№ 64
гр. гр.Несебър, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20242150200022 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „*******“ ООД, срещу наказателно постановление №
733996-F711460 от 31.10.2023г. на изпълнителен директор на Национална агенция по приходите, с
което на жалбоподателя на основание чл. 110, ал. 1 от Закона за хазарта, за извършено нарушение
на чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лв.
Жалбоподателят развива съображения, че от проверяващите е извършена провокация към
нарушение. Твърди се, че за да участва в проверката проверяващото лице е следвало да бъде
отписано от регистъра на зависими лица, като по този начин е допуснато нарушение на чл. 10г, ал.
5 от ЗХ. Навежда се, че прилагането на тактиката „таен агент“ е неприложимо към проверки по
Закона за хазарта. Обръща се внимание, че не става ясно дали проверяващият е бил вписан в
регистъра към момента на проверката. Сочи се, че възражението срещу АУАН, в което се съдържа
и искане по чл. 28 от ЗАНН, неоснователно не е уважено от наказващия орган. От съда се иска
обжалваното НП да бъде отменено. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган – изпълнителен директор на Национална агенция по
приходите, оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 04.05.2023г. органите по приходите – Г. Й.П. и св. А. С. А., били вписани служебно в
регистъра по чл. 10г, ал. 1 от Закона за хазарта. Вписването било извършено на основание
одобрена от директора на дирекция НХХД „Заявка за осигуряване на достъп до информационни
системи, до които не е предвиден достъп съгласно стандартен профил“. Достъпът на св. А. е
разрешен с цел извършване на проверки на място като „таен клиент“. За целта данните му били
1
вписани в „Регистър на уязвимите лица по Закона за хазарта“.
На 31.05.2023г., около 15:20 часа, св. А., участвал в извършването на проверка на игрална
зала, находяща се в гр. *********, стопанисвана от „*******“ ООД. Проверяваният обект
притежавал удостоверение за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри № 000030-4960
от 26.05.2022г., със срок на действие 5 години. Проверката била извършена на основание чл. 89,
ал. 3 от Закона за хазарта. По време на проверката в обекта присъствали служители на дружеството
жалбоподател – св. Е.В. – крупие и А.Т. – упълномощено лице. Св. А. представил документ за
самоличност на св. Е.В.. Впоследствие той бил допуснат в обекта и направил залог на игрален
автомат в размер на 10 лв. Залогът бил направен посредством монтирано устройство за приемане
на банкноти на игрален автомат тип EGT, с производствен номер 140657, като след изиграване на
част от залога бил извършен cash out на стойност 9,20 лв., за което бил издаден разходен ордер № 2
от 31.05.2023г. от св. В.. Във връзка с проверката служителите на НАП се легитимирали и
съставили протокол за извършена проверка на организатори на хазартни игри № 0005661 от
31.05.2023г., към който били приложени всички документи, свързани с проверката на игралната
зала (на л. 70 – л. 95 от делото). С протокола представител на дружеството, стопанисващо обекта,
бил поканен да се яви на 08.06.2023г. в 09:30 часа в офис на НАП в гр. Бургас за съставяне и
връчване на АУАН. Въз основа на резултатите от проверката на 16.06.2023г. бил съставен АУАН
№ F711460 за нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ вр. чл. 10д, ал. 3 от ЗХ, който бил връчен на
упълномощеното лице. Срещу АУАН постъпило възражение от управителя на дружеството от
19.06.2023г. (на л. 49 – л. 50 от делото), но от наказващия орган било издадено процесното НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
От приложена по делото служебна бележка (на л. 113 от делото) се установява, че към
31.05.2023г., в периода от 15:00 часа до 16:00 часа, през електронните услуги ЕУ и API не са
регистрирани проверки от името на дружеството жалбоподател. Към тази дата дружеството имало
достъп до системата API, но през електронната услуга няма регистриран нито един достъп.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № F711460 от 16.06.2023г., възражение срещу АУАН, протокол за
извършена проверка на организатори на хазартни игри № 0005661 от 31.05.2023г., ведно с
приложените към него писмени доказателства, вкл. удостоверение за лиценз, 3 бр. служебни
бележки от М.П. – директор на дирекция ИСЕУ (на л. 52, л. 113 и л. 118 от делото), пълномощно в
полза на А.Т., разходен касов ордер № 2 от 31.05.2023гсвидетелските показания на свидетеля А..
Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин. В тази връзка не се кредитират в цялост показанията
на свидетелите Т. и В., тъй като св. Т. не е очевидец на проверката и показанията му са общи, без
отношение към конкретния случай. Показанията на св. В., в частта им, в която твърди, че е
направила опит да извърши проверка, се опровергават от писмените доказателства по делото –
служебна бележка на л. 113, от която е видно, че опити за достъп до системата на 31.05.2023г. не са
правени от дружеството жалбоподател, чрез използвания от него продукт. Извън това следва да се
отбележи, че показанията на свидетелите Т. и В. за проблеми в системата не могат да се
кредитират още и поради факта, че и двамата твърдят за трайни проблеми с достъпа до системата
и то няколко месеца преди проверката, а по делото липсват доказателства за това да са
сигнализирани надлежните органи и да са предприети съответните мерки или опити за
отстраняване на тези проблеми.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен
да издава НП по силата на чл. 90, ал. 3 от Закона за хазарта) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка не се констатират сочените в жалбата нарушения, свързани с
използването на „таен клиент“ в лицето на св. А.. По арг. от чл. 89, ал. 1 от Закона за хазарта
именно органите на НАП (сред които св. А., който видно служебна бележка е имал качеството
„орган по приходите“ към момента на проверката) имат правомощията да извършват проверки за
спазване на Закона за хазарта. Същевременно приложим ред за извършване на проверките е този
по ДОПК – арг. от чл. 89, ал. 1 от ЗХ. По силата на чл. 12, ал. 1 от ДОПК органът по приходите
има съответен обем от правомощия, в които се включва както извършването на проверки, така и
право на достъп до подлежащите на контрол обекти – чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ДОПК. Ето защо
проверката е извършена от компетентен орган, в рамките на правомощията му. Фактът, че св. А. е
бил вписан служебно като „таен клиент“ в регистъра по чл. 10г от ЗХ не води до промяна в
правомощията му. Освен това няма пречка да се извършват подобни проверки, чрез вписан „таен
клиент“, тъй като липсва такава забрана в ЗХ и ДОПК, а правомощията на органите по приходите
по чл. 89, ал. 1 от ЗХ и чл. 12, ал. 1 от ДОПК им дават правомощия да предприемат нужните
действия, за да обезпечат извършването на проверки. Ето защо не се приемат доводите, че ЗХ
дерогира ДОПК. Точно обратното – в ЗХ се препраща именно към реда за извършване на проверки
по ДОПК, в който са дадени пълни правомощията на органите по приходите и извършване на
проверка от такъв орган, който същевременно е вписан като „таен клиент“ в регистъра по чл. 10г
от ЗХ, не представлява нарушение на процесуалните правила по време на извършване на
проверката.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
намира следното:
Според чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ в игралните зали и в игралните казина не се допуска
присъствието на лица вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1. В посочения регистър са вписани
лицата по 10в, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗХ - поставени под пълно или ограничено
запрещение; всяко лице, което смята, че има проблем с хазарта; лицата, чието социално положение
и/или равнище на доходи може да ги направи по-податливи към участие в хазартни игри и
развиване на хазартна зависимост. След като дадено лице бъде вписано в регистъра и по арг. от чл.
10д, ал. 3 от ЗХ организаторите на хазартни игри по ал. 1 са длъжни да не допускат вписаните в
регистъра лица до участие в организираните от тях игри. В случая такова вписване е извършено по
подадено от св. А. заявление (както се установява по делото) и считано от 04.05.2023г. (т.е. и към
датата на проверката – 31.05.2023г.) той е фигурирал в регистъра като вписано лице с посочените в
чл. 10г, ал. 2 от ЗХ данни (вкл. имена по документ за самоличност и ЕГН). В същото време в
разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ЗХ е предвидена санкция за нарушение на чл. 45, ал. 2 от ЗХ – т.е.
за допускане в игралните зали и игралните казина на лица, вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от
ЗХ. В случая безспорно св. А. е бил вписан в този регистър, което се установява от приложените по
3
делото доказателства. Същевременно той е влязъл в игралната зала, стопанисвана от
жалбоподателя, представител е документ за самоличност и без да бъде извършена нужната
проверка в регистъра (до който в игралната зала е имало достъп чрез точно определена система) е
допуснат до игрален автомат, в който е внесъл съответната сума от 10 лв. В представената от него
лична карта е имало всички необходими данни, за да може да бъде установен при проверка в
регистъра, но по делото се установява, че на 31.05.2023г. изобщо не е правена такава проверка от
профила на проверяваната игрална зала. Следователно по делото са доказани всички елементи от
състава на административното нарушение, които са описани в пълнота и в текста на АУАН и НП.
Извършеното нарушение е подведено и под коректната правна норма на чл. 110, ал. 1 от
ЗХ, според която на наказание подлежи лице, което наруши чл. 45, ал. 2 от ЗХ. На жалбоподателя
е наложена глоба в минималния размер от 5000 лв., поради което няма основание при преценка по
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН наказанието да бъде намалявано от съда. Същото отговаря на степента на
обществена опасност на извършеното нарушение и на факта, че за пръв път се установява такова
нарушение от жалбоподателя.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС
по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани с хазарта, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира
като такова с ниска обществена опасност. Следва да се обърне внимание, че допускането на лица,
вписани в регистъра по чл. 10г от ЗХ, е предпоставка за развитие на хазартна зависимост и то у
законово определени като „уязвими“ лица. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които
да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност
от останалите нарушения от същия вид. Липсата на данни за предходни нарушения се разгледа
като смекчаващо вината обстоятелство - при определяне размера на наложеното наказание. Няма
как обаче само въз основа на това обстоятелство случаят да бъде определен като „маловажен”. В
същата насока е и практиката на касационната инстанция - Решение № 1208 от 28.06.2019 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1162/2019 г.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на страните не се дължат разноски, тъй като от наказващия орган
не са поискани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 733996-F711460 от 31.10.2023г. на
изпълнителен директор на Национална агенция по приходите, с което на „*******“ ООД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление в гр. Д., ул. „*********, ет. ******** 1, на
4
основание чл. 110, ал. 1 от Закона за хазарта, за извършено нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ, е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5