№ 931
гр. Русе, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520100238 по описа за 2021 година
Ищецът “ЮБЦ” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица”,
бул.”България” № 81, вх.В, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, твърди, че на
06.07.2017г. между „БТК” ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № 1081546 за ползване на мобилен номер
**********. С допълнително споразумение към този договор, сключено на 12.09.2017г.,
абонатът подновил условията за ползване на мобилен номер **********, избирайки тарифен
план Smart 1 с месечна абонаментна такса в размер на 23.99 лева и добавил за ползване
интернет услуга с избран тарифен план VIVACOM Mobix 30 LTE с месечна такса 15.80 лева.
Срокът на договора е за 24 месеца, съответно до 12.09.2019г. За ползваните от ответника
услуги по договора – за разговори и месечни абонаментни такси, са издадени фактури както
следва: фактура № **********/01.09.2017г. за отчетен период 01.08.2017г. до 31.08.2017г. на
стойност 59.09 лева с включен ДДС, с падеж на плащане 18.09.2017г.; фактура №
**********/01.10.2017г. за отчетен период 01.09.2017г. до 30.09.2017г. на стойност 55.54
лева с включен ДДС, с падеж на плащане 18.10.2017г.; фактура № **********/01.11.2017г.
за отчетен период 01.10.2017г. до 31.10.2017г. на стойност 33.41 лева с включен ДДС и
включена лихва за забава на стойност 0.63 лева, с падеж на плащане 18.11.2017г. и фактура
№ **********/02.12.2017г. за отчетен период 01.11.2017г. до 30.11.2017г. на стойност 5.85
лева с включен ДДС и включена лихва за забава в размер на 0.94 лева, с падеж на плащане
18.12.2017г. До момента ответникът не е заплатил тези парични суми по издадените му
фактури. С договор за цесия от 16.10.2018г. сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Груп” ООД,
първия прехвърлил на втория вземанията си срещу ответника по договор за предоставяне на
мобилни услуги с клиентски № 1081546 от 06.07.2017г. и допълнителното споразумение към
1
него от 12.09.2017г. и издадените въз основа на тях фактури. С пълномощно „БТК” ЕАД
упълномощило „С.Г. Груп” ООД от негово име да уведомява длъжниците за извършената
цесия. С договор за цесия от 01.10.2019г. сключен между „С.Г. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД,
първия прехвърлил на втория вземанията си срещу ответника по договор за предоставяне на
мобилни услуги с клиентски № 1081546 от 06.07.2017г. и допълнителното споразумение към
него от 12.09.2017г. и издадените въз основа на тях фактури. Към исковата молба е
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп”
ООД, с което дружеството уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията
от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г. Същата е връчено на
ответника заедно с връчването на исковата молба и приложенията към нея, поради което
същият следва да се счита за надлежно уведомен за двете цесии и същите са породили
действие спрямо него. Ищцовото дружество за дължимите суми по договор за предоставяне
на мобилни услуги с клиентски № 1081546 от 06.07.2017г. и допълнителното споразумение
към него от 12.09.2017г. и издадените въз основа на тях фактури, подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано
ч.гр.дело № 5471/2020г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК ответникът е подал възражение за недължимост на
сумите по нея и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на И.С., че му
дължи сумата от 96.04 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на
мобилни услуги с клиентски № 1081546 от 06.07.2017г. и допълнителното споразумение към
него от 12.09.2017г., въз основа на който са издадени фактура № **********/01.09.2017г.;
фактура № **********/01.10.2017г.; фактура № **********/01.11.2017г. и фактура №
**********/02.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 03.11.2020г. до окончателното й
изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 5471/2020г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело
разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът И.Р. Д в съдебно заседание признава изцяло предявения иск.
Съдът като взе предвид, че ответникът признава изцяло предявения иск, намира, че са
налице предпоставките на чл.237, ал.2 от ГПК и следва да бъде постановено решение без да
се коментира спора по същество, като иска следва да се уважи изцяло, основаващ се на
признанието на ответника, като се признае за установено по отношение на последния, че
дължи на ищцовото търговско дружество сумата от 96.04 лева, представляваща главница по
договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски № 1081546 от 06.07.2017г. и
допълнителното споразумение към него от 12.09.2017г., въз основа на който са издадени
фактура № **********/01.09.2017г.; фактура № **********/01.10.2017г.; фактура №
2
**********/01.11.2017г. и фактура № **********/02.12.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
03.11.2020г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5471/2020г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение
№ 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 5471/2020г. по описа на РРС,
разноски в размер на 25.00 лева – заплатена държавна такса и 180.00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски в размер на 25.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и
180.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Р. Д от гр.Русе, ул.”Сент Уан” № 9, с
ЕГН: **********, че дължи на “ЮБЦ” ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Триадица”, бул.”България” № 81, вх.В, ет.8, ЕИК *********,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, сумата от 96.04 лева /деветдесет и шест лева и
четири стотинки/, представляваща главница по договор за предоставяне на мобилни услуги
с клиентски № 1081546 от 06.07.2017г. и допълнителното споразумение към него от
12.09.2017г., въз основа на който са издадени фактура № **********/01.09.2017г.; фактура
№ **********/01.10.2017г.; фактура № **********/01.11.2017г. и фактура №
**********/02.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
03.11.2020г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5471/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И.Р. Д от гр.Русе, ул.”Сент Уан” № 9, с ЕГН: **********, да заплати на
“ЮБЦ” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица”,
бул.”България” № 81, вх.В, ет.8, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев
Цампаров, сумата от 205.00 /двеста и пет/ лева – направени по заповедното производство –
ч.гр.дело № 5471/2020г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА И.Р. Д от гр.Русе, ул.”Сент Уан” № 9, с ЕГН: **********, че дължи на
“ЮБЦ” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица”,
бул.”България” № 81, вх.В, ет.8, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев
Цампаров, сумите от 25.00 /двадесет и пет/ лева – заплатена държавна такса за
производството по настоящото дело и 180.00 /сто и осемдесет/ лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
3
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4