№ 752
гр. Варна, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20233110103941 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от З. Г. Г. срещу М. П.
ПопП.- Г. за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи заплащането на сумата от 34.11 лева, представляваща
обезщетение за забава в плащането на главница в размер на 400 лева-
адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 07.12.**г.,
претендирано за периода 01.04.2022г. до 30.11.2022г., за която е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2022г.
Претендират се и направените разноски в заповедното производство за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ищецът твърди, че с Договор
№***/07.12.**г. между него и ответницата било уговорено той като адвокат
да осъществява процесуално представителство по гр.д. №**/**г. по описа на
ВРС в производство за делба. Договореният хонорар бил 600 лева, платим на
две вноски до края на месец март 2022г. като ответницата заплатила само 200
лева. Сочи, че ответницата заплатила остатъка от 400 лева на 02.02.2023г.
след издаване на заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска.
Оспорва да дължи разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, тъй като няма доказателство адв.Г.Д. да извършил
каквито и да е действия и сумата била вписана формално за заплатена.
Ищецът бил също адвокат, като се твърди, че той самостоятелно е извършил
всички процесуални действия- изготвяне и подписване на документи, справки
и други. Излага се, че целта на подписания договор била да увеличи
1
задължението на ответницата. Тъй като упълномощения адвокат не бил
извършил нищо по делото, трябвало да върне на ищеца платената по договора
сума, а не тя да се търси от ответницата. Оспорва се дължимостта и на
разноските за заплатена държавна такса в заповедното производство, тъй като
ответницата макар и да била заплатила сумата от 400 лева счита, че
производството за делба се проточило много във времето, като ищецът
отказал да го продължи до приключването му без да посочи причина за това,
поради и което тя не дължала в цялост уговореното възнаграждение. Твърди,
че не е получила в цялост услугите, които ищецът се задължил да извърши,
тъй като ги изпълнил частично. Остатъкът бил заплатен преди ответницата да
получи заповедта за изпълнение, поради и което не дължала разноски, тъй
като не била станала причина за започване на заповедното производство.
Възразява срещу дължимостта на обезщетението за забава. Твърди, че такава
не се дължи по уговорени и незаплатени в срок адвокатски възнаграждения,
тъй като това не било предвидено в договора за правна помощ, сключен
между страните и такава не била предвидена по ЗАдв., който бил специален
спрямо ЗЗД. Не ставало ясно защо е заявен периода 01.04.2022г. до
30.11.2022г. Отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Представен е Договор за правна защита и съдействие от 07.12.**г.,
съгласно който М. П. П. е възложила на адв.З. Г. оказване на правна защита и
съдействие по гр.д. №**/**г. по описа на ВРС срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 600 лева на две вноски до края на месец март
2022г.
Представени са протоколи от открити съдебни заседания по гр.д.
№**/**г. по описа на ВРС, от които е видно, че адв.З. Г. е участвал в същите
като процесуален представител на М. П..
Представена е и изготвена писмена защита от адв.З. Г. като
пълномощник на М. П. по гр.д. №**/**г. по описа на ВРС.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането,
ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
изпълнение на поетите договора за правна помощ задължения и дължимостта
и размера на претендираната лихва за забава.
Не е спорно по делото и от представените доказателства се установява,
че ищецът е бил процесуален представител на ответницата в производството
по гр.д. №**/**г. по описа на ВРС срещу договорено адвокатско
възнаграждение от 600 лева, платимо до края на месец март 2022г. По
естеството си договорът за правна защита е договор за поръчка като същият
съдържа определени специфики с оглед разпоредбите на Закона за
2
адвокатурата. Установява се, че от процесния договор са възникнали
задължения за довереника адв.Г. да извърши определени правни действия и за
доверителя М. П. задължение да му заплати уговореното възнаграждение, с
конкретно уговорен падеж. Ищецът твърди, че е налице частично изпълнение
от страна на доверителката му като същата е платила сумата от 200 лева и е
останала задължена за сумата от 400 лева, поради и което същият е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на
16.12.2022г., по което е образувано ч.гр.д. №***/2022г. по описа на ВРС.
Ответницата е представила разписка за извършено плащане на
претендираната сума от 01.02.2023г. и е възразила срещу претендираната
лихва за забава. Ищецът е признал плащането на сумата от 400 лева.
Ответницата оспорва да дължи в цялост договореното възнаграждение,
независимо от плащането му, с твърдения, че ищецът е отказал да довърши
до край представителството без да посочи конкретна причина за това. Видно
от протоколите от проведените открити съдебни заседания е, че ответницата е
била представлявана от адв.З. Г., като в последното съдебно заседание от
11.04.2023г. същият не се е явил, а ищцата е била представлявана от друг
пълномощник. Законът за адвокатурата не предвижда възможност за
намаляване, връщане или неплащане на възнаграждение на адвоката при
частично или пълно неизпълнение на поетите от него задължения.
Редуциране на адвокатското възнаграждение до размера на положения труд е
предвидена само в хипотезата на чл. 26, ал. 2 от ЗАдв., когато е налице
основателно оттегляне на пълномощията от възложителя каквото в
настоящата хипотеза не е налице. Предвид всичко изложено договореното
възнаграждение е дължимо в цялост.
Несъстоятелно е възражението на ответницата, че законна лихва за
забава върху адвокатско възнаграждение не се дължи. Касае се за парично
задължение с конкретно уговорен падеж, поради и което е приложим общия
ред и съгласно чл.86 ЗЗД обезщетението възлиза в размер на законната лихва
от деня на забавата, който следва да се приеме, че е първия ден на месец
април 2022г. Следващото се обезщетение за забавено плащане е дължимо за
периода 01.04.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда
15.12.2022г., но предвид че ищецът претендира крайна дата 30.11.2022г. вкл.
дължимото обезщетение върху главницата от 400 лева, изчислено служебно
от съда чрез https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html възлиза на 27.11
лева и искът се явява основателен за този размер и следва да се отхвърли за
разликата до 34.11 лева.
По разноските :
Плащането на главницата е извършено след подаване на заявлението за
3
издаване на заповед за изпълнение, поради и което с поведението си
ответницата е станала повод за образуване на производството по ч.гр.д.
№***/2022г. по описа на ВРС и следва да понесе отговорност за разноските,
както в заповедното, така и в исковото производство съобразно уважената
част от иска, на основание чл.78,ал.1 ГПК, както следва : за заповедното
производство –14.83 лева за заплатена държавна такса и 237.28 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение; за исковото производство – 39.74
лева за държавна такса;11.92 лева за заплатена държавна такса за частна
жалба по възз.ч.гр.д. №***/2023г. по описа на ВОС.
С оглед горното, съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. Г. Г.,ЕГН:
********** с адрес гр.София, ул.** №3, Търговски дом, вх.Г, ет.1, кантора
№**, че М. П. П., ЕГН: ** с адрес гр.Аксаково, ул.** №10А ДЪЛЖИ
ЗАПЛАЩАНЕТО НА на сумата от 27.11/двадесет и седем лева и
единадесет ст./ лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на
главница в размер на 400 лева- адвокатско възнаграждение по договор за
правна помощ от 07.12.**г., претендирано за периода 01.04.2022г. до
30.11.2022г., за която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№***/2022г. , на основание чл.422 ГПК КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
главница за разликата от 34.11 лева.
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН: ** с адрес гр.Аксаково, ул.** №10А да
заплати на З. Г. Г.,ЕГН: ********** с адрес гр.София, ул.** №3, Търговски
дом, вх.Г, ет.1, кантора №** сумата от 303.77 /триста и три лева и
седемдесет и седем ст./ лева, представляваща стойността на направените
разноски в заповедното и исковото производство, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4