О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
24.02.2021г.
АПЕЛАТИВНИЯТ СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 4-ти
въззивен състав, в закрито
съдебно
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЕЛИН
И.
АДЕЛИНА И.А
след като разгледа докладваното от съдия Петкова ВНЧД № 69 по описа на АСНС за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр. с чл. 248 от НПК.
С протоколно определение от 08.02.2021г., произнесено в
разпоредително заседание по НОХД №94/2021г.,
Специализираният наказателен съд, 3-ти състав, по реда
и на основание чл. 248 ал.5 т.1 вр. с ал.1 т.3 от НПК, e ОСТАВИЛ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на подсъдимия по делото С.М.А. (адв. А.), за
прекратяване на съдебното производство и връщането му на
Специализираната прокуратура с цел отстраняване
съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са довели
до ограничаване процесуалните права на обвиняемия.
Със същото протоколно определение, първоинстанционният съд е
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ и искането на защитата за изменение на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ на подсъдимия А..
Определението е обжалвано в
законоустановения 7-дневен срок с частна
жалба
от подсъдимия С.А. – чрез упълномощения му защитник адв. С.
А. – както в частта му, в която е отказано прекратяване на съдебното
производство, така и в частта за отказа да се измени в по-лека мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ на подсъдимото лице. В жалбата се изразява
несъгласие с констатациите на съда в определението от 08.02.2021г. относно липсата
на допуснати съществени процесуални нарушения в обвинителния акт. Твърди
се за неяснота в акта на прокурора при описание на фактическите обстоятелства относно
престъплението по чл. 214 ал.2 т.1 и т.2 вр с ал.1 вр. с чл. 213а ал.2 т.1 и
ал.3 т.2 вр. с чл. 26 ал.1 от НК по обвинението на А., което, според
жалбоподателя, е довело до невъзможност той да разбере в какво е обвинен.
Относно отказа на първостепенния съд да измени мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ на същия подсъдим, в частната жалба се излагат доводи за
продължителност на периода на изпълнение на тази мярка спрямо А., което
ограничавало гражданските му права. Иска се отмяна на атакуваното определение и
в двете негови обжалвани части, респ. – произнасяне на нов съдебен акт от
въззивния съд със заместващо произнасяне, съобразено с направените в частната
жалба искания.
Препис от частната
жалба е бил изпратен на противоположните
страни в процеса (Специализираната прокуратура и конституирания като частен
обвинител К. А. и неговия повереник – адв. М. Д.), на основание и по реда на чл.
342 ал.2 от НПК. От последните не са постъпили писмени възражения.
По
делото е установено следното:
Досъдебно
производство №156/2019г. по описа на ОД на МВР – гр. Пловдив е внесено (за
пореден – втори път) в Специализирания наказателен съд на 22.01.2021г. с обвинителен
акт на Специализираната прокуратура, с който са възведени обвинения спрямо С.М.А., както следва:
- за
престъпление по чл. 198 ал.1 от НК, извършено, според обвинителния акт, на
04.10.2017г., с посочено в същия акт пострадало лице К. И. А.;
- за
престъпление по чл. 214 ал.2 т.1 и т.2 вр с ал.1 вр. с чл. 213а ал.2 т.1 и ал.3
т.2 вр. с чл. 26 ал.1 от НК, с включени в състава на продължаваното
престъпление 13 (тринадесет) отделни деяния, с посочено в ОА същото пострадало
лице.
Първоинстанционният
съд, в проведеното на 08.02.2021г. разпоредително съдебно заседание по делото,
след като е изслушал доводите и аргументите на страните, е приел, че наведените
такива от страна на защитата за прекратяване на съдебното производство по НОХД №94/2021г. и връщането
му на СП, са неоснователни. Приел е, че в обвинителния акт не са допуснати
твърдените от защитниците на подс. А. процесуални нарушения, изразяващи се в
липса на фактология в обстоятелствената част на акта относно обвинението,
повдигнато срещу него за престъпление по чл. 214 ал.2 т.1 и т.2 вр с ал.1 вр. с
чл. 213а ал.2 т.1 и ал.3 т.2 вр. с чл. 26 ал.1 от НК, както и свързани с
противоречие между фактите, отразени в обстоятелствената част от акта на
прокурора, и диспозитива на същия.
Частната
жалба е допустима, а разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ВЪЗЗИВНИЯТ
СЪД, след като се запозна с обвинителния акт и с всички останали материали по
делото, намира горния извод на СНС за
правилен и законосъобразен. В обвинителния акт е изложена достатъчно
изчерпателна фактология, обективно даваща възможност на обвиняемия да разбере в
какво е обвинен. В диспозитива на обвинителния акт също е формулирано коректно
повдигнатото му обвинение за горепосоченото престъпление, с посочване на време,
място на извършване и останалите реквизити, изискуеми по НПК. Очевидно
прокуратурата застъпва обвинителна теза (ясно изразена в обвинителния акт), че
13-те акта на имуществено разпореждане от страна на К. А. (престиране на
парични суми към подс. А. на различни дати, също посочени конкретно в ОА), са
били осъществени в резултат от отправени от А. към А. конкретни заплахи именно
на датата 10.01.2018г. Между обстоятелствената част от акта на прокурора и
диспозитивната част на същия, по този въпрос въззивният съд, както е приел и
първоинстанционният в обжалваното протоколно определение, не съзира
противоречия или неясноти. Настоящият второинстанционен състав не споделя
възраженията на защитата в тази връзка, нито „желанието й“ за доуточняване на
датата на отправяне на заплахите от страна на прокуратурата, след като е ясна
волята на прокурора за какви деяния, осъществени на кои дати (според СП), да
повдигне обвинение срещу С.М.А.. От друга страна, недопустимо би се явило
даването на указания от съда към прокуратурата по въпроса относно формулиране
на обема на обвинението,
включително – за датите, на които прокурорът твърди, че са извършени деянията
или съставомерни техни признаци (стига да не е налице противоречие между
обстоятелствената част на ОА и неговия диспозитив, каквото въззивният съд,
както вече уточни, не съзира в
конкретния случай).
Поради
изложеното, и въззивната инстанция, както е процедирал и първостепенният съд,
намира, че не са налице твърдените от защитата процесуални нарушения, които да
налагат прекратяване на съдебното производство и връщането му на
Специализираната прокуратура за отстраняване на съществени нарушения на
процесуални правила.
Относно
отказа на първоинстанционния съд да измени мярката за неотклонение „Задържане
под стража“ на жалбоподателя, въззивния състав счита, че той също е правилен и
обоснован. Подсъдимият С.А. е обвинен в две тежки умишлени престъпления по
смисъла на чл. 93 т.7 от НК (по чл. 198 и по чл. 214 от НК). Нещо повече, по
второто от обвиненията (това за престъпление по чл. 214 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1
от НК), в състава на продължаваното престъпление са включени (според
обвинението), 13 (тринадесет) отделни деяния на изнудване.
По
въпроса за наличието на обосновано предположение за авторство на подс. А. в
осъществяване на инкриминираните деяния, първостепенният съд е направил
коректен анализ на доказателствата по делото („a la
prima facie“, както изисква процедурата при подобно произнасяне) и
настоящият въззивен състав се солидаризира с изложеното в обжалваното
определение, без да намира за необходимо да го преповтаря.
Относно
опасностите от укриване и/или от извършване на престъпление,
второинстанционният съдебен състав не намира за налична и реална първата
опасност (от укриване на подсъдимия). Данни по делото за такъв реален риск
липсват.
Що се
касае до опасността от извършване на престъпление, въззивният съд намира за
законосъобразни изводите на първоинстанционния за продължаващо наличие на такъв
риск, който се преценява за реален, а не за хипотетичен. Изводът за това
произтича от вида, броя и спецификата на обвиненията спрямо А., за които е
налице обосновано предположение за авторство. Евентуалните силови методи,
използувани от подсъдимия спрямо сочения за пострадал А., също допринасят до
достигане на визирания по-горе извод. Вярно е отразеното в частната жалба на
адв. А., че, видно от справката за съдимост на С.А., по първото от осъжданията
си той е реабилитиран по право (и това е отразено в самата справка), а по
второто той е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда и при условията на чл. 78а от НК. Отразените
в справката за съдимост обстоятелства, обаче, не могат да не се отчетат като
негативни характеристични данни за подсъдимото лице, които, в съвкупност с
високата степен на обществена опасност на самите престъпления, в които А. е
обвинен и с продължителния период на тяхното осъществяване, дава основание на
съда да направи разумен извод за продължаващо наличие на реална опасност от
извършване на престъпление.
Периодът
на изпълнение спрямо подс. С.А. на мярка за неотклонение „Задържане под стража“
не може да се приеме като аргумент за облекчаване на процесуалното му положение
(чрез изменение на най-тежката мярка за неотклонение), предвид съображенията,
развити в предходния абзац от настоящото определение, както и поради факта, че
делото, от 22.01.2021г. се намира в своята съдебна фаза и сроковете по чл. 63
ал.4 от НПК, визирани от защитата в частната жалба, са неприложими към този
етап от наказателния процес.
Предвид
изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че протоколното
определение на СНС от 08.02.2021г.
следва да бъде потвърдено в обжалваните му части, респективно- частната
жалба на подс. А. и защитника му адв. А. следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на
основание чл. 345 ал.2 вр. с чл. 249 ал.3 вр. с чл. 248 ал. 1 т.3 от НПК, Апелативният специализиран
наказателен съд, 4-ти въззивен състав
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
(в обжалваните му части) протоколно определение от 08.02.2021г. на
Специализирания наказателен съд, 3-ти състав,
произнесено в разпоредително заседание на същата дата по НОХД №94/2021г.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.