Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на
тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. №
1228 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, гр. София срещу М.П.В. ***.
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 2325,60 лв. главница; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 651,08
лв. договорна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.08.2020 г. и 3/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 317,04 лв. лихва за забава за
периода от 21.05.2018 г. до 31.10.2019 г.
В условията
на евентуалност са предявени три осъдителни иска с правно основание, както
следва: 1/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за
сумата от 2325,60 лв. главница; 2/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал.
2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 651,08 лв. договорна лихва за периода от
20.05.2018 г. до 20.08.2020 г. и 3/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 317,04 лв.
лихва за забава за периода от 21.05.2018 г. до 31.10.2019 г.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу М.П.В.
за следните суми: 2325,60 лв. -
главница за периода 20.05.2018 г. до 20.08.2020 г., дължима по договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15902952 сключен на 12.04.2018 г.
между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и М.П.В., по отношение на
които е обявена предсрочна изискуемост, считано от 16.10.2019 г. – датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, сумата от 651,08 лв. -
договорна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.08.2020 г., по отношение на
които е обявена предсрочна изискуемост, считано от 16.10.2019 г. – датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, обезщетение за забава в
размер на 317,04 лв. за периода от 21.05.2018 г. до 31.10.2019 г., законната
лихва върху главницата, считано от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и разноски по делото в размер на 65,87 лв. – държавна такса и сумата от
50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу
заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, като след указание
до ищеца, последният е предявил иск за установяване на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че на 12.04.2018 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България /кредитор/ и ответника /кредитополучател/ бил сключен договор за
кредит за покупка на стоки и услуги с № CREX-15902952. Посочено е, че размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена
в поле „Размер на кредита“, който представлява сбор от следните компоненти:
обща цена на стоките: 1900,00 лв. и застрахователна премия по застраховка
„Защита на плащанията“: 425,60 лв.
Поддържа, че
страните постигнали съгласие размерът на кредита
за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ да бъде платен директно на
застрахователния агент „Директ
Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия била разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в
поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска,
посочена в поле „месечна погасителна вноска“. Така общият размер на кредита възлизал в
размер на 2325,60 лв., който включва в
себе си обща цена на стоките и размера на застрахователната премия по
застраховка „Защита на плащанията“, която сума ответницата се задължиа да заплати на кредитора на
28 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна месечна
погасителна вноска. Договорената между страните лихва по кредита била фиксирана и в размер от 651,08 лв.
На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е
задължила да върне сумата по кредита в срок до 20.08.2020 г., на 28 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 106,31 лв., при първа погасителна
вноска на 20.05.2018 г., съгласно погасителен план, посочен в договора за
кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Сочи,
че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.08.2020 г.
/дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна
част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят
не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост. Поддържа, че съгласно чл. 5 от условия към договора за кредит, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена погасителна вноска, вземането на кредитора ставало
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички оределени надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки това обаче до длъжника било
изпратено уведомително писмо, с което бил уведомен, че по отношение на
вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от
16.10.2019 г. /получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.
Съгласно условията към договора за кредит за покупка на стоки или услуги,
при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена вноска. Ето защо на длъжника била начислена лихва за
забава за периода от 21.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
която е в общ размер на 317,04 лева. Твърди се, че ответницата не е извършила
плащане по дължимия паричен заем към дружеството.
На
13.09.2018 г. било подписано приложение 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15902952 от дата
12.04.2018 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и
М.П.В. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания'' ООД, ЕИК
********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България с уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне, което не било фактически връчено на ответницата поради неоткриването
й на адреса. Претендира, че ответницата следва да се счита уведомена
с получаването на исковата молба, към която е приложено уведомлението за
извършената цесия.
Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Твърди, че не се установява от ищеца, че ответницата реално е използвала
претендираната сума от 2325,60 лв. Счита, че клаузата за уговорената от
страните договорна лихва е нищожна на поради противоречие с добрите нрави,
доколкото размерът от 21,04 % е прекомерен. Като противоречащ на добрите нрави
счита и уговорения годишен процент на разходите от 23,19 %. Счита, че не е
надлежно уведомена за извършената цесия, доколкото уведомителното писмо,
изпратено от ищеца, не е реално достигнало до нея. Поради тези и останалите
изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 4510/2019 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VI състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против М.П.В. е издадена Заповед № 2737/04.11.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 2325,60 лв. - главница дължима
по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15902952 сключен на
12.04.2018 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и М.П.В. за
периода 20.05.2018 г. до 20.08.2020 г., по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 16.10.2019 г. – датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост, сумата от 651,08 лв. - договорна лихва
за периода от 20.05.2018 г. до 20.08.2020 г., по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 16.10.2019 г. – датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост, обезщетение за забава в размер на
317,04 лв. за периода от 21.05.2018 г. до 31.10.2019 г., законната лихва върху
главницата, считано от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
разноски по делото в размер на 65,87 лв. – държавна такса и сумата от 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По делото е
представен договор за потребителски кредит CREX-15902952/12.04.2018 г., сключен
между М.П.В. /кредитополучател/ и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България
/кредитор/. Уговорено е между страните, че кредиторът ще финансира закупуването
на телевизор Samsung, модел 55MU6672 на стойност 1949,00 лв., както и че
ще заплати за застрахователна услуга „Сигурност на плащанията“ по декларация
№ CREX-15902952
със стойност на премията 425,60 лв. В чл. 1 от условията по договора е
посочено, че сумите ще бъдат изплатени пряко на упълномощените търговски
партньори. В договора е обективиран погасителен план за издължаване на кредита
на 28 вноски, всяка от които в размер на 106,31 лв. Падежната дата на
последната вноска по кредита била уговорена на 20.08.2020 г. Между страните бил
уговорен годишен лихвен процент в размер на 21,04 % и годишен процент на
разходите от 23,19 %.
Приет по
делото е и Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“№ CREX-15902952, с
който се удостоверява, че застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон
България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ срещу заплащане на
застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно приложените Общи
условия за застраховка „Защита на плащанията Плюс“. Посочено е, че застраховано
лице е ответницата М.П.В..
Представено
е Приложение № 2 към процесния договор за кредит /л. 32/, в което се съдържат
параметрите на потребителския паричен кредит, но същото е подписано единствено
от представител на кредитора и не съдържа подпис на потребителя –
кредитополучател.
Прието по
делото е и удостоверение за доставяне на уведомително писмо изх. № УПЦ-П-БНП/CREX-15902952 на ответницата /л. 23/, като е видно от направеното
отбелязване, че същото не е връчена на адресата.
Представен
от ищеца е и копие на служебен бон, издаден от трето за делото лице –
търговецът „Технополид България“ АД, от който се установява, че на 12.04.2018
г. е извършена покупка на мобилен телевизор Samsung на стойност от 1949.00 лева. Като
клиент е посочено лицето М.В.. Като начин на плащане е отразено: с платежно.
Приет като
доказателство по делото е и договор за продажба на вземания /цесия/ от
27.07.2017 г., допълнително споразумение към него от 21.08.2017 г. и Приложение
№ 1 към него от 13.09.2018 г., по силата на които заемодателят „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на цедент, прехвърля на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към
ответницата М. Г. В..
По делото е
представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът е упълномощен
да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания,
които са предмет на договора за цесия.
Приети по
делото са и две уведомителни писма от 17.09.2018 г. и от 14.10.2019 г.,
издадени от ищцовото дружество като пълномощник на цедента, адресирани до
ответницата по делото, с които последната е следвало да бъде уведомена за
извършената цесия. Не са представени доказателства уведомленията да са
достигнали до адресата преди образуване на настоящото производство, но същите
са приложени към исковата молба и са връчени на ответницата.
Други
относими по делото доказателства не са приети.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
За
основателността на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и по ал. 2 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: че между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България и ответника е възникнало облигационно
отношение по процесния договор за кредит за покупка на стоки и услуги, по
силата на което за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на
заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва в претендираните размери;
взъникването на процесното застрахователно правоотношение, заплащането на
застрахователна премия, както и възникването на задължение за ответника за
заплащане на претендираното по него вземане; настъпилата цесия между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България и “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
процесното вземане, за която ответникът е уведомен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, която в случая е спазена. Според разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество.
Фактическият
състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството
по иска за връщане на предоставената на заем сума, респективно по
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК: 1/ съгласие на страните за предаване
от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на
заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума
от заемодателя на заемателя или на друго лице, за което страните са постигнали
съгласие. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. №
856/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 20 от 02.02.2011 г. по гр. д. №
620/2010г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр. д. №
5002/2008 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр. д. №
1238/2014 г. на ВКС, IV г.о. Договорът за заем е реален договор и
предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката
- договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума,
респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по
делото и респективно задължение за заемателя за връщане на заетата сума, не е
достатъчно заемателят да се задължи да я върне, а преди всичко заемодателят
следва да е предал на заемателя дължимата сума. В случая този елемент от
фактическия състав на спорното право не се доказва по делото. Съгласно чл. 1 от
условията по договора кредиторът е поел задължение да изплати сумите по кредита
пряко на упълномощените търговски партньори, като извършването на плащането по
този начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора. На първо място, следва да се
посочи, че няма данни кои са упълномощените
от кредитополучателя търговски партньори да получат надлежно плащане. На
следващо място, дори да се приеме, че търговецът „Зора ММС“ ООД и „Кардиф Животозастраховане,
клон България“, „Кардиф Общо застраховане, клон България“ и застрахователният
агент „Директ Сървисис“ ЕАД са упълномощени да получат сумите по кредита, то по
делото не са представени каквито и да са доказателства, че сумата по кредита е
платена от кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България на
търговците. Усвояването на сумите по кредита е факт, изрично оспорен от
ответницата. Въпреки разпределената му доказателствена тежест, ищецът не е
ангажирал доказателства, установяващи този факт /напр. съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на въпроса извършени ли са преводи във връзка с
процесния договор, в полза на кои търговци и в какъв размер, преводно нареждане
и др./.
При
недоказване на факта, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави
сумите по договора за кредит, исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни, без да се обсъждат останалите елементи на спорното материално
право, както и останалите възражения на ответника.
Независимо
от горното следва да се посочи, че видно от данните по делото, при формирането
на главницата е включена и сумата от 425,60 лв., представляваща застрахователна
премия за закупуването на застраховка /л. 24/. Макар и да не се претендира като
отделно основание, а като част от претендираната главница, то следва да се
изложат съображения за дължимостта на сумата, доколкото ответникът е оспорил
основателността на исковата претенция в нейната цялост. Договорът за кредит е
подписан през м. април 2018 г. по време на действието на Кодекса за
застраховането. Съобразно разпоредбата на чл. 367, ал.1 КЗ цялата
застрахователна премия или първата вноска при разсрочено плащане се заплаща при
сключването на застрахователния договор. В чл. 344, ал.1 КЗ е предвидено, че застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна
полица или на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за
действителност на договора, поради което, за да се приеме, че е налице валидно
сключен такъв, ищецът е следвало да представи застрахователна полица или друг
писмен акт. В случая към договора за кредит са приложени единствено Общи
условия за застрахователна програма „Защита на плащанията Плюс“ и сертификат за застраховка № CREX - 15902952, в който е отразено, че застрахователите "Кардиф Животозастраховане,
Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу
заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат М.П.В.
съгласно Общи условия на застраховка „Защита на плащанията Плюс“. Следва да се
посочи, че приетите по делото общи условия и сертификат не представляват
застрахователна полица, нито могат да бъде разглеждани като друг писмен
документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не са
подписани от представител на посочените застрахователи "Кардиф
Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон
България". Подписи са положени единствено за застрахован и застраховащ.
Действително съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 КЗ може да бъде издаден застрахователен сертификат, който
обаче има единствено удостоверителен
характер за сключването на застрахователния договор, а не замества самия
договор. Ето защо, съдът приема, че ищецът не е доказал сключването на
застрахователен договор, по силата на който ответникът да дължи застрахователна
премия, заплащана като част от главницата по договора за потребителски кредит.
При липсата на каквито и да са доказателства за изразена конкретна воля от
страна на застраховател/и или застрахователен агент за сключването на застрахователен
договор, не може да бъде обсъждан въпросът относно спазването на формата за
действителност на същия. В този смисъл напр. Решение № 99/08.04.2019 г. по в. гр. дело № 104/2019 г. на ОС Враца.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Съдът
достигна до извод за неосновтелност на иска за главница, поради което като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за лихва за забава.
По евентуално предявените осъдителни искове:
С оглед
отхвърлянето на предявените главни искове, се сбъдна вътрешно процесуалното
условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове. В
случай че съдът установи липса на предсрочна изискуемост на вземаното на ищеца,
същият е предявил три осъдителни иска срещу ответницата. Съдът достигна до
извод за неоснователност на исковете поради липса на доказателство за
изпълнение на задължението на кредитора за заплащане на сумите по договора за
кредит, поради което като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
предявените в условията на евентуалност искове.
По разноските:
С оглед
изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лева.
Така
мотивиран и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, в
качеството му на частен правоприемник по сключен договор за цесия от 27.07.2017
г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, против М.П.В., ЕГН: ********** искове
за признаване за установено, че ответницата М.П.В. дължи на ищцовото
дружество следните суми: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 2325,60 лв. главница за
периода от 20.05.2018 г. до 20.08.2020 г., дължима по договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-15902952, сключен на 12.04.2018 г. между БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и М.П.В.; на основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата
от 651,08 лв. договорна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.08.2020 г.; на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 317,04 лв. лихва
за забава за периода от 21.05.2018 г. до 31.10.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4510/2019 г. по описа на РС –
гр. Враца, както и предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове: по чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 2325,60 лв. главница за периода от 20.05.2018 г. до 20.08.2020 г.,
дължима по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15902952,
сключен на 12.04.2018 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България
и М.П.В.; по чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД
сумата от 651,08 лв. договорна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.08.2020
г.; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 317,04 лв. лихва за забава за периода от
21.05.2018 г. до 31.10.2019 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
********* да заплати на М.П.В., ЕГН: ********** сумата от 300,00 лева
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: