РЕШЕНИЕ

Номер  260309                           01.03.2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На двадесет и пети януари                 двехиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер    7454  по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000662/05.11.2020г. на ** ОО”АА”- гр.Пловдив, с което на „Фулда България”ООД, с ЕИК *********, седалище ** е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда / лв. за нарушение по чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС , вр. с чл.178а, ал.4, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

          Дружеството жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник. Претендира и разноски.

          Въззиваемата страна – РД „АА“ - Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище намира жалбата за неоснователна.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

          Дружеството жалбоподател „Фулда България”ООД извършвало периодични прегледи на превозни средства за техническа изправност и за целта стопанисвало контролно технически пънк. В същия имало въведена система за управление № 214071-2017-AQ-BGR-RvA. На 14.10.2020г. дружеството жалбоподател депозирало заявление за промяна в обстоятелствата поради нов сертификат на тази система в Автомобилна администрация-Пловдив. Самият сертификат бил издаден на 23.01.2020г. При това положение на 16.10.2020г. свид.Х.Ч. съставил срещу дружеството жалбоподател АУАН № 280298 за това, че на 04.02.2020г. в гр.Пловдив е извършило нарушение изразило се в неподаване в 7-дни срок от издаване сертификата на информацията на контролния орган. Въз основа на този акт било издадено и процесното НП, в което обаче като дата на извършване на нарушението била посочена 16.10.2020г.

         Така изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля Х.Й.Ч., както и от писмените доказателства по делото, които кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Горната фактическа обстановка не се и спори от страните.

         При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице безспорни и категорични доказателства, че жалбоподателя не е изпълнил задължението си по чл.24, ал.1 от Наредбата в срок, но нарушението очевидно не е извършено на 16.10.2020г. Всъщност нито от съдържанието на акта , нито от процесното НП става ясно кога администрацията твърди, че е започнал да тече срока. Това се изясни едва от разпита на актосъставителя, който приема, че срока следва да тече от издаване на сертификата т.е. 23.01.2020г. Това също е спорно, тъй като така и не е установено кога дружеството е разбрала за съществуването на същия. Дори и така седмодневния срок изтича на 30.01.2020г., следователно нарушението би следвало да е извършено на 31.01.2020г. В случая обаче е налице разминаване на датите в АУАН – 04.02.20г. и тази в НП – 16.10.2020г. Ако наказващия орган е приел, че седмодневния срок следва да тече от 09.10.2020г., която дата изглежда произволно определена и не става ясно по какъв начин наказващия орган се е насочил към нея, то нарушението също няма как да е извършено на 16.10.20г., тъй като към този момент не е изтекъл седмодневния законен срок за деклариране. Всъщност 16.10 би бил последния възможен ден.

Ето защо настоящата инстанция намира, че при съставяне на АУАН , а и издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя.

         В двата се сочат съвсем различни дати на извършване на нарушението, които обаче в крайна сметка са неправилно определени. На практика нарушението, което е вменено на жалбоподателя не е извършено на нито една от двете. Последното налага отмяна на процесното НП като незаконсъобразно. Предвид това и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от юридическото лице за повереник, то следва да му бъдат присъдени такива в размер на 360 / триста и шетдесет/ лв. с включен ДДС, съгласно приложените договор, фактура, платежно нареждане и списък с разноски. Същите са в рамките на законовия минимум, поради което не могат да бъдат намалени като прекомерни, противно на възражението на въззиваемата страна в този смисъл.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000662/05.11.2020г. на ** ОО”АА”- гр.Пловдив, с което на „Фулда България”ООД, с ЕИК *********, седалище ** е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда / лв. за нарушение по чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС , вр. с чл.178а, ал.4, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

ОСЪЖДА ИА“Автомобилна администрация“ гр.София да заплати на дружеството жалбоподател „Фулда България”ООД, с ЕИК *********, седалище ** сумата от 360 лева разноски за повереник.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.