Определение по дело №120/2020 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 248
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 13 ноември 2020 г.)
Съдия: Антония Благовестова Генадиева
Дело: 20207070700120
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 248-РЗ

22.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в закрито заседание на

 двадесет и втори юни

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

 

и в присъствието

на прокурора

 

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 

адм. дело №

120

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството е с правно основание чл.149 и сл. от АПК.

Настоящото дело е образувано по жалба на А.К.Д. ***, със съдебен адрес, гр.София против писмо изх. № 94 - А – 263 от 17.11.2016г. на Директор на Дирекция „Български гражданство“ при Министерство на правосъдието, гр.София.

Предмет на жалбата е писмо с изх. № 94 - А – 263 от 17.11.2016г., с което жалбоподателката е уведомена, че след направения преглед на документи е установено, че към момента на раждането ѝ – ***г. е действала сключената между НРБ и Чехословашка социалистическа република Конвенция, във връзка с уреждане на двойното гражданство /отм./. Тъй като родителите на жалбоподателката са граждани съответно на НРБ и ЧССР, в акта за раждане, в община Видин, макар да е вписана с гражданство НРБ, в графата „Бележки“ е отбелязано, че въз основа на декларация до отдел „Консулски“, родителите ѝ са избрали за нея чешко гражданство. В същото писмо е посочено, че съгласно чл.8,т.1 от Конвенцията направеното вписване удостоверява направен избор за гражданство на ЧССР, а според чл.13,т.1 от нея, лицата, за които е подадена декларация запазват само избраното гражданство от деня на подаване на декларацията. От направената проверка в автоматизираната информационна система на дирекция „Българско гражданство“ е установено, че няма данни жалбоподателката да е подавала молба за придобиване на българско гражданство, поради което и тя не е български гражданин.

Жалбоподателката моли жалбата да бъде уважена, тъй като е основателна. Твърди, че обжалваното писмо по съществото си е отказ за издаване на удостоверение за българско гражданство. Иска от съда да приеме, че отказът е неправилен, незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния закон, поради което и следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, като го задължи да издаде исканото удостоверение. Претендира направените разноски.

Ответната по жалбата страна – Директор на Дирекция „Български гражданство“ при Министерство на правосъдието, гр.София, посочва в писмено становище, че подадената до министерство на правосъдието молба от жалбоподателката с рег. № 94 – А – 263/ 09.11.2016г. не е подадена по надлежния ред, не отговаря на изискванията за иницииране на производство по издаване на удостоверение за гражданство на лицето, поради което и писмото, предмет на жалбата представлява отговор на искане от лице по общия ред, а не отказ за издаване на удостоверение за гражданство по чл.39 от Закона за българското гражданство.

След като взе предвид представените доказателства и становищата на страните, Съдът констатира, че подадената жалба е недопустима, поради следните съображения :

Както бе посочено по – горе, а и не е спорно, че се обжалва писмо с изх. № 94 - А – 263 от 17.11.2016г. на Директор на Дирекция „Български гражданство“ при Министерство на правосъдието, гр.София, с което жалбоподателката е уведомена, че след направения преглед на документи е установено, че към момента на раждането ѝ – ***г., е действала сключената между НРБ и Чехословашка социалистическа република Конвенция, във връзка с уреждане на двойното гражданство /отм./. Тъй като родителите на жалбоподателката са граждани съответно на НРБ и ЧССР, в акта за раждане, в община Видин, макар да е вписана с гражданство НРБ, в графата „Бележки“ е отбелязано, че въз основа на декларация до отдел „Консулски“, родителите ѝ са избрали за нея чешко гражданство. В същото писмо е посочено, че съгласно чл.8,т.1 от Конвенцията направеното вписване удостоверява направен избор за гражданство на ЧССР, а според чл.13,т.1 от нея, лицата, за които е подадена декларация запазват само избраното гражданство от деня на подаване на декларацията. От направената проверка в автоматизираната информационна система на дирекция „Българско гражданство“ е установено, че няма данни жалбоподателката да е подавала молба за придобиване на българско гражданство, поради което и тя не е български гражданин.

За да се стигне до това писмо, жалбоподателката е подала молба за помощ и съдействие до Министъра на правосъдието на Р България с рег. № 94 – А – 263/ 09.11.2016г. Молбата е подадена с копие и до Община Видин. С нея се иска извършването на проверка, за да бъде коригирана информацията за нейното гражданство и бъде записано това, което е факт, а именно, че винаги е била български гражданин. Моли в тази връзка и да и бъде издадено и удостоверение за българско гражданство.

Срещу въпросното писмо е подадена жалба чрез Министъра на правосъдието на Р България до Върховен административен съд на Р България, с която се иска отмяна на отказа на Министъра на правосъдието да издаде на А.К.Д., удостоверение за българско гражданство, да върне преписката за ново разглеждане, като задължи Министъра на правосъдието да издаде исканото удостоверение.

С определение № 5847/ 08.05.2018г. по адм.д. № 3401/ 2017г., III-то отд. на ВАС производството по делото е прекратено и делото е изпратено на АССГ, по подсъдност, поради това, че писмото е издадено от Директор на дирекция, а не от Министъра на правосъдието.

Със свое решение № 5179/ 18.08.2018г. по адм.д. № 4861/ 2018г. по описа на АССГ, обжалваният отказ на Директора на Дирекция „Българско гражданство“ при Министерство на правосъдието, обективиран в писмо № 94 А – 263/ 17.11.2016г. е отменен, като незаконосъобразен. Делото е върнато като преписка на ответника за издаване на удостоверение за българско гражданство.

Решението е обжалвано пред ВАС, който със свое решение № 4402/ 14.04.2020г. по адм.д. № 12517/ 2018г. на III – то отд. е отменил решението на АССГ и го е върнал на АССГ за ново разглеждане от друг състав.

С определение № 3474/ 13.05.2020г. по адм.д. № 3595/ 2020г. делото е изпратено по подсъдност на АС Видин.

Във връзка с изследване на компетентността на административния орган са дадени указания за представяне на доказателства.

С вх. № 1133/ 16.06.2020г. е постъпила молба от Министерство на правосъдието, гр.София, към която са приложени две заповеди: заповед № ЧР – 01 – 236/ 26.10.2016г. на гл. секретар и заповед № ЛС – 04 – 538/ 16.03.2016г. на Министъра на правосъдието.

Според разпоредбата на чл.39,ал.1 от Закона за българското гражданство /ЗБГ/ по молба на заинтересуваното лице Министерството на правосъдието издава удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е или не е български гражданин съгласно регистрите, които се водят в министерството.

Съгласно чл.40,ал.1 от ЗБГ информация за гражданството на лицата могат да искат: 1. лицето, данни за гражданството на което се съхраняват, а след смъртта му - неговите наследници и 2.органите на съдебната власт, министерствата и органите на местното самоуправление и местната администрация в рамките на тяхната компетентност и в случаите, определени със закон. Образецът на молбата по чл.39 от ЗБГ, необходимите документи и органът, чрез който се подава, са регламентирани в Наредба № 1 от 19.02.1999г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство. С наредбата е утвърден образец на молбата (Приложение № 5 към чл. 15, ал. 1 от наредбата), изискуемите документи, които следва да бъдат приложени към нея (чл. 15, ал. 2 от наредбата) и че молбата се подава чрез общината по постоянния му адрес или чрез общината по местожителство или постоянен адрес преди напускане на страната, която ги изпраща служебно на Министерството на правосъдието (чл.15, ал. 3 от Наредбата).

В чл.3,ал.1 от Наредбата е посочено, че при подаването на документите с молителя се провежда и интервю.

Няма писмени доказателства, от които да е видно, че е подадена молба за издаване на Удостоверение по реда на чл.39 от ЗБГ, описан в цитираната по – горе Наредба, поради което следва изводът, че Министерство на правосъдието не е било надлежно сезирано, за да започне отново процедурата по чл. 39 от ЗБГ.

Поради липсата на редовно сезиране на административния орган с подаването на молба по реда на Наредба № 1 от 19.02.1999г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство не е започнало въобще административно производство, за да бъде обжалван отказ на компетентния административен орган. Самото искане, обективирано в молбата за съдействие от 09.11.2016г. до министъра на правосъдието за коригиране на информацията, в която връзка да се издаде и удостоверение, неподадено по надлежния ред, не създава задължение за Министъра да изпълни функциите си по удостоверяване наличието на българско гражданство, породи което не е налице отказ, който да бъде оспорен пред съда. Следователно не е налице годен предмет на оспорване, тъй като няма започнало административно производство.

Писмото от 17.11.2016г. не е акт на министър, който създава права или задължения на страната. Писмото, на което се позовава жалбоподателката е издадено от директор на дирекция при липса на каквито и да било доказателства за делегиране на правомощия във връзка с издаването на актове по чл.39 от ЗБГ. Поради това то не съставлява властническо волеизявление на компетентен административен орган в рамките на законовите му правомощия и не е индивидуален административен акт. То има единствено уведомителен характер и не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност.

Обжалваното писмо на Директора на Дирекция „Българско гражданство“ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като с него не се създават и не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя.

Видно от приложеното писмо, предмет на жалбата, същото има уведомителен характер и не съдържа волеизявление по смисъла на чл.21 от АПК по отношение на правата на жалбоподателката. От това писмо не произтичат никакви права или задължения за нея, нито се засягат нейни законни интереси. Съдържа се информация за документите, които се намират в Министерство на правосъдието и данните в информационната система на Дирекция „Българско гражданство“.

Писмото обективира само едно становище във връзка с извършена проверка на данни, но не представлява отказ за издаване на удостоверение по чл.39 от ЗБГ.

При това положение се оказва, че цитираното писмо не е индивидуален административен акт, поради което и липсва годен за обжалване предмет. След като липсва такъв административен акт, то и производството срещу него е недопустимо, поради което следва да бъде прекратено, а жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

С оглед посочените по – горе мотиви, така подадената жалба се явява процесуално недопустима на основание чл.159,т.1 от АПК, поради което и съдът счита, че производството по делото следва да бъде прекратено.

Предвид горното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.К.Д. ***, със съдебен адрес, гр.София против писмо изх. № 94 - А – 263 от 17.11.2016г. на Директор на Дирекция „Български гражданство“ при Министерство на правосъдието, гр.София.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 120 / 2020г. по описа на Административен съд – Видин.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщението му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :