Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр. Перник, 27.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Росица Ранкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 60 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на “***“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. София, район ***, бул. ***, представлявано от *** – изпълнителен
директор, чрез пълномощника й ю.к. А.П., против решение № 260037 от 01.02.2021 година на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1776 по описа съда за 2020 г.
С обжалвания съдебен акт е изменено
наказателно постановление (НП) № НЯСС-121 от 10.08.2020г., издадено от
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с
което на “***“ ЕАД, гр. София, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за
водите (ЗВ) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 (две хиляди) лева, за неизпълнение на задължението по чл. 190а,
ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, КАТО за същото нарушение, размерът
на наложената имуществена санкция е намален от 2 000 (две хиляди) лева на
1 000 (хиляда) лева.
Касаторът твърди, че постановеното съдебно
решение е неправилно и незаконосъобразно. По същество излага доводи, че
нарушението не е извършено, тъй като преди съставянето на акта за установяване
на процесното нарушение (АУАН) “***“ ЕАД, гр. София е изготвило анализ на
техническото и експлоатационно състояние и оценка на сигурността на язовирната
стена и съоръженията към нея на язовир „Темелково“ – в годишен доклад за 2018
година, съгласно разпоредбите на чл. 48 и сл. от Наредба за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние (отм.
2020 г.). Излагат се също доводи за съставяне на процесния АУАН извън рамките
на тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН, както и доводи за наличие на
предпоставки за приложение в процесния случай на чл. 28, б.“а“ от ЗАНН. От съда
се иска да отмени обжалваното решение и да отмени процесното наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът, “***“ ЕАД, гр.
София, редовно призован, за представител изпраща юк. Л. М.. Пледира
жалбата да се уважи като се отмени първоинстанционното решение и наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – ДАМТН,
редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК (ред. ДВ, бр. 77
от 2018 г.) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, депозира отговор. Излага становище за неоснователност на
жалбата, като по подробно изложени съображения моли решението на районния съд
да се остави в сила. В съдебно заседание
ответникът – ДАМТН, редовно призован, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник
дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция.
Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Настоящият касационен състав, на основание чл.
218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
изложените в касационната жалба съображения и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон,
намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за
разглеждане.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2,
предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на
решението на първата съдебна инстанция.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма,
по допустима жалба.
По същество съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
С НП № НЯСС-121 от 10.08.2020г., председателят
на ДАМТН, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложил на “***“ ЕАД, гр. София имуществена санкция в размер на 2 000
(две хиляди) лева за това, че в срок до 30.11.2019г. дружеството не е изпълнило
задължително предписание, дадено му в качеството му на собственик на язовир
„Темелково“, находящ се в землището на с. Лесковец, община Перник, област
Перник, обективирано в Констативен протокол (КП) № 02-03-12/27.03.2019г. – „да
се изготви анализ на техническото и експлоатационно състояние и оценка на
сигурността на язовирната стена и съоръженията към нея, съгласно чл. 48, чл.
49, чл. 50, чл. 51 и чл. 52 от Наредбата по чл. 141, ал. 2 от ЗВ, като анализът
да се приема от ЕТС, назначен от собственика“. Нарушението било установено на
03.01.2020 година и квалифицирано като неизпълнение на задължението по чл.
190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
С решение № 260037 от 01.02.2021
година, постановено по АНД № 1776/2020г.,
Районен съд – Перник е изменил наказателното постановление, като за същото
нарушение – по чл. 190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ във вр. с
чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, е намалил размера на наложената имуществена
санкция от 2 000 на 1 000 лева.
За да постанови обжалваното решение решаващият
първоинстанционен състав, въз основа на приетите по делото писмени
доказателства, е приел, за категорично установена отразената в АУАН и НП
фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 03.01.2020г. проверка е
установено, че настоящият касатор не е изпълнил своевременно - до 30.11.2019г.,
даденото му с КП № 02-03-12/27.03.2019г. задължително предписание – да изготви
анализ на техническото и експлоатационно състояние и оценка на сигурността на
язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Темелково“, както и анализът
да бъде приет от ЕТС, назначен от собственика.
При така установената фактическа обстановка,
решаващият съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени от компетентни органи и отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за форма и съдържание. Счел е, че при
провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, в частност – че
административнонаказателното производство е образувано преди изтичане на срока
по чл. 34 от ЗАНН.
Приел е, че отразената в АУАН фактическа
обстановка, установена и от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, покрива от обективна страна признаците на състава на
административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗВ. Обосновал е становище, че с оглед събраните
по делото доказателства, извършеното нарушение не разкрива по – ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с другите нарушения от този вид, поради което
не представлява маловажен случай.
По отношение наложената имуществена санкция
районният съд е приел, че същата е определена в границите, предвидени в чл.
200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, но без мотиви, налагащи определяне на същата над
минималния предвиден размер от 1 000 лв., и без приобщаване по делото на
доказателства за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради
което съдът е изменил наказателното постановление, като е наложил имуществена
санкция в минимален размер на 1 000 лева.
Решението е правилно.
Настоящият състав споделя изцяло възприетата
от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с
приобщената по делото доказателствена съвкупност. При спазване принципите на
чл. 13 и чл. 14 от НПК във връзка с чл.
84 от ЗАНН, Районен съд – Перник правилно е установил фактическата обстановка.
Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства,
предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно,
всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата
съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Неоснователни са възраженията на касационния
жалбоподател, отнасящи се до наличие, както към датата на издаване на
задължителното предписание, така и към момента на съставяне на АУАН, въз основа
на който е издадено процесното наказателно постановление, на изготвен анализ за
техническото и експлоатационно състояние на язовир „Темелково“, отразен в
Годишен доклад за 2018г., съответно приет от ЕТС. Доводите на жалбоподателя в
тази им част са отхвърлени от решаващия първоинстанционен състав изцяло като
неоснователни с мотив, че както към датата на издаване на задължителното
предписание – 27.03.2019г., така и към датата на установяване на нарушението –
на 03.01.2020г., дружеството не е представило анализа, предмет на даденото
предписание, това предписание е влязло в сила за адресата му, задължително е за
същия, а представянето на Годишен доклад за 2018г. и протокол за проведен ЕТС
на 02.05.2018г. е лансиране на нескрепена с доказателства теза, че същите са
изготвени преди извършване на първата проверка. Мотивите на районния съд се
споделят изцяло от касационния състав. По делото не са налични доказателства за
изготвен анализ на техническото и експлоатационно състояние и оценка на
сигурността на язовирната стена и съоръженията към нея във връзка с издадените
задължителни предписания.
Споделят се и мотивите на районния съд,
изложени във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая, освен че е
безспорен факт неизпълнението на нормативно вменените задължения от страна на
собственика на язовира, неизпълнението на задължително предписание с такова
съдържание би могло да доведе и до непредвидими последици, свързани с живота и
здравето на хората, околната среда, стопанската дейност и културното наследство
в намиращите се в близост до язовира населени места.
Неоснователни са и възраженията на касационния
жалбоподател за неправилно приложение на закона. Правилно районният съд е
приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административнонаказателното
производство. В случая административното нарушение е за неизпълнение на
задължителни предписания и е с правна квалификация чл. 190а, ал. 2, във връзка
с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, което е установено при извършената последваща проверка
на 03.01.2020г., за която е съставен констативен протокол № 02-03-19 от
03.01.2020г. От тази дата е започнал да тече тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен преди изтичането му – на 17.02.2020г. Видно от приложения
АУАН същият е съставен от компетентно за това лице. Съдържа всички, посочени в
чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, свидетеля, присъствал при
установяване на нарушението и от упълномощен представител на нарушителя.
При извършената служебна касационна проверка
също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.
Районен съд–Перник е постановил решението си при правилно приложение на
материалния закон, вкл. що се отнася до постановеното намаляване на размера на
наложената санкция, което е сторил въз основа на преценка на всички събрани в
хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно
което и да е от тях, и което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
С оглед
изложеното, касационната жалба се
явява неоснователна,
а решението на Районен съд –
Перник, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260037 от 01.02.2021
година на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1776 по описа съда за
2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/