М
О Т И
В И
към
присъда № 12/14.03.2014г. по НОХД № 58/2014г. на СлОС
Съдебното
производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт п.д. № 3/14г. от 17.02.2014г. против К.Н.К. *** за престъпление
по чл.343 ал.1 буква „в” във връзка с чл.342 ал.1 от НК.
Производството
пред СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция.
В с.з. представителят на Окръжната
прокуратура поддържа обвинението против
подсъдимия така както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт.
Намира, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства
/които подкрепят и направеното самопризнание/ и настоява подсъдимия К.Н.К. бъде
признат за виновен по него и осъден. Предлага
на подсъдимия К. да бъде наложено наказание при условията на чл.58а ал.1
от НК /с оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/ като му бъде определено
наказание лишаване от свобода в размер на над минималния предвиден в закона, а
именно три години, което да бъде редуцирано с една трета т.е. до размер от две
години, което с оглед на наличните отегчаващи отговорността обстоятелства и в
частност налаганите му наказания по административен ред за многобройни
нарушения на правилата за движение да бъде търпяно ефективно при първоначален общ
режим в затворническо общежитие от открит тип. Предлага се на подсъдимия К.К. с
оглед на посочените отегчаващи отговорността му обстоятелства да се наложи и съответното
наказание лишаване от право да се управлява МПС за по-голям срок от срока на
определеното наказание лишаване от свобода, а именно – пет години.
В настоящото наказателно производство Е.Х.И. и Г.И.И.,
съответно съпруга и дъщеря на пострадалия И. Г. И. бяха конституирани в
качеството на частни обвинители. Същите не предявиха граждански иск против
подсъдимия и не бяха конституирани като граждански ищци. В качеството си на
частни обвинители, Е.И. и Г.И., чрез упълномощените си повереници заявиха, че
поддържат наред с представителя на прокуратурата обвинението против подсъдимия К.К.
и настояват същият да бъде признат за виновен по това обвинение и съответно
осъден по него. Позовавайки се на разпоредбата на чл.36 от НК поверениците на
частните обвинители претендират на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в по-голям размер – максималния или близо до него, както и
съответното наказание лишаване от право да се управлява МПС. Претендира се
присъждане на направените от частните обвинители разноски за адвокатски хонорар
в досъдебната и съдебната фаза на процеса.
Подсъдимият, лично и чрез упълномощения си защитник,
в с.з. не оспорва обвинението, още повече, че той прави признание по реда на
чл.371 т.2 от НПК т.е. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. Изразява и съжаление за стореното от него, като заявява, че се
разкайва за извършеното престъпление. Основната теза на защитата на подсъдимия
е обосноваването на необходимостта на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване
от свобода в подходящ размер на, което да бъде редуцирано с една трета по реда
на чл.58а ал.1 от НК. Обосновава се тезата за наличието на предвидената в
закона възможност изпълнението на това наказание да бъде отложено за по реда на
чл.66 ал.1 от НК, както и че приложението на този институт би било в
съответствие с целите на наказанието. Навеждат се доводи за наличието на множество
/според защитата/ обстоятелства, които сочат на една занижена степен на
обществено опасност на дееца и на извършеното от него и съответно се обосновава
извода, че за постигане на целите на наказанието е достатъчно на подсъдимия да
бъде наложено наказание лишаване от свобода в определен от съда размер, но до
три години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено. По
отношение на наказанието лишаване от право да се управлява МПС не се възразява
на искането то да превишава размера на определеното наказание лишаване от
свобода.
От извършения внимателен анализ на събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.Н.К. е роден на ***г***. С постоянен
адрес е в с.Ч., общ.С., ул.“А. С.“ № *, а с настоящ адрес в гр.С., ул.“М. С.“ №
*. Български гражданин е. Има завършено средно образование. Женен е. Към
момента на постановяване на присъдата не работи. Осъждан е както следва:
- с протоколно определение от 21.10.2003г. по нохд
№ 1512/2003г. на СлРС, в сила от 21.10.2003г., за деяние по чл.144 ал.3 от НК,
извършено на 14.02.2003г. – на 500 лв. глоба;
- с присъда от 15.09.2004г. по нохд № 672/2004г.
на СлРС, в сила от 30.09.2004г., за деяние по чл.234 ал.1 вр.чл.26 от НК,
извършено през периода м.01. – 16.04.2004г. – на 1000 лв. глоба;
- със споразумение от 04.07.2005г. по чнд №
1152/2005г. на СлРС, в сила от 04.07.2005г., за деяния по чл.343б ал.1 и
чл.343в ал.1, извършени на 16.06.2005г. – на общо наказание шест месеца
лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от три години;
- със споразумение от 29.09.2005г. по чнд № 1611/2005г.
на СлРС, в сила от 29.09.2005г., за деяние по чл.343в ал.1, извършено на 09.05.2005г.
– на шест месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от три
години и лишаване от право да управлява
МПС за срок от две години;
- с определение от 25.01.2006г. по чнд №
1902/2005г. на СлРС, в сила от 10.02.2006г. – определено общо наказание по чнд
№ 1152/2005г. и по чнд № 1611/2005г. на СлРС - шест месеца лишаване от свобода,
отложено за изпитателен срок от три години
и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години;
- с присъда № 543/17.06.2008г. по нохд №
707/2008г. на СлРС, в сила от 03.07.2008г., за деяние по чл.343б ал.2 от НК,
извършено на 06.02.2008г. – на пробация, изразяваща се в задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от две години и поправителен труд за срок
от шест месеца, както и глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години.
По отношение на тези присъди подсъдимият К. е
реабилитиран по право по реда на чл.88а от НК.
Подсъдимият К.Н.К. е правоспособен водач на МПС
категория „В" и „С", като правоспособността си е придобил съгласно
протокол № 335/04.07.1996г. на КАТ гр.Ямбол. Като водач на МПС е наказван общо
21 пъти по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение
по ЗДвП, от които четири пъти за превишаване на максимално разрешената скорост
за движение в населено място, два пъти за неправилно изпреварване и неспазване
на предимство, един път за отказ да му бъде извършена проверка за алкохол, един
път за управление на МПС в пияно състояние, два пъти за управление на МПС след
като е лишен от това право по административен ред, а в останалите случаи за
по-леки нарушения на правилата за движение.
Свид. Н.В. от гр.Велико Търново притежавала лек
автомобил „Порше Кайен" с рег. № ВТ 0008 ВС. През м.октомври 2012г. тя предоставила
ползването на автомобила на подс. К.К., като двамата сключили договор за
лизинг, по силата на който подс. К. се задължил да изплати продажната му цена
на периодични лизингови вноски.
На 01.08.2013г. сутринта подс. К.К. *** и около 09.00
часа тръгнал с автомобила да се прибира в с.Чинтулово, общ.Сливен, управлявайки
го лично. След като напуснал гр.Сливен, навлязъл с автомобила по път 1112 -
гр.Сливен - с.Чинтулово. Пътят бил двулентов, с по една лента за движение във
всяка посока, а пътното платно било сухо.
В нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП,
подс. К.К. управлявал автомобила по този път със скорост от около 116 км/час,
при максимално разрешена скорост на движение извън населено място 90 км/час,
при която скорост на движение опасната зона за спиране на автомобила била 112
метра. Придвижвайки се по посока към с.Чинтулово, подсъдимият приближил с
управлявания от него автомобил десен завой с радиус от 83,4 метра. Видимостта в
зоната на завоя била ограничена до 70 метра, но въпреки това подс. К.К. в
нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП не съобразил скоростта си на
движение с конкретните условия на видимост в тази зона, а продължил движението
си напред, със скорост от около 116 км/час, при положение, че технически
съобразената скорост спрямо конкретната видимост в зоната на завоя е била около
86 км/час.
По същото време, в района на км.32 на път 1112, на
разстояние от 103 метра след завоя по посока за с.Чинтулово, работници на
„ВИАДУКТ-АБ-БИНКОС" ООД, сред които и постр. И. Г. И., извършвали ремонтна
дейност на пътната настилка на пътя, като я подготвяли за полагане на асфалт.
Пътното платно в този участък на пътя е било частично фрезовано с дължина 12,7
метра, широчина 6,40 метра и дълбочина 4 см, като по същото време постр. И. се
намирал в лентата за движение на автомобила, управляван от подс. К.К., на около
1 метър от разделителната линия на пътното платно и с помощта на къртач оформял
ръбовете на фрезования участък на асфалта. На разстояние от около 1-1,5 метра
северно от него, също в лентата за движение на автомобила на подсъдимия се
намирал свид. К.К., който също извършвал подготвителни действия по пътната
настилка за полагане на асфалт. На банкета, северно от пътното платно се
намирали и други работници на пътно-строителната фирма. Всички те, както и
свид. К.К., били облечени със светлоотразителни жилетки, като единствен постр. И.
не носел такава жилетка, тъй като бил много пълен и изпитвал затруднение при
обличането и носенето й. При осъществяването на дейността по подготовката на
настилката за полагане на асфалт, постр. И. работел с къртач, който бил много
шумен и както той, така и свид. К.К. се затруднявали да чуят шума от
приближаващите към тях автомобили.
След преодоляването на десния завой, подс. К.К. навлязъл
с управлявания от него автомобил в зоната на прав участък на пътя, в който
участък, на 103 метра след завоя се извършвали върху платното за движение
ремонтните работи от постр. И. и другите работници на пътно-строителната фирма.
Въпреки че постр. И. и свид. К. се намирали на пътното платно в неговата лента
за движение и присъствието им там представлявало опасност за движението, и
въпреки че подс. К.К. е имал техническата възможност да забележи присъствието
им там от разстояние 103 метра, същият в нарушение на разпоредбата на чл.20
ал.2 от ЗДвП не предприел действия по намаляване на скоростта си на движение и
спиране на управляваното от него моторно превозно средство. Със същата скорост
от около 116 км/час той продължил движението си напред по посока към постр. И.
и свид. К., като едва когато ги приближил на разстояние от около 38 метра
отклонил движението на управлявания от него автомобил наляво и предприел
действия по ефективно спиране на автомобила, чрез аварийно задействане на
спирачната му система. Въпреки това, подсъдимият с управлявания от него
автомобил не успял да спре и приближавайки постр. И. го блъснал с
челно-страничната дясна част на автомобила, в резултат на което го изхвърлил
напред и надясно, а автомобилът продължил движението си наляво, с частично
напускане на платното от ляво по посока на движението, след което се върнал
обратно на пътното платно и спрял в дясно от същото.
В резултат на настъпилото пътнотранспортно
произшествие и блъскането на постр. И. И., същият получил тежка съчетана травма
с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците, със счупване на
десния долен крайник и травматична ампутация на същия на около 55-60 см от
ходилото, в резултат на които травматични увреждания починал. Според
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза причина за
настъпването на смъртта му е тежката несъвместима с живота съчетана травма,
като най-важно значение за настъпването на смъртта му е имала тежката,
несъвместима с живота гръдна травма, с тежките контузии на белите дробове и
разкъсванията на околосърцевата торбичка и предната повърхност на сърцето, в
областта на двете камери. Съдебномедицинският експерт е формирал заключение, че
смъртта на постр. И. е пряка и непосредствена последица на получените
травматични увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие, като
настъпването на смъртта му е било неизбежно и неминуемо.
В резултат на пътнотранспортното произшествие
предизвикано от подс. К.К. и възникналия сблъсък между управлявания от него лек
автомобил „Порше Кайен" с рег. № ВТ 0008 ВС и постр. И. И., са били
причинени материални щети на автомобила, като според заключението на
назначената по делото съдебно-оценителна експертиза щетата за лекия автомобил е
в размер на 4 316.73 лв.
Според заключението на назначената автотехническа
експертиза, причина за възникналото пътнотранспортно произшествие е движението
на управлявания от подс. К.К. лек автомобил със скорост от 116 км/час, която е
над максимално разрешената скорост от 90 км/час извън населено място, както и
движението на автомобила с технически несъобразена скорост, съобразно
ограничената видимост в зоната на завоя. Формирано е заключение, че подс. К.К. е
нямал техническата възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие
при скоростта си на движение от 116 км/час, тъй като опасната зона за спиране
на автомобила от 112 метра е била по-голяма от видимостта му в зоната на завоя.
Съгласно експертизата, технически съобразената скорост на движение на
управлявания от подс. К.К. автомобил при наличната видимост от 70 метра в
зоната на завоя е била около 86 км/час. Подсъдимият е имал техническата
възможност да намали скоростта си на движение до технически съобразената, при
която не би настъпило пътнотранспортно произшествие. Същият е имал техническата
възможност да възприеме постр. И. при навлизане в зоната на правия участък от
пътното платно, от разстояние 103 метра от мястото на удара. При скорост на
движение от 86 км/час, съобразена с видимостта в зоната на завоя и при
максимално разрешената за участъка скорост от 90 км/час, както и при
възприемане на постр. И. от разстояние от 103 метра, същият е имал техническата
възможност да спре преди мястото на удара и да избегне настъпването на
пътнотранспортното произшествие.
Фактическата обстановка, такава каквато е възприета
от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и
същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК
съдът прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова на
направеното самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата събрани
в досъдебното производство, които го подкрепят.
Така описаното непосредствено по-горе като
фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен
начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички
събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие
доказателства и доказателствени
средства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си -
обясненията на подсъдимия К.К. /прочетени/; показанията на свидетелите А.С., К.К.,
Д. Н., П. В., П. В., Г. К., Д. Т., Р. Д., К. К., Т. В., М. М., Н.В., Г.И., Е.И. /прочетени/; заключенията на
вещите лица по химическите, оценителната, техническата, съдебномедицинската и тройната
автотехническа експертизи /прочетени/; писмените доказателствени материали – протокол
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
към него, копие от пълномощно, копие от договор за покупко-продажба на
МПС, копие от застрахователна полица, копие от регистрационен талон, копие от
удостоверение за техническа изправност, материали от извършена проверка от РУ
СО гр.Сливен, протокол за доброволно
предаване, справка от КАТ - Сливен, удостоверение за наследници и препис
извлечение от акт за смърт, договор за покупко-продажба на МПС, справка за
съдимост, характеристична справка, ДСМПИС, както и представените в с.з. от
защитата на подсъдимия копие от добавък към застрахователна полица и копие от
експертно решение.
Съдът внимателно анализира обяснения на подсъдимия
изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено
средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения
представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че той е
в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна
отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. В
досъдебното производство подсъдимият е заявил, че се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, но не е депозирал обяснения относно случилото се. В
съдебната фаза подсъдимият прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК на
фактите съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са
последователни и непротиворечиви, макар и в различна степен същите са относими
към предмета на доказване и допринасят за изясняването на определени
обстоятелства от него.
От тези показания от съществено значение са
депозираните от свид. А.С., К.К. и П. В., които са очевидци на инцидента, доколкото са
работили по ремонта на участъка от пътя, където е станало произшествието.
Първите двама непосредствено са възприела удара между автомобила, управляван от
подсъдимия и пострадалия т.е. свидетелстват за самия механизъм. Освен това
показанията им имат съществено значение и по отношение на създадената
организация на движение в този пътен участък поради извършващия се ремонт,
поставените предупредителни пътни знаци и друга сигнализация, наличието на
предупредително и сигнализиращо работно облекло.
Важно значение за изясняването на определени
обстоятелства от предмета на доказване имат и показанията на свидетелите Д. Н. и К. К., първият е технически
ръководител, а втория е работник във фирмата, извършваща ремонта на пътя. Те не
са очевидци на инцидента на свидетелстват за създадената организация на
движението, поставената пътна сигнализация, ползваното предупредително работно
облекло. Вторият свидетел е възприел движението на автомобила на подсъдимия
непосредствено преди инцидента и заявява, че същият се е движел много бързо,
независимо от поставената сигнализация на пътя, че се извършва ремонт.
Съществено значение имат и показанията на
свидетелите П. В., Д. Т., Г. К. и Р. Димитров, които са полицейски служители и са
пристигнали на мястото на инцидента, непосредствено след настъпването му.
Свид. Т. В. е предоставила запис на охранителни камери,
свидетелите М. М. и Н.В.
са депозирали показания относно собствеността на автомобила, а свидетелите Г.И.
и Е.И. са съответно дъщеря и майка на пострадалия и са депозирали показания за
него, като същите не са очевидци на инцидента и не възпроизвеждат свои
възприятия относно този инцидент.
Съдът кредитира напълно и заключенията на вещите
лица по химическите, оценителната, техническата, съдебномедицинската и тройната
автотехническа експертизи. Тези заключения са подробни, пълни, обосновани и не
пораждат никакво съмнение по отношение на правилността им. Не само, че не са
оспорени от страните, но в действителност те в много голяма степен допринасят
за изясняването на съществени обстоятелства включени в предмета на доказване – липсата
на алкохол в кръвта на пострадалия и подсъдимия, размера на причинената щета на
автомобила, разчитане на записите на охранителните камери, механизма на
причинените увреждания и причината за смъртта, както и за причините за
възникването на ПТП и механизма на неговото протичане. Заключенията са
депозирани от компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и професионални
знания съдът няма никакви основания да се съмнява. В частност от особено важно
значение е заключението на вещите лица по тройната автотехническа експертиза
както за изясняване на най-съществените обстоятелства от предмета на доказване
по делото, така и с оглед преценката на достоверността на обясненията на
подсъдимия, респ. направеното от него признание по реда на чл.317 т.2 от НПК на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се кредитират писмените
доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в
съответствие както с общите изисквания
на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното
процесуално действие и следователно са годни доказателствени средства по отношение
на извършеното по време и установено чрез тези действия. Освен това, тези
доказателствени материали не се оспорват
от страните.
Страните не оспорват доказателствените материали.
При така установеното от фактическа страна и въз
основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд
направи следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно по-горе, от
обективна и субективна страна подсъдимият К.Н.К. е осъществил признаците на състава на
престъплението по чл.343 ал.1 буква „в” във връзка с чл.342 ал.1 от НК, тъй
като на 01.08.2013г. на път 1112, километър 32 в отсечката между гр.Сливен и
с.Чинтулово, общ.Сливен, при управление на МПС - лек автомобил „Порше
Кайен" с рег. № ВТ 0008 ВС, нарушил правилата за движение по пътищата по:
чл.20 ал.2 от ЗДвП - "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението." и чл.21 ал.1 от ЗДвП -
"При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час - за категория
„В", извън населено място - 90 км/ч" и по непредпазливост причинила
смъртта на И. Г. И., ЕГН ********** от гр.Сливен.
От обективна страна е несъмнено, че подсъдимият К.К.
при управлението на лекия автомобил в посочения по-горе участък от пътя е
нарушил правилата за движение визирани в посочените разпоредби на чл.20
ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, а именно:
- не е съобразил скоростта си на движение с
конкретните особености на пътната обстановка, които в случая са изисквали това
– наличието на ограничена видимост в зона на завой, извършвания ремонт на
пътното платно, наличието на хора /извършващи ремонта/ на пътното платно и в
близост до него;
- движил се е с управлявания от него лек автомобил
със скорост от 116 км/час при максимално разрешена скорост от 90 км/час в
конкретния пътен участък.
Неспазването на посочените по-горе изисквания визиранио
в съответните цитирани разпоредби на ЗДвП и представляващи по същество едни от основните
правила, регламентиращо движението на МПС по пътищата в страната несъмнено е в
пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП и резултата от
последното – смъртта на пострадалия И. Г. И..
Скоростта на движение на автомобила и техническите
причини за настъпването на ПТП са установени по несъмнен и безспорен начин от
заключението на автотехническата експертиза и по отношение на механизма на настъпване
и протичане на произшествието, както и по отношение на техническите причини за
това по делото не се спори.
По отношение на характера на причинените телесни
увреждания на пострадалия, механизма на получаването и причината за смъртта, по
делото не се спори въобще и е несъмнено, че описаните от вещото лице по
съдебномедицинската експертиза телесни увреждания в резултат на ПТП, вследствие
на което И. И. е починал, както и че е налице пряка и непосредствена връзка
между нарушаването на правилата за движение, възникването на ПТП респ.
последиците от него /нараняванията на пострадалия/ и настъпването на смъртта на
самия пострадал.
От субективна страна деянието на подсъдимия е
извършено по непредпазливост. Същият не е целял пряко настъпването на престъпния
резултат, но е могъл съобразно квалификацията си на водач на МПС и е бил длъжен
в съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка да предвиди
настъпването на общественоопасните последици – да съобрази скоростта си както с
изискванията, произтичащи от конкретната пътна обстановка /движение в зоната на
завой и наличие на ограничена видимост, извършване на ремонт на пътя, наличие
на хора на пътното платно и близо до него/, така и с изискването за движение с
разрешена скорост извън населено място.
От наличните доказателства е установено по несъмнен начин, че
пътнотранспортното произшествие и причинените в резултат на него смърт на
постр. И. И. са пряка последица от допуснатите от страна на подсъдимия К. К. нарушения на правилата за движение по чл.20 ал.2
и чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Като причини и условия за извършване на
престъплението съдът преценява проявеното от страна на подсъдимия незачитане на
основни правила за движение, регламентиращи задължението за движение със
съобразена с пътните условия и разрешена скорост.
Съставомерността на деянието на подсъдимия т.е.
обстоятелството, че той е извършил посоченото престъпление и правната му
квалификация не се оспорва от страните по делото.
При определянето на вида и размера на наказанията,
което следва да бъдат наложени на подсъдимия за извършеното от него престъпление,
съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК
като вид и размер на санкцията за този вид престъпления /със задължителното
приложение на чл.58а от НК с оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/,
отчете степента на обществената опасност както на дееца, така и на всяко
неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши
конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху
размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата
на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.
Съдът отчете обстоятелството, че предвид
зачестилите не само напоследък, но и въобще транспортни произшествия вкл. и с
човешки жертви, в резултат на което годишно в страната загиват повече хора
отколкото при някои дълготрайни военни конфликти, принципно този вид деяния са
с повишена степен на обществена опасност, което от своя страна обуславя необходимостта
от по-строга наказателна политика като един факторите за ограничаването на тази
неблагоприятна за съжаление тенденция.
От друга страна съдът прецени, че подсъдимият е със
сравнително висока степен на обществена опасност като водач на МПС, която
несъмнено е значително по-висока от типичната за водачите на МПС предвид
наличните по делото доказателства за извършените от него нарушения на правилата
за движение, за които той е бил санкциониран по административен ред. За също
такива деяния подсъдимият е бил и осъждан неколкократно с влезли в сила
присъди, но доколкото той е бил реабилитиран по право по тях, това
обстоятелство не би следвало да се отчита като отегчаващо отговорността му
обстоятелство. Същевременно, обаче, независимо от факта на настъпилата
реабилитация по право по отношение на тези осъждания, фактът, че всички те /без
първите две/ са за деяния свързани с управление на МПС след употреба на алкохол
или след като е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, го
характеризират силно негативно като водач на МПС и несъмнено са в подкрепа на
направения по-горе извод за значително по-високата му степен на обществена
опасност предвид многобройните наказания, наложени по административен ред.
Освен това, настоящият съд намира и че извършеното
от подсъдимия е с по-висока степен на обществена опасност от типичната за този
вид престъпления, доколкото се касае за драстично нарушение на основни правила
за движението, свързани с избора на скорост на движение, което от своя страна е
довело до настъпването на ПТП и причиняването на смъртта на пострадалия. В
подкрепа на този извод са и конкретните обстоятелства, свързани както с
механизма на настъпване и протичане на ПТП вкл. и факта, че пострадалият
буквално е бил пометен от управлявания от подсъдимия автомобил и при удара се е
стигнало до откъсване на крайници. Подсъдимият редовно се е движел с автомобил
по този маршрут и е бил наясно с факта, че по него се извършва ремонт, но
независимо от това е карал безразсъдно и безотговорно, което допълнително
завишава степента на обществената опасност на деянието му.
С оглед на цитираната по-горе разпоредба на чл.373
ал.2 от НПК относно задължителното приложение на чл.58а от НК съдът намира, че
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а
именно лишаване от свобода, чийто размер да бъде намален с една трета по реда
на чл.58а ал.1 от НК.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство се отчете факта на настъпилата реабилитация по предходните му
осъждания т.е. формално чистото му съдебно минало.
Той е бил осъждан неколкократно, но е не е търпял
наказание лишаване от свобода ефективно. Последното му осъждане е за деяние по
чл.343б ал.1 от НК т.е. за управление на МПС след употреба на алкохол - с
присъда № 543/17.06.2008г. по нохд № 707/2008г. на СлРС, в сила от
03.07.2008г., за деяние по чл.343б ал.2 от НК, извършено на 06.02.2008г. – на
пробация, изразяваща се в задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
две години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две
години и поправителен труд за срок от шест месеца, както и глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
По това осъждане, както и по предходните,
подсъдимият е реабилитиран по право по реда на чл.88а от НК, доколкото за
всички осъждания са изтекли съответните срокове по чл.82 ал.1 от НК.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия
самопризнание не следва в случая да се преценява като смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото то е само формално и предназначено да облекчи
положението му в наказателното производство, а от друга страна това признание
вече е взето предвид по силата на закона при редуцирането на наказанието по
реда на чл.373 ал.2 от НПК във връзка с чл.58а ал.1 от НК.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства бяха отчетени многобройните му предишни наказания за нарушения по
ЗДвП, както и това, че нарушенията са свързани със скоростта на движение,
управление след употреба на алкохол и/или след като е бил лишен от право да
управлява МПС, които по принцип са и сред основните причини за настъпване на
ПТП въобще т.е. тежестта на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за
движение се преценява като обстоятелство отегчаващо отговорността в конкретния
случай. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат и
конкретния механизъм на настъпване и протичане на ПТП, както и коментираната
по-горе значително по-висока степен на обществената опасност на подсъдимия като
водач на МПС, а и на извършеното от него в конкретния случай.
С оглед на цитираната по-горе разпоредба на чл.373
ал.2 от НПК относно задължителното приложение на чл.58а от НК съдът намира, че
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а
именно лишаване от свобода, чийто размер да бъде намален с една трета по реда
на чл.58а ал.1 от НК.
Не са налице основания за приложението на чл.58а
ал.4 във връзка с чл.55 от НК, доколкото наличните по делото и констатирани от
съда смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства нито са многобройни,
нито имат изключителен характер, че да може да се обоснове извод за
несъразмерна тежест на предвиденото по закон най-леко наказание за този вид
престъпления.
При това положение съдът прецени, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание лишаване от свобода при значителен превес на отегчаващите
спрямо смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно в размер между
средния и максималния, предвиден в разпоредбата на чл.343 ал.1 б.”в” предл.1 от НК и конкретно в случая – пет години лишаване от свобода.
Както вече беше посочено по-горе, въпреки
наличието на няколко смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
настоящият съд прие, че същите нито са толкова многобройни, нито имат такъв
изключителен характер, че да го мотивират да направи извод за несъразмерна
тежест на предвиденото най-леко наказание т.е. да определи наказанието при
условията на чл.55 от НК. Определянето на наказание в по-нисък размер в
конкретния случай не би съответствало на степента на обществената опасност
както на конкретното деяние, свързано с допускане на сериозни нарушения на
правилата за движение и от лице, което многократно е наказвано по административен
ред за тежки нарушения по ЗДвП, така и на степента на обществената опасност на
този вид деяния по-принцип, което очевидно налага необходимостта от
провеждането на една по-строга наказателна политика респ. налагане на по-тежки
наказания.
Съгласно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК така
определеният размер на наказанието лишаване от свобода от две години следва да
се редуцира с една трета и на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване
от свобода в размер на три години и четири месеца.
С оглед на вида и размера на така наложеното
/определено и редуцирано по реда на чл.58а ал.1 от НК/ от настоящия съд на
подсъдимия наказание три години и четири месеца лишаване от свобода следва да
се търпи ефективно. В съответствие с разпоредбите на чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието,
което да се търпи в затворническо общежитие от открит тип, тъй като подсъдимият
е осъден за пръв път на наказание лишаване от свобода, което следва да търпи
ефективно и за престъпление извършено по непредпазливост.
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК на
подсъдимия К.Н.К. следва да се наложи и наказанието лишаване от право да
управлява МПС. Съдът прецени, че това наказание следва да се наложи за по-дълъг
срок от срока на наказанието лишаване от свобода преди редукцията му по чл.58а
ал.1 от НК, а именно за срок от шест години. Продължителността на това
наказание също бе преценена с оглед на направените от съда констатации и изводи
за степента на обществената опасност на извършеното от подсъдимия и
необходимостта същият да бъде лишен от възможността отново да извърши такова
престъпление за определен период от време, като този период от време не може да
бъде по-малък от размера на наказанието лишаване от свобода. Нещо повече, този
срок следва значително да превишава размера на наказанието лишаване от свобода
след редукцията му по чл.58а ал.1 от НК, доколкото и след изтърпяването на това
наказание следва да продължи и лишаването от право, което съгласно разпоредбата
на чл.49 ал.3 от НК започва да тече от влизането на присъдата в сила. Отчетено
бе обстоятелството, че подсъдимият многократно е бил наказван по
административен ред за допуснати нарушения по ЗДвП, поради което за поправянето
и превъзпитаването му е необходим един по-дълъг период от време. С оглед на
разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК размерът на това наказание не може да бъде
намален с една трета, така както това е предвидено за наказанието лишаване от
свобода.
По преценката на съда, така наложените на
подсъдимия наказания в максимална степен отчитат обществената опасност на подсъдимия
и на извършеното от него, както и наличните останали обстоятелства влияещи
върху размера на отговорността и следователно максимално биха способствали за
да се постигнат целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Подсъдимият К.К. следва да бъде осъден да заплати
на частните обвинители Е.И. и Г.И. направените от тях разноски за адвокатски
хонорар – 500 лв. на първата и 300 лв. на втората.
По правилата на процеса съдът следва да осъди
подсъдимия К.К. да заплати по сметката на СлОС сумата от 1288 лв.,
представляваща направените по делото разноски за вещи лица.
Вещественото доказателство – лек автомобил „Порше
Кайен" с рег. № ВТ 0008 ВС и 1 бр. ключ за лек автомобил, следва да се върне
на собственика му М. М. М., след влизане на
присъдата в сила.
Вещественото доказателство – 1 бр. CD-R Сони с
надпис „Запис от охранителна камера от 01.08.2013г., следва да се унищожи като
вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: