Р Е Ш Е Н И Е
№ 693/16.11.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Трети административен състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 887 по
описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл.
145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на Р.А.Р.,
ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. А. *** против Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 23-0367-000202/17.08.2023 г. на Б. П. К. – полицейски инспектор
в РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик, с която е наложена ПАМ – временно отнемане
на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от
18 месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при липса на основание и съществено
нарушение на материалноправните и административнопроизводствените разпоредби. Моли
се да бъде отменена. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.
В съдебно заседание жалбоподателят
– Р.А.Р., редовно уведомен, се явява
лично и с адв. А. с пълномощно по делото, който по изложени съображения моли
съда да уважи подадената жалба и отмени оспорената заповед като неправилна и
незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък
на разноските.
Ответникът по жалбата – Б. П. К.
– полицейски инспектор в РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик, редовно уведомен,
не се явява и не изпраща представител.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на административното производство
е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
23-0367-000202/17.08.2023 г. на Б. П. К. – полицейски инспектор в РУ Велинград,
с която на Р.А.Р. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.
171, т. 1, б. „б.“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя
на 17.08.2023 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към
обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на
жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
С оспорената заповед на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелство
за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца“, на основание чл. 171, т. 1, б. „б.“ от ЗДвП. Заповедта
е мотивирана с обстоятелството, че на 17.08.2023 г., около 01:06 часа, в гр. Сърница,
ул. „Петелци“ пред № 25, в посока на движение от номер 1 към номер 25, Р.Р.
управлява лек автомобил „Хонда ЦР-В“, с рег. №*** – лична собственост, след
употреба на алкохол. При извършена проверка с техническо средство с Дрегер 7510
с номер ARPL – 0238 в 00:56 часа на 17.08.2023 г. се е отчела
концентрация на алкохол в издишания въздух от 0.79 промила. Издаден е Талон за медицинско
изследване на кръв № 125396. За нарушението му е съставен АУАН GA1033852/17.08.2023
г. Същият е приложен по делото и от него се установява, че в заповедта е възпроизведена
фактическата обстановка, описана в АУАН.
Към делото са приобщени писмените
доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната
заповед, в т.ч. АУАН GA1033852/17.08.2023 г.; Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022
г. на Директор ОДМВР Пазарджик; Талон за медицинско изследване на кръв № 125396;
Фиш за спешна медицинска помощ № 198/20954 на 17.08.2023 г. и Справка за
нарушител/водач.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изисканата
от закона форма, но при допуснати нарушения на материалния закон, поради което същата
е незаконосъобразна.
Принудителната
мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Полицейският
инспектор към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ – Велинград, упълномощен със Заповед №
312з-1237 от 14.04.2022 г. на Директор ОДМВР Пазарджик, е компетентен да налага
ПАМ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата – за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), като временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Принудителните
административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се налагат за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
ЗДвП, поради което тези мерки са от вида на преустановяващите. Ето защо фактическа
предпоставка за издаване на заповед за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б”
от ЗДвП е да има извършено от водача на МПС нарушение по ЗДвП, като противоправното
деяние следва да е установено с редовно съставен АУАН, който съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, се ползва с доказателствена сила до доказване на противното.
Настоящият
съдебен състав намира, че в хода на административното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на императивните
изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, което е достатъчно да се отмени наложената ПАМ.
Съгласно
чл. 3а, т. 1 от горецитираната Наредба № 1, издадена на основание чл. 174, ал.
4 от ЗДП, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване,
когато лицето откаже извършване на проверка с техническото средство; лицето не приема
показанията на техническото средство или теста или физическото състояние на лицето
не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
Проверяващият орган е длъжен да издаде талон за изследване по чл. 3, ал. 2 и
ал. 3 от Наредба № 1/2017 г., както е процедирано в случая, в който е вписан
избор на водача да бъде извършено медицинско изследване.
В
случая съдът намира за безспорно доказано, че на жалбоподателя му е бил издаден
талон за медицинско изследване на кръв, в който е отразено, че следва да се яви
във ФСМП – Велинград до 120 минути от връчването на талона. Отразено е в
талона, че същият е връчен в 1 часа и 50 минути на 17.08.2023 г. срещу подпис.
Не е спорно, че лицето се е явило в Центъра за спешна медицинска помощ гр.
Пазарджик, Филиал Велинград в 03:15 часа, за което е съставен и Фиш за спешна
медицинска помощ № 198/20954 на 17.08.2023 г. Тоест, времето за явяване за
вземане на кръвна проба е започнало да тече от връчването на талона за
медицинско изследване в 01:50 минути и е изтекло в 03:50 минути. При това
положение съдът намира, че лицето се е явило в определеното му от проверяващия
екип време за извършване на медицинско изследване на кръв, но такава неправомерно
не му е била взета. Медицинският екип е отказал да вземе кръвна проба като е
приел, че лицето Р.Р. не е пристигнал навреме във ФСМП – Велинград и срокът за
вземане на кръвна проба е изтекъл. Това е отразено както във издадения Фиш за спешна
медицинска помощ, така и на гърба на представения талон за медицинско
изследване на кръв.
Съгласно чл. 12, ал. 3 от Наредба
№ 1/2017 г., в случаите, когато лицето не се придружава от служители на МВР и
липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се извършва и не се
вземат проби за химическо изследване и това е единствената предвидена хипотеза,
в която може да се откаже медицинско изследване. В случая лицето, което е
следвало да извърши медицинското изследване, чрез вземане на кръвна проба, не е
сторило това като е приело, че жалбоподателят се е явил след регламентирания
срок. Неправилната интерпретация на нормативната уредба от страна на
медицинските специалисти в болничното заведение, е довела до неправомерен отказ
за извършване на медицинско изследване и така е отнета възможността на
жалбоподателя да бъде извършено лабораторно изследване на биологичните проби,
които е настоявал да даде, за да докаже, че не е бил употребил алкохол.
Съдът намира, че медицинският екип – лекар, медицинска сестра,
акушерка или фелдшер, съответно лекарски асистент, така като са определени в
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г., са били длъжни да извършат медицинското изследване на кръв, без да имат
възможност да преценяват дали лицето се е явило в определеният му час или са
били налице обективни причини за ненавременно явяване. Такава преценка може да
бъде извършена единствено и само от административния орган при постановяване на
административен акт по налагане на ПАМ или впоследствие от съда като контролна
инстанция.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна, а оспорената заповед за
неправилна и незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде отменена.
При този
изход на делото, на жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 750 лева, от които 10 лева – държавна такса, 740 лева за
адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен
съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки № 23-0367-000202/17.08.2023 г.,
издадена от Б. П. К. – полицейски инспектор в РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик.
ОСЪЖДА Районно
управление Велинград към ОД на МВР –Пазарджик, да заплати от бюджета на ОД на МВР
– Пазарджик на Р.А.Р., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в
размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)