а тя и съпругът й измазали и боядисали външните стени, сложили нов
бойлер, наредили плочки, нова мивка в кухнята. *** обзавел жилището със стокови кредити.
А. знае от дядо й, че този етаж е на ответницата и никога не е имала претенции към него и
към построеното от Б.. От първия етаж само Р. и синът й имали ключ и до днес. След като
майка им се разболяла и била в инвалидна количка само тя и Б. се грижили за нея. Твърди,
че владее жилището на първия етаж по волята на родителите й повече от 16 години и не
разбира откъде идват претенциите на ищците. След смъртта на майка й Ш ответницата
ползва сутеренния етаж на жилищната сграда.
В съдебно заседание ищцата А. Б. се явява лично и се представлява от адв. А и адв.
М, които поддържат исковата молба и молят да бъде уважена и да бъде допусната делба на
процесните имоти по съображенията, изложени в пледоарията и писмената защита.
Ответникът Я. се явява лично и се представлява от ад. М, като моли да бъде
отхвърлен предявеният иск като неоснователен по изложените в пледоарията и в писмена
защита съображения.
Ответницата Р. К. – лично и представлявана от адв. Р моли искът за делба да бъде
отхвърлен като неоснователне по съображенията, изложени в отговори и в пледоарията.
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и
като обсъди събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
А Б Я. - б.ж. на гр. Смолян е починал на *** г. и е оставила за свои наследници
съпруга си Ш С Я.а, починала през 2019 г., сина му Б. А. Я., дъщеря му Р. А. К. и внуците А.
М. Б. и З. М. Х. – наследници по право на заместване на починалата през 1997 г. негова
дъщеря *** А. Б..
Общия наследодател на страните А Я. с нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение *** г. е признат за собственик по давностно
владение на дворно място със застроена площ от 150 кв.м., съставляващо имот пл. № 75, за
който е отреден парцел V-75 в кв. 6 по РП на гр. Смолян, кв. ***, ведно с построената в
същото място жилищна сграда от 100 куб.м., при граници на парцела: ***, ***, *** и път.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация *** г. А
Я. е признат за собственик по регулация на 18 кв.м. празно дворно място, при граници: шосе
и имот на А Я., предадено по силата на регулационния план към парцел *** по плана на гр.
Смолян, кв. Г. ***.
И двата нотариални акта са съставени по време на брака на А Я. с Ш Я.а.
На 17.12.1987 г. на А Я. е издадено разрешение за строеж № 311 за построяване на
първи жилищен етаж от жилищна сграда в парцел *** по плана на гр. Смолян, кв. Устово,
съгласно одобрени архитектурни и конструктивни планове.
Видно от удостоверение № 186/22.03.2021 г., изд. от община Смолян по § 127, ал. 1
ПЗР към ЗИД на ЗУТ строежът „сграда“ с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Смолян е със
застроена площ 89 кв.м., на четири етажа, с предназначение – жилищна сграда –
еднофамилна, нанесена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Смолян и
попада в УПИ *** по плана на гр. Смолян, кв. Устово. За жилищната сграда има строително
разрешение за първи жилищен етаж № 311/17.12.1987 г., а вторият етаж е без строителни
книжа. Строежът е построен преди 31.03.2001 г., за него няма строителни книжа, но е бил
допустим по действащите правила и норми по време на извършването му, и е търпим и не
подлежи на премахване и забрана за ползване.
Съгласно скица на поземлен имот № 15-556808-27.05.2021 г на СГКК – Смолян,
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Смолян, последно изменен от
28.04.2021 г., е с площ от 206 кв.м., начин на трайно ползване – урбанизирана и начин на
трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план 75, при съседи
имоти с идентификатори: ***, *** *** и ***. В имота е построена сграда с идентификатор
***.1.
5
Съгласно скица № 15-742402-08.07.2021 г. на сграда с идентификатор ***.1 е със
застроена площ 89 кв.м., брой етажи 4, предназначение жилищна сграда – еднофамилна и е
на административен адрес гр. Смолян, ул. „***“ № 2.
Според удостоверението на л. 13 в жилищната сграда с идентификатор ***.1 няма
нанесени схеми на самостоятелни обекти.
Няма спор по делото, че ответникът Б. Я. има граждански брак с М Я Я.а и двамата
са съпрузи.
М Я.а е изтеглила два потребителски кредита от „Уникредит Кънсюмър
файненсинг“ ЕАД съответно в размер на 8 000 лв. през 2019 г. и 10 000 лв. през 2021 г.. В
периода 01.1988 – 12.1990 г. М Я.а е работила в ЕМЕ АД – Смолян.
Б. и М Я.и са работили по трудови правоотношения с различни работодатели, видно
от представените копия от трудови книжки на л. 36-63.
Няма спор между страните, че *** *** *** е син на ответницата Р. К. и има
непълнолетно дете – ***, родено през 2007 г. /л. 132/, като родителските права по отношение
на детето са предоставени на бащата, а по силата на съдебна спогодба по гр.д № 1235/2014
г. на СмРС местоживеенето на детето е определено по местоживеенето на бащата на адрес
гр. Смолян, ул. „***“, ***/. *** *** и неговата съжителка *** М са теглили няколко стокови
кредита през 2008, 2009 и 2010 г. /л. 134- 141/.
Ответницата Р. К. има непогасени задължения за земя и сграда на ул. „***“ № 2 по
прехвърлена партида от починало лице до 26.02.2016 г. и е извършвала плащания на такива,
като последното е за 2021 г. – данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци.
/доказателствата на л. 147-166/. През 2019 г. същата е декларирала земя и сграда на ул. „***“
№ 2 като придобити по наследство и в съсобственост с Б. Я., А. Б. и З. Х., при квоти за
първите двама по 1/3 ид.части и за двете ищци по 1/6 ид.части.
Самият Б. Я. не е декларирал имот на същия адрес, видно от отбелязването в
удостоверението на л. 263.
По силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
06.07.1992 г. *** А. Б. е придобила събствеността върху апартамент № 8, на ет. 4, намиращ
се на ул. „***“, в жилищна сграда *** със застроена площ от 63,65 кв.м. за сумата от 12 179
лв.
*** Б. е починала на **** г., когато дъщеря й А. била на 14 години, а З. на 12 г.. А. е
навършила 18 години на 28.12.2000 г.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** г. по опис на нотариуса с
рег. № 366 З. М. *** е продала на сестра си А. М. Б. притежаваната от нея ½ ИД.част от
жилище с идентификатор 67653.927.28.13.15, представляващо апартамент № 8 на адрес гр.
Смолян, ул. „***“ № 26, вх. Б, с площ 63,65 кв.м.
Страните по делото са посочени като съсобственици на земя и жилищна сграда,
построена през 1978 г. на адрес „***“ № 2 в декларация по чл. 14 ЗМДТ. Ищците заплащат
дължимите от тях данъци и такси за процесния имот и сграда. /доказателствата на 196-223/
6
Майката на ищците *** Б. е получавала пенсия в периода 01.1990 г. – 05.1997 г.,
като от 12.1991 г. е получавала и добавка за чужда помощ и други добавки и е работила в
периода 05.1982-10.1982 г. в ЗКЕ „***“. /л. 224-226/.
Във връзка с извършено през 1983 г. осиновяване на ищцата А. Б. е била изготвена
характеристика на * * * от работодателя СМК – Смолян, от която е видно, че същият е с
добри характеристични данни, съзнателен, дисциплиниран, без порочни наклонности, с
добро отношение към колегите и към бригадата. В периода 05.1982 – 10.1982 г. е работил в
ДСП – Смолян и е получил трудово възнаграждение в общ размер 845,20 лв. същият е бил
клинично здрав, както и съпругата му А. Б.. * * не е бил осъждан.
През 2021 г. А. Б. е декларирала 1/3 ид.част от процесния поземлен имот и
жилищната сграда.
На 16.03.2021 г. ищцата А. Б. е подала заявление - възражение до община Смолян,
като от извършената проверка е констатирано доброволно премахване /събаряне/ на сграда с
идентификатор ***.2 с предназначение селскостопанска сграда от Б. Я., поради естествено
износване и застрашаване от самосрутване. същата сграда е построена без строителни книжа
и представлява незаконен строеж и като такъв подлежи на премахване.
На 20.07.2021 г. ищцата А. Б. е подала жалба до община Смолян за извършени без
разрешение строителни дейности на жилищната сграда, като от страна на общината е
отговорено, че извършените работи – хидро и топлоизолация, подмяна на прозорци, попадат
в обхвата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ и за тях не се изисква разрешение за строеж.
По делото са разпитани две група свидетели на двете страни.
От разпита на свид. Б. – леля на ищците се установява, че строителството на новата
къща започнало през 1988 г., като нейният брат * – съпруг на *** и *** са помагали в
строителството, * бил строител и работил много, като след работа ходил да помага на
къщата. *** си счупила ръката при носене на тухли на строежа. Ш дала на *** заем в размер
на 900 -1000 лв. за закупуването на жилището им, които последната й връщала от пенсията
си. Материалното положение на Ш и А било добро, разполагали с пари, имали и злато. След
смъртта на *** децата помагали на бабата и дядото за отглеждането на животните.
От показанията на свид. Б се установява, че новата къща е построена за 2-3 години
от А и Ш, които гледали животни. На долния етаж - етажа, на нивото на улицата живеела
Ш, а сега никой не живее на него. На втория етаж живее Б. със семейството си, като той е
довършил етажа. Третият етаж е неотвършен, там никой не живее. *** също е помагала на
къщата. Не е чувала Ш и А да разпределят къщата. *** е син на Р. и той също е живял в
къщата на приземния етаж една, две години. Ш сеела зеленчуци в двора, а А. и помагала.
Когато *** починала, децата й живели при бабата. Б. и М участвали в строителството на
къщата.
Според свидетелката Гогова преди да се построи новата къща имало стара къща, а
новата къща е построена от старите и от младите. Когато починала майката на ищците
къщата беше построена и двете деца живеели при баба им на първия етаж докато станали
7
големи и А. се омъжила. *** и * също помагали, * бил добър майстор. След като починала
бабата никой не живее там. М – синът на Р. също е живял в тази къща със жената му, но за
кратко. Той имал кавги със съпругата му и бабата ги изгонила. Ш гледала животни,
изкарвала пари от мляко, била със заможни родители, добре осигурена. Имала пари и златни
пендари. А. е ходила да купува лекарства на бабата, грижила се за нея. След смъртта на
бабата, жената на Б. ползва градината.
Свидетелката К твърди, че старата къща била малка и започнала да се руши, поради
което била разрушена и е построена нова къща. Б. и жена му са участвали, трудили са се.
След като бил построен първият етаж бащата на Б. му е казал нагоре да прави каквото му е
необходимо. Б. и жена му със собствени средства и със заеми започнали да си строят нагоре
жилище. къщата е строена 1987/1988 година. На първия етаж с труд участвали всички – Б.,
съпругата му, майка му, баща му, мъжа на Р., Р., всички. До смъртта си майката на Б.
живеела на първия етаж и за нея се грижили Б. и Р.. След нейната смърт етажът е заключен и
ключът е при Р.. Чувала е Ш и А да казват, че първият етаж е за Р.. Р. не е живяла там, но
нейният син *** е живял 3-4 години преди и след смъртта на бабата. На първия живели
родителите. Вторият етаж си е построен от Б.. Има и един трети етаж, който не е довършен,
няма прозорци, не е отремонтиран. Б. е правил всичко нагоре, никой не се е месил, никой не
е ходил, никой не е живял там. Първоначално е бил построен първият етаж, след това
вторият, имало временен покрив. След това е вдигнат третият етаж и къщата била покрита.
Няма четвърти етаж, има подпокривно пространство. На втория етаж всичко е правено от Б.
и М. Градинката е много малка и се обработва от М. Има един гараж, който е на нивото на
първия етаж. В момента гаражът се ползва от Б.. Б., М и майка му са гледали животни. Б.
разчистил старата сграда. Никой не е имал претенции, никой не е влизал от първия етаж
нагоре, защото това си е било собственост на Б.. След като починала Ш в приземния етаж е
влизала само Р., правила е помен. М си оправил стаичката, сложил си прозорец от
алуминиева дограма. Когато починала майката на А., тя и сестра й всеки ден били при
бабата. Докато почине Ш Р. е идвала, грижила се е за майка й. Не може да каже кой е давал
парите за строителството на къщата. Ш е била санитарка в болницата, гледали животни. Ш и
А изглеждали скромни, бедни, не е виждала злато.
Според свид. ** Б. и М се оженили през 1987/1988 г. и започнали да градят новата
къща. Основно Б. е работил по тази къща. Бързали да се построи първия етаж, за да могат да
се сместят. Следващата или по-следващата година отново започнали да карат тухли и да
градят нагоре, направили временен покрив. След това построили и третия етаж. Преди три,
четири години започнаха да правят изолация. Освен Б. и жена му не е виждал друг да работи
на къщата. След като *** починала, А. идвала при баба си с детето, заедно се хранили.
Когато починала ***, А. и сестра й отсядали при баба им Ш. *** също живял с жена си и с
бабата 3-4 години. Градинката се обработва от М. Твърди, че никой не е имал претенции към
етажите. В етажа на нивото на улицата живеели дядото А и бабата Ш, на първия жилищен
етаж от построяването му живеят Б. и М.
Свид. *** твърди, че старата къща е съборена от вуйчо му Б. и дядо му А и
8
започнали новата къща. Баща му и майка му помагали, както и леля му ***. През 1988
година къщата била построена до покрив и в нея заживял вуйчо му Б. – той стопанисвал
втория и третия етаж. На първия етаж живеела майка му Р. А. К., всеки ден помагала, но
живеели в ***. Дядо му приживе казал, първият етаж е на майка му, двата етажа на вуйчо
му, а на леля му закупили апартамент, като й помогнали да плати кредита за него. Спор
относно този имот е нямало. За децата на леля му ***, починала през 1997 г. се грижели
бабата, дядото, вуйчото и майка му, защото били още малки. След като леля му починала
децата останали да живеят при баба му и след като А. навършила пълнолетие се преместили
в апартамента, искали да бъдат самостоятелни. Двата етажа нагоре били за вуйчо му защото
той давал пари за тях. През 2016 година се оженил и със съпругата му отишли да живеят на
приземния етаж, там се родил и синът му. С кредитни средства ремонтирал и обзавел етажа.
живели там до март месец 2013 година. В ремонтите А. не е участвала, ходила на гости. И
багаж в етажа и ключ от него. А. не ни е искала ключ и не е оспорвала, че не й го дават.
Първият жилищен етаж го стопанисва вуйчо му, той си го е строил, той си го е правил,
вторият също се стопанисва от вуйчо му, там си държи бидони, буркани, използва го като
мазе, като изба. Докато баба му била жива спор относно този имот е нямало. *** изтеглила
кредит около 12-13 000 лв., като от него 7-8 000 лв. погасили баба му и дядо му, сигурно със
заем. Баба му била работлива жена, но жълтици е нямала. Баба му гледала крава, имала
магаре, теленце, овце, продавала мляко в магазина, „иначе как да се построи тази къща.“
Баба му, дядо му, вуйчо му били работливи. Не може да каже с чии пари е построена
къщата.
От показанията на свид. ** се установява, че старите и Б. построили тази къща,
помагали Р. и мъжът й. *** била болна, нейният мъж не е помагал. Децата на *** били
малки, Р. ги изгледала. Къщата е построена на етапи. На приземния етаж, живели А и Ш. Ш
й е казвала, че живеят в жилището на Р., когато те свършат, да знаят всички, че този етаж е
на Р.. Нагоре си е на Б.. *** починала, те имали апартамент. Р. се грижила за старите всеки
ден, но живеела в ***. М живял с жена му там. Р. държи ключа от приземния етаж, помагала
й в чистенето. не знае дали ищците имат достъп до етажа. На горе всичко е правил Б..
Градинката била разделена между Р. и жената на Б.. Докато се строили втория и третия етаж
Ш и А били живи. Смята, че родители на Ш не са били заможни.. Когато *** починала, А. и
сестра й живели в апартамента.
Според свид. Я. Б. Я. е започнал строителството на къщата и е построил цялата
къща, никой не му е помагал. Майката на Б. му казала, че сутеренът ще се прави за Р., а от
там нагоре, втория етаж да си строи който иска. А и Ш участвали в строителството на
сутерена. *** беше болна и не е участвала в строителството на къщата, нейният мъж също
не, децата били малки. Когато се построила къщата в сутерена заживяла Ш. На втория етаж
живее Б.. Третият етаж си построил Б. сам. На сутерена сега не живее никой, защото е
дадено на Р.. През годините на този етаж е живял ***, който е син на Р., докато била жива
Ш. След като починала Ш, *** се преместил в апартамента. Ш е родом от гр. Мадан, но не е
била заможна. Старата къща била на два етажа, малка, 5 на 7 метра. Там живяли около 15
9
години, докато пораснат децата. След като Б. се уволнил започнал да се снабдява с план за
строителството, взел заем 3 500 – 4 000 лв.. Градинката се обработва от М. Докато била
жива бабата, А. и нейната сестра са нямали претенции към къщата.
Свидетелката *** заявява, че старата къща била малка, имало и плевня отстрани с
животни. След време разбрах, че тази къща са я бутнали и строят на мястото на старата къща
нова. Майката на А. отишли да живеят на блока. Не знае кой е плащал за строежа на новата
къща, смята, че са родителите на ***. Новата къща е построена около 1987- 1988 година.
Знае, че майката на Б. е била от богато семейство - дъщерите й така казвали. *** взела заем
от Банка ДСК. Тя работила и мъжът й работил и изплащали заема. Не й е известно друг да е
платил заема. *** не й е споделяла къщата да е поделяна. Бащата на ищците е помагал в
строежа на къщата. *** със счупена ръка носила тухли на строежа. Когато *** починала
децата били в 6-8 клас и след смъртта на майката отишли да живеят при бабата и дядото,
помагали им за животните. Когато поизраснали се върнали в блока. Поддържали връзка с
бабата. А. се грижила за нея- за лекарства, за лекари, чистила и й помагала.
Съдът кредитира показанията на двете групи свидетели като еднопосочни в частта
за построяването на приземния етаж от къщата от двамата наследодатели и с участието на
сина им и двете им дъщери, както и построяването на втория и третия етаж от ответника Б.
Я. и че след смъртта на ***, двете деца са отглеждани от бабата Ш до навършването на
пълнолетие на А..
В останалата част показанията са противоречиви относно средствата за
построяването на къщата и неформалното поделяне на същата от починалите
наследодатели, респ. за ползването на сутерена.
В съдебно заседание ответницата К. заявява, че е присъствала при плащането на
кредита на *** в ДСК в размер на 13 200 лв., които събрали заедно с майка й и брат й, но
голямата част от тях била осигурена от майка й и баща й със собствени средства.
Съгласно заключението по СТЕ сградата е изградена на стръмен терен, с масивна
стоманобетонна скелетно-гредова конструкция, с тухлени ограждащи стени и дървен скатен
покрив. На нивото на терена е разположен първи етаж, който по предвижданията на проекта
е за гараж, изби и ПРУ, но се ползва за жилище. Състои се от коридор, дневна с кухненски
кът, баня с тоалетна и две спални. Изпълнени довършителни работи и обзаведено. Вторият
етаж е жилище, състоящо се от коридор, кухня, баня с тоалетна, дневна, две спални и тераса.
Жилището е напълно завършено и обзаведено. Третият етаж като разпределение повтаря
втория и също е за жилище. По вътрешното стълбище, което обслужва всички етажи, се
стига до подпокривното пространство, което е едно цяло, няма вътрешни преградни зидове,
няма изградена таванска плоча, нито дъсчена обшивка, само дървена покривна конструкция
от столици и ребра и покрита с керемиди. Понятието „етаж“ в архитектурния смисъл
означава ппространство с определено функционално предназначение за обитаване,
ограничено от две подови конструкции. В конкретния случай има изградени 3
стоманобетонни плочи - над сутерена, над първи жилищен етаж и над втори жилищен етаж.
От тук следва извода, че процесната сграда е на три етажа. Третият етаж е предназначен за
10
жилищен, но е изграден в груб строеж - изградени са тухлени външни и вътрешни
преградни стени и е поставена дограма. Не са изпълнени ВиК инсталация и Електро
инсталация. Не са измазани стените - нито външно, нито вътрешно. Няма оборудване в
кухнята и банята. Измерената светла етажна височина е 2,60 м. Като разпределение този
етаж се състои от коридор, кухня, дневна , баня с тоалетна и две спални. Няма вътрешни
врати между помещенията. Не са изпълнени и настилките по подовете. Подпокривното
пространство е едно цяло, няма вътрешни преградни зидове, няма изградена таванска плоча,
нито дъсчена обшивка, само дървена покривна конструкция от столици и ребра и покрита с
керемиди. Тухленият надзид по фасадните стени е с височина 0,90м, а светлата височина при
кота било е 2,90 м. На североизточната фасада има два прозореца. Няма изградени ВиК и
ел.инсталации, няма подови настилки и мазилка по стените. Съгласно Чл. 40. (1) от ЗУТ
„Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да
бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено
свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. Според разпоредбите на нормативната
уредба, действала към момента на изграждане на сградата, в която се намира процесния
имот, изискванията са следните: Съгласно § 21, ал. 1 от Строителните правила и норми за
изграждане на населени места (СПНИНМ, обн., Изв., бр. 75 от 18.09.1959 г., отм., ДВ, бр. 69
от 02.09.1977 г. и бр. 70 от 06.09.1977 г. ), издадени от Председателя на Комитета по
строителство и архитектура, които регламентират основните изисквания, свързани с
планирането и изграждането на населените места в страната, подът на първия етаж на
жилищните сгради трябва да бъде най-малко на 0,30 м над прилежащото (естествено или
изкуствено създадено) ниво на терена, а според § 38, ал. 1 от СПНИНМ всяко жилище
трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с
тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или
складово помещение. Ал. 4 от същия параграф допуска по изключение и с разрешение на
главния архитект при окръжния, съответно градския народен съвет, при разделяне на
заварени жилища новообразуваните такива да нямат баня и дрешник, а банята да не
отговаря на действащите норми. Съгласно сега действащата Наредба № 7 от 22 декември
2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, Чл.72 (3) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2005 г., в сила от 21.06.2005 г.): Светлата височина на
жилищните помещения в нови жилищни сгради трябва да бъде най-малко 2,60 м.
Жилищните помещения във вилни сгради и в подпокривното пространство на жилищни
сгради трябва да имат светла височина най-малко 2,30 м в 50 на сто от площта им и най-
малко 1,50 м в най-ниската им част. От тази разпоредба е видно, че за да са изпълнени
минималните хигиенно-санитарни норми едно пространство да изпълнява функция на
жилище, минималната светла височина е 1,50м. Пространството, разположено под покрива
не покрива това изискване. Към момента то се ползва за складови нужди, тъй като в
сградата няма други складови помещения, обслужващи отделните жилища.
Според допълнителното заключение по СТЕ, на нивото на терена са разположени
11
сутеренен жилищен етаж с площ 65,35 кв.м.; гараж с площ 13,62 кв.м., с вход от
югозападната фасада; пристройка тип навес с площ 15,94 кв.м., намираща се до гаража и
друга пристройка с площ 11,07 кв.м., функционално свързана с навеса, която се използва за
склад за дърва. Складът за дърва има врата, чрез която се осигурява достъп до двора от
източната фасада на сградата. Гаражът е с масивна стоманобетонова конструкция, долепен
до основната жилищна сграда. Пристройките представляват навеси от покривна дървена
конструкция и покриват площта между жилищната сграда и съседния имот. Първият
жилищен етаж /втори сграден/ е с площ 98 кв.м. и вторият жилищен етаж /трети сграден/ е с
площ 98 кв.м. Стълбищната клетка с площ 8,22 кв.м. обслужва всички етажи и чрез него се
стига до подпокривното пространство.
Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно основното и допълнителното
заключение по СТЕ.
Правни изводи:
Предявен е иска за съдебна делба на поземлен имот и построената в него жилищна
сграда.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. При възникналия спор
за принадлежността на правото на собственост за спорната идеална част всяка от страните
следва да докаже осъществяването на твърдяното придобивно основание.
Безспорно се установи по делото, че приживе общият наследодател на страните – А
Я., а и неговата съпруга Ш Я.а са били собственици на процесния урегулиран поземлен
имот, който придобили в режим на СИО по давност и по регулация. Следователно страните
като негови наследници са придобили по силата на наследяването, съответно ответниците Б.
Яръчмов и Р. К. по 1/3 ид.части, а ищците А. Б. и З. Х. по реда на заместването на
починалата им майка по 1/6 ид.части.
Безспорно се установи също, че в имота е построена жилищна сграда, като само за
първия – сутеренен етаж от нея има издадено строително разрешение. Вторият и третият
етажи и подпокривното пространство са построени без строителни книжа и представляват
незаконно строителство, но са търпим строеж и не подлежат на премахване и като такъв
могат да бъдат предмет на делба.
Строителството на цялата жилищна сграда е извършено приживе на А и Ш Я.и в
периода около 1988 и следващите години. Следователно по силата на приращението по чл.
92 ЗС собственикът на имота е станал собственик и на построената в него сграда. Така по
силата на реализираното строителство и по приращение А и Ш Я.и са придобили
собствеността върху цялата жилищна сграда с нейното построяване.
Спорът се свежда до това дали приживе общите наследодатели са извършили
неформална делба между децата на жилищната сграда и дали ответницата Р. К. е придобила
по давност собствеността върху първия – сутеренен етаж и дали ответникът Б. Я. е придобил
собствеността върху втория и третия етаж на сградата.
12
По делото липсват категорични доказателства, че такава неформална делба е
извършена. Липсват данни кога е извършена такава неформална делба, от когато да тече и
срокът на придобивната давност. Единствено заинтересованият свидетел *** и свид. Я. –
първи братовчед на ответниците поддържат тезата на ответниците, че сутеренният етаж е
бил предназначен за Р., защото родителите й искали да я осигурят в бъдеще. От
свидетелските показания безспорно се установи, че вторият и третият етаж са били построен
от ответника Б. Я., но не се събраха категорични доказателства, че строителството е
извършено само с негови средства. Свид. ***, който е заинтересован по въпроса за
неформалната делба, заявява, че баба му и дядо му били работливи хора и благодарение на
отглежданите животни и предаваното мляко са осигурили средства за построяването на
къщата. Дори и ответникът Я. да е построил със собствени средства и със средства на
съпругата му от трудови възнаграждения и заем вторият и третият етаж от къщата, то това
не е основание за придобиване на изключителна собственост. По отношение на останалите
съсобственици на жилищната сграда, които не са имали принос в осигуряването на
паричните средства за построяването й, за ответника Я. биха възникнали само облигационни
отношения.
Съдът счита за основателно и доказано твърдението на ответника Б. Я., че от
построяването на втория етаж е придобил собствеността върху него на основание давностно
владение, продължило повече от 10 години. Същият заедно със семейството си е упражнявал
фактическа власт от построяването на втория етаж до момента на предявяване на иска и
след това продължава да го упражнява със съзнанието на собственик, като владението е
явно, непрекъснато и необезпокоявано. Тъй като не се събраха категорични доказателства за
момента на построяването на втория и третия етаж от къщата, но пък са налице категорични
данни, че и трите етажа на къщата са били построени преди смъртта на *** Б. през 1997 г.,
то съдът приема, че давностното владение на ответника *** датира именно оттогава и е
продължило повече от десет години. Ето защо съдът приема, че ответникът Я. е придобил
заедно с неговата съпруга в режим на СИО втория етаж от къщата на оригинерно правно
основание давностно владение.
Според правната доктрина и както е посочено в ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Камелия М, „Придобивната давност е способ
за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата
на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата
на чл. 79, ал. 2 ЗС.“. „Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент
вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че
придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните
13
юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на
представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето,
изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент
от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление,
насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и
представи /представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/.“
Упражняването на фактическа власт върху даден имот не изчерпва състава на
придобивната давност, а е необходимо фактическата власт да се упражнява с намерение за
своене. В случая намерението за своене на втория етаж у ответника Я. и неговата съпруга е
налице. Нито един от останалите наследници на А и Ш Я.и не са се противопоставили на
това негово намерение.
В задължителното за съдилищата ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Здравка Първанова, е прието, че „Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата
идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.“
Относно първия - сутеренен етаж съдът приема, че още преди смъртта на Ш
ответницата Р. Я.а чрез своя син *** е започнала да владее първия етаж в рамките на своите
наследствени квоти от наследството на баща й, а в последствие след смъртта на майка й е
започнала да упражнява лично владение върху нейната наследствена част. Това време, обаче
не я прави собственик, тъй като владението на сина й и нейното е било прекъснато. *** е
започнал да упражнява владение от момента на раждането на неговия син – *** през 2007 г.,
тъй като се събраха категорични данни, че детето се е родило в къщата, но е напуснал и от
11.02.2015 г., когато се е разделил окончателно с неговата партньорка и е заживял с детето
на адреса на ул. „***“ бл. Прогрес № 7, вх. А, ап. 6, видно от постигнатата спогодба по гр.д.
№ 1235/2015 г. на СмРС. От 2007 до 2015 г. не е изтекъл 10–годишния давностен срок.
Същият е прекъснат от този момент – датата на съдебната спогодба на осн. чл. 81 ЗС и е
започнал да тече за Р. К. през 2019 г. след смъртта на Ш и към настоящия момент не е
изтекъл.
В решение № 32/8.02.2016 г. по гр. дело № 4591/2015 г. на ВКС, I Г.О. е застъпено
становището, което настоящият съдебен състав споделя, че „ако наследодателят приживе е
изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му
има качеството на негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от предаване на
владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на
собствеността. И ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл
предвиденият в чл.79, ал.1 от ЗС срок, фактът на наследяването не променя
обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна
14
фактическа власт върху имота приживе на наследодателя. В този случай достатъчно е да се
докаже, че лицето е упражнявало фактическа власт върху целия имот за срока по чл.79 ал.1
от ЗС.“
В случая този срок не е изпълнен за ответницата К. по отношение на първия
сутеренен етаж, поради което и същата не е придобила изключителната собственост върху
него. В подкрепа на този извод е и извършеното от нея през 2019 г. деклариране по реда на
ЗМДТ, в което е посочила като съсобственици в поземления имот и сградата нейния брат и
двете й племеннички.
Аналогично стои и въпросът за третия етаж, тъй като по отношение на него не се
събраха доказателства за осъществявано владение със съзнанието на собственик от
ответника Я. продължило повече от 10 години и придобиването му от същия по давност.
Третият етаж е наследствен между всички съделители по силата на наследяването и по
приращение.
При това положение съдът счита, че урегулираният поземлен имот, първият и
третият етаж от жилищната сграда са съсобствени между четиримата съделители и за тях
делбата следва да бъде допусната при квоти: по 1/3 ид.части за Б. и Р. и по 1/6 ид.части за А.
и З.. Искът следва да бъде отхвърлен по отношение на втория етаж от сградата, който е
изключителна собственост на ответника Б. Я. и неговата съпруга.
Следва да се отбележи също, че има разминаване в застроената площ на жилищната
сграда и етажността, отразени в скицата на сградата, издадена от СГКК /л. 12/ и в
удостоверението по § 127 ПР на ЗУТ, както и от установеното със заключението по СТЕ.
Разноските в производството по съдебна делба се присъждат едва с решението по
същинската делба, във втората фаза на процеса, поради което понастоящем съдът не дължи
произнасяне по заявеното искане за присъждане на деловодни разноски на представляваната
от адв. Р съделителка.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, Смолянския районен
съд се мотивира да
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба МЕЖДУ А. М. Б., ЕГН **********, от гр.
Смолян, ул. „***“ № ***. М. Х., ЕГН **********, от гр. ***, ж.к. ***; Б. А. Я., ЕГН
**********, от гр. Смолян, ул. „***“ № 2 и Р. А. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул.
„***“ № *** на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Смолян, одобрени със Заповед № 300-5-66/11.10.2004 г. на
Изпълнителния директор на АГКК-София, с последно изменение от 28.04.2021 г., с адрес на
поземления имот: гр. Смолян ул. „***” № 2, с площ 206 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при
граници на поземления имот: ***, ***, *** и ***, ведно с първи /сутеренен/ етаж с площ
от 65,35 кв.м. и трети етаж с площ от 98 кв.м. от еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор ***.1, със застроена площ от 89 кв.м. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Смолян, одобрени със Заповед № 300-5-66/11.10.2004 г. на
15
Изпълнителния директор на АГКК-София, с последно изменение от 28.04.2021 г., съгласно
скица № 15-742402-08.07.2021 г., издадена от СГКК – Смолян, построена в поземлен имот с
идентификатор ***, ПРИ КВОТИ: по 1/6 идеални части за А. М. Б. и З. М. Х. и по 1/3
идеални части за Б. А. Я. и Р. А. К., КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за делба
по отношение на втори етаж с площ от 98 кв.м. от жилищната сграда с идентификатор
***.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Смолян, одобрени със Заповед
№ 300-5-66/11.10.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, с последно
изменение от 28.04.2021 г., построена в поземлен имот с идентификатор ***.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Смолянски окръжен съд.
Решението да се връчи на страните, като на ищците чрез адв. А и адв. М, на
ответницата К. чрез адв. Р и на ответника Я. чрез адв. **.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
16