Р Е Ш Е Н И Е
260067/5.2.2021г.
05.02.2021
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2021 Град Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
26 (двадесет и шести) януари Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 936
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл. 310, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от Кодекса на труда. При условията на евентуалност е предявен и иск с
правно основание чл. 66, ал. 2 от КТ.
В
исковата си молба до съда, предявена на 10.06.2020 г., ищецът Б.С.И. излага, че
бил в трудово правоотношение с ответника –
„Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, като
изпълнявал длъжността „системен администратор”. На 21.04.2020 г. му била
връчена заповед № 23/21.04.2020 г. на управителя на дружеството за
прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ
– при съкращаване на щата. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като на
първо място се ползвал от предварителната закрила по чл. 333 от КТ и в двете й
хипотези. Освен това, работодателят не му връчил предизвестие. Оспорва и
наличието на реално съкращаване на щата, поради обстоятелството, че дейността
му се изпълнявала от друго лице в дружеството, което се консултирало с него
след датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Тоест, според ищеца,
друго лице изпълнявало трудовата му функция понастоящем. Моли съда да постанови
решение, по силата на което цитираната заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна, ищецът да бъде възстановен на предишната работа, да му бъде
заплатено от ответника обезщетение за времето, през което останал без работа поради претендираното като незаконно
уволнение – в месечен размер 1807,00 лв., равен на последното, получено
брутно трудово възнаграждение, за периода от момента на прекратяване на
трудовия договор, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението,
считано от депозиране на исковата молба – 10.06.2020 г. до окончателното изплащане,
както и ответникът да му заплати направените по делото разноски. При условията
на евентуалност, предявява и иск с правно основание чл. 66, ал. 2 от КТ, в
случай на отхвърляне на претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. Сочи,
че с допълнително споразумение към трудовия му договор било уговорено, че при
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, работодателят дължи на
работника обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение, увеличено
с размерите по колективния трудов договор, за период от 12 месеца. Моли съда,
при отхвърляне на основните претенции, ответникът да бъде осъден да му заплати
сума в размер на 30 480, 20 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от депозиране на исковата молба.
Ответната
страна оспорва предявените обективно съединени искове и моли съда те да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Сочи, че липсата на връчено
предизвестие не опорочава по никакъв начин уволнението. Излага, че И. не се
ползвал от предварителна закрила при уволнение, тъй като нито бил трудоустроен,
нито информирал работодателя за наличие на заболяване. Твърди, че е налице
реално съкращаване на щата на дружеството, като нямало пречка дейността на IT-специалист да се извършва от лице, чиято основна
трудова функция е друга. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни,
като му бъдат присъдени деловодните разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложеното допълнително
споразумение № 213/15.04.2004 г. от 29.09.2016 г. към трудов договор № 314/15.04.2004
г. (също приет като доказателство) е, че между „Водоснабдяване и канализация –
Шумен” ООД гр. Шумен и Б.С.И. съществувало трудово правоотношение, по силата на
което последният изпълнявал длъжността „системен администратор”. В
допълнителното споразумение е предвидено, че при едностранно изменение или
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, независимо
от основанието, служителят има право на обезщетение за 12 месеца в размер на
брутното му трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено
с размерите по чл. 23, ал. 1 от КТД на дружеството. Със заповед № 23/21.04.2020
г. на Управителя на дружеството, трудовото правоотношение било прекратено,
считано от 22.04.2020 година. Като основание за това в заповедта е посочено
„съкращаване в щата”. Заповедта е връчена на И. на 21.04.2020 година. По делото
е представена длъжностна характеристика на заеманата от ищеца длъжност, в която
като основни задължения е вписано: осигуряване на нормално функциониране на
информационните системи и компютърната техника на предприятието; организиране
на функционирането на компютърните мрежи и системи и тяхната защита; участие в
избора и въвеждането на компютърното оборудване; обучение на персонала за
работа с компютърното оборудване и с програмните продукти и системи;
отстраняване на дефекти и възникнали проблеми по функциониране на
информационното осигуряване. Съдът констатира от приложеното длъжностно щатно
разписание на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД към 21.04.2020 г., че
длъжността „системен администратор“, заемана от едно лице дотогава, се
съкращава на „0“ бройки. Видно от представения по делото колективен трудов
договор от 30.08.2019 г., вписан в регистъра на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Шумен с рег. № 44/22.11.2019 г. е, че страни по същия са работодателят и
синдикалните секции към Национален браншов синдикат „Водоснабдител“ към КНСБ и
КТ „Подкрепа“. Според предвиденото в чл. 70, ал. 1 от КТД, работодателят може
да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, член на един от
синдикатите, страна по този договор, при съкращение в щата и намаляване на
обема на работа, след предварително писмено съгласие на ръководството на
синдикалната организация в предприятието. От приложените 2 броя фишове за
получено трудово възнаграждение от Б.И. се установява, че всеки месец от същото
била удържана сума, представляваща членски внос за КНСБ.
Съдът
констатира от представената регистрационна карта № 10045002/2020 г., изд. от
Дирекция „Бюро по труда“ гр. Шумен, че И. е регистриран като безработен. По
делото са приложени медицински документи, съставени след 22.04.2020 г., от
които се установява, че ищецът страда от „хиперплазия на простатата“,
хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и други видове хипотиреоидизъм.
Съгласно
заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът
на брутното трудово възнаграждение, получено от И. в месеца, предхождащ
уволнението на 21.04.2020 г., възлиза на 1807,00 лв., като въз основа на него, общият
размер на обезщетение по чл. 225 от КТ за период от шест месеца се равнява на 10842,00
лева. Вещото лице сочи, че размера на дължимото обезщетение, договорено с
допълнителното споразумение от 29.09.2016 г. възлиза на 29223,60 лева.
По
делото е изготвена и съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице излага,
че част от информационните системи на „ВиК – Шумен“ ООД са свързани в мрежа,
включени са в домейн, като този начин на работа позволява отдалечено
администриране от потребител, притежаващ съответните администраторски права. В
случая, това се осъществява от служител на „Български ВиК холдинг“ ЕАД, С.В.,
който е с работно място в гр. София. Частта от работните станции, които не са
свързани в структурата, позволяваща отдалечено администриране, се извършва от
служител на ответника – И.К. Администрацията и поддръжката на системното
обезпечаване на сървърите се извършва дистанционно, а по отношение на приложни
софтуери и база данни – от служители на съответните търговци, доставили
съответното програмно обезпечаване. Архивирането на системни информационни
активи се извършва веднъж месечно, а на масиви на приложен софтуер – съгласно
установените в него настройки. Този начин на работа позволява отдалечено
отстраняване на инциденти, свързани с работоспособността на информационните
активи. Сървърите и част от работните станции използват антивирусен софтуер,
който се обновява автоматично от съответен сървър чрез интернет.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира от правна страна, че прекратяването на трудовото
правоотношение между ищеца и ответника е незаконосъобразно, поради следното:
Трудовото
правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ,
при което основание не се изисква вина от работника. В процесната заповед е
възпроизведено законовото основание, като е посочено, че е налице съкращаване на
щата на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен. Понятието
„съкращаване на щата” най-често се свързва с намаляване на бройките, определени
за отделните конкретни длъжности или с общото намаляване на работните места.
Щатното разписание съдържа всички щатни бройки, разпределени в обособените
организационни звена, съобразно утвърдената структура на предприятието. Самото
решение за извършване на съкращения в щата не подлежи на съдебен контрол. На
такъв контрол, обаче, подлежи самото уволнение както по процедура, така и по
същество – дали длъжността е действително съкратена и дали промените са
извършени по законоустановения ред – от съответния компетентен орган и след
утвърждаване на ново щатно разписание. Установи се, че ищецът бил в
трудовоправни отношения с ответното дружество, изпълнявайки посочената в
трудовия договор длъжност. Доказа се, че компетентният орган – управителят на „ВиК
– Шумен“ ООД, утвърдил ново щатно разписание, считано от 21.04.2020 година.
Според същото, числеността на заеманата от ищеца длъжност „системен администратор”
е намалена от една на нула бройки. Тоест, при ответника е налице намаляване на
бройките, определени за заеманата от Б. И. длъжност, поради което следва да се
приеме за доказано наличието на съкращаване на щата като основание за
прекратяване на трудово правоотношение. Предвид
горното, съдът намира, че към момента на уволнението е налице посоченото в
заповедта фактическо основание.
В тази
насока, становището на ищеца, че не е налице реално съкращаване в щата, тъй
като трудовите му функции се изпълнявали от друго лице в дружеството, се явява
неоснователно. Чрез заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза
се доказа, че по-голямата част от дейностите, изброени в длъжностната
характеристика на „системен администратор“ в ответното дружество фактически се
осъществяват дистанционно от служител на друго юридическо лице. Единствено по
отношение на малка група работни станции (основно каси, отдалечени от
централното управление) и при извършване на физически интервенции, дейността се
извършва от служител на ответника – И.К., заемащ друга длъжност.
Относно
довода на ищеца, обосноваващ незаконосъобразност на уволнението с липса на
връчено предизвестие: съгласно трайната практика на ВКС, работодателят не е
длъжен да отправи писмено предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение на основанията, визирани в чл. 328, ал. 1 от КТ, след като е
издал заповед на някое от тези основания, връчена на служителя по надлежния
ред. Заповедта може да съдържа и волеизявлението на работодателя за плащане на
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за
неспазения срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1 от КТ. Невръчването на
писмено предизвестие не води до незаконосъобразност на уволнението, извършено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, като предизвестието има значение
единствено за евентуалната отговорност на работодателя за предвиденото в
нормата на чл. 220, ал. 1 от КТ обезщетение.
Разпоредбата
на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ предвижда в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – материалноправното основание за прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца, че упражняването на правото на уволнение на работодателя е
предпоставено от вземането на мнението на трудово-експертната лекарска комисия
и предварително разрешение на инспекцията по труда, когато се касае до
уволнение на работник, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра
на здравеопазването. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987
г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила,
съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ (по-долу Наредбата), последната е приложима при
изчерпателно изброените заболявания. По делото не е доказано, че към датата на
уволнението му, Б.И. е страдал от някоя от изброените в наредбата болести.
Същият не е уведомявал работодателя си за наличие на такава болест, а и
представените по делото медицински документи са съставени след 21.04.2020 г. и
са ирелевантни за случая. Освен това, в тях ищецът е диагностициран с
„Хипертонично сърце“, но не и с „Исхемична болест на сърцето”. Тоест, за
работодателя не е съществувало задължение да вземе мнение, респективно
разрешение на посочените органи преди да прекрати трудовото правоотношение с ищеца.
В разпоредбата на чл.
333, ал. 4 от КТ е установена и закрила на работниците и служителите, членове
на синдикални организации, страни по КТД. Тази закрила е обусловена от
кумулативното наличие на следните предпоставки: уволнение по чл. 328, ал. 1, т.
2 и т. 3 от КТ; изрично предвиждане на закрилата в КТД; служителят да е член на
синдикалната организация – страна по договора. В настоящото производство се
установи, че Б.И. бил член на синдикалната организация „Водоснабдител“ към КНСБ
при ответното дружество. В тази насока са отразяванията в издадените от
„Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД фишове за платени трудови
възнаграждения, съдържащи вписвания на извършени удръжки от възнаграждението за
членски внос на посочената синдикална организация. Доказа се, че този синдикат
е страна по сключения и вписан в регистъра при Дирекция „Областна инспекция по
труда” гр. Шумен, воден съобразно чл. 53, ал. 3 от КТ, колективен трудов
договор. В клаузите на същия – чл. 70, ал. 1 изрично е предвидена закрила на
синдикалните членове при прекратяване на трудовото правоотношение поради
съкращаване в щата. Ответникът не ангажира доказателства, че е поискал съгласие
от синдикалната организация, чийто член бил И. и че по този начин изпълнил
задълженията, които му били вменени в КТД. Предвид гореизложеното, настоящият
състав приема, че в случая липсва изискваното от чл. 333, ал. 4 от КТ изрично и
конкретно предварително съгласие за уволнението на ищеца.
Правното значение на предварителната закрила по чл. 333
от КТ при уволнение е определена в чл. 344, ал. 3 от КТ. Правните последици от
липсата на предварително разрешение е признаване на уволнението за незаконно и
отмяна на заповедта за уволнение само на това основание, без съдът да разглежда
трудовия спор по същество.
Поради
това, следва да се приеме, че прекратяването на трудовото правоотношение между
страните се явява незаконосъобразно и заповед № 23/21.04.2020 г. на управителя
на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен следва да бъде отменена
като незаконосъобразна.
По
отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – същият се
явява акцесорен по отношение на иска за признаване на незаконност на
уволнението. Предвид обстоятелството, че съдът намира процесната заповед за
незаконосъобразна, искът следва да бъде уважен и ищецът – възстановен на
предишната работа.
Досежно
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ: не се спори по
делото, че в резултат на незаконното уволнение ищецът останал без работа.
Съгласно заключението по ССЕ описано по-горе, размерът на брутното трудово
възнаграждение, получено от ищеца в месеца, предхождащ уволнението, възлизал на
1807,00 лв., а общият размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за период
от шест месеца се равнява на 10842,00 лева.
Ето защо, претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, изчислено съгласно чл.
225, ал. 1 от КТ, се явява изцяло основателна по основание и размер. Поради
това, ответната страна бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 10842,00
лв., представляваща дължимо
по чл. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради незаконното уволнение, за периода от 22.04.2020
г. до 22.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 10.06.2020 г., до окончателното й изплащане.
Касателно претенцията по чл. 66, ал. 2 от КТ: същата е предявена при условията на
евентуалност – в случай на отхвърляне на исковете с правно основание чл. 344,
ал. 1 от КТ. Поради уважаване на същите, в случая съдът не дължи произнасяне по
този обективно съединен иск.
По определянето и
събирането на държавната такса по исковата молба:
На основание
чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е освободен от внасяне на държавна такса по
исковата молба и на разноски по производството.
На основание чл. 71, ал. 1 от ГПК, по делото следва да
бъде определена държавна такса върху всеки от неоценяемите искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ – в размер на по 30,00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71,
ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт,
по сметка на ШРС, държавната такса за всеки от трите предявени иска, в
общ размер 493,68 лв. (по 30,00 лв. за всеки от неоценяемите искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и 433,68 лв. – върху цената на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3 от КТ).
По разпределението на
разноските по делото:
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС,
направените в производството за сметка на бюджета на съда разноски в размер на 450,00
лева.
Всяка
от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото
разноски. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се представя своевременно от
ищеца.
По искането на
ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за
присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските,
представляващи заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат:
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна,
да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено
възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. В случая, при предявени искове за
отмяна уволнение и възстановяване на работа и цена на осъдителния иск 10842,00
лв. и разпоредбите на чл. 2, ал. 5, чл. 7, ал. 1, т. 1 и
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението се равнява
на 1465,26 лева. В процесната хипотеза се установи, че минималният размер на
платимото от ищеца възнаграждение възлиза на 1465,26 лв., а уговореният и
платен на пълномощника му размер – 2500,00 лева. Съдът, след преценка на
конкретната правна и фактическа сложност на настоящия трудов спор, намира, че
заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат за представителство и
защита в производството, изразяващо се в подаване на искова молба и явяване в две
съдебни заседания, е прекомерно съобразно сложността на делото и следва да се
присъди в по-нисък размер.
С оглед
гореизложеното, като съобрази и конкретно установените усилия на защитата на ищеца,
направени от пълномощника му за защита на трудови права чрез извършване на
процесуални действия, съдът приема, че платеният размер на адвокатското
възнаграждение не съответства на действителната правна и фактическа сложност на
делото. Същото се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Изложените съображения
обуславят извода за основателност на искането на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по
делото, същите, представляващи платено от ищеца възнаграждение за един адвокат,
следва да бъдат съобразявани до размер от 2000,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 2000,00
лева.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъденото обезщетение за работа.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Б.С.И. с ЕГН **********,***, извършено
със заповед № 23/21.04.2020 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен.
ВЪЗСТАНОВЯВА Б.С.И. с ЕГН **********
на предишната му работа – „системен администратор” във „Водоснабдяване и
канализация – Шумен” ООД гр. Шумен.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ – ШУМЕН” ООД с ЕИК ***, със седалище
гр. Шумен, адрес на управление: гр. Шумен 9700, общ. Шумен, обл. Шумен, пл. „В.“
№ 1, представлявано от Ж.С.Г.П., да заплати на Б.С.И. с ЕГН ********** сумата 10 842,00 лв. (десет хиляди осемстотин четиридесет
и два лева), представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ, за периода от 22.04.2020 г. до 22.10.2020 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 10.06.2020
г., до окончателното й изплащане.
На основание чл. 71, ал. 1 от ГПК, ОПРЕДЕЛЯ държавна
такса върху цената на всеки от неоценяемите искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ – в размер на по 30,00 лв. (тридесет лева).
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса по делото в общ размер 493,68
лв. (четиристотин деветдесет и три лева и 68 стотинки).
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал.
1, т. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Шумен направените от бюджета на съда разноски
по делото в размер на 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лева).
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен, да заплати на Б.С.И. направените
деловодни разноски в размер на 2000,00 лв. (две хиляди лева).
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото
обезщетение за работа – по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
На основание чл. 346, ал. 1 от КТ, решението относно
признатото за незаконно уволнение, подлежи на вписване в трудовата книжка на Б.С.И. с ЕГН **********.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, чрез пълномощниците
им – адв. Д.К. от ШАК, съотв. – юриск. Е.М.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба, пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от 05.02.2021 г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Решението, в частта му досежно допускането на
предварително изпълнение, имаща характер на определение по чл. 242, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 244 от ГПК и чл. 315, ал. 2 от ГПК, може да се обжалва от ответника, с частна жалба, пред Окръжен съд – Шумен,
в едноседмичен срок, считано от 05.02.2021 година.
Връчването по чл. 7, ал. 2 от ГПК на преписи на решението
не променя началния момент на срока за подаване на жалба, съотв. – частна
жалба.
В
деня на влизане в сила на настоящото решение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца съобщение по
чл. 345, ал. 1 от КТ за възстановяването му от съда на предишната му работа – с
указания за законния срок за явяването му на работа.
Районен съдия: