Р Е Ш Е Н И Е
№….........../13.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 18483 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от М.Т.М.,
ЕГН **********, и К.С.М., ЕГН **********,***, срещу И.И.Х., ЕГН **********, и Л.Г.Х.,
ЕГН **********,***, субективно и обективно кумулативно съединени искове, както
следва: субективно и обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1.)
осъдителен иск с правно основание чл.
108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищците М.Т.М. и К.С.М. са собственици в
режим на СИО на избено помещение № 29 със застроена площ от 12,05 кв. м при
граници: изба № 30, избен коридор, избен коридор, изба № 28, представляващо
прилежаща част към собствения на ищците самостоятелен обект в сградата с
идентификатор ***по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, ***, с площ
от 118 кв.м., по силата на договор за
покупко-продажба от 10.07.2003 г., обективиран в нотариален акт ***г. и
поправен с нотариален акт за поправка ***г., евентуално – по силата на давностно владение, упражнено в периода
от 10.07.2003 г. до 01.09.2015 г., и за
осъждането на ответниците И.И.Х. и Л.Г.Х. да
им предадат владението върху избеното помещение; 2.) осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 784 лв. (след допуснато изменение на иска чрез намаляване
на неговия размер), представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на собственото им избено помещение в периода от
01.09.2015 г. до 06.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 06.12.2018 г., до окончателното изплащане на задължението; 3.)
осъдителен иск с правно основание чл.
109 ЗС за осъждане на ответниците да демонтират металната врата на
входа на общото избено коридорче, да освободят избеното помещение от техните
вещи и да възстановят вратата на избата, евентуално
– искане по чл. 526, ал. 2 ГПК за осъждане на ответниците да заплатят
предварително сумата от 272,29 лв. (след
допуснато изменение на искането чрез увеличаване на неговия размер), необходима
за извършване на посочените заместими действия.
Ищците твърдят, че са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на
собственост върху недвижим имот в груб строеж, находящ се в жилищна сграда в
гр. Варна, ***, а именно: апартамент № 29 на 5-6 жилищен етаж, вход А, със
застроена площ от 118 кв.м, ведно с прилежаща изба № 29 със застроена площ от
12,05 кв.м, както и 11,8% ид.ч. от сградата, който
недвижим имот по действаща кадастрална карта представлява самостоятелен обект с
идентификатор ***в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
с предназначение: жилище, апартамент, на две нива, при съседни самостоятелни
обекти на първо ниво: на същия етаж - ***.1.19; под обекта - ***.1.14; над
обекта - няма; и при съседни самостоятелни обекти на второ ниво: на същия етаж-***.1.19;
под обекта - ***.1.14; над обекта – няма, по силата договор за покупко-продажба
от 10.07.2003 г., обективиран в нотариален акт ***г. и поправен с нотариален
акт за поправка ***г. В условията на евентуалност поддържат, че са придобили
правото на собственост върху посочения обект по силата на давностно
владение, упражнено в периода от
10.07.2003 г. до 01.09.2015 г.
Твърдят, че ответницата Л.Х., в качеството й на страна по договора за
учредяване на правото на строеж, е получила като обезщетение от строителя
правото на строеж за ап. 26, находящ се на ет. 4, във вх. А на същата сграда,
като строежът е реализиран по време на брака й с другия ответник - И.Х., поради
което считат, че апартаментът е станал собственост на двамата в режим на
съпружеска имуществена общност. Излагат, че прилежащата изба № 24 към апартамента
на ответниците, заедно със собствената на ищците изба № 29 се намират в общо коридорче, което е с
обособен самостоятелен подход от главните избени коридори, съобразно
утвърдената строителна документация – План - сутерен на сградата.
Поддържат, че ответниците са поставили без разрешение
метална врата на входа на общото коридорче и от около 3 години заключват
същата, без да предоставят ключ на останалите собственици, като отделно са
демонтирали вратата на собственото на ищците избено помещение и го ползват като
склад за съхранение на техни вещи. Твърдят, че с тези действия ответниците не
само пречат на ищците да упражняват правото на собственост върху избата им, но
ограничават и достъпа до двата общи главни водомера на вх. А и Б на сградата,
които се намират в заключеното избено коридорче. Поддържат, че поради
невъзможността да ползват собствената им изба ответниците им дължат обезщетение
в размер на около 30 лв. на месец или общо 1140 лв. за периода от 01.09.2015 г.
до 06.12.2018 г. (датата на исковата молба).
Освен това твърдят, че след 01.09.2015 г. ответниците
неправомерно са извършили и промяна на архитектурата на избите, които се
намират в общото избено коридорче, като са обединили в едно помещение
съществуващите изби с № 27, 28 и част от процесната изба № 29, чрез
изграждането на плътна стена, която е измазана. Поддържат, че по този начин са
променили квадратурата на процесната изба № 29 от 12,05 кв.м, колкото е по
одобрения архитектурен проект, на 6,58 кв. м.
По изложените съображения по същество молят за
уважаване на предявените искове и претендират сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
В
открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния им представител адв. Д.С., поддържат исковите претенции и формулираното
искане по същество и представят списък на разноските по чл. 80 ГПК. В писмена
защита излагат подробни правни съображения.
В предоставяния срок по чл. 131 ГПК ответниците депозират отговор на
исковата молба, в който оспорват основателността на предявените искове. Твърдят, че ищците не са собственици
на процесното избено помещение № 29. В тази връзка излагат, че с нотариален акт
***г., Л.Х., като съсобственик на поземлен имот, находящ се в гр. Варна, ***, е
учредила в полза на СД „Р.С.- М. и С-ие“ (с предишно
наименование КФ „Р.С.“) право на строеж за конкретни самостоятелни обекти във
вход „А“ на бъдещата сграда, където се намира и собственият на ищците
апартамент № 29, а именно: мази № 1 - 13 и маза № 23, както и апартаменти № 1, 2,
3, 4, 10, 23, 29, 30, 31, 32. Доколкото мазе № 29 не фигурира сред тези обекти,
респ. строителят не е придобил правото на собственост върху него след
извършване на строителството, считат, че и ищците не са придобили собствеността
върху това избено помещение чрез твърдения договор за покупко-продажба с този
строител, а са придобили прилежаща изба с друг номер сред тези, за които е
учредено правото на строеж. Оспорват и наведеното от ищците евентуално придобивно
основание, като поддържат, че твърдяното давностно владение не е осъществено.
Оспорват индивидуализацията на
избеното помещение, отразено в титула за собственост на ищците (нотариален акт
и последващ такъв за неговата поправка). Твърдят, че представеният с исковата
молба проект на сградата не е изпълненият от строителя, а същата е въведена в
експлоатация с друго разпределение на избените помещения. С
оглед на последното, намират, че нотариалното производство за поправка на
нотариалния акт за покупко-продажба на процесния имот е извършено въз основа на
проект, който към датата на придобиване на имота от ищците не е отразявал
действителното разположение на избените помещения, както и техните
индивидуализиращи белези. В първото открито съдебно заседание поясняват, че
закупеното от ищците избено помещение, прилежащо към техния апартамент № 29, е
образувано през 2002 г. чрез разделяне на изба № 31, съобразно архитектурния
проект от 1995 г., като така образуваната изба съответства по площ (4 кв. м) и
граници (изби № 30, 31 и 28) на тази, посочена в нотариалния акт на ищците от
2003 г. (там погрешно била посочена като граница изба № 26 вместо № 28), и избено
помещение с такава именно индивидуализация са придобили те. В тази връзка
оспорват съдържанието на нотариалния акт от 2018 г., с който е допусната
поправка на нотариалния акт от 2003 г., като е променена площта и границите на
избата на ищците, описани в титула им за собственост (л. 158).
Ответниците
поддържат, че те са собственици на процесното избено помещение № 29 по проектната документация на сградата,
тъй като същото е прилежаща част към собствения им апартамент. По този повод
излагат, че съгласно нотариалния акт
за суперфиция Л.Х. си е запазила право на строеж за
апартамент № 26 и маза № 24 с площ от 15.90 кв.м, като посочената в акта
номерация на избеното помещение е определена въз основа на проект на сградата,
който в последствие е изменен с допълнително споразумение от
01.03.1995 г., сключено между строителя и суперфициентите.
Със същото е променено разположението на избените помещения, като тези от тях,
предвидени за изграждане във вход „А“, са изместени във вход „Б“ на сградата и
на възложителите е предоставено право първи да изберат избените си помещения.
Правото на избор е упражнено след завършване
на сградата в груб строеж през 1997 г., като в посочения от ищците общ коридор
се намират избите, прилежащи към самостоятелните обекти на Л.Х. и нейните
родители Г.Ф.М.и Г.С.Ф.(ап. № 19, 24, 25 и 26). Ответниците
считат, че този начин на определяне на прилежащите към апартаментите избени
помещения е единственият възможен, с оглед извършената с изменението на проекта
на сградата промяна в номерацията на мазите и произтичащата от тях обективна
невъзможност да се определи кое избено помещение е прилежащо към всеки от
самостоятелните обекти.
В условията на евентуалност релевират
възражение за придобиване на процесното избено помещение в резултат от
давностно владение в периода от месец юни 1999 г., когато е упражнено правото
на избор съгласно допълнителното споразумение от 01.03.1995 г. и установена
фактическата власт върху избата, до настоящия момент.
Предвид становището за непринадлежност на правото
на собственост у патримониума на ищците, намират за
неоснователни и претенциите им за заплащане на обезщетение и за премахване на
поставената метална врата.
По същество молят за отхвърляне на предявените
искове.
В открито съдебно заседание ответниците, чрез
процесуалния им представител адв. П.М., поддържат депозирания
отговор и обективираното в него искане и претендират присъждане на разноски по
делото, съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК. Представят писмена защита в
указания за това срок.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения доклад по
делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че
ищците М.Т.М. и К.С.М. са съпрузи от 19.11.1988 г., а ответниците И.И.Х. и Л.Г.Х. - от
12.12.1992 г. Посочените дати се потвърждават и от
приложените удостоверения за граждански брак (л. 13 и 51).
Безспорно е също, че по силата на договор за покупко-продажба от 10.07.2003
г., сключен по време на брака на ищците, същите са придобили в режим на СИО
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по
КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, ***, с площ от 118 кв.м.
В приложения нотариален акт № 185, том III, рег. № 4100, дело № 569 от 2003 г.
на нотариус О.Ш., обективиращ тази покупко-продажба
(л. 5), е отразено, че посоченият апартамент № 29 се прехвърля от продавача СД
„Р.С.-М. и сие“ в полза на купувача М.М., ведно с прилежаща изба № 29 със застроена площ от 4
кв.м при съседи: изба № 30, изба № 31 и изба № 26.
От приложения нотариален акт за поправка на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот ***г. на нотариус О.Ш.(л. 6) се установява,
че по молба на М.Т.М., в качеството му на представляващ продавача СД „Р.С.-М. и
сие“, и лично за себе си като купувач, е допусната
поправка в нотариален акт ***г. на същия нотариус, като са поправени площта и
границите на прилежащата към собствения на ищците апартамент № 29 изба и вместо
„със застроена площ от 4 кв. м и граници: изба № 30, изба № 31, изба № 26“ да
се чете „със застроена площ от 12,05 кв.м и граници: изба № 30, избен коридор,
избен коридор, изба № 28“.
По делото е изискано и приобщено заверено копие от нотариалното дело №
826/2018 г. за поправка на нотариалния акт (л. 104 и сл.), съдържащо следните
документи: молба от М.Т.М., лични документи и справка от Търговския регистър, нотариален
акт за продажба на недвижим имот от 10.07.2003 г. и този от 18.10.2018 г. за
неговата поправка, схема на самостоятелен обект с идентификатор ***.1.18, както
и Архитектурен проект – план-сутерен, заверен на дата 05.07.1995 г., според който
площта и границите на изба № 29 съответстват на поправените такива. Този именно
проект е представен и от ищеца с исковата молба (л. 16).
Ответникът, от друга страна, е представил с отговора на исковата молба
екзекутивен чертеж на същия план-сутерен, в който проектантът арх. Р. Д. е
отбелязал, че „важи за екзекутив за помещения № 27,
31 и 32“ (л. 53). В таблицата с изброените в сутерена помещения е отбелязано,
че помещенията с № 27, 31 и 32 се променят по площ и предназначение, както
следва: изба № 27 с площ от 9,70 кв.м се променя в цех за млечни изделия –
машина за сладолед с площ от 14,55 кв.м; изба № 31 с площ от 8,20 кв.м се
променя в цех за млечни изделия – агрегат с площ от 4,76 кв. м и изба № 32 с
площ от 13,20 кв.м се променя в цех за млечни изделия без изменение в площта на
помещението. Освен тези корекции в изби № 27,31 и 32, за които е посочено, че
важи чертежът, в документа е нанесена промяна и в изби с № 28 и № 29, при която
площта на последната се намалява от 12,05 кв.м на 6,96 кв.м. Съществуването на
посочения документ е оспорено от ищцовата страна и по
искане на последната съдът е задължил ответниците да представят оригинал от
документа по реда на чл. 183 ГПК (л. 162 – гръб), като такъв не е представен в
указания за това срок с твърдения да не разполагат с изискания оригинал (л.
169).
Видно от приложения нотариален акт за учредяване право на строеж върху
недвижим имот *** на нотариус при ВРС (л. 7), Г.Ф.М.и Г.С.Ф., двамата съпрузи, Л.Г.Х.,
.А.К.и П.К.Р.са учредили в полза на КФ „Р.С., правото на строеж върху 70 % от
недвижим имот в гр. Варна, ***, представляващ парцел II -525 с площ 625 кв.м и
парцел III-526 с площ 420 кв.м, и двата попадащи в кв. 54, 16-ти микрорайон по
плана на града, за изграждане на подробно описани в договора обекти (мази,
гаражи и апартаменти) от сградата, която
ще се построи съобразно предварителния договор за групов строеж от 10.11.1994
г., сред които следните апартаменти във вход А: ап. № 1, 2, 3, 4,10, 23, 29,
30, 31 и 32, както и следните мази: във вход А: № 1-13, вкл., и № 23, както и
мази във вход Б: № 2-12, вкл. Според договора съсобствениците на парцелите
запазват за себе си и взаимно без заплащане на суми си учредяват право на
строеж върху имота за описаните обекти, индивидуализирани по площ и
местонахождения в двата входа на сградата, както следва: Г.Ф.М.и Г.С.Ф.– ап. №
18, 19, 24, 25 във вх. А, мази в левия ъгъл № 15 (11,30 кв.м), 16 (12,70 кв.м),
17 (11,30 кв.м) и 18 (11,80 кв.м) и гараж № 2 и 5; ответницата Л.Г.Х. – ап. №
26 и маза № 24 (15,90 кв.м); .А.К.– ап. № 9, 20 и 22 във вх. А, маза № 1 (12,30
кв.м) във вх. Б, маза № 22 (10,90 кв.м) и 14 (15,15
кв.м) във вх. А, гараж № 6 и 15; П.К.Р.– ап. № 11, 12, 17 във вх. А и мази с №
20 (11,15 кв.м), 21 (12,10 кв.м), 19 (12,25 кв.м) във вх. А, със съответния
магазин/гараж № 20 във вх. Б. Съгласно чл. III от договора учредителите дават
съгласие строителят да прехвърли на трети лица преди или след построяването на
сградата правото на собственост върху всички или част от обектите, за които е
учредено право на строеж, заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж на когото желае и при каквито условия намери за
добре.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и споразумителен
протокол от 01.03.1995 г. (л. 52), сключен между страните по договора за
учредяване правото на строеж, според който изпълнителят предлага на
възложителите промяна в идейния и работния проект на жилищната сграда, като
мазите във вх. А на сградата се изместват изцяло във вх. Б, като вх. А ще бъде
строен без мази, но възложителите си запазват правото първи да изберат мази във
вх. Б със същата площ, посочена в договора за учредяване право на строеж, както
следва: за Г.М.и Г.Ф.– четири броя мази с площ от 11,30 кв.м, 12,70 кв.м, 10,50
кв.м и 11,80 кв.м; за Л.Х. – една маза с площ от 15,90 кв.м, за П.Р.– три мази
с площ от 11,15 кв.м, 12,10 кв.м и 12,25 кв.м, и за Марийка Костадинова – две
мази с площ от 10,90 кв.м и 15,15 кв.м, като маза № 1
с площ от 12,30 кв.м във вх. Б се запазва без промяна. Уговорено е още, че след
одобрение на новия проект за мазите страните ще подпишат нов анекс към договора
за групов строеж и договора за учредяване на правото на строеж от 06.11.1994
г., регламентиращ изменението.
За установяване на упражнения избор на учредителите от страна на ищците са
представени нотариални актове, в които са обективирани транслативни
сделки с предмет запазените самостоятелни обекти и прилежащите им изби, както
следва: нотариален акт за дарение от 20.12.2002 г. (л. 201), с който Г.Ф.и Г.М.даряват
на Г.Ф.Ф.ап. № 19, ведно с прилежащата му изба № 19 с
площ от 12,7 кв.м и граници: ***изба № 25 и коридор, както и последващ
нотариален акт за покупко-продажба от 09.03.2005 г. за същия имот (л. 202);
нотариален акт за дарение от 27.12.2002 г. (л. 203), с който Г.Ф.и Г.М.даряват
на внука си Г. И.Х. (син на ответниците) апартамент №
24, ведно с прилежащата му изба № 24 с площ от 10,5 кв.м и граници: изба № 23,
изба № 25, изба № 19 и коридор; нотариален акт за дарение от 20.12.2002 г. (л.
204), с който Г.Ф.и Г.М.даряват на внучката си Ю.И.Х. (дъщеря на ответниците)
апартамент № 25, ведно с прилежащата му изба № 25 с площ от 12,7 кв.м и
граници: изба № 18, изба № 24 и коридор, както и нотариален акт за дарение от
20.12.2017 г. (л. 205), с който П.Р.дарява на сина си Д.Д.апартамент
№ 12, ведно с изба № 20 с площ по документ за собственост от 11,15 кв.м, а по
данъчна оценка – 9,70 кв.м без посочени граници. Приобщен е и представеният от
ответниците нотариален акт за дарение от 17.12.2007 г. (л. 170), с който П.Р.и Р.Р.даряват на сина си М.Р.Д. апартамент № 11, ведно с
прилежащата му изба № 21 с площ от 12,10 кв.м без посочени граници.
Като писмено доказателствено средство по делото е приет и приложен също нотариален
акт за продажба на недвижим имот от 08.10.2002 г. (л. 192), с който СД „Р.С. – М.
и сие“ продава на З.Б.Л.изградения в груб строеж в
процесната сграда апартамент № 31, подробно индивидуализиран в документа, ведно
с прилежащата му изба № 31 с площ от 4 кв.м и граници: изба № 30, изба № 32 и
коридор, както и съответните ид.ч. от общите части на
сградата.
Изискана от Община Варна, район Младост, и приобщена по делото е и
административната преписка по издаване на разрешение за строеж и въвеждане в
експлоатация на сградата с административен адрес: гр. Варна, ***, ведно с
всички налични в Общината проекти на сградата и техните изменения (л. 115 и
сл.). В преписката се съдържа обсъденият по-горе нотариален акт за учредяване
право на строеж върху недвижим имот *** на нотариус при ВРС (л. 136), както и договор
за групов стоеж от 10.11.1994 г. (л. 127). Съдържат се и следните строителни
книжа, а именно: 1.) заповедна книга на строежа (л. 123), 2.) разрешение за
строеж № 13/22.09.1995 г. (л. 119), издадено от гл. архитект на Община Варна,
р-н Младост, в полза на КФ „Р.С.“ за жилищна сграда в УПИ ***по плана на гр.
Варна, намиращ се в ***, съгласно одобрените проекти от 16.06.1995 г. (л. 119),
в което е отбелязано да са извършени три изменения на одобрените архитектури
проекти, сред които и изменение от 2002 г., при което гаражна клетка № 20,
складово помещение № 22, изби № 31 и 32 и магазин № 21 са обособени в
работилница за сладолед; 3.) удостоверение № 101/23.12.2004 г. (л. 121) за въвеждане
в експлоатация на строеж: „I-ви етап – Работилница за производство на сладолед
и магазин за хранителни стоки, цигари и алкохол“, находящ се в процесната
жилищна сграда, с възложител Р. и П.Р., 4.) удостоверение № 60/18.12.2006 г.
(л. 122) за въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна сграда - II етап, находяща се в ***, кв. 54 по плана на 16-ти м.р-н, гр.
Варна, с адм. адрес: ***в което е отбелязано, че
строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и екзекутив,
разрешение за строеж № 13/22.09.1995 г., забележки от 03.04.2001 г.; I-ви етап
магазин и работилница за сладолед, II-ри етап жил. част
и промяна по време на строителството от 23.09.2005 г., издадено от Район
„Младост“, констативен акт от 15.09.2006 г. за резултатите от извършена
проверка за контролираните нива – корниз на вх. А и вх. Б и изискванията към
строежите съгласно чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ. В преписката не са налице други относими
към спора строителни книжа и в частност екзекутивна документация за изменение
на архитектурните проекти относно изби № 31 и 32, за което е налице и изрично
изявление на кмета на Община Варна, р-н Младост, по повод изисканите
допълнително книжа в тази връзка (л. 193).
Към доказателствения материал е приобщен и представеният от ответниците
проект за обект: работилница за сладолед, част: технологична, от 2001 г. В
същия се съдържа обяснителна записка от 31.07.2000 г. на проектната – арх. Р. Д.
(л. 172), според която екзекутивите за промяна в
жилищната сграда се отнасят за част от партера и сутерена, като в сутерена
обхващат избени помещения с № 27, 31 и 32, които се придават към цеха за млечни
произведения с цел да се ползват за машинна зала за сладолед с агрегат към нея
и технологични тръбопроводи за връзка с производствените помещения в партера.
Към проекта е приложен и проект-разпределение на работилницата за сладолед,
одобрен на 09.01.2003 г., ведно с отразени в него промени (л. 173).
От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза (л. 149) и
изслушването на инж. М.А. по реда на чл. 200 ГПК (л. 160-гръб и сл.) се
установява, че избените помещения за цялата жилищна сграда (вх. А и вх. Б) са
изградени само във вход Б, като същите са 31 на брой, но не е налице документ,
от който да се определи коя изба към кой апартамент е определена след споразумителния протокол от 01.03.1995 г., а посочената в
същия площ на избите, запазени като обезщетение на собствениците на земята, не
съответства на отразените площи на избените помещения в таблицата към приложения
на л. 16 от делото инвестиционен проект - План-сутерен, одобрен на 05.07.1995
г. (Папка 2, печат на район „Младост“
одобрявам на 16.06.1995 г.), който е и единственият наличен в общината проект.
При оглед на място вещото лице е установило, че в процесното избено коридорче
се намират изби с № 24, 25, 26, 28 и 29, както и че е променена конфигурацията
на изби с № 27, 28, 29, 31 и 32, отразена в инвестиционния проект, като: част
от площта на изба
№ 28 е присъединена към изба № 27, а останалата част от изба № 28 заедно с част
от изба № 29 образува новата площ на изба № 28 и по този начин изба № 29 остава
с намалена площ. Освен това малка част от изба № 27, заедно с изба № 31 и 32,
се обединяват в общо избено помещение, като неговата стена към избеното
коридорче е плътна и измазана и не се вижда. Тези изменения, установени на
място от вещото лице, съответстват на отразените промени в приложения на л. 53
от делото чертеж. За същите обаче се установява да не са налице надлежни
строителни книжа - в разрешението за строеж е отбелязано, че са направени
изменения в архитектурния проект само на изби № 31 и 32 (без посочване на останалите
променени изби), а във въпросния чертеж на л. 53 е изписано, че важи за екзекутив за помещения № 27, 31 и 32 (отново без посочване
на останалите), като освен това такъв чертеж липсва в документацията на
общината.
Според заключението към апартамент № 29 е изградена изба № 29, която по
приложения инвестиционен проект - План-сутерен, одобрен на 05.07.1995 г. (л. 16) е със светла
площ 12,05 кв.м и граници: изба № 30, избен коридор, избен коридор, изба № 28.
При замерване на място вещото лице е установило, че избеното помещение № 29 е с
площ 6,58 кв.м. Съобразно тези констатации инж. М. А. е дала заключение, че
процесното избено помещение № 29, посочено в
нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба № 42, том V, peг. № 12483, дело № 826/2018 г., е идентично с избено
помещение № 29, посочено в одобрения проект, по граници.
Съгласно експертизата
размерът на средната пазарна наемна цена за ползване на процесното
избено помещение № 29 със застроена площ от 12,05 кв.м за периода от 01.09.2015
г. до 06.12.2018 г. възлиза в размер на 784 лв., а стойността на необходимите
строително-монтажни работи за премахване на поставената метална врата на общия избен
коридор и възстановяване вратата на процесното избено помещение № 29 – в размер
на 272,29 лв.
С оглед установите на място преустройства в
избените помещения по делото е допусната допълнителна съдебно-техническа
експертиза (л. 197). От приетото и неоспорено от страните допълнително
заключение (л. 197) и изслушването на вещото лице инж. М.А. (л. 213 и сл.) се
изяснява, че избеният етаж в
жилищната сграда е изграден съобразно одобрения на 05.07.1995 г. архитектурен
проект. В същия са предвидени 33 броя избени помещения, но на място са
изградени 31 броя обособени самостоятелни изби. Според площообразуването апартаментите в сградата
са 32 на брой. Разликата в броя на самостоятелните обекти и прилежащите им
избени помещения според експерта се дължи на наличието на мезонети в сградата,
които или са обединени като един обект по-късно или всяко ниво е броено като
отделно самостоятелно жилище.
Установява се от допълнителното заключение още, че според извършените на
място без надлежни строителни книжа промени избено
помещение № 31 е разделено и от една част от неговата площ е обособено ново избено
помещение с № 31´, който номер е изписан със син химикал и не е отразен
от проектанта в забележката или таблицата на чертежа, поместен на л. 53. Това
помещение е с площ от 3,68 кв.м и граници: избен коридор, изба № 27
(променена), изба № 31 и изба № 30. При тази негова индивидуализация според вещото
лице не е налице идентичност между изба № 31´ и изба № 29, описана в
нотариалния акт от 2003 г. нито по площ, нито по всички граници (има съвпадение
само на две граници).
Според инж. М. А. извършените промени, обективирани в
чертежа за екзекутив на л. 53 от делото, са се
наложили при въвеждането в експлоатация на работилницата за сладолед през 2004
г., което предхожда с две години въвеждането в експлоатация на жилищната
сграда. Промените касаят преустройства на помещения (изби № 27, 31 и 32), които
следва да обслужват работилницата, за да може тя да отговаря на хигиенните
изисквания, като промените в изби с № 31 и 32 са отразени през 2002 г. и в
издаденото разрешение за строеж. Експертът заявява, че одобреният проект на
разпределение на работилницата за сладолед (л. 173) не съответства на
променения архитектурен проект на сградата (л. 53).
От допълнителното заключение се потвърждава, че избено
помещение № 29 е с променена площ, като е разширен избеният коридор и отделно част
от избата е придадена към съседното избено помещение № 28, но тези промени не
са отразени в забележката на проектанта към чертежа екзекутив
на избения етаж.
Видно от приложената покана от 03.12.2018 г. (л. 30)
ищецът е отправил искане до домоуправителя да състави по реда на чл. 57 ЗУЕС
протоколи срещу посочени в молбата етажни собственици за извършени от тях
нарушения, вкл. срещу ответниците Л. и И. Х. за това,
че са монтирали желязна врата със заключващо устройство в обща част на сградата
– коридор към изби с № 24 до 29, вкл., с което ограничават достъпа до този
коридор на останалите етажни собственици. Същото нарушение е отразено и в
представения констативен протокол от 08.01.2019 г., съставен по реда на чл. 57 ЗУЕС и подписан от трима етажни собственици (л. 32).
По делото са събрани и гласни доказателствени средства
посредством разпита на ангажираните от страните свидетели.
От показанията на св. М.П.(без дела и родство със
страните), разпитан по инициатива на ищцовата страна
(л. 163), се изяснява, че същият е домоуправител на вх. Б на жилищната сграда и
собственик на ап. № 28, ведно с прилежащата му изба № 28, граничеща с изба № 29
– собственост на ищците. Свидетелят излага, че от около 4 години е поставена
метална врата в избения коридор, която е заключена и препятства достъпа до
избените помещения. По данни на ищеца М.М. вратата е
поставена от съседа им И. (ответник по делото), който също имал изба в този
коридор.
От показанията на св. Г.Г.(без
дела и родство със страните), също ангажиран от ищците (л. 214) се изяснява, че
същият е съсед на ищците на същия етаж в жилищната сграда и притежава ап. № 30,
ведно с прилежащата му изба № 30. Свидетелят излага, че в сутерена на вх. Б на
сградата, срещу стълбището на същия вход, има малко избено коридорче, в което
са разположени общо около 6 изби, като първото мазе е това на ищците, което
било затворено с дървена врата с дъски. Твърди, че няколко пъти е ходил в това
коридорче, вкл. и в избата на ищците, като последното му посещение било през
2015 г., когато се наложило да проверят водомера на входа, разположен там.
Впоследствие през 2016 г. ищецът се оплакал на свидетеля, че била поставена и
заключена метална врата в началото на коридорчето и нямал достъп до избата си,
като за същото се оплакал и домоуправителят на вх. Б в сградата (св. М. П).
Свидетелят описва въпросната врата като „желязна врата като старите апартаментски врати, със секретна ключалка“. Твърди още, че
избата на ищеца била голяма около 10-12 кв.м, както и че е засичал ищеца в
избата му няколко пъти в периода 2001/2002 г. – 2015 г., като първоначално
държал там екобрикети, които ползвал за печката в неговото
жилище, а след това – вехтории и боклуци, каквито обичайно се оставят в
избените помещения.
От показанията на св. Р. Р. (без дела и родство със
страните, л. 164), разпитан по
инициатива на ответната страна, се изяснява, същият е инвеститор на
работилницата за сладолед в сградата и съпруг на П.Р.– един от собствениците на
поземления имот. По данни на свидетеля се наложило преместване на избите от вх.
А във вх. Б и бил сключен споразумителен протокол, в
който били посочени броят и площта на припадащите се на всеки учредител избени
помещения според броя на получените от всеки от тях апартаменти в сградата, без
да са посочени номерата на конкретните изби. При тези условия на съпругата му
твърди да са се полагали три изби, като тя ползвала тези с № 27, 31 и 32.
Излага, че по инвестиционен проект апартаментите в сградата били 32 на брой, но
впоследствие два от тях били разделени и станали общо 34, което наложило
обособяването на още две изби. Една от тях
била обособена под стълбището, а втората – чрез разделянето на изба №
31, при което се обособила самостоятелна изба с площ от 4 кв.м. Твърди, че в
коридора към водомерите имало пет изби, които се ползвали от сем. Х.
(ответниците) и родителите на ответницата Л.Х., както и че при изграждането на
избите стената към изби № 27, 28 и 29 била изместена заради технически
проблеми, респ. била намалена площта на тези помещения.
От показанията на св. Ж.К.(без дела и родство със
страните, л. 165), разпитана по инициатива на ответната страна, се изяснява, че
същата е собственик на ап. № 32 в сградата, като прилежащото мазе е без номер.
Наложило се избеното коридорче да се заключва, тъй като имало разбивания на
избите. В коридорчето имало четири изби, собственост на родителите на Л.Х.,
които имали ключ от вратата. Такъв ключ имала и тя, когато била домоуправител
на входа.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По ревандикационния
иск:
Според разпоредбата на чл.
108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това.
Следователно основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: че ищците са собственици
на процесната изба № 29 на твърдяното придобивно основание (договор за
покупко-продажба, евентуално – давностно владение), както и че ответниците
упражняват фактическата власт върху вещта. Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване на тези факти.
С оглед предприетата от ответниците защита срещу предявения ревандикационен
иск, в тежест на ищците е да установят още, че и праводателят им е бил
собственик на вещта, както и че избеното помещение, описано в титула им за
собственост, е идентично с прилежащото такова към собствения им апартамент в
сградата съгласно одобрените строителни книжа. В тежест на ответниците, от
друга страна, е да докажат, че владеят избата на заявеното правно основание
(придобито право на собственост по силата на упражнения избор на прилежащо към
техния апартамент избено помещение, евентуално – придобивна давност).
Безспорно по делото е
обстоятелството, а същото се установява и от представените писмени доказателства,
че ищците са придобили в режим на СИО апартамент № 29 от жилищната сграда по
силата на договор за покупко-продажба от 10.07.2003 г., сключен с продавача СД
„Р.С.-М. и сие“, ведно с прилежащото му избено
помещение. Индивидуализацията на последното е спорна между страните, като съдът
намира, че същата съответства на тази, описана в нотариалния акт за
покупко-продажба и този за неговата поправка от 18.10.2018 г., а именно: изба №
29 със застроена площ от 12,05 кв.м и съседи: изба № 30, избен коридор, избен
коридор, изба № 28. Тази идентичност се установява от заключението на
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно като обективно и
компетентно дадено, съответстващо на останалия доказателствен материал –
писмени доказателства и в частност строителни книжа, както и свидетелски
показания. Избеното помещение № 29 със същите площ и граници е отразено в
одобрения инвестиционен проект на сградата от 05.07.1995 г., като
извършените промени в проекта през 2002 г. съдът намира, че не са засегнали
процесната изба, каквито възражения релевират
ответниците. От приложените доказателства се установява, че действително са
извършени изменения в конфигурацията на избите в сутерена на сградата, наложили
се по повод въвеждането в експлоатация на работилницата за сладолед през 2004
г., но те се отнасят единствено до изби с № 27, 31 и 32, а не и до процесната
такава с № 29. Този извод следва от експертните заключения (първоначално и
допълнително) в същия смисъл, от направеното през 2002 г. отбелязване в
издаденото разрешение за строеж на сградата за промяна в изби № 31 и 32, от
съдържанието на удостоверението за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда
през 2006 г., в което е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие със
същото разрешение за строеж и отразените в него забележки (без посочени други
такива), както и от обяснителната записка на проектанта (представена от
ответниците), според която екзекутивите засягат само
тези изби с № 27, 31 и 32. Обстоятелството, че именно това избено помещение №
29 е ползвано от ищеца М.М. до 2015 г., се установява
и от свидетелските показания на ангажираните от ищцовата
страна свидетели, като св. Г.Г.описва точно местонахождението и площта на избата в
съответствие с одобрения архитектурен проект. Съдът кредитира техните показания
като обективни, последователни, и достоверни, с оглед установените данни по
делото. Не кредитира, от друга страна, показанията на доведените от ответниците
свидетели, тъй като същите са противоречиви и изолирани от останалия
доказателствен материал. Св. Ж. Кирова единствено посочва, че избите в
коридорчето са четири (а не пет, колкото са в действителност), както и че
същите се ползват от ответниците, което за периода след 2015 г. е безспорен
между страните факт. Макар по-детайлни, показанията на св. Р. Р.също са
недостоверни. Според свидетеля преустройството на избените помещения с № 27, 28
и 29 се е наложило заради „технически проблеми“, а разделянето на изба № 31 –
за да се обособи ново избено помещение, наред с друго такова под стълбището.
Тези факти не само не се подкрепят от останалите доказателства (вещото лице е
категорично, че няма обособено избено помещение под стълбището – т. 8 от
допълнителното заключение), но и се оборват от последните, установяващи
преустройството на изби с № 27 и 31 заради въвеждането в експлоатация на
работилницата за сладолед, чийто инвеститор е именно св. Р. Освен това
свидетелят посочва, че избраните от неговата съпруга П.Р.три броя избени
помещения, прилежащи към собствените й три апартамента, са с № 27, 31 и 32, а в
съдържанието на приложения нотариален акт за дарение от 2017 г. е отразено, че
Петранка и Р. Р. са се разпоредили с един от собствените им три апартамента (ап.
№ 12), ведно с прилежащото му избено помещение № 20, респ. именно това
помещение е едно от избраните от тях.
Макар по делото да не е
постановено изрично определение по чл. 183 ГПК за изключване на представения от
ответниците екзекутивен проект (л. 53), оспорен от насрещната страна и
непредставен в оригинал, съдът не споделя становището на ответната страна същият
да отразява действителното преустройство на избите в сутерена на сградата към
2003 г., доколкото от обсъдените доказателства се установява, че действително
извършени до тогава са единствено отразените в проекта изменения в изби с № 27,
31 и 32, за които именно помещения е отразено, че важи екзекутивът,
но не и за останалите изменения, вкл. тези, касаещи процесната изба № 29. Този екзекутивен
проект също така не е наличен сред строителната документация в Община Варна по
повод строителството на сградата и не е отразен никъде в останалите строителни
книжа, поради което съдът приема, че през 2006 г. сградата е въведена в
експлоатация с разположението на избените помещения, отразени в първоначалния инвестиционен
проект, ведно с измененията във връзка с работилницата за сладолед, които са и
отразените в удостоверението за въвеждане в експлоатация забележки. Съдът не
споделя становището на ответниците прилежащата на ищците изба да е тази с №
31´, тъй като изобщо няма надлежни документи за съществуването на изба с
такъв номер, както и понеже се установява, че избено помещение № 31 с площ от 4
кв.м (явно образувано след отделянето на една част от изба № 31 към
работилницата за сладолед) е прехвърлено в полза на трето лице, ведно с
апартамент № 31 (съгласно от приложения нотариален кат от 08.10.2002 г.).
От изложеното следва, че
към момента на придобиване от ищците на главната вещ през 2003 г. прилежащото й
избено помещение е било с отразените в архитектурния проект от 1995 г. площ и
граници. Същите са отразени и в нотариалния акт за поправка от 2018 г., поради
което съдържанието му отговаря на действителното положение, а възраженията на
ответниците в обратна насока са неоснователни. Макар от експертното заключение на
съдебно-техническата експертиза да се установява, че на място са извършени
отразените в екзекутивяния проект преустройства в
процесната изба № 29, същите са осъществени след отразената в титула за собственост
на ищците дата, която е релевантна за определяне идентичността на избата. В
този смисъл - решение № 26/23.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3024/2016 г., I г.о.,
според което преценката дали складовото помещение е принадлежност към
жилищния обект и следва главната вещ следва да се извършва към момента, в който
настъпва ефектът на съответния придобивен способ.
Неоснователни са също и възраженията на ответниците, според които ищците не
са придобили така индивидуализираната изба № 29, тъй като праводателят им не е
бил собственик. На първо място, посочената в договора за групов строеж и в
нотариалния акт за учредяване правото на строеж на жилищната сграда номерация
на избените помещения, които остават като обезщетение за собствениците на
земята (сред които и изба № 29), не съответства на номерацията на избите след
преместването им от вх. А във вх. Б. В тази насока са споразумителният
протокол от 1995 г., в който е отразена само площта на избите, прилежащи към
апартаментите на инвеститорите, но не и техния номер, както и всички свидетелските
показания по делото.
Отделно от това, за упражнения избор на избени помещения не са представени
никакви преки доказателства. Приобщени са обаче косвени такива (нотариални
актове, обективиращи транслативни
сделки от инвеститорите и в частност ответницата и нейните родители), от които
се установява, че ответницата е избрала изба № 26 като прилежаща към собствения
й апартамент № 26, а нейните родители – изби с № 19, 24 и 25, прилежащи към
съответните апартаменти със същата номерация. Останалите избени помещения,
полагащи се на собствениците на земята, не съответстват по площ, отразена в споразумителния протокол, с изба № 29.
Така установените факти и съвкупната преценка на доказателствения материал
по делото мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че СД „Р.С.-М. и сие“ е придобил правото на собственост върху процесното
избено помещение № 29 с посочената в документа за собственост на ищците площ от
12,05 кв.м по силата на учреденото в негова полза право на строеж и извършеното
строителство на обекта, респ. последващото
прехвърляне на същия обект в полза на ищците е породило вещно-правен ефект. Въз
основа на обсъдените по-горе доказателства съдът намира за неоснователни и
възраженията на ответниците да са придобили собствеността върху процесната изба
на основание упражнения през 1997 г. избор на прилежащо към техния апартамент
избено помещение.
Недоказано и неоснователно е и евентуално наведеното от тях придобивно
основание, а именно придобивна давност, изтекла в периода от м. юни 1999 г. до
настоящия момент, тъй като показанията на разпитаните свидетели Р. Р.и Ж. К. за
установяване на твърдяното владение не следва да бъдат кредитирани по подробно
изложените вече съображения. Други доказателства в тази насока не са ангажирани
от ответната страна. Освен това по делото се установява, че избените помещения
в сградата (31 на брой) са по-малко от самостоятелните обекти в нея (32
апартамента) и няма данни към жилището на ищците да има друго складово помещение, освен процесната изба, което
препятства възможността на ответниците като етажни собственици да придобият
собствеността върху това помещение по давност, дори да бяха упражнили
твърдяното владение в посочения срок. В този смисъл е константната съдебна
практика, която приема, че по изключение може да се придобие по давност избено
помещение от лице, което притежава самостоятелен обект в същата сграда, но не и
когато в резултат от това придобиване другото жилище остане без самостоятелно
избено помещение, каквото задължително следва да има съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ
(така – решение № 99 от 20.07.2011 г. по гр.д. № 827/2010 г. на ВКС, II г.о.,
решение № 394 от 22.10.2010 г. по гр.д. № 185/2010 г. на ВКС, II г.о. и др.).
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по делото, че ищците са
придобили правото на собственост в режим на СИО върху процесното избено
помещение № 29 със застроена площ от 12,05 кв. м при граници: изба № 30, избен
коридор, избен коридор, изба № 28, представляващо прилежаща част към собствения
им самостоятелен обект – апартамент № 29,
по силата на договор за покупко-продажба от 10.07.2003 г., обективиран в
нотариален акт ***г. и поправен с нотариален акт за поправка ***г. При този
извод съдът не дължи произнасяне на евентуално наведеното придобивно основание
на ищците.
Безспорно по делото е, че фактическата власт върху избата се осъществява от
ответниците от 2015 г. и към настоящия момент, поради което предявеният ревандикационен иск се явява основателен.
Макар ищците да са придобили изба с площ 12,05 кв. м, от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че на място е извършено
преустройство на избата, в резултат на което е променена нейната площ (но не и
граници, които са индивидуализиращ белег на обекта), като на място измерената
от вещото лице инж. М. А. площ на избата е 6,58 кв.м. При това положение и
доколкото съдът не е сезиран с негаторен иск за
премахване на незаконно изместените граници на избата, респ. за
възстановяването им във вида към момента на придобиването през 2003 г.,
ответниците следва да бъдат осъдени да предадат владението само на
съществуващото към настоящия момент преустроено избено помещение с площ от 6,58
кв.м.
По облигационния иск за обезщетение:
Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предвижда, че всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването, като приложението й е субсидиарно
- когато кредиторът не разполага с друг иск за защита на правата си (арг. от чл. 59, ал. 2 ЗЗД). Основателността на
облигационната претенция включва три кумулативни елемента – обедняване на ищците,
обогатяване на ответниците и връзка между обедняването и обогатяването, които
следва да бъдат доказани от ищците при условията на пълно и главно доказване.
Доколкото се установява, че ищците притежават правото на собственост върху процесната
изба с площ от 12,05 кв.м, то същите имат и правото да ползват вещта като част
от правомощията, включени в принадлежащото им сложното абсолютно вещно право.
Страните не спорят, че в процесния период от 01.09.2015 г. до 06.12.2018 г.
ответниците са ползвали цялото избено коридорче, в което се намира
преустроената изба № 29 с площ от 6,58 кв.м, както и отделената от нея част до
първоначалната й придобита от ищците площ от 12,05 кв.м, която също попада в
този коридор. С това им поведение сем. Х. са лишили ищците от възможността да
извличат ползи от собствената им вещ, респ. са се обогатили неоснователно за тяхна
сметка. Наличието на неоснователно имуществено разместване на блага обуславя
извод за основателност и на предявения облигационен иск. Дължимото от ответниците
обезщетение за ползването на вещта се равнява на средния пазарен наем на
пералнята за претендирания период, който според заключението на съдебно-техническата
експертиза възлиза в размер на претендираната сума от 784 лв., поради което
искът е доказан, освен по основание, и по размер, респ. следва да бъде изцяло
уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.
По негаторния иск:
Според чл. 109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Според съдебната практика по приложението на посочената
разпоредба не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на
предявен по реда на чл. 109 ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга
неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което
се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота, като по
този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на
собственост да бъде упражнявано в пълен обем (така - решение № 151 от
25.05.2011 г. по гр. д. № 634/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 87 от
23.03.2012 г. по гр.д. № 610/2011 г. на ВКС, I г.о., решение № 942/7.11.2008 г.
по гр. д. № 3426/2007 г. на ВКС, I г.о., решение № 1302/18.07.2003 г. по гр. д.
№ 1132/2002 г. на ВКС, IV г.о. и др.). Затова именно и в т. 3 от Тълкувателно
решение № 4/2015 г., ОСГК на ВКС е прието, че за уважаване на иска с правна
квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното
действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
Доколкото се установява ищците да са собственици на процесното избено
помещение № 29, същите имат правен интерес от предявяването на негаторния иск. Страните не спорят, че е поставена метална
врата на входа на общия избен коридор, където се намира процесната изба, която врата
се заключва, както и че ответниците ползват всички изби в този коридор и не
предоставят ключ на ищците. Тези обстоятелства се потвърждават също така от
съдебно-техническата експертиза (при извършения оглед вещото лице лично е
възприело поставената метална врата), от свидетелските показания на
ангажираните от ищците свидетели в тази насока, както и от приложените писмени
доказателствени средства – покана до домоуправителя на вх. А в сградата и
констативен протокол за установяване на нарушение, съставен по реда на чл. 57,
ал. 1 ЗУЕС и подписан от трима етажни собственици.
Няма категорични доказателства, че тази врата е поставена лично от
ответниците, което обаче не се отразява на тяхната надлежна пасивна
легитимация, доколкото отговорност по
реда на чл. 109 ЗС носят не само лицата, чиито действия са създали
противоправното състояние, смущаващо правото на собственост, но и тези, които
поддържат това състояние (в този смисъл - решение № 215/26.05.2011 г. по гр. д.
№ 874/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 815/30.06.2011 г. по гр. д. №
1509/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 68 от 16.04.2015 г. по гр.д. №
6181/2014 г. на ВКС, I г. о., решение № 61 от 7.06.2018 г. по гр. д. №
2610/2017 г. на ВКС, I г. о. и др.).
Несъмнено поставената метална врата препятства достъпа на ищците до
избеното им помещение, респ. създава пречки за упражняване на правото им на
собственост върху вещта, и при установеното по делото обстоятелство тази врата
да е заключена и с ключ да разполагат ответниците, както и последните да
ползват избата на ищците, предявеният негаторен иск
за демонтаж на металната врата на входа на общото избено коридорче и
освобождаване на избеното помещение от вещите на ответниците се явява
основателен и следва да бъде уважен в тази му част. Съдът не споделя доводите
на процесуалния представител на ответниците, според които искането за
премахване на вратата е прекомерно и е достатъчно да се предаде ключ от същата.
Търсената защита с това искане съответства на нарушението и конкретното
неправомерно състояние, ограничаващо правата на ищците. Наличието на металната
врата би смутило упражняването на собствеността, дори и ако ответниците
предоставят ключ от нея, тъй като би ограничило възможността за преминаване от
главния коридор в малкото избено коридорче, където се намира избата, напълно
свободно, а не през вратата, каквито ограничения ищците не са длъжни да търпят
(така - определение
№74/15.02.2019 г. по дело № 2575/2018 г. на ВКС, I г.о.).
В частта относно
възстановяването на вратата на избата с № 29 обаче негаторният
иск е неоснователен, доколкото не са събрани никакви доказателства,
установяващи премахването на тази врата. Такива данни няма нито в свидетелските
показания (св. Г. Г. описва вратата на избеното помещение преди поставянето на
металната врата на входа на избения коридор, без сведения същата да е
демонтирана впоследствие), нито в експертните заключения, нито дори в
изходящите от самия ищец документи - покана и констативен протокол, в които са
описани извършените от ответниците нарушения, сред които липсва обсъжданото
такова (в документите е посочен само монтажът на заключената метална врата, но
не и състоянието на избеното помещение зад тази врата). По изложените
съображения искът с правно основание чл. 109 ЗС следва да бъде отхвърлен в тази
му част.
По искането по чл. 526, ал. 2 ГПК:
Според чл. 526, ал. 1 ГПК когато длъжникът не изпълни едно действие, което
е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице,
взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи
да извърши действието за сметка на длъжника. В този случай ал. 2 от същата
разпоредба предвижда, че взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде
осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на
действието. От посоченото съдържание на законоустановените
правила, както и от тяхното систематично място в процесуалния закон - Част Пета
ГПК – Изпълнително производство, следва, че само лице, което има качеството на
взискател, може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи
да изпълни действието, което длъжникът отказва да извърши доброволно, а от съда
- да осъди длъжника да внесе предварително необходимата за това сума.
Следователно искането предполага наличието на висящ изпълнителен процес, поради
което съединяването му за общо разглеждане с иск по чл. 109 от ЗС, който се
разглежда по реда на исковото производство и уважаването на който е едно от
предварителните условия за уважаване на искането по чл. 526, ал. 2 от ГПК, е
процесуално недопустимо. В този смисъл е налице и съдебна практика,
обективирана в определение № 308 от
18.06.2012 г. по ч. гр. д. № 257/2012 г. на ВКС, I г. о., и определение № 395
от 29.07.2011 г. по ч. гр. д. № 671/2009 г. на ВКС, I г. о. По тези съображения
производството по делото следва да бъде прекратено в частта по предявеното в
условията на евентуалност искане с правно основание чл. 526, ал. 2 ГПК за
осъждане на ответниците да заплатят предварително на ищците сумата от 272,29
лв., необходима за извършване на заместимите
действия, предмет на негаторния иск.
По разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва
да бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ
размер на 1129,76 лв., при сторени
разноски от общо 1149,79 лв. (199,79 лв. за дължимите държавни такси, 350 лв.
за депозит за вещо лице и 600 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение
– л. 209), материален интерес от 11035,37 лв. по всички искове и уважена част в
размер на общо 10843,08 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК и предвид своевременно направените искания
за това, в полза на ответниците също следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 45,73 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете (192,29 лв. за стойността на доставка и монтаж на вратата на избеното
помещение според СТЕ – л. 151) и прекратената част от производство по иска с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над 784 лв. до първоначално
предявения размер от 1140 лв. (356 лв.), при сторени разноски от общо 950 лв.
(650 лв. за депозит за вещо лице и 300 лв. за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение- л. 208) и материален интерес от 11391,37 лв. по всички искови
претенции преди частичното оттегляне на облигационния иск.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците М.Т.М., ЕГН **********, и К.С.М., ЕГН **********,***, и ответниците
И.И.Х., ЕГН **********, и Л.Г.Х., ЕГН **********,***,
че ищците са собственици в режим на
съпружеска имуществена общност на избено
помещение № 29 с площ по документ за собственост от 12,05 кв. м и измерена на
място площ от 6,58 кв. м, при граници: изба № 30, избен коридор, избен
коридор, изба № 28, представляващо прилежаща част към собствения им
самостоятелен обект в сградата с идентификатор № ***по КК и КР, одобрени със Заповед
№ РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: гр. Варна, ***, по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***г. на
нотариус О.Ш.с рег. № 147 в НК, поправен с нотариален акт за поправка на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. на същия нотариус, и ОСЪЖДА ответниците И.И.Х., ЕГН **********,
и Л.Г.Х., ЕГН **********, да предадат
на ищците М.Т.М., ЕГН **********, и К.С.М.,
ЕГН **********, избеното помещение № 29
с измерена на място площ от 6,58 кв. м при граници: изба № 30, избен
коридор, избен коридор, изба № 28, на
основание чл. 108 ЗС;
OСЪЖДА
И.И.Х.,
ЕГН **********, и Л.Г.Х., ЕГН **********,***, да заплатят на М.Т.М., ЕГН **********, и К.С.М., ЕГН **********,***,
сумата от 784 лв. (седемстотин
осемдесет и четири лева), представляваща обезщетение
за лишаване в периода от 01.09.2015 г. до 06.12.2018 г. от ползването на собственото им избено помещение № 29 с площ по
документ за собственост от 12,05 кв. м и граници: изба № 30, избен коридор, избен коридор, изба № 28,
представляващо прилежаща част към собствения на ищците самостоятелен обект в
сградата с идентификатор № ***по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: гр. Варна, ***, , ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 06.12.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД;
ОСЪЖДА И.И.Х., ЕГН **********,
и Л.Г.Х., ЕГН **********,***, да демонтират
поставената метална врата на входа на общото избено коридорче, в което се
намират изби с № 24, 25, 26, 28 и 29, разположена в сутерена на жилищна сграда
с административен адрес: гр. Варна, р-н Младост, ***построена в поземлен имот с
идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, и да освободят
от техните вещи собственото на ищците М.Т.М., ЕГН **********, и К.С.М., ЕГН
**********, избено помещение № 29, находящо се в същото избеното коридорче, на основание чл. 109 ЗС, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за осъждането на ответниците да възстановят вратата на
посоченото избено помещение № 29;
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 18483/2018 г. по описа на
Районен съд – Варна, 51-ви състав, В
ЧАСТТА по предявеното в условията на евентуалност искане с правно
основание чл. 526, ал. 2 ГПК за осъждане на ответниците
И.И.Х., ЕГН **********, и Л.Г.Х., ЕГН **********,***,
да заплатят предварително на ищците М.Т.М.,
ЕГН **********, и К.С.М., ЕГН **********,***, сумата от 272,29 лв. (двеста седемдесет и два лева и двадесет и
девет стотинки), необходима за извършване на заместимите
действия, предмет на главния по чл. 109 ЗС, като недопустимо;
OСЪЖДА
И.И.Х.,
ЕГН **********, и Л.Г.Х., ЕГН **********,***, да заплатят на М.Т.М., ЕГН **********, и К.С.М., ЕГН **********,***,
сумата от 1129,76 лв. (хиляда сто
двадесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА М.Т.М., ЕГН **********, и К.С.М., ЕГН **********,***, да заплатят на И.И.Х., ЕГН **********, и Л.Г.Х.,
ЕГН **********,***, сумата от 45,73 лв.
(четиридесет и пет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете и прекратената на
основание чл. 232 ГПК част от производството по делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК;
Решението в частта, с която се прекратява частично производството по делото,
имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Варна;
РЕШЕНИЕТО в останалата
част подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: